РЕШЕНИЕ
№ 1088
гр. Бургас, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:М. Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20242100501764 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Ц. В. /ищец в
първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв.
Калин Коцев срещу решение №230/30.09.2024 г., постановено по гр.д.
№158/2024 г. по описа на Районен съд- Карнобат.
С обжалвания съдебен акт са отхвърлени предявените от въззивницата
срещу Народно читалище „Михаил Иванов- 1927 г.“ обективно кумулативно
съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Въззивникът твърди, че районният съд е извършил преценка относно
законосъобразността на уволнителната заповед не към момента на нейното
връчване, а след обосноваването й от страна на работодателя в хода на
съдебното производството. Счита, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е немотивирана поради непосочване на фактическите
действия, които в качеството си на работник е извършила и съставляват
нарушение на трудовата дисциплина, обратно на приетото от първата
инстанция. Твърди, че заповедта не съдържа конкретно описание на
нарушението, което, от своя страна, е осуетило защитата й в хода на
дисциплинарното производство. Счита за неправилен извода на съда, че
работодателят е узнал за нарушението на 27.11.2023 г., тъй като още след
тридневния й престой в болнично заведение- на 28.09.2023 г. председателката
1
на читалището Т.И. й се обадила по телефона и я е попитала за липсващи
14 000 лв. от банковата сметка, т.е. още към този момент работодателят е
констатирал вмененото впоследствие нарушение на трудовата дисциплина. С
оглед изложеното поддържа, че не са спазени императивните срокове по чл.
194 КТ, за което обстоятелство съдът има задължение да следи служебно. На
следващо място, твърди, че възможността за даване на обяснения в хода на
дисциплинарното производство не е била с оглед конкретно установени
нарушения, а по общо формулирано съмнение от страна на работодателя за
употребени неправилно парични средства. Възразява актовете- протоколи от
проведени съвместни заседания на настоятелството и проверителната
комисия, послужили като основание за издаване на уволнителната заповед, да
са й били връчвани, поради което твърди, че не е била запозната със
съдържанието им. Смята, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание
не съответства на характера и тежестта на нарушението. Твърди се, че на база
приетото по делото заключение дължимата сума е три пъти по-малка от
посочената в заповедта, а именно 2337,95 лв. Поддържа, че въпреки липсата
на спазена писмена форма на трудовия договор, е престирала по трудово
правоотношение, но не е била запозната с характера на задълженията си във
връзка с изпълняваната длъжност. При тези съображения претендира
първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове-
уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Народно читалище
„Михаил Иванов- 1927 г.“, с. Искра, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Изложен е подробен анализ на събраните в
първоинстанцинното производство доказателства, като се застъпва позиция за
правилност на крайния акт на съда. Възразява дисциплинарното наказание да
е наложено след изтичане на срока по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като е узнал за
нарушението на 27.11.2023 г., а не през месец септември на същата година.
Дори да се приеме, че по-ранният момент е този на узнаване, то следва да се
съобрази, че от 25.09.2023 г. до 22.12.2023 г. В. е била в отпуск по болест и по
силата на чл. 194, ал. 3 КТ през времето на болничния срокът за налагане на
дисциплинарно наказание не тече. Поддържа, че уволнителната заповед е
издадена при спазване критериите на чл. 189, ал. 1 КТ предвид
обстоятелството, че работничката е увредила имуществото на читалището в
резултат на действията й по теглене на парични средства от банковата сметка
на работодателя за периода от 09.05.2023 г.-26.09.2023 г. при осъществяване на
работата си на длъжност „секретар“. Оспорва изложената от работничката
причина за държане на паричната сума за пазене в нея. Противопоставя се на
твърдението на въззивницата, че не е била изслушана и не й била дадена
възможност да даде обяснения по конкретните нарушения. Възразява относно
наведените твърдения за немотивираност на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. С тези доводи моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба няма заявени доказателствени искания, няма
2
представени нови доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата
поддържа жалбата.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
исковете, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради
което няма произнасяне в повече.
По отношение на правилността на решението, след като прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във жалбата
пороци на атакувания съдебен акт, очертаващи границите на въззивния
контрол, съдът по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна
страна следното.
Между страните не се спори, че Т. В. е заемала длъжност „секретар“ при
НЧ „Михаил Иванов- 1927 г.“, като в трудовите й задължения влизали
действия по организиране изпълнението на решения на настоятелството.
Същата била вписана като секретар на читалището и по партидата в
ТРРЮЛНЦ с право да представлява, управлява и подписва юридическото
лице. Трудовата дейност била свързана с опериране с финансовите средства на
читалището и разпореждане с наличните парични средства по банковата му
сметка. Не е спорно обстоятелството, че от 05.05.2023 г. В. е имала достъп до
банковата сметка на читалището и можела да тегли парични средства от нея.
От 25.09.2023 г. до 22.12.2023 г. работничката била в отпуск по болест, като
впоследствие болничните листи били отменени от комисия на ТЕЛК при
УМБАЛ „Бургас“ АД поради неангажиране на медицински документи,
установяващи необходимостта от продължаване на периода на временна
неработоспособност. Със заповед, връчена на 04.01.2024 г. жалбоподателката е
била уволнена от заеманата длъжност на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл.
188, т. 3 за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ.
Правният спор между страните се концентрира върху въпросите относно
това дали е спазен преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ, дали В. е имала
реална възможност да даде обяснения по констатираното от работодателя
нарушение, дали в заповедта за уволнение се съдържат фактическите
признаци на нарушението, дали обстоятелството, че не са й били връчени
протоколите от проведените събрания на настоятелството води до
незаконосъобразност на заповедта и дали наложеното наказание е съобразено
с тежестта на деянието.
На първо място, настоящият състав намира, че императивно уреденият
срок за налагане на дисциплинарно наказание е спазен. По делото се
установява, че през време на отпуска на работничката В. проверителната
комисия е констатирала, че от банковата сметка на читалището за периода от
3
09.05.2023 г. до 26.09.2023 г. са изтеглени 14 640,32 лв., за които тя не е
представила никакви разходооправдателни документи на счетоводителя. На
27.11.2023 г. е свикано и проведено заседание на Настоятелството, на което е
взето решение да се поискат обясненията на служителката за какво са
изразходвани паричните средства. От друга страна, представеното по делото
банково извлечение е от 28.09.2023 г., което означава, че към този момент
работодателят вече е знаел за извършените от В. операции. Приетото от
първоинстанционния съд, че моментът на узнаване е бил 27.11.2023 г. е
неправилен, но не променя крайния извод за спазен срок за налагане на
дисциплинарно наказание, доколкото през времето, в което работничката е
била в отпуск срок не тече по аргумент на чл. 194, ал. 3 КТ.
Следващото оплакването във въззивната жалба, че работодателят не е
дал възможност на въззивницата да се защити по конкретно извършено от нея
нарушение съдът намира за неоснователно. Видно от изпратената на
04.12.2023 г. покана на настоятелството работодателят е изложил подробно
фактическата обстановка, която според него съставлява нарушение на
трудовата дисциплина, като са посочени конкретните суми, които
работничката е изтеглила от банковата сметка за периода от 09.05.2023 г. до
26.09.2023 г., от които е приспаднат размерът, който следва да се отнесе за
заплащане на нейното трудово възнаграждение, като е посочено, че сумата
която следва да върне по банкова сметка на читалището възлиза на 11008,76
лв., тъй като липсват документи у счетоводителя, които да оправдават разходи
в такъв размер. Служителката е била поканена да преведе по банковата сметка
на читалището исканата сума. В. е дала подробни писмени обяснения, като
дори е признала, че държи в себе си сумата от 7536,58 лв.
Неоснователно е и оплакването, че работодателят е обосновал
уволнителната заповед едва в хода на съдебното производство чрез
ангажираните устни доказателства и приетото заключение на съдебно-
икономическата експертиза. Към момента на констатиране на нарушението
работодателят е поканил В. да върне паричната сума по сметка на
читалището, но такова действие не е последвало. Още повече, че едва след
връчване на уволнителната заповед макар да е била признала, че държи в себе
си сумата от 7536,58 лв., като сама е заявила, че са на работодателя В. е
превела сума в по-малък размер- 6181,58 лв. Работничката е била поканена да
върне държаната от нея сума още в хода на дисциплинарното производство,
като обстоятелството, че в този период е била в отпуск не би могло да се
третира като препятствие да изпълни задължението си. За периода след
поканата за даване на обяснения болничните са издадени за придружаване и
гледане на дете до 18-годишна възраст, което означава, че В. е имала
възможност по всяко време да върне парите на работодателя, но не го е
сторила. От приетото по делото заключение на съдебно-икономическа
експертиза се установява, че въззивницата е теглела периодично суми от
сметката, въпреки че е имала налични, в брой в себе си. Установява се, че
представените от нея РКО са с непопълнени по надлежния ред реквизити.
4
Дадени от св. Д. и св. В.- В. показания установяват, че на жалбоподателката
при постъпване на работа й е било разяснено, че е следвало да води надлежно
касова книга и да отразява всеки приход и разход на читалището, било й е
показано как да оформя съответните счетоводни документи (ПКО и РКО).
Въпреки знанието как следва да изпълнява трудовата си дейност, В. не е
изпълнила добросъвестно вменените й задължения и по този начин е увредила
имуществото на работодателя. За момента на настъпване на вредата под
формата на липсващи парични средства по сметката на читалището съдът
счита, че следва да се приеме моментът, след който работничката е отказала да
предаде държаната в нея сума. Правилни са мотивите на районния съд, че
нарушението е извършено чрез задържане на немалка сума пари и
невнасянето й по сметката на читалището в продължение на повече от четири
месеца. Изтъкнатото от въззивницата обстоятелство, че установената от
вещото лице дължима сума от 2 337,95 лв. е трикратно по-малко от тази, която
се визира в заповедта, също не води до извод за незаконосъобразност на
уволнението. Конкретните размери, които работодателят е посочил са на база
информацията, с която е разполагал към момента на издаването на заповедта
си и с оглед обстоятелството, че работничката не е била представила никакви
документи в хода на дисциплинарното производство, които да оправдават
извършените банкови операции. Настъпилото след уволнението частично
възстановяване на сумата не се отразява на законосъобразността на заповедта,
доколкото това обстоятелство се преценява към момента на издаването на
акта. Последният е мотивиран, както от фактическа, така и от правна страна.
Протоколите, които са посочени като мотив за издаването му, не съставляват
документи, които е следвало да бъдат връчвани на В.. Те не съдържат
описание на нарушението, различно от констатираното със заповедта, а
единствено отразяват взетите решение за искане на обяснения и впоследствие
за налагане на дисциплинарно наказание.
По отношение на оплакването, че наложеното наказание не съответства
на тежестта на извършеното нарушение, настоящият съдебен състав се
солидаризира с мотивите на районния съд. Критерият за тежестта на
допуснатото нарушение по чл. 189, ал. 1 КТ е комплексен. Основава се на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, като от значение е характерът на изпълняваната работа, степента
на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за
оказано от работодателя по-високо доверие. Следва да се съобрази
значимостта на неизпълнението в контекста на възможността за настъпване на
неблагоприятни последици за работодателя, съответно дали тези последици са
могли да повлияят на дейността му. На оценка подлежи и субективното
отношение на работника към неизпълнението. В настоящия случай В. е
знаела, че възложените й трудови задължения са свързани с гласувано й по-
високо доверие, доколкото е разполагала с възможността да представлява
читалището и да оперира с наличните парични средства. Изпълняваната от
нея длъжност „секретар“ се явява материалноотговорна, поради което
5
добросъвестното й изпълнение е било свързано с грижливото пазене на
имуществото, т.е. да води отчетност за всеки извършен разход, задължение,
което в хода на производството се установява, че В. не е изпълнявала. В
действителност уволнената няма предишни нарушения, но тежестта на
извършеното следва да бъде преценена и с оглед обстоятелството, че
годишният бюджет на читалището възлиза на сума около 17 500 лв. (14 000 лв.
от субсидия, която се отпуска от общината и 3500 лв. от аренда). Следва да се
отчете и фактът, че работничката е била поканена от работодателя да
възстанови сумата, но тя не го е направила, а едва след уволнението си е
върнала по банковата сметка част от дължимото. В. е проявила устойчивост в
неправомерното си поведение, което е довело до нарушаване в значителна
степен на отношенията на доверие между нея и работодателя. В съвкупност
изброените обстоятелства водят до еднозначния извод, че извършеното
нарушение е тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, а наложеното
наказание „уволнение“ се явява съответстващо на неизпълнението на
трудовите задължения.
Воден от гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
решението, постановено от районния съд е правилно, поради което на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна НЧ „Михаил Иванов-
1927 г.“ следва да бъдат присъдени сторените в хода на въззивното
производство разноски, за които са представени писмени доказателства за
извършването им- договор за правна помощ и съдействие за платено
адвокатско възнаграждение в брой при подписване в размер на 1500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 272 ГПК, Окръжен съд-
Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №230/30.09.2024 г., постановено по гр.д.
№158/2024 г. по описа на Районен съд- Карнобат.
ОСЪЖДА Т. Ц. В. с ЕГН ********** и адрес: гр.***, бул.*** №*** вх.*
ет.* ап.** да заплати на Народно читалище „Михаил Иванов- 1927 г.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Искра, общ. Карнобат,
обл. Бургас, представлявано от председателя си Т.И., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 1500 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред Върховен
касационен съд, считано от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7