Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и
шести ноември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 3934 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Н.А., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 7948а-1251/28.09.2020г. на Началника на 01 РУП към ОД
МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева за допуснато нарушение на
чл. 7, ал.1 ЗБДЛ.
В
жалбата, бланкетна по същество, се сочи, че
издаденото НП е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката
твърди, че е обявила за изгубен паспорта си, но впоследствие, след като го е
намерила в дома си е предала същия за унищожаване, поради което и не следва да бъде
санкционирана.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и поддържа депозираната жалба на заявените в
нея основания. Пледира за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител, депозира единствено писмено становище, в
което моли за потвърждаване на издаденото НП, като посочва, че случаят по нищо
не се отличава от останалите такива поради което и неприложима се явява
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Пледира за присъждане и на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 17.09.2020г. около 11.30 часа в гр. Варна, на ул.
„Парижка комуна” № 30 в сградата на 01 РУП жалбоподателката
Т.А. заявила, че е изгубила при неясни за нея обстоятелства паспорта си с № 32153225,
поради което и след попълнена от нейна страна декларация св. И.Ж. издал АУАН за
нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал.1 ЗБЛД.
На 29.09.2020г. жалбоподателката
А. намерила в дома си процесният паспорт, който
надлежно предала в 01 РУП с приемо-предавателен
протокол за унищожаване.
Ден по-рано на28.09.2020г. спрямо нея било издадено процесното НП, в което били възприети изцяло фактическите и
правни констатации залегнали в издадения АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя И.З.Ж., който беше достатъчно категоричен
досежно установената и от писмените докателства по делото фактическа обстановка.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по
същество.
АУАН е съставен от полицейски инспектор – компетентно
длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД.
Съставен е акт за
установяване на административно нарушение, който формално отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 от ЗБЛД.
Съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД гражданите, притежатели на български лични
документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване, като
чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД предвижда, че се наказва с глоба от 30 до 200 лева
лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ.
Съдът счита наказателното постановление за
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице.
На първо място, в наказателното постановление нарушението
на А. е описано като „изгубване на паспорт“ с № *********.
Според разпоредбата на санкционната норма деецът трябва
лично да изгуби български личен документ. Съгласно чл. 6 от Закона за
административните нарушения и наказания за да се квалифицира едно деяние като
административно нарушение, то трябва да е извършено виновно. Не са посочени в
наказателното постановление обстоятелствата, при които е извършено нарушението
и каква е субективната страна на дееца към извършеното деяние.
На второ място, съдът констатира, че нито в акта за
установяване на административно нарушение, нито в атакуваното наказателно
постановление се съдържа датата на извършеното нарушение - един от
задължителните реквизити на тези актове, регламентирани в разпоредбите на чл.
42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено обстоятелство, касаещо индивидуализиране на времето на извършване на
нарушението, което от своя страна има значение за определяне началния момент,
от който започва да тече давност.
Посочена е единствено датата на установяване на
нарушението – моментът в който жалбоподателката е
декларирала,ч е международният й паспорт не се намира в нея. Допуснатото
нарушение също е съществено нарушение на императивни норми, засягащо защитата
на нарушителя и правото му на такава. Изискванията към реквизитите на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление /чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН/, имат за цел да осигурят на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице възможността да организира
ефективна защита, както по правото, така и по фактите и в двете фази на
производството - производството пред административния орган по издаване на
наказателното постановление и производството пред съда по обжалването му.
Когато някой от тези реквизити липсва или е опорочен до степен неподлежаща на
саниране по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съдът следва да отмени крайния акт -
обжалваното наказателно постановление, като постановено при съществено
нарушение на закона.
В конкретния случай, дори да се приеме, че НП е било
законосъобразно издадено от процесуалноправна гледна точка (каквото становище
съдът не сподели), то в случая са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен
случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от
цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите
на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Преценката за
"маловажност" на случая подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.
н. д. 1/2005 г. /, доколкото е свързана с правилното приложение на материалния
закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на
обжалваното решение.
Съда намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и
дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК, където като "маловажен случай" е определен този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Съдът като взе предвид факта, че въпреки загубата на паспорта
това не е довело до настъпването на вредни последици (а впоследствие дори
същият е бил намерен и предаден за унищожаване), счита, че
административно-наказващият орган не е следвало да издава наказателно
постановление, а да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изхода на спора на АНО не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, а доколкото жалбоподателката няма искане за присъждане на такива, съдът
не следва да се произнася в този смисъл.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7948а-1251/28.09.2020г. на
Началника на 01 РУП към ОД МВР - Варна, с което на Т.Н.А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева за допуснато нарушение на
чл. 7, ал.1 ЗБДЛ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: