Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 13.07.2022г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На шестнадесети май Година
две хиляди двадесет и втора
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар: М. М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 797 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното :
В исковата молба ищцата твърди, че през г. баща ѝ Т.К. закупил няколко празни
места в местността „Я." и Т. в землище К. с частни писмени договори от
лицето Д.П., б.ж. на гр. К.. Половината от единия имот, целия от около 2 дка,
той стопанисвал и владеел непрекъснато и необезпокоявано до смъртта си, а след
нея то продължавало да се стопанисва и владее от вдовицата му и негова майка Д.Д.К. като място с лозници, плодни
дръвчета и за произвеждане на дребна земеделска продукция за задоволяване на
домакинството. След нейната смърт през г. мястото продължили да владеят и стопанисват
тя – ищцата С.Т.Р. и нейният брат Т.Т.К.. Другата
половина от този имот била отнета насилствено по време на комунистическия режим
и по постановления на МС - раздадено на други лица, които са го ползвали
известно време, след което са го зарязали безстопанствено и владението върху
него пак започнали да упражняват те. Друго място, пак на баща ѝ - ок. 1
дка, също било отнето насилствено по време на комунистическия режим и по
постановления на МС -раздадено на други лица, които са го ползвали известно
време и ок. г. са го зарязали
безстопанствено.
Заявява, че през г. брат ѝ починал и не оставил никакви наследници -
бил неженен, без деца и тя останала неговия единствен наследник, видно от
приложеното удостоверение за наследници от Община К.. От този момент нататък до
днес само тя лично владеела и стопанисвала наследените имоти от родителите
ѝ без прекъсване, необезпокоявано и без противопоставянето от когото и да
било.
Сочи, че приживе, и след влизане в сила на ЗСПЗЗ работите по документацията
на имота движел брат ѝ Т.К., легитимиран като единия от наследниците на
майка им Д.Д.К., на чието име последно в регистрите
към плановете на тази местност имало данни да е бил записан имота. За целта
било подадено заявление № г. до Поземлена комисия – К.. Въз основа на него ПК-К.
постановила Решение № г., с което признала правото на собственост на
наследниците на Д.Д.К. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на следните имоти: 1. Лозе от 1.00 дка, девета категория,
в землище К., местността „Т."; 2. Лозе от 2.00 дка, девета категория, в
землище К., местността „Т."; 3. Други от 1.00 дка. девета категория в
землище К., местността „Т.".
Със същото Решение се възстановило правото на собственост върху имотите по
т. 2 и т. З и се отказало възстановяването на имота по т.1 тъй като бил
застроен /изграден е каптаж/. В
решението било посочено, че имотите са заявени и установени с Опис-декларация №
51 от 15.03.1956г.
Въз основа на Решението на Поземлена комисия – К. Т.К., като един от
наследниците на Д.К. подал в данъчна служба при Община К. данъчна декларация по
чл. 26 от ЗМДТ № г. за три от признатите за възстановяване имоти, които по
тогава действалия кадастрален план на местността били с кадастр.
номера 160, 161 и 101; Подаването на декларацията било задължително по тогава
действалите разпоредби на ЗМДТ, и по-специално по отношение на тях - по силата
на чл. 26, ал. 1 ЗМДТ /отм.,в сила от 01.01.2001г./
Макар че декларацията била подадена от единия от наследниците с признато право
за възстановяване, той посочил като втори съсобственик ищцата в настоящото
производство С.Т.Р. с квота на съсобственост ½ за него и ½ ид.ч. за нея.
Сочи, че по силата на чл. 14, ал.7
от ЗМДТ /предишна ал.4/ подадената декларация от един съсобственик,
ползва останалите съсобственици. От този момент нататък двамата като данъчно
задължени лица плащали на Община К. дължимите данъци и такси за имота такива,
каквито са били определени от данъчната администрация без да ги спорят.
С течение на времето, целостта на имота в сравнение с първоначалната му
форма се променил по обективни причини. Заявява, че преди кадастралния план от
1996 г. трите имот с кад. номера 160,161 и 101 представлявали един имот
и като такъв са го владяли ищецът и неговите
наследници. Отначало през него, по една съществуваща теренна пътека, се
осъществявал достъпа до горните имоти /лозя/, които нямали друг път или изход и
майка ѝ дала съгласие на собствениците им да преминават през техния имот
за да достигат своите. Тази пътека дълго време се отъпквала и разширявала и
постепенно станала малко пътче, по което започнали да
влизат и коли до горните имоти. Нито майка им, нито те след това са се
противопоставяли на този процес, защото поддържали добри отношения със
собствениците на съседните имоти, а и съзнавали, че няма как да не си закараш с
автомобил багажа, материалите, инструмента и др.п. и е безсмислено да
затрудняват достъпа на хората до имотите им. Така старият и наследен от
родителите им имот бил разделен на две части –източна (по-голяма), която по
тогава действалия кадастрален план на местността била нанесена с кадастр. номера 101.160 и 101.161 и западна (по-малка),
която поради започналите набези на ромите оградили поотделно, а по средата
останал пътя за достъп до горните (северни на тях) имоти. Обособената западна
(по-малка) част от първоначалния им имота, която по тогава действалия
кадастрален план се е водила като имот с планосн. №
101. Според Поземлена комисия-К. за него щяло да им бъде определено обезщетение
по чл. 10б от ЗСПЗЗ, тъй като щяло да се изпълнява някакво мероприятие по
изграждане на обект на публичната собственост. Такова обезщетените така и не
било определено или предложено, не се реализирало каквото и да било мероприятие
по изграждане на общински обект, нито им било отнето владението върху тази
западна част и всичко продължило постарому.
При опита им да декларират и този имот по реда на чл. 26 от ЗМДТ в периода
ок. 2006-2007 г. се оказало, че този текст от закона бил отменен и
декларирането се извършвало по общия ред въз основа на документа за
придобиване. Поради посочените по-горе обстоятелства било очевидно, че те не
притежават за точно този имот документ и не успели да го декларират пред
администрацията като част от бившето лозе с площ 2 дка, признато им за
възстановяване с Решението на Поземлената комисия.
Твърди, че през 2014г. брат ѝ починал и тя останала единствен негов
наследник, в т.ч. и като собственик на процесните
имоти.
През 2015 г. за гр. К. била одобрена и приета кадастрална карта и регистри
към нея със Заповед №. на изп. директор на АГКК-С.. В
тази карта тяхната земя била отразена като ПИ с идентификатор 35167.503.1289
/имота от запад на пътя/ и 35167.503.1290 и 35167.503.1291 /от изток на пътя/,
като на всички имоти като собственик била вписана Община К., без посочване на
основание, акт или друг документ. Ищцата научила за това 2017 г. и започнала да
се интересува как да поправи грешката и какво трябва да направи, за да си
защити правото на собственост. Всеки път администрациите ѝ давали
уклончиви отговори, щели да проучат казуса и да ѝ отговорят, нямали
достатъчно данни къде било това лозе и т.н. - Общината я изпращала в Общинска
служба „Земеделие", те от своя страна пак в Общината и така. С.Р. и през
това време си владеела и ползвала имотите от двете страни на пътчето и никой не ѝ се противопоставял, в т.ч. и на
събирането на плодовете от тях.
Междувременно по инициатива на собствениците на част от местността „С.",
каквото вече било наименованието на тази окрупнена
местност, в която попадали имотите им било възложено изработване на ПУП по чл.
16 от ЗУТ. През г. с Решение № по Протокол №, проведено на г. на Общински
съвет- К. бил одобрен Подробен устройствен план –
План за регулация и застрояване в гр. К. на част от местност „С.",
съставен по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ за територия с неурегулирани поземлени
имоти. Подробният устройствен план (съгласно чл.16,
ал.2 от ЗУТ) бил изработен на базата на кадастралната карта и регистрите към
нея за гр. К..по този подробен устройствен план процесните имоти с номера № от кадастрален район 503 са
урегулирани като УПИ Х-9227, в кв. 486, с площ от 482 кв.м., УПИ IX-9246 в кв.
485, с площ 289 кв.м. и УПИ XIV-9239 в кв. 485 с площ 352 кв.м.
Сочи, че съгласно чл. 16, ал. 6, изр. първо от ЗУТ с влизане в сила на
плана за регулация и застрояване собствениците на поземлени имоти са придобили
собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а
Общината е придобила собствеността върху отстъпените й части от поземлените
имоти за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на
техническата инфраструктура - публична собственост.
В регистъра на собствениците на имотите към ПУП-а, както и в самата
кадастрална карта тя не била вписана като собственик. В регистъра към ПУП за
собственик била посочена Община К., а в кадастралната карта все още имало запис
„няма данни за собствеността". Това било така, защото след влизане в сила
на новия ПУП, по силата на чл.16, ал.6 от ЗУТ За всеки отделен урегулиран
поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с
точно индивидуализиране на имота. Заповедите се изпращат на службата по
вписванията, а копие от влезлия в сила план по ал. 1 - на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър - за служебно вписване в имотния регистър и
нанасяне в кадастъра. Всъщност, в момента за всички имоти, за които все още
нямало издадена такава заповед с точно индивидуализиране на имота, в
действащата кадастрална карта нямало нанесени данни за собственост и се виждал
запис „няма данни за собствеността".
По препоръка на Общината и ОС "Земеделие"-К. през 2020 г. се
обърнала към геодезист, който да ѝ подготви проект за попълване на
Кадастралната карта и да опознае имотите си с точни граници, които да се
заснемат на място.
Възложила проект на лицензиран геодезист - дружеството „Г." ООД, инж.
Д. О. – К., който пак представил в Община К. и ОСЗ-К. и се оказало, че той и
Решението на Поземлената комисия пак не били достатъчни и нямало как само въз
основа на тях да се извърши отразяването на нея като собственик и да се заличи
Община К.. Какво още обаче е нужно така и не могли да посочат. Вместо адекватни
действия по представения проект, след обмяна на информация между двете
администрации и проведени 2-3 срещи на място, получила служебно удостоверение с
изх. № г., от което били видни хронология за имота и липса на данни за
обезщетяване, но не ѝ решавало проблема. Твърдели, че достатъчно данни за
собственик не били събрани и при извършваната техническа анкета на място от
фирмата, която е изготвяла кадастралната карта. Проучила кога и кой е правил
заснеманията и техническите анкета при създаването на кадастралната карта и се
оказало, че всъщност в нея са нанесени голяма част от старите данни от
кадастрален план, изработен от геодезическата фирма „СКГ
" ЕТ и одобрен през г. Ето защо
първоначално една огромна част от данните в кадастралната карта били неверни -
за собственици на определени имоти били вписани бивши такива, които отдавна ги
били продали и т.н. Техническа анкета за проучване кои са собствениците на
имотите била проведена, но поради краткия срок, в който е следвало да се
изработи и предаде картата голяма част от имотите останали с неизяснена
собственост, работата била свършена набързо, т.е. е „претупана". Ищцата
заявява, че не била научила тогава за създаването й, съответно не е успяла да
се анкетира като собственик на имотите си и да бъде вписана в регистъра към
кадастралната карта, въз основа Решението на поземлената комисия. В тази част
тя се изработвала пак от „СКГ" ЕТ- гр. К., като след запитване към него се
опитала да разбере кога и кой е правил анкета и къде са били търсени
собствениците на имотите. В нейното място нямало и никакви постройки. По думите
му ... "по закон аз имах срок от два месеца да проведа анкета; който се е
анкетирал добре, останалите - в движение ще искате попълване на кадастралната
карта като си представите документите за собственост в СГКК-С."
Твърди, че до настоящият момент за нейните имоти нямало издадена заповед по
чл. 16, ал. 6 от ЗУТ, по силата на която Общината възнамерявала да придобие
правото на собственост върху тях, но такава щяло да бъде издадена. Основание за
нея, според служителите на Общината, било както това, че преди момента на
нанасянето на новия ПУП в кадастралната карта за същите имоти е била посочена
като собственик Община К., така и факта, че преди създаването на този ПУП
цялата територия е била лозя, т.е. земята е била земеделска, с НТП „лозе"
(така е описано и в Решението на поземлена комисия, с което ни признават
правото за възстановяване), а съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи „Земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост ".
Заявява, че доказателство за вписване на Община К. като собственик за
собствените ѝ имоти в кадастралната карта се съдържало в Служебно
удостоверение изх. № г., издадено от началник отдел „Устройство, проекта,
планове и кадастър" при Община К.. Видно било, че и за тези имоти никога
не е било провеждано отчуждаване, нито изплащано обезщетение. В същото
удостоверение било посочено и че на собствениците е възможно да се възстанови в
размер до 1 229 кв.м., която прибл. съответствала на
площта на трите имота, описани в следващия абзац, а за останалата част от 771
кв.м. собствениците следвало да бъдат обезщетени по чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Сочи, че понастоящем (след нанасяне на ПУП-а по чл.16 от ЗУТ), имотите
ѝ в действащата кадастрална карта са с променени (нови) идентификатори:
35167.503.9227 при съседи: запад – О.Л. (Л.Ц.), север и изток – път;
35167.503.9246, при съседи: запад 9 път, север – пракинг
и изток – им. с идентиф. № 35167.503.9239;
35167.503.9239, при съседи: запад – им. с идентиф.
35167.503.9246, север – паркинг и изток – дере.
Счита, че всички гореизложени факти обуславят правния ѝ интерес да
предяви исковата си претенция срещу Община К., като единствен легитимиран
ответник.
Предвид изложеното, моли съда да признае по отношение на ответника, че тя –
ищецът С.Т.Р., ЕГН **********, адрес *** е собственик по наследство и по давностно владение на възстановени с Решение № г. на
Поземлена комисия – К., които понастоящем представляват:
- поземлен имот с
идентификатор 35167.503.9227 по действащата Кадастрална карта и регистри на гр.
К., за който е отреден съответно УПИ Х-9227 с площ 482 кв. м, квартал 486 по
действащия план за регулация на гр. К. при съседи поземлени имоти с
идентификатори 35167.503.9230, 35167.503.9456, 35167.503.9228,
- поземлен имот с
идентификатор 35167.503.9246 по действащата Кадастрална карта и регистри на гр.К.,
за който е отреден съответно УПИ IX-9246 с площ 289 кв. м, квартал 485 по
действащия план за регулация на гр.К. при съседи поземлени имоти с идентификатори
35167.503.9245, 35167.503.9239, 35167.503.9456,
и на
- поземлен имот с
идентификатор 35167.503.9239 по действащата Кадастрална карта и регистри на гр.К.,
за който е отреден съответно УПИ ХIV-9239 с площ 352 кв. м, квартал 485 по
действащия план за регулация на гр.К. при съседи поземлени имоти с
идентификатори 35167.503.9246, 35167.503.9245, 35167.503.9243, 35167.503.9247,
35167.503.9456. Претендира присъждането на разноски.
С допълнителна молба вх. № 264131/23.03.2021 г. по описа на Районен
съд – К. прави следното уточнение: процесните имоти са придобити по давност след изтичане на десетгодишния давностен срок, считано от годината на закупуване на
имотите с частни договори през г., т.е. г. На практика сочи, че процесните имоти нейните наследодатели, а след тях и те с
брат ѝ са владели повече от 90 г. Периода в който е придобила по
наследство и давност процесните имоти е от г. до настоящия момент (чл. 82 от ЗС). От тези
близо 90 г. тя и брат ѝ са владели повече от 26 години – от г. до неговата смърт през г., като продължава да упражнява владението до
настоящия момент и след неговата смърт, необезпокоявано. И досега никой не е
търсил процесните имоти, не ги е притеснявал с
претенции за собственост. Т.е. нейните наследодатели и тя владеели непрекъснато
вече повече от 90 г. като свои процесните имоти и ги
обработвали необезпокоявани от никого. Никой не предявявал претенции към трите имота. Ето защо счита, че е собственик
на тези имоти, като ги е придобила по наследство и давност.
С допълнителна молба вх. № 265288/20.04.2021 г. ищцата
С.Р. уточнява цената на иска – 10 532,60 лева.
В съдебно заседание адвокат С. моли съда да уважи предявеният иск като
основателен и доказан.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
Община К., представлявана от Г.С. – кмет, чрез ст. юриск.
К. Б., с който излага следното становище:
Исковата молба е подадена пред съответния
местно-компетентен съд по правилата на местната подсъдност. Предявеният иск
изхожда от лице с правен интерес, допустим е и като такъв може да бъде
разгледан. Счита го за неоснователен.
Счита, че представените писмени доказателства към ИМ
не доказват в достатъчна степен правото на собственост по наследство и давностно владение на ищеца за имотите, такива, каквито са
описани в ИМ.
Заявява, че от представените писмени доказателства не
може да се установи дали ищецът или някой от праводателите
му действително е владял имотите, предмет на спора в периода, посочен в ИМ и в
допълненията към нея. Счита, че този факт или следва да се установи по
безспорен начин или не следва да се кредитира от съда като доказан.
По отношение твърдението, че при провежданите анкета
на терен, проведени при изследване от заснемащите и изработващите кадастралния
план през г., съответно ККР през г. ищецът не е бил надлежно уведомен, поради
което правото му на собственост не е намерило адекватно отражение в регистрите
към тези планове, счита, че Общината няма вина за това. Процедурите по
уведомяването били осъществени по установения ред в закона.
Счита, че за да докаже ищецът, че може да се ползва от
правата си по Решение № г. на ПК-К., с което се признава правото на собственост
на наследниците на Д.Д.К. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имотите, то ищецът при условията на
пълно и главно доказване следва да установи, че на негово име или на имената на
наследодателите му в същата местност „Т." /сега „С."/ вече няма други
възстановени имоти въз основа на същото решение на Поземлена комисия-К. и тези
лица не са настанени в тях. Ако се установи, че такива има предоставени на
същите лица, то ще се стигне до извод, че правата по това решение на ПК-К. вече
са изконсумирани и ищецът повече не може да черпи права от този акт.
Не оспорва факта, че ищецът е заплащал данъци за процесните имоти, но счита, че това не е достатъчно
основание да се приеме, че същият е собственик на имота. Ползвателите на годно правно основание също се явяват данъчно-задължени
лица и са длъжни да плащат данъка на НИ, за който е учредено това право /чл.57,
ал.1 ЗС/. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника
юрисконсулт Б. моли съда да отхвърли предявеният иск като неосновател и
недоказан.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Като доказателство, че от . г.
наследодателят на ищцата владял процесния недвижим имот по делото е представен
писмен договор, от който се установява, че Д.П. продал на Т.К. едно място 800 метра с два ореха и една ябълка в
местността „Я." на цена 300 лв.
Договора
е подписан от трима свидетели.
По делото е представено удостоверение
за наследници изх. №.. от което с установява, че Д.Д.К., вдовица е починала на .., за което е съставен
акт за смърт №. г. След смъртта си е оставил за свои наследница по закон С.Т.Р. /дъщеря/ и Т.Т.К. /син/,
починал на 27.02.2014 г. и оставил наследник -
С.Т.Р..
Видно от представените и приети като
доказателства по делото заявление с вх. № . г. с протоколно решение № . г. по
чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, поземлена комисия постановила, че признава правото
на собственост на наследниците на Д.Д.К. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: Лозе от
1.000 дка (един дка), девета категория, находящ се в землището на град К. в
местността Т., при граници (съседи): заявен, с пореден 2 от заявлението и
установен с опис-декларация 51/15.03.1956 г.; Лозе от 2.000 дка (два дка),
девета категория, находящ се в терен по параграф 4 на град К. в местността Т.,
при граници (съседи): заявен с пореден №3 от заявлението и установен с Опис-декларация
51/15.03.1956; както и други от 1.000 дка (един дка), девета категория, находящ
се в землището на град К. в местността Т., при граници (съседи): заявен с
пореден № 4 от заявлението Опис-декларация 51/15.03.1956г. / пункт I / . В пункт II на същото решение се възстановява
правото на собственост на наследниците на Д.Д.К. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти : Лозе от
2.000 дка (два дка), девета категория, находящ се в заявен с пореден №3 от
заявлението и установен с Опис-декларация 51/15.03.1956; други от 1.000 дка (един
дка), девета категория, находящ се е землището на град К. в местността Т., при граници
(съседи):заявен с пореден № 4 от заявлението Опис-декларация 51/15.03.1956г. В
пункт III
на горепосоченото решение се отказва да бъде възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти или части от
тях: Лозе от 1.000 дка (един дка), девета категория, находящ се в землището на
град град К. в местността Т., при граници
(съседи): заявен с пореден №2 от заявлението и установен с Опис-декларация
51/15.03.1956. Уточнява се, че правото на собственост не се възстановява
поради: ,,Имот номер 1 е застроен /КАПТАЖА/.‘‘
Представена и приета като
доказателство по делото е данъчна декларация по чл. 26 от ЗМДТ вх. № г. за три
от признатите за възстановяване имоти : с кадастр. номера
160, 161 и 101 с местонахождение гр. К.,
местността „Я.".
По делото са представени приходни
квитанции, от които е видно, че ищцата в настоящото производство, както и брат
й Т.Т.К.
са заплащали данък недвижими имоти и такса битови отпадъци данъчен обект с партида.
Представено е геодезическо
заснемане, ведно с обяснителна записка на инж. Д. О. съгласно което, е извършено геодезическо заснемане на граници ,посочени на място от
възложителя на проекта с цел установяване границите на ПИ,съгласно чл.45д,ал.2
от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на
земеделските земи. Изчертана е комбинирана скица-данните
от КК и регистри са съвпадащи с геодезическото
заснемане.Идентифицирания на място имот попада върху имоти от КК с
идентификатори 35167.503.9227,35167.503.9246 и 35167.503.9239.Същите са
урегулирани поземлени имоти по Подробен устройствен
план в условията на чл.16 от ЗУТ и собственост на Община К..
По делото е представено удостоверение
№., издадено от община К., от което се установява, че в кадастралната карта
(кадастралния план) на гр.К., местност „С.“, одобрена със заповед № г. на
Изпълнителен директор на АГКК - С., са нанесени бивши имоти с идентификатор
(номер) 35167.503.1289, 35167.503.1290 и 35167.503.1291 от кадастрален район
(кадастрален лист) №503, записан в имотния регистър (разписния списък) на името
на: Община К.. Съгласно действащия общ устройствен
план (застроителен и регулационен план) на гр.К.,
местност „С.“, одобрен е Решение № по
Протокол № от. на Общински съвет -К., бившият имот (части от бившия имот)
попадат в границите на следните урегулирани (неурегулирани) поземлени имоти или
върху части от тях: Имот с номер 35167.503.1289 -с площ 486 кв.м, урегулиран за
УПИ Х-9227 площ 482 кв. м в квартал 486, застроен (незастроен)., при спазване
(неспазване) на всички нормативни изисквания, с отстъпено право на строеж (без
отстъпено право на строеж) и законно разрешеният строеж към 1.III. 1991 г. е
започнал (не е започнал), съгласно чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ; Имот с номер
35167.503.1290 с площ 355кв.м, урегулиран за УПИ IX-9246 площ 289 кв. м в
квартал 485, застроен (незастроен), при спазване (неспазване) на всички
нормативни изисквания, с отстъпено право на строеж (без отстъпено право на
строеж) и законно разрешеният строеж към 1.III. 1991 г. е започнал (не е
започнал), съгласно чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ; Имот с номер 35167.503.1291 с площ
388кв.м, урегулиран за УПИ XIV-9239 площ 352 кв. м в квартал 485, застроен
(незастроен), при спазване (неспазване) на всички нормативни изисквания, с
отстъпено право на строеж (без отстъпено право на строеж) и законно разрешеният
строеж към 1.III. 1991 г. е започнал (не е започнал), съгласно чл.10, ал. 7
ЗСПЗЗ. От тях могат да бъдат възстановени 1229кв. м. За останалите 771кв. м собствениците
следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 106, ал.1 ЗСПЗЗ.
От представеното по делото 3 бр. удостоверения за
данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, издадени от ДМП при Община К., се установява, че данъчната оценка на имоти с
идентификатор: 35167.503.9246 е 2710.50 лв.; 35167.503.9227 - 4520.70 лв. и 35167.503.9239
- 3301.40 лв. Като ищцата е собственик на същите.
Представени са 3
бр. скици на СГКК-гр.С., по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № г. на ИД на Агенцията по кадастър, видно от същите :
-поземлен имот с идентификатор 35167.503.9227 площ: 482
кв.м, т
райно
предназначение на територията: урбанизирана
начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 т), номер по предходен план: квартал: 486, парцел: x съседи:
35167.503.9230, 35167.503.9456, 35167.503.9228, собственик:няма данни ;
- поземлен имот с идентификатор 35167.503.9246, адрес на поземления имот: гр. К.,
п.к. 6100 площ: 289 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 т) собственик:няма данни ; -
поземлен имот с идентификатор 35167.503.9239, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 6100
площ: 352 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
номер по предходен план. квартал: 485, парцел: xiv, съседи: 35167.503.9246,
35167.503.9245, 35167.503.9243, 35167.503.9247, 35167.503.9456, собственици:
няма данни.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите М.К.М., Л.Д.Ц. и А.Н.К., установи
обстоятелството, че от г. до смъртта си
наследодателят е владял процесния имот, а след това ищцата е продължила да
владее недвижимият имот.
От показанията на свидетеля М.К.М. се
установява, че познавал ищцата и
брат й от 84 г. Имал място в С., на 10-15 метра от тях, по-нагоре. ,,Мястото им
– те са две места, пътят ги пресича, едното отдясно е в дерето, а лявото е в
съседство с Л.К.‘‘ Не знаел да е прехвърлено на някого. Двата имота били около
700 квадрата, като отдясно имало два парцела,а отляво един с площ 500 кв.м. На
имота отдясно, с двата парцела, от северната страна имало още един парцел и
паркинг, като от юг – от долната страна мислел, че е на М. който починал, а
имота отляво – на Л. Направили пътя за школата нагоре. Пътят бил в тяхното
място. От 84 г го ползвали. Имота го ползвали ищцата и мъжът й. Не знаел някой
да е претендирал за тези имоти. И сега се работели. Сега синът на С. – Т. сеел
домати, краставици. Другият, овощната градина, изрязали дръвчетата, и щели да
съдят нови дръвчета.84 г. купил имота си. Постоянно бил там и ги виждал, че
работят.
Свидетеля Л.Д.Ц., твърди, че с ищцата са съседи. Той бил от западната страна на мястото
в С.. Познавал С. от г. Те цял живот обработвали мястото. Мъжът й ежедневно ходел
там. Сега го обработвал синът й. На времето имало само една пътечка, след това
станало път и разделили имота на две, на три части фактически. Едната част била
отгоре, с овошки от дясната страна. Т. ги изрязал. Сели ги баба му и дядо му.
Откъм него имало насаждения – домати, ягоди, краставици, грах. Отдясно имало
два парцела, едната част се падала в
дерето. От север била дъщеря му. Между дъщеря му и имота на С. имало
път. От южна страна имало една Б., на другия имот М., който починал. От горната
страна на имота, който е до дерето имало паркинг. Една част от тази земя
фактически била негова, но впоследствие станала паркинг. Той от 4 години
пребивавал там, а преди това родителите му. През 86 г. купил други имоти в
близост, Имотът от 86 г. всъщност се водел на името на баща му. В момента
имотът се водил на сина му О.Ц.. Този към него бил около 400 кв.м., а другият над
700 кв.м, на два парцела. Там навремето имало кладенец. Имало огради. В момента
имало отгоре ограда.
От показанията на свидетеля А.Н.К. се установява, че познавал ищцата от около 85 г. Били
съседи През едно място в местността С. – О.. Като те живеели там много години
преди мен. ,,Моето място е било в тяхна регулация, но те са го продали след
това и аз съм един от тези, който го купува. Пред мен беше Л.Ц., той е между
мен и С.. От север на Л. сина му и дъщеря му, има две места. Има и път.‘‘ В по-голямото място Тошко си сеел зеленчуци.
Отдясно на пътя щял да прави овощна
градина. От северната страна имало паркинг, а при овощната градина на изток - дере.
Т. обработвал мястото, сеели си зеленчуци. Не знаел някой да е претендирал за
това място. ,,Те са най-старите титуляри – С., мъжът й Л. (почина) и брат й (и
той почина). Пътят разделя имота на две части. Западната част в момента се
обработва и си сеят там, някъде към 500 кв. Другото е източната част, където ще
прави овощна градина, то е разделено на две части. То е дере там и дълбоко
стръмно не мога да го премеря, по-голямо е от западното, двете заедно са
по-големи от западното.‘‘
По делото е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.
От заключението се установява че при оглед на
място вещото лице е установило, че процесният ПИ-503.9227 е ограден с метална
мрежа върху ст.б.колове. ПИ-9246 и ПИ
-9239 са оградени от юг,запад и север от изток е дере обрасло с дървестни видове. За тази територия първият кадастрален план/план на ползвателите/ е изработен около 1990г. и одобрен
със зап.№653/22.07.1996г.в него процесиите имоти са с
№№ 101; 160 и 161 в имотния регистър кам този плен
имот № 101 има запис НТП-нива, в графата собственик е записано В.А.М. без
документ и с молив е записано н-ци на Д.Д.К. с основание Решение на ОС”3” от 19.10.92г. и Т.Г.К.-син.
За имот №160 има запис НТП-лозе,в графата собственик е записано В.А.М. без
документ и с молив е записано н-ци на Д.Д.К. с основание Решение на ОС”3” от 19.10.92r. и Т.Т.К. и С. Т.Р.. За имот №161 има запис НТП-нива в графата
собственик е записано н-ци на Д. Д.К. с осонование Решение на ОПК. Със зап.№1684/18.07.2013г.
и одобрен т.н. помощен план,послужел за основа при изработване на ПУП на този
кадастрален район.В този план процесиите имоти са със същите №№ 101; 160 и 161
в кад.район 503. В списъка на УПИ в м.”С.” имотите са
записани на Община К. без документ за собственост. По късно с одобряване на кад.карта на града от 2015г. процесиите имоти получават №№
както следва 503.1289;503.1290 и 503.1291. По ПУП одобрен с Решение №. на
Общински съвет К. за ПИ- 503.1289 е отреден УПИ-Х-9227 с площ 482кв.м. в
кв.486;за ПИ-503.1290 е отреден УПИ- IX-9246 в кв.486 с площ-289кв.м.;за
ПИ-503.1291 е отреден УПИ-Х1У-9239в кв.486 с площ-352кв.м.В КККР на гр.К.
процесиите имоти са с идентификатори 35167.503.9227; 35167.503.9246 и
35167.503.9239 с НТП-ниско застрояване без запис за собственик. При запитване в
Общинска собственост -К. и в „Държавна собственост” към Областна администрация С.
на вещото лице е отговорено,че няма съставени Актове
съответно за ЧОС и ЧДС. Видно от представената опис-декларация от 15.03.1956г.
процесиите имоти са внесени в ТКЗС.Експертът заключава, че имоти с №№ 101; 160
и 161 по кадастрален план одобрен 1996г. са идентични с имоти с ид-ри 35167.503.1289, 35167.503.1290 и 35167.503.1291 по кад.карта одобрена със зап.№ РД-18-88/26.11.2015г. също и с УПИ-Х-9227, УПИ-1Х-9246 и
УПИ-Х1-9239 по ПУП одобрен с Решение №141/07.03.2020г. на Об. съвет К.,както и
с ПИ с идентификатори 35167.503.9227, 35167.503.9246,35167.503.9239
по кад.карта на гр.К.,изменена през 2020г. във връзка
с отразяване на ПУП по чл.16 от ЗУТ,приет с Решение №141/07.03.2020г. на
Об.съвет К.. При проверка в ОбС”3” К. е отговорено
на вещото лице, че на н-ци на Д.Д.К.
е възстановен имот с ид-р 35167.76.10 в м.”К.” с площ
3518кв.м.,тази територия е с план за земеразделяне. В разписната книга към
плана на ползвателите одобрен 1996г. за имот №101 и имот №160 е записан В.А.М.
без основание за запис.Няма информация този човек да е имал претанции
за процесиите имоти.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба всеки
може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или
за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от
предявяването на иска е налице при оспорване на ответника на претендираното от
ищеца право. По настоящото дело ответникът оспорва твърденията на ищците, че са
собственици, заявявайки собственически права по отношение на процесното
лозе. С оглед на изложеното съдът
преценя предявения установителен иск за допустим, поради което същият следва да
бъде разгледан по същество.
Съгласно чл.77 от Закона за
собствеността /ЗС/ правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени от закона. Общите правила на чл. 79 и сл. от ЗС регламентират давностно владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична
законова разпоредба не изключва този придобивен
способ. От събраните по делото доказателства писмени и гласни се установи, че
наследодателят на ищцата е владял имота от 1929 г., когато е подписала писмен
договор с предмет който съвпада с
процесния имот, а след неговата смърт съпругата му и децата му са продължили да
владеят процесният недвижим имот, като владението продължава и до днес.
Давността остава допустим придобивен способ по
отношение на тези земеделски земи, които
не са били реално отнети от
собствениците им. Субективният признак на владението е намерението на
владелеца. Той трябва да държи вещта “като своя”. Намерението е факт от
душевния мир на човека, който трудно се доказва. Ето защо в чл. 69 ЗС е въведена
презумпцията: ”предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго”. Презумпцията не е оборена. От данните по делото
е видно, че владението е постоянно, т. е. наследодателят на ищцата и самата ищца,
през цялото време са изразявали трайна воля да държат имота за себе си. Владението е явно и несъмнено, т.е. С.Т.Р. е манифестирала поведение, което не е
оставяло никакво съмнение, че упражнява фактическата власт за себе си.
Владението е непрекъснато.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателствата по делото преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено,
че към 1929 г. и през следващите годините наследодателят на ищцата е притежавал
процесния имот. От заключението но вещото лице и свидетелските показания се
установява, че ищцата и
семейството й не са губили владението върху имота, а в последствие и
наследниците не са губили владението върху него, тъй като не се установи същият
да е бил стопанисван или завладян от другиго. По делото няма доказателства
процесният имот да е бил внасян в ТКЗС, като няма и доказателства /влязло в
сила решение на комисия на общината за отчуждаване на имота след провеждане на
административна процедура за оценка и заплащане/ имотът да е бил отнет от
владението на наследодателя или от ищците чрез отчуждаване или одържавяване.
Следва да се приеме, че имотът не е бил включен в ДПФ и съответно не е бил
държавна респ. общинска собственост и по отношение на същия не се прилага
забраната за придобиване по давност, визирана в чл.86 от ЗС.
Процесният имот е със статут на
земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. С посочената норма законодателят е
определил приложното поле на ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към
настоящия момент. Съгласно чл.10, ал.1- ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически
или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението
на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно
фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на
отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост
по отношение на определена категория имоти- земеделските земи, като в този смисъл
не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В
случаите когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си
на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че
такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение
№79/10.04.2013 г. по гр.д.№612/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение №197/10.05. 2011
г. по гр.д.№430/2010 г. на ВКС; Решение №765/28.10.2010 г. по гр.д №1987/2009
г. на ВКС, г.о., Решение №798/16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС и
др., постановени по чл.290 от ГПК/. Тъй като процесният имот не попада в
хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяване или
отчуждаване, а е запазил статута си на частна собственост и е владян от
наследодателите на ищцата и от последните в реални граници, то не се прилагат
нито разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на чл.19 от
ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за възстановяване земеделски земи
преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават
общинска собственост. В приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ попадат само
земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени
за възстановяване в предвидения в закона срок. В този фонд влизат само
земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа
на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл.10 от
ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не
може да го придобие по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само
земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали
незаявени в законните срокове / Решение №427/21.07.2009 г. по гр.д.№3255/ 2008
г. на ВКС, II г.о.; Решение №21/04.02.2011 г. по гр.д №1327/2009 г. на ВКС;
Решение № 249/04.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС- по чл.290 от ГПК/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по отношение на процесната земеделска земя
разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими, тъй като няма данни имотът да е бил
включен в ТКЗС или фактически да е отнет от собственика и наследниците му
поради което и не попада в обхвата на чл.19 от ЗСПЗЗ и общината не е станала
негов собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на възстановената собственост за землището на гр.К. на основание чл.2,
ал.1, т.1 от ЗОС във вр. с чл.19 от ЗСПЗЗ. В тази връзка ответникът не е навел
твърдения и не е представил и доказателства, че е придобил имота на друго
правно основание.
Предявеният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага
разноските.
На основание чл.78 от ГПК следва да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 455.33 лева представляващи държавна
такса и възнаграждение за вещо лице.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящият случай не са представени списък за разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община К.,
с ЕИК ***, с
адрес на управление ***, представлявана от кмета Г.С., че С.Т.Р., ЕГН **********, адрес ***
е собственик по
наследство и давностно владение на възстановени с Решение № г. на Поземлена
комисия – К. недвижим имоти, които понастоящем представляват:
- поземлен
имот с идентификатор 35167.503.9227 по действащата Кадастрална карта и регистри
на гр. К., за който е отреден съответно УПИ Х-9227 с площ 482 кв. м, квартал
486 по действащия план за регулация на гр. К. при съседи поземлени имоти с
идентификатори 35167.503.9230, 35167.503.9456, 35167.503.9228,
- поземлен
имот с идентификатор 35167.503.9246 по действащата Кадастрална карта и регистри
на гр. К., за който е отреден съответно УПИ IX-9246 с площ 289 кв.м., квартал
485 по действащия план за регулация на гр. К. при съседи поземлени имоти с
идентификатори 35167.503.9245, 35167.503.9239, 35167.503.9456,
и на
- поземлен
имот с идентификатор 35167.503.9239 по действащата Кадастрална карта и регистри
на гр. К., за който е отреден съответно УПИ ХIV-9239 с площ 352 кв. м, квартал
485 по действащия план за регулация на гр. К. при съседи поземлени имоти с
идентификатори 35167.503.9246, 35167.503.9245, 35167.503.9243, 35167.503.9247,
35167.503.9456.
ОСЪЖДА Община К., с ЕИК ***, с адрес на управление ***,
представлявана от кмета Г.С. да заплати на С.Т.Р., ЕГН **********, адрес ***
сумата в размер на 455.33 представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия :