РЕШЕНИЕ
№ 2561
гр. Бургас, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20232120107013 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М. С. и Д. К. К. против Т. П. Г., ЕГН
********** от *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 413.57 лева, представляваща такси за предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги и неустойки за предсрочно прекратяване на договори, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни
правоотношения по договори за мобилни услуги от 29.05.2021г. Ответникът не е заплатила
сумите по 4 издадени фактури за периода от май 2021г. до юли 2021г., като дължи месечни
такси и суми за проведени разговори. След предсрочно прекратяване на договорите по вина
на ответника поради изпадането му в забава, той дължи и неустойки за прекратяването на
договорите, които са равни на три месечни абонаментни такси и на разликата между цената
на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по договора. Моли се
исковете са се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Оспорва изпълнението на процесните договори от страна на ищеца.
Няма данни мобилните услуги да са били предоставени, нито да е предоставен мобилен
телефон. Ответникът оспорва исковете за неустойки, понеже ищецът не е упражнил валидно
правото си да прекрати договорите. Няма данни ответникът да е бил уведомен писмено за
прекратяването и да е узнал и за фактурите. Ето защо неустойка не се дължи. Тя освен това е
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, понеже е равна на оставащите такси до края на
договора. Клаузата за неустойката е нищожна, защото води до значително неравновесие
между страните. Моли се исковете да се отхвърлят.
За процесните вземания е била издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС
1
ч.гр.дело № ***г.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът по чл.422 ГПК за вземанията за месечните абонаментни такси и за
потребление на услуги е основателен.
Доказва се облигационната връзка между страните, възникнала със сключване на
договорите за мобилни услуги между тях. В заповедното производство са приложени два
договора за мобилни услуги, сключени на 29.05.2021г. Договорите са надлежно подписани
от ответника, ето защо е налице облигационно правоотношение между страните.
Издадени са били от ищеца няколко фактури – № **********/05.06.2021г., №
**********/05.07.2021г., № **********/05.06.2021г., № **********/05.07.2021г. В тях са
начислени месечните такси и сумите, дължими за доставените далекосъобщителни услуги
по договорите. Издадена са фактури № **********/05.09.2021г., **********/05.09.2021г., в
които са начислени вземанията за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.
Фактурите касаят периоди от 29.05.2021г. до 04.07.2021г. и по двата договора, за които се
претендират неплатени месечни такси и суми за ползвани мобилни услуги. Неоснователно е
възражението, че мобилните услуги не са били предоставени за ползване. Съдът намира, че
ищецът е предоставил на ответника достъп до мрежата си. Косвено доказателство за това е и
пратената до ответника последна покана за доброволно плащане от 05.08.2021г., в която му е
заявено, че ако не плати задълженията си договорът ще бъде прекратен, след което
ползването на съответния мобилен номер няма да бъде възможно. Следователно, по
аргумент на противното, следва да се приеме, че ищецът е предоставял в полза на ответника
достъп до мрежата си. С исковата молба се търсят на първо място месечни такси. Понеже
месечните такси са уговорени с договорите като размер, те се дължат с настъпването на
падежа им и издадените фактури представляват годно доказателство за тяхното
установяване. Ето защо БРС намира, че фактурите доказват по безспорен начин дължимите
вземания за такси. Що се отнася до сумите за ползвани други услуги, те също трябва да
бъдат приети, че се дължат, тъй като са калкурирани във фактурите, а и ответникът е имал
достъп до мрежата на оператора, поради което се е ползвал от тези услуги. Налага се извод,
че претенцията за дължимостта на месечните такси и сумите за ползвани услуги в размер на
84.21 лева по всички фактури е доказана и основателна.
В една от фактурите е начислена и сумата от 4.99 лева, дължима за застраховки.
Начисляването е станало по повод на сключена от ответника застрахователна полица, с
посредничеството на *** ЕАД като застрахователен агент, с предмет застраховането на
ремонт или подмяна на застраховано устройство, закупено или предоставено от *** или от
търговски партньор на ***. Така че, предвид застрахователната полица, съдът намира, че
сумата за застрахователна премия е правилно начислена и също се дължи от ответника.
По отношение на установителния иск за неустойките, дължими за предсрочното
прекратяване на договорите, съдът намира следното:
Този иск е неоснователен. Договорите са сключени за по 24 месеца, видно от
съдържанието им. Следователно техните срокове са изтекли на 29.05.2023г. Заповедното
дело е образувано на 31.05.2023г., т.е. след изтичане на сроковете по договорите. В
договорите е предвидено, че в случай на прекратяването им преди изтичане на срока по
вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка при предсрочно
прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички
най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.
В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно
2
обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на
договора. Неустоечните клаузи от договорите уреждат последиците от настъпилото
прекратяване /разваляне/, но не уреждат ред за упражняването му, различен от предвидения
в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че ищецът е следвало да уведоми
ответника, че прекратява договорите, за да му манифестира волята си в този смисъл и тази
воля да стане достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 ЗЗД/. Следователно, неплащането на
задълженията по договорите не води автоматично до тяхното прекратяване, а следва
кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази воля за прекратяване на
облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната страна. Твърди се, че преди
завеждане на заповедното дело ищецът е упражнил надлежно потестативното си право да
развали /прекрати/ договора чрез отправяне на писмено уведомление, получено от
длъжника. В тази връзка са ангажирани доказателства. С последна покана за доброволно
плащане до ответника от 05.08.2021г., последният се уведомява, че общата стойност на
задълженията му за предоставени услуги по сключените договори възлиза на 89.20 лева с
ДДС, като е предупреден, че договорите за предоставяне на мобилни услуги ще бъдат
прекратени, ползването на мобилния номер няма да бъде възможно, ще бъде начислена
неустойка и всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Няма
данни обаче цитираното предупредително писмо да е получено от ответника /липсва обратна
разписка/. Ето защо писмото не е връчено на адресата. В съдебната практика трайно се
поддържа становището, че двустранен договор може да се развали и чрез връчването на
исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, като съдът
е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от молбата с приложената
към нея последна покана за доброволно плащане е постъпила в съда на 20.11.2024г., към
който момент вече е бил изтекъл двегодишният срок на договорите за мобилни услуги,
поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на разваляне на
договора преди изтичане на срока, за който е сключен. Въз основа на изложеното съдът
приема, че не са налице предпоставките за дължимост на претендираните неустойки. Искът
в тази част, за неустойките в общ размер от 324.37 лева, е неоснователен.
По горните съображения искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от
84.21 лева месечни такси и суми за ползвани услуги по договорите за мобилни услуги, както
и за сумата от 4.99 лева застрахователна премия, за които са били издадени процесните
фактури, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
изплащането.
Искът трябва да се отхвърли в останалата си част, за търсената неустойка за
предсрочното прекратяване на договорите в размер на общо 319.38 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в настоящото производство от 230.32 лева и в заповедното дело от 110.25
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. П. Г., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. С. и Д. К. К. сумата от 51.56 лева /петдесет и един лева и петдесет и
шест стотинки/, представляваща месечни абонаментни такси и такси за потребление за
периода от 29.05.2021г. до 04.07.2021г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
3
+*** от 29.05.2021г. (сбор от 26.65 лева за периода от 29.05.2021г. до 04.06.2021г. и 24.91
лева за периода от 05.06.2021г. до 04.07.2021г.), сумата от 32.65 лева /тридесет и два лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща месечни абонаментни такси и такси за
потребление за периода от 29.05.2021г. до 04.07.2021г. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от 29.05.2021г. (сбор от 12.93 лева за периода от 29.05.2021г. до
04.06.2021г. и 19.72 лева за периода от 05.06.2021г. до 04.07.2021г.), сумата от 4.99 лева
/четири лева и деветдесет и девет стотинки/ представляваща застрахователна премия за
периода 05.06.2021г. – 04.07.2021г., дължима въз основа на Застрахователна полица №
10236472 от 29.05.2021г. за застраховка „Смартфон протект“ за устройството ALCATEL 1S
2021 32GB Dual Grey, начислени по фактури № **********/05.06.2021г., №
**********/05.07.2021г., № **********/05.06.2021г., № **********/05.07.2021г., ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от 30.05.2023г. до изплащане на
вземането, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по
ч.гр.дело № ***г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 103.58 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** от 29.05.2021г., формирана като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси по
договора; сумата от 161.03 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 29.05.2021г., формирана като част
от разликата между стандартната цена на закупеното във връзка с този договор устройство
ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey /без абонаментен план/ и заплатената такава
преференциална цена за същото; сумата от 54.77 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
29.05.2021г., формирана като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси по
договора, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на
заявлението – 30.05.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т. П. Г., ЕГН ********** от *** да заплати на “Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. С. и Д. К. К.
сумата от 230.32 лева /двеста и тридесет лева и тридесет и две стотинки/ съдебно-деловодни
разноски в исковото производство и сумата от 110.25 лева /сто и десет лева и двадесет и пет
стотинки/ съдебно-деловодни разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)______
4