Р Е
Ш Е Н И Е № 63
гр. Сливен,
14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - Сливен в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на
секретаря Ваня Фърчанова и при участието на прокурора
Иван Иванов, като разгледа административно дело № 285 по описа за 2022 година
докладвано от съдията Бозукова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 2в вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и
общините (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба, подадена от С.Л.М. ***, уточнена с допълнителна искова молба от
13.01.2023г., с която се претендира осъждане на Върховния административен съд на
РБългария, на основание чл. 2в от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди и заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 98 569 лева за периода 01.10.2013г. – 08.01.2018г.,
за които се твърди, че са настъпили в резултат на допуснато от ВАС съществено
нарушение на правото на ЕС, ведно с мораторна лихва за
периода 01.10.2013г. – 08.01.2018г. в размер на 55 688,32 лв. Ищецът посочва,
че е претърпял вреди от правораздавателната дейност на ВАС при постановяване на
решение № 1154/23.01.2020г. по адм.дело №
11088/2018г., позовавайки се на извършено нарушение на разпоредбата на чл.47 от
ХОПЕС. Твърди, че достатъчно същественото нарушение на правото на ЕС се изразява
в неупражняване на съдебен контрол от ВАС,
който приел, че действията на прокурора по чл.84 от ЗМВР / чл.69а отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.).
по задържане и отнемане на МПС Фолксваген „Туарег“ с
рег.№ ******** , собственост на М., не са действия на административен орган. Ищецът
сочи, че вредоносното решение №1154/23.01.2020г. по адм.дело
№ 11088/2018г. на ВАС е произнесено по
висящо производство, след решение на Конституционния съд на РБългария
№ 3/16.03.2017г. по КД № 16/2016г., като ВАС е продължил да прилага нормата на
чл.84 /чл. 69а отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.) от ЗМВР, изключваща съдебния
контрол върху дейността на прокурора, като не е съобразил прогласения от
Конституционния съд административен характер на действията на прокурора и
обявяването на текста на чл.69а от ЗМВР /отм ДВ бр.
53 от 27.06.2014 г./ за противоконституционен. Ищецът сочи, че в продължение на
4 години и 3 месеца е бил лишен от
правото да ползва автомобила си, иззет въз основа на нищожно прокурорско
постановление, като цената на иска от 98 569 лева представлява размера на пропуснатата
полза от отдаване под наем на автомобила. Изтъква, че ВАС е допуснал очевидно нарушение на приложима съюзна норма, като
е налице пряка имуществена вреда за М., тъй като за периода 01.10.2013г. –
08.01.2018г. същият е бил лишен от възможността да ползва собствения си
автомобил. Моли съда да осъди ответника ВАС да му заплати обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 98 569 лева за периода
01.10.2013г. – 08.01.2018г., за които се твърди, че са настъпили в резултат на
допуснато от ВАС съществено нарушение на правото на ЕС, ведно с мораторната лихва за периода 01.10.2013г. – 08.01.2018г. в
размер на 55 688,32 лв. Претендира разноски.
В съдебно
заседание ищецът, представляван от пълномощник – адв.
М.С. – АК Ямбол, моли съда да уважи изцяло предявения иск и да му присъди направените
по делото разноски. Представя подробни писмени бележки.
В съдебно
заседание ответникът – Върховен административен съд не изпраща представител. В
писмен отговор от п. – ю. П. Д., излага подробни съображения за неоснователност
на исковата претенция. Твърди, че ищецът претендира вреди от правораздавателна
дейност при постановяване на решение № 1154/23.01.2020 г. по адм.
д. № 11088/2018 г. по описа на ВАС, но
посочената като нарушена разпоредба - чл. 47 от ХОПЕС е неприложима в конкретния случай, доколкото процесния
казус не предпоставя материално-правна връзка с
правото на ЕС. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен – прокурор Иван Иванов, дава заключение за неоснователност
на исковата претенция. Счита, че правото на достъп до съд на ищеца не е
нарушено. Алтернативно предлага ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение за разликата в пазарната стойност между момента на отнемане и момента на връщане на
автомобила.
Административен
съд Сливен, като взе предвид изложените от страните доводи и извърши съвкупна
преценка на доказателствата, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните
не се спори, а и от приложените по делото доказателства се установява, че с Договор
за покупко-продажба на МПС рег.№ 3135/21.08.2013 г. ищецът С.М. е закупил лек
автомобил „Фолксваген Таурег“ с per.№ ********, цвят т. с. м. за сумата 900 (деветстотин)
лева, която сума продавачите са получили изцяло от купувача. В Докладна записка
от 30.08.2013 г. на инспектор в сектор „ПКП“ при ОДМВР-Ямбол до началник сектор
„ПКП“ при ОДМВР-Ямбол е посочено, че този автомобил е обявен за издирване в Шенгенска
информационна система /ШИС/ под Шенгенски идентификационен № ********************.
С Протокол от 29.08.2013 г. за доброволно предаване на вещи по чл.69а, ал.2 от ЗМВР /отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.). ищецът С.М. е предал доброволно
описания автомобил с един брой ключ за запалване. С писмо изх. № 2020/2013 г.
от 30.08.2013 г. на ЯОП е разпоредено ОДМВР-Ямбол
да извърши проверка и уведоми писмено в срок до 27.09.2013 г. дали по отношение
на описания лек автомобил, предмет на международно издирване съгласно Шенген идентификатор ********************, с дата на
създаване 10.11.2011 год. от властите на Р.И., са налице обстоятелствата по
чл.69а, ал.8, т.1 и т.2 от ЗМВР, респ. дали МПС е предмет или средство за
извършване на престъпление на територията на Република България, или е
доказателство, или обект на обезпечителни мерки по наказателно производство,
образувано в Република България, или предаването му би могло да затрудни,
наказателно производство, образувано в Р.България.
С Постановление
изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол е постановено
процесния лек автомобил, ведно с 1 бр. ключ за
запалване за него, предаден на ОД на МВР-Ямбол с протокол от 29.08.2013 год. по
реда на чл.69а, ал.2 от ЗМВР /отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.). от С.М. да се предаде на
полицейските власти на Р.И. или на надлежно упълномощено от тях лице. С
Постановление № 3397/2013 г. от 15.10.2013г. на Апелативна прокуратура-Бургас е
потвърдено Постановление изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на ЯОП. С
Определение № 213/11.06.2014 г. по адм. дело №
98/2014 г. Административен съд-Ямбол е оставил без разглеждане искане на С.М. на осн.
чл.250 от АПК да бъде обявено за нищожно Постановление на ЯОП от 27.09.2013 г.
по пр. 2020/2013 г., в частта, с която е разпоредено
предаването на процесния автомобил на полицейските
власти на Р.И.. С посмо рег.№ 812100-8143/19.04.2017
г. на МВР в Дирекция „МОС“ е получено съобщение, че сигнала в ШИС за издирване
на описания по-горе автомобил е заличен. Със Заповед № 1679з-6/08.01.2018 г. на
началник РУ-Ямбол при ОДМВР-Ямбол е разпоредено лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ да се върне на С.М.,
което е сторено с Протокол за връщане на вещ, иззета по чл.84, ал.1 от ЗМВР от
09.01.2018 г.
С решение № 4/16.03.2017
г. по к.д. № 16/2016 г. на КС е обявена за противоконституционна разпоредбата
на чл.84 ал.6 от ЗМВР, съгласно която след
съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не
по-късно от 24 часа, за утвърждаване от ръководителя на териториално звено на
ГДГП, гранично полицейско управление, база гранично-полицейски кораби или
районно управление на областна дирекция на МВР, в което се съхранява вещта.
С решение № 154/26.07.2018г.
постановено по адм. дело № 142/2018г. на
Административен съд Ямбол е отхвърлил предявените от С.М. искове срещу
Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи да
му заплатят сумата 135 512,04
лева, включваща главница в размер на 114 455,25 лева
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
това, че в резултат на задържане на собствения му лек автомобил „Фолксваген Туарег“ М. е пропуснал полза в размер на паричната
стойност, която е следвало да заплати, за да получи възможността да ползва
подобен автомобил, които имуществени вреди са в резултат на Постановление
изх.№ 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол и мораторна лихва върху
главницата в размер на 21 056,79 лева в периода от 01.10.2013 г. до 01.07.2017
г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окочателното й събиране. С
решението Адмнистративен съд Ямбол приема, че решение
№ 4/16.03.2017 г. по к.д. № 16/2016 г. на КС има действие занапред и независимо
от приетото в него, че актът на прокурора, издаден по реда на чл.84 от ЗМВР има
характер на административен акт и подлежи на съдебен контрол, не може в производството пред Административен съд Ямбол
да се извършва преценка за незаконосъобразност на постановеното преди това
постановление на ЯОП за предаване на вещта. Посоченият съдебен акт е влязъл в
сила, като с решение № 1154/23.01.2020г. по адм.дело
№ 11088/2018г. ВАС отменя решението по адм. дело №
142/2018г. на Административен съд Ямбол, единствено в частта за присъдените
разноски, като го оставя в сила в останалата част. В мотивите на касационната
инстанция е отразено, че ищецът С.М. не
се е справил с доказателствената тежест и не е
доказал по несъмнен и категоричен начин наличието на имуществени вреди, които
да са настъпили от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
длъжностни лица на ответниците и да са в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния акт/действие/бездействие;
не е налице незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, постановен от длъжностни
лица на ответника при упражняване на административна дейност; постановените
актове по случая с отнемането на лекия автомобил са такива по реда на НПК и
няма данни същите да са отменени, като незаконосъобразни; не са налице
незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица на прокуратурата и
МВР, извършени от тях вследствие административната им дейност, тъй като, за да
бъде налице бездействие от страна на административен орган, следва да е налице
задължение за извършване на определено действие при неизпълнението на което,
органът да е изпаднал в бездействие, процесните
действия с автомобила на ищеца са извършени в резултат на оперативно издирвателни мероприятия по установяването му, актове и
действия на Прокуратурата по изземване и следователно не се отнася за
административна дейност на длъжностни лица, не се отнася за
актове/действия/бездействия в резултат на административна дейност на ОД на МВР
или на СДВР; не е налице първата от изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а след като не е
налице една от кумулативно изискуемите предпоставки на специалната норма искът
изцяло е неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. При тези мотиви ВАС оставил в сила
решението на Административен съд Ямбол.
По делото е
изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице П.И.,
която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, съдържаща
подробен отговор на поставените въпроси и неоспорена от страните. Въз основа на
заключението на експертизата се установява следното: Помесечния
наем при рентване на МПС с показатели като това на ищеца
М. на месечна база за периода 01.10.2013г. до 08.01.2018г. е в размер на 1 923
лева на месец или общ размер от 98 569 лева; размерът на законната лихва
върху всяко от помесечните наемни цени за периода на
претенцията до датата на завеждане на исковата молба – 29.06.2021г. е 55 698,32лв.; годишни наем на процесното МПС за периода на претенцията е в размер на 23 076
лева, а законната лихва върху годишните наемни вноски е в размер на 51 333,43
лева; пазарната стойност на МПС на С.М. към момента на иззиемването
му от ОП Ямбол е в размер на 29 770 лв., а към момента на връщането на
автомобила към 08.01.2018г. е 13 820 лв.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
Искът с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е процесуално допустим –
предявен е от надлежна страна, която твърди настъпване на имуществени вреди от
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, срещу процесуално
легитимирания ответник по смисъла на посочената разпоредба - Върховния
административен съд.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ регламентира, че когато
вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал.
1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и Върховния административен съд.
Предпоставките
за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на вреди, настъпили
от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на
правораздавателната дейност се извиличат от практика
на СЕС, в т. ч. Решение на СЕС от 19.11.1991 г.
по съединени дела С-6/90 и С-9/90, като е необходимо кумулативното
им наличие, а именно: нарушена норма от общностното
право, която предоставя права на частноправни субекти; да бъде възможно
установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на
съответния акт; да е налице причинно-следствена връзка между неизпълнението на
задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатите лица.
Отговорността е безвиновна - съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
С аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 144 от АПК в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на
предявения от него иск, а на съда - да приеме за ненастъпили тези правни
последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Липсата на който и да е
от елементите на фактическия състав на предявения иск обуславя неговата
неоснователност.
Правото на
обезщетение възниква за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането – чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които
се намират в причинна връзка с противоправното
поведение, а непосредствени – следващите по време и място неправомерния
резултат. Ищецът обосновава претенцията си с твърдение, че същественото
нарушение на ответника се състои в неприлагане на чл.47 от Хартата на основните
права на Европейския съюз, като изтъква, че достатъчно същественото нарушение
на правото на ЕС се изразява в неупражняване на съдебен контрол от ВАС, който приел, че действията на прокурора по
чл.84 от ЗМВР / чл.69а отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.) по задържане и отнемане
на МПС Фолксваген „Туарег“ с рег.№ ******** , собственост
на М., не са действия на административен орган. Същевременно твърди, че е
налице нарушение на задължението на ВАС
да разгледа и да се произнесе по законосъобразността на прокурорския акт – Постановление
изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол, с което е
постановено процесния лек автомобил, ведно с 1 бр.
ключ за запалване за него, предаден на ОД на МВР-Ямбол с протокол от 29.08.2013
год. по реда на чл.69а, ал.2 от ЗМВР от С.М. да се предаде на полицейските
власти на Р.И. или на надлежно упълномощено от тях лице, като обяви нищожността
му. Ищецът твърди, че нарушението извършено от ВАС
е достатъчно съществено, доколкото касае
нарушение на право на ефективни правни средства за защита и достъп до
съд, които не са съобразени при осъществяваната от ВАС правораздавателна
дейност.
В случая производството
по адм. д. № 11088/2018 г. по описа на ВАС е образувано по касационна жалба от С.М.
срещу Решение № 154 от 26.07.2018 г., постановено по адм. д. № 142/2018 г. по описа на Административен съд Ямбол.
Съдебното производство е исково – по реда на чл. 203 АПК вр.
чл. 1 от ЗОДОВ, като със съдебното
решение е бил отхвърлен иска, предявен от М. срещу Прокуратурата и МВР да бъдат
осъдени да заплатят на М. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за
претърпени имуществени вреди в посочения по-горе в решението размер и
основание. В касационното производство пред ВАС
по адм. дело № 11088/2018г. е преценявана
законосъобразността на обжалваното първоинстанционно
решение, съответно основателността на исковата претенция за присъждане на
обезщетение за пропуснати ползи в размер на 135 512,04 лева, като от Върховният административен съд е прието, че не
е налице незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, постановен от
длъжностни лица на прокуратурата при упражняване на административна дейност,
постановените актове по случая с отнемането на лекия автомобил са такива по
реда на НПК и няма данни същите да са отменени, като незаконосъобразни, поради
което не са налице незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица на
прокуратурата и МВР, извършени от тях вследствие административната им дейност,
тъй като за да бъде налице бездействие от страна на административен орган
следва да е налице задължение за извършване на определено действие при
неизпълнението на което органът да е изпаднал в бездействие, процесните действия с автомобила на ищеца са извършени в
резултат на оперативно издирвателни мероприятия по
установяването му, актове и действия на Прокуратурата по изземване и
следователно не се отнася за административна дейност на длъжностни лица, не се
отнася за актове/действия/бездействия в резултат на административна дейност на
ОД на МВР или на СДВР и не е налице първата от изискуемите предпоставки за
реализиране на безвиновната отговорност на държавата.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не
са налице установените елементи от фактическия състав на отговорността по чл.
2в ЗОДОВ вр. чл. 4, пар. 3
от Договора за Европейския съюз, а
именно: 1. твърдяното нарушение да е на приложима/относима
съюзна норма, предоставяща права на частноправните субекти; 2. нарушението на
тази съюзна норма да е очевидно (достатъчно сериозно, съществено); 3. да
съществува пряка причинно следствена връзка между нарушението и претърпяната
вреда. Разпоредбата
на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз предоставя права на
частноправните субекти - право на ефективни правни средства за защита и на
справедлив съдебен процес. Разпоредбите на Хартата са приложими спрямо
действията на „държавите членки единствено когато те прилагат правото на
Съюза" - член 51; параграф 1 от Хартата (Решение от 6 октомври 2015 г. по
дело Delvigne, С-650/13, ECLI:EU:C:2015:648, т. 25).
Хартата не създава нови области на компетентност, нито изменя досегашните
области, а изискванията й, свързани със защитата на основните права, обвързват
държавите членки само спрямо правоотношения, за които е приложимо правото на
ЕС. В решение от 6 октомври 2015 г. по дело Delvigne,
С-650/13, ECLI:EU:C:2015:648, т. 26, Съдът на Европейския съюз сочи, че
основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, се прилагат във всички
случаи, уреждани от правото на Съюза, но не и извън тези случаи. Съгласно т.27
от горецитираното решение, когато съответното правно
положение не попада в приложното поле на правото на ЕС, разпоредбите от Хартата
сами по себе си не са приложими. Ето защо, съдът намира, че разгледаният в
производството пред ВАС правен спор е изцяло и само вътрешноправен, поради
което не може да се приеме, че с приложимата в него национална правна уредба се
прилага правото на ЕС по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, съответно
съдебният акт се отнася до тълкуване или прилагане на норма от правото на ЕС,
различна от посочените от ищеца разпоредби на Хартата - член 47, параграфи 1 и
2 - за да бъде разглеждано евентуално тяхно нарушение като основание на
предявения иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Горното мотивирна
съда да приеме, че след като процесният казус не предпоставя никаква материално-правна връзка с правото на
ЕС, то и процесуалните гаранции предвидени в Хартата в случая са неприложими.
Отделно от изложеното съдът намира, че в конкретния случай правото на
достъп до съд на С.М. не е нарушено. Същото е било реализирано в пълен обем,
като искът му е разгледан и има постановен съдебен акт по съществото на спора.
Обстоятелството, че ищецът не е съгласен с резултата от него, не може да
обоснове извод за неосигуряване на ефективни правни средства за защита.
Направените от последния оплаквания в тази връзка касаят материалната
законосъобразност на постановеното съдебно решение, а в производството по
ЗОДОВ, като настоящото, преразглеждането на този въпрос е недопустимо. Горното
мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че съдебният акт на ВАС не обективира нарушение на правото на Европейския съюз.
Не се установява по безспорен и категоричен
начин и настъпването на
твърдения вредоносен резултат. За да се приеме, че ищецът е действително
е претърпял загуби или пропуснал да реализира ползи е необходимо или да се
установи, че за периода на задържане на собственото му МПС е ползвал друг
автомобил и реално заплатил наемната цена за него или че е имал сключени
договори за отдаване под наем на собствения му автомобил, и то за целия претендиран период, а по делото липсват както твърдения,
така и доказателства за това. Що се отнася до условието за наличие на вреда
съгласно съдебната практика на СЕС - решения от 27 януари 1982 г. по дело
51/81, EU: С: 1982: 20, т. 9, решене от 13 ноември 1984 г. по дело 256/80,
257/80, 265/80, 267/80, 5/81, 51/81 и 282/82, EU: С: 1984: 341, т. 9 и решение
от 16 януари 1996 г. по дело Т-108/94, EU: Т: 1996: 5, т. 54, извъндоговорната отговорност на Съюза може да бъде
ангажирана само, ако ищецът наистина е претърпял действителна
и сигурна вреда. Ищецът трябва да докаже, че това условие е изпълнено (решение
от 9 ноември 2006 г. по дело С-243/05 Р, EU: С: 2006: 708, т. 27) и
по-специално да представи убедителни доказателства както за наличието, така и
за размера на вредата (решение от 16 септември 1997 г., по дело С-362/95 Р, EU:
С: 1997: 401, т. 31 и др.), което в настоящия случай не е сторено.
В този смисъл, присъждането на търсеното в
производството по адм.д. № 11088/2018 г. обезщетение
за тази вреда, което е предмет и на настоящия иск, не представлява гарантирано
увеличение в имуществената сфера на ищеца, съответно не е налице и изискуемата
пряка причинно- следствена връзка с постановеното по това дело съдебно решение.
Не е изпълнено и условието за наличие на причинно-следствена връзка. То е
изпълнено, когато съществува непосредствена връзка като между причина и
следствие между допуснатата от въпросната институция неправомерност и претендираната вреда — връзка, която ищецът трябва да
докаже. Държавата може да носи отговорност само за вреди, произтичащи
достатъчно пряко от неправомерното поведение на съответната институция (вж. в
този смисъл определение от 5 юли 2007 по дело С-255/06 Р, непубликувано, EU: С:
2007: 414, т. 61). В случая, след като не се констатира неправомерност, не може
да се говори и за причинна връзка.
По
гореизложените съображения съдът приема, че ответникът не е осъществил
нарушение на норма от правото на ЕС в производството по адм.
д. № 11088/2018г. по описа на ВАС, от
което следва, че в случая не е налице първата от кумулативно изискуемите
предпоставки за реализиране отговорността на държавата по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, което обуславя
неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди. Поради липсата на осъществено от Върховния административен
съд съществено нарушение на норма от правото на ЕС, твърденията за претерпяна от ищеца вреда, която е в пряка причинно-следствена
връзка с неизпълнение на задължение на държавата, не следва да се обсъждат от
съда, но въпреки това следва да се отбележи, че не се установява по безспорен и
категоричен начин настъпването на твърдения вредоносен резултат. За да се
приеме, че ищецът е действително е претърпял загуби или пропуснал да реализира
ползи е необходимо или да се установи, че за периода на задържане на
собственото му МПС е ползвал друг автомобил и реално заплатил наемната цена за
него или че е имал сключени договори за отдаване под наем на собствения му
автомобил, и то за целия претендиран период, като в
посочения смисъл, както се отбеляза по-горе, липсват както твърдения, така и
доказателства. В този смисъл, присъждането на търсеното в производството по адм.д. № 11088/2018 г. обезщетение за тази вреда, предмет и
на настоящия иск, не представлява гарантирано увеличение в имуществената сфера
на ищеца, съответно не е налице и изискуемата пряка причинно- следствена връзка
с постановеното по това дело съдебно решение.
Във връзка с твърденията на ищеца М., че ВАС
пряко се е отклонил от задължителната сила на Решение на КС по КД 16/2016 г.
като е приел, че действията на прокурора по чл. 84 ал.6 от ЗМВР не са
административни и не е упражнил съдебен контрол, въпреки обявяването на този законов текст за противоконституционен, настоящият
съдебен състав намира, че решението на
Конституционния съд от 16.03.2017 г. има действие занапред и независимо от
приетото в него, че актът на прокурор, издаден по реда на чл.84 ЗМВР има характера
на административен акт и подлежи на съдебен контрол, то това не дава основание
в производството по адм.дело
№ 142/2018г. по описа на Административен съд Ямбол, в производството по адм.дело № 11088/2018г. по описа на ВАС/ в хода на които ищецът иска
от съда произнасяне относно законосъобразността на Постановление № 2020/2013 г.
от 27.09.2013 г. на ОП Ямбол, издадено при действието на чл.69а отм. бр. 53 от
27.06.2014 г./, а и в хода на настоящото съдебно производство, да се извършва преценка за незаконосъобразност,
респ. нищожност на постановено преди решението на Конституционния съд постановление
на ЯОП за предаване на вещта.
Гореизложеното обуславя
неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди. Неоснователна, предвид акцесорния
й характер, е и претенцията на С.М. за лихва.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и съобразно изхода на делото в полза на ответника –ВАС, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 300
лв., съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 24 изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Неоснователни са претенциите на ответника ВАС за по-голям размер от посочения, тъй като
подготовката на документи е включена в процесуалното представителство по
делото.
Воден от горното,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Л.М. *** иск, с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, срещу Върховния
административен съд, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди за периода 01.10.2013г. – 08.01.2018г. в размер на 98 569 лева,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, ведно с мораторна лихва за периода 01.10.2013г. – 08.01.2018г. в размер
на 55 688,32 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Л.М. ***
с ЕГН ********** да заплати на Върховния
административен съд на РБългария сума в размер на 300
(триста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните.
СЪДИЯ: