№ 43
гр. Котел, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. СветоС.
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Симеон Ил. СветоС. Гражданско дело №
20232210100096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. В. Т., чрез адв. Ч., срещу
„Специализирана болница за рехабилитация – гр. Котел“, с която се иска
ответникът да бъде осъден да плати сумата от 4100 лв., представляваща
дължимо, но не платено трудово възнаграждение за периода от 04.2021 г. до
02.2023 г. включително; сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за
забава върху всяка една от просрочените суми; както и законната лихва върху
главницата от завеждането на исковата молба до последното изплащане на
претендираната сума.
Ищцата основава претенциите си на твърденията, че работи в ответното
дружество на длъжност „рехабилитатор“ от 30.04.2008 г., като по силата на
последното допълнително споразумение от 31.08.2022 г. страните се
споразумели дължимото месечно възнаграждение да е в размер на 1050 лв. То
обаче не се изплащало изцяло от април 2021 г. до края на 2022 г., както и за
месеците януари и февруари през 2023 г. Многократно провеждала разговори
с работодателя и главния счетоводител, но те му заявявали, че дружеството е
в тежко финансово състояние. Отказан му е и достъп до ведомостите за
заплати и счетоводни книги за извлечения. Ищцата счита, че дължимата сума
за посочения период от време възлизала в общ размер на 4100 лв.
Иска от съда да уважи предявените от него осъдителни искове за
заплащане на дължимото му трудово възнаграждение и обезщетение за забава
върху всяко едно просрочено вземане през исковия период.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове
като неоснователни. Не оспорва факта, че ищцата е назначена на длъжност
„рехабилитатор“. Ответникът сочи, че е в сериозна финансова криза и има
1
финансови затруднения, които не му позволяват да заплати цялото трудово
възнаграждение, но счита, че разпоредбата на чл. 245 от КТ гарантирала
изплащането на част от трудовото възнаграждение, а остатъкът до пълния
размер оставял дължим. Финансовите затруднения предопределили забавата
му в изплащането на трудовите възнаграждения. Оспорва твърденията, че
ищцата е разговаряла с него или главния счетоводител, както и че и е отказан
достъп до ведомости за заплати и счетоводна книга за извлечения. В
заключение ответникът счита предявеният осъдителен иск за заплащане на
сумата от 4100 лв. е неправилно изчислен и недоказан по основание, и
размер.
Иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В с. з. ищцата, чрез адв. Ч., поддържа предявените искове, като иска
същите да бъдат уважени и претендира разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
В с. з. ответникът редовно призован, не се явява, но със становище от
10.05.2023 г. счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, а
сумата, която се претендирала била значително завишена. Поддържа искането
за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, че Г. В. Т. е назначена на длъжност
„рехабилитатор“ в ответното дружество. Тя работи на тази длъжност по
силата на сключен трудов договор между страните от 30.04.2008 г.
На 04.01.2021 г. страните се споразумели основното месечно
възнаграждение на Г. В. Т. да бъде в размер на 950 лв., а останалите клаузи от
трудовия договор да действат както са уговорени и споразумението да е
неразделна част от трудовия договор.
На 31.08.2022 г. страните сключили допълнително споразумение по
силата на което е уговорено Г. В. Т. да получава 1050 лв. основно месечно
трудово възнаграждение, а останалите клаузи по трудовия договор да останат
същите, като споразумението е неразделна част от трудов договор
№4/30.04.2008 г.
По делото е назначена съдебно икономическа експертиза от
заключението на която се установява, че ищцата работи на длъжност
„Рехабилитатор“ по силата на сключен на трудов договор на 30.04.2008 г.,
като за периода от 04.2021 г. до 02.2023 г. не са платени трудови
възнаграждения в размер на 4003,57 лв., а общият размер за забава върху
всяка неплатена сума е в размер на 233,25 лв. Посочено е че във вътрешните
правила е предвидено, че изплащанията на трудовите възнаграждения се
извършвали до 30-то число на следващия месец, поради което за месец
02.2023 г. не е изтекъл този срок, тъй като исковата молба е предявена преди
края на месец март.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз
2
основа на събраните по делото писмени доказателствени средства и
заключението на съдебната икономическа експертиза.
Съдът дава пълна вяра на представените по делото писмени
доказателствени средства, доколкото същите последователно и еднопосочно
установяват правнорелевантните факти и не са налице данни, които да внесат
съмнения в тяхната доказателствена стойност.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като е пълно,
обосновано, обективно, и е изготвено от компетентно вещо лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбата на
чл.128, т. 2 от КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ, и същите са допустими.
Осъдителният иск по чл. 128 от КТ е доказан в своето основание, тъй
като са налице всички елементи от фактическия състав, а именно - сключен е
действителен трудов договор от 2008 г., който не е прекратен; ищцата е
полагала труд през исковия период; и е настъпила изискуемост на трудовото
възнаграждение за периода от 04.2021 г. до 01.2023 г..
Безспорно е, че страните са обвързани от действителен трудов договор,
въз основа на който ищцата е изпълнявала длъжност „рехабилитатор“.
Безспорно се установява положения от нея труд за времето от 04.2021 г. до
01.2023 г., като до този извод съдът достигна от направените от ответника
частични плащания на трудови възнаграждения, които заключението на СИЕ
установява. Съгласно сключения през 2008 г. трудов договор, ответното
дружество е имало задължение да плаща изцяло ежемесечно трудово
възнаграждение на ищцата. Размерът на това възнаграждение е променен с
две споразумения от 04.01.2021 г. и 03.08.2022 г. За положения от ищцата
труд ответника-работодател е имал задължение на основание чл. 128, т. 2 от
КТ за периода от 04.2021 г. до 03.08.2022 г. да заплаща основно
възнаграждение в размер на 950 лв., а след това до 02.2023 г. в размер на
1050. Падежът на плащане на трудовото възнаграждение е 30 число на всеки
следващ месец, като единствено по отношение на вземането за месец
февруари 2023 г., не е настъпила уговорената между страните с вътрешните
правила изискуемост, респ. в тази част претендираното периодично вземане
за положен от ищцата труд е преждевременно заявено, тъй като все още не е
дължимо.
С оглед на горното, съдът намира, че ответника-работодател е изплащал
частично уговореното трудово възнаграждение, като неплатената част от
дължимото трудово възнаграждение за периода от 04.2021 г. до 01.2023 г. е в
размер на 4003,57 лв. До този извод съдът достигна въз основа на
заключението на назначената съдебноикономическа експертиза, като тази
стойност вещото лице е изчислило след приспадане на плащането на
трудовото възнаграждение включително за месец януари 2023 г.
Предвид горното, съдът намира, че осъдителният иск по чл. 128 от КТ е
частично основателен за сумата от 4003,57 лв., като за разликата до 4100 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не е доказан по своя
3
размер.
Разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от КТ гарантира на служителя/ работник,
който добросъвестно е полагал труд изплащането на част от уговореното
трудово възнаграждение, което не може да бъде по-малко от минималната
работна заплата. Съгласно ал. 2 на същата разпоредбата работодателят остава
задължен за остатъка, заедно със законната лихва. Позоваването на ответника
на тази разпоредба не го ползва в разглеждания случай, защото не го
освобождава от отговорността да заплати разликата до цялото уговорено
трудово възнаграждение, нито отлага плащането на същото във времето. То
се дължи, заедно със законните лихви. Финансовото състояние на ответното
дружество, което е икономически по-силната страна по трудовото
правоотношение, не обуславя извод за по-късен момент на дължимост на
остатъка от трудовото възнаграждение. Работникът/служителят може по-
всяко време да претендира дължимото му изискуемо трудово
възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ е специална и урежда въпроса за
обезвредата, която работодателят-длъжник трябва да заплати на работника
или служителя-кредитор, при забава, която произтича от неизплатено трудово
възнаграждение / Решениe № 1492 от 16.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 309/99
г., III г. о./. Тя е определена в размер на основния лихвен процент за
съответния период - чл. 245, ал. 2 КТ. В конкретния случай искът за
присъждане на лихвите върху всяка едно от просрочените суми е частично
основателен, тъй като безспорно се установи изпадането в забава на
ответника, след като не е плащал своевременно цялото трудово
възнаграждение, до 30-то число на следващия месец, и размерът на
мораторната лихва, който е 233,25 лв. за периода от 04.2021 г. до 01.2023 г..
За разликата до 250 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищцата разноски за един адвокат в размер на
760 лв., съразмерно уважената част от исковете. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да плати съразмерно уважената част от исковете държавна
такса в размер на 160 лв. по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, държавна такса в
размер на 46,65 лв. по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ, както и сумата от 292 лв.
възнаграждение за вещо лице, по сметката на съда.
Съразмерно отхвърлената част от исковете ищцата следва да заплати
сумата от 4 лв. държавна такса по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, и сумата от 3,35
лв. по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ, и сумата от 8 лв., възнаграждение за вещо
лице по сметката на съда.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел“, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. ”Изворска” №
4
85, представлявано от управител д-р Ц. В., ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Т., ЕГН:
**********, гр. Котел, *********************, чрез адв. Т. Ч. от АК-
Сливен, на основание чл.128, т.2 от КТ, сумата от 4003,57 лв. /четири хиляди
и три лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща част от дължимото,
но неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2021 г. до 01.2023 г.
включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума до пълно
претендираната сума от 4100 лв.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел“, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. ”Изворска” №
85, представлявано от управител д-р Ц. В., ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Т., ЕГН:
**********, гр. Котел, *********************, чрез адв. Т. Ч. от АК-
Сливен, на основание чл. 245, ал. 2 от КТ, сумата от 233,25 лв. /двеста
тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху всяко едно от неизплатени трудови възнаграждения за
периода от 01.04.2021 г. до 01.2023 г. включително, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над присъдената сума до пълно претендираната
сума от 250 лв.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел“, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. ”Изворска” №
85, представлявано от управител д-р Ц. В., ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Т., ЕГН:
**********, гр. Котел, *********************, чрез адв. Т. Ч. от АК-
Сливен, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 760 лв., представляваща
сторените от ищеца разноски за един адвокат в първоинстанционното
производство, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел“, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. ”Изворска” №
85, представлявано от управител д-р Ц. В., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС
Котел, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 498,65 лв.,
представляваща държавна такса по предявените искове и възнаграждение за
вещо лице, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. В. Т., ЕГН: **********, гр. Котел,
*********************, чрез адв. Т. Ч. от АК-Сливен, ДА ЗАПЛАТИ по
сметката на РС Котел, сумата в размер на 15,35 лв., представляваща държавна
такса по предявените искове и възнаграждение за вещо лице, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд
Сливен в двуседмичен срок считано от 30.05.2023 г.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5