O П Р Е Д Е Л Е Н И Е:
Днес 14.12.2020г. Еманоел
Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№1071/2020г. по описа на ГОРС,
след като се запознах от една страна
с исковата молба на исковата молба и документите към нея на Р.И.М. с ЕГН**********,
с адрес: ***(чрез адв.Л.И. от ВТАК - със
съдебен адрес:***) против М.Р.Д. с ЕГН**********, с адрес: ***,
по предявен иск за делба по
чл.341 и сл. от ГПК на недвижим имот,
находящ се в гр.Г.Оряховица, ул.„Сливница“№13, представляващ поземлен имот с
идентификатор№16359.514.590 по КККР, одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г.
на ИД на АГКК(с последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот от 04.06.2020Г.) с площ от 302.00кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване(до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
квартал 100 парцел V- 590, ведно с построените в имота: жилищна сграда с
идентификатор№16359.514.1 със застроена площ от 74.00кв.м., брой етажи- два,
предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, ведно с находящото се под нея мазе
с полезна площ от 21.00кв.м., прилепена към жилищната сграда - лятна кухня с
навес с полезна площ от 16.00кв.м.;
гараж с идентификатор№16359.514.590.2, със застроена площ от 18.00кв.м.,
брой етажи - един, предназначение по КККР- хангар, депо, гараж, който имот
е с данъчна оценка 25384.10лв., при квоти за всеки от
съделителите: -за Р.И.М. – 1/2ид.части;
-за М.Р.Д. – 1/2ид.части,
констатирах
по реда на чл.129 ал.1 и чл.130 от ГПК, че
същата отговаря на изискванията по редовност и допустимост.
В срока по чл.131 от ГПК М.Р.Д.(чрез
адв.Л.П. от ВТАК) е депозиран отговор на исковата молба, както са и предявени
искове: -да се приеме за установено, че договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт№48 том I per.№462 нот.дело№33/04.02.2008г., на нотариус
Ани Маркова с район на действие ГОРС, сключен между М.Р.Д.(продавач) и Р.И.М.(купувач)
за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Г.Оряховица ул.”Сливница”№13,
представляващ 1/2ид.част от дворно място с площ 310.00кв.м., представляващо
поземлен имот V-590 в квартал 100 по плана на гр.Г.Оряховица, заедно с
построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ 165.00кв.м.,
състояща се от вестибюл, три спални, две дневни, кухня-трапезария, предверие от
юг, два коридора, баня, тоалетна, заедно с придаващите се към него лятна кухня
с навес с полезна площ 16.00кв.м. и мазе под част от сградата с полезна площ
21.00кв.м., при граници на имота: улица, Димка и Димитър Калечкови и наследници
на Иван Петров Балачев е нищожен, поради невъзможен предмет; -в условията на
алтернативност, да се приеме за установено, че договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт№48 том I per.№462 нот.дело№33/04.02.2008г., на нотариус
Ани Маркова с район на действие ГОРС, сключен между М.Р.Д.(продавач) и Р.И.М.(купувач)
за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Г.Оряховица ул.”Сливница”№13,
представляващ 1/2ид.част от дворно място с площ 310.00кв.м., представляващо
поземлен имот V-590 в квартал 100 по плана на гр.Г.Оряховица, заедно с
построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ 165.00кв.м.,
състояща се от вестибюл, три спални, две дневни, кухня-трапезария, предверие от
юг, два коридора, баня, тоалетна, заедно с придаващите се към него лятна кухня
с навес с полезна площ 16.00кв.м. и мазе под част от сградата с полезна площ
21.00кв.м., при граници на имота: улица, Димка и Димитър Калечкови и наследници
на Иван Петров Балачев е нищожен само по отношение на описаната в него
едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 165.00кв.м., състояща се от
вестибюл, три спални, две дневни, кухня-трапезария, предверие от юг, два
коридора, баня, тоалетна, заедно с придаващите се към него лятна кухня с навес
с полезна площ 16.00кв.м. и мазе под част от сградата с полезна площ
21.00кв.м., поради невъзможен предмет; -в условията на
алтернативност, да се приеме за установено, че договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт№48 том I per.№462 нот.дело№33/04.02.2008г., на нотариус
Ани Маркова с район на действие ГОРС, сключен между М.Р.Д.(продавач) и Р.И.М.(купувач)
за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Г.Оряховица ул.”Сливница”№13,
представляващ 1/2ид.част от дворно място с площ 310.00кв.м., представляващо
поземлен имот V-590 в квартал 100 по плана на гр.Г.Оряховица, заедно с
построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ 165.00кв.м.,
състояща се от вестибюл, три спални, две дневни, кухня-трапезария, предверие от
юг, два коридора, баня, тоалетна, заедно с придаващите се към него лятна кухня
с навес с полезна площ 16.00кв.м. и мазе под част от сградата с полезна площ
21.00кв.м., при граници на имота: улица, Димка и Димитър Калечкови и наследници
на Иван Петров Балачев е нищожен, поради привидност/относителна симулация,
прикриваща дарение/. Съделителката Р.И.М. депозира отговор, с
който оспорва предявените искове по чл.343 от ГПК.
В рамките на
направеното искане следва да бъдат допуснати
по реда на чл.164 и сл. от ГПК и свидетелски показания от свидетели(при
режим на довеждане) и от двете
съделителки.
В тази връзка, считам, че делото следва да бъде внесено в открито
съдебно заседание. Считам също, че приложените по делото писмени доказателства
са допустими. Следва да се задължи съделителите да представят в съдебно заседание оригиналите
на приложените документи съгласно чл.183 от ГПК.
Водим от изложеното и
на основание чл.157 от ГПК, чл.140 ал.3
от ГПК, чл.274 ал.1 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ВНАСЯ гр.дело№1071/2020г.
за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.01.2021г. 13h30min., за която дата и час
да се призоват страните: Р.И.М. с адрес:
***(чрез адв.Л.И. от ВТАК - със съдебен
адрес:***); М.Р.Д. с адрес: ***(чрез адв.Л.П. от ВТАК).
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: В молбата си Р.И.М.
твърди, че с М.Р.Д. са съсобственици на
недвижим имот, находящ се в гр.Г.Оряховица, ул.„Сливница“№13, представляващ
поземлен имот с идентификатор№16359.514.590 по КККР, одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г.
на ИД на АГКК(с последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот от 04.06.2020г.) с площ от 302.00кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване(до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
квартал 100 парцел V-590, ведно с построените в имота: жилищна сграда с
идентификатор№16359.514.1 със застроена площ от 74.00кв.м., брой етажи- два,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, ведно с находящото се под нея мазе
с полезна площ от 21.00кв.м., прилепена към жилищната сграда - лятна кухня с
навес с полезна площ от 16.00кв.м.;
гараж с идентификатор№16359.514.590.2, със застроена площ от 18.00кв.м.,
брой етажи - един, предназначение по КККР- хангар, депо, гараж, който имот
е с данъчна оценка 25384.10лв. Съсобствеността възникнала
след като М.Р.Д. продал на Р.И.М. 1/2ид.част от горния имот с договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт№48 том I per.№462 нот.дело№33/04.02.2008г.,
на нотариус Ани Маркова с район на действие ГОРС. С договор за покупко-продажба
от 15.06.2007г., обективиран в
нот.акт№299 том II per.№2278 нот.дело№256/15. 06.2007г,. на нотариус Ани
Маркова с район на действие ГОРС, М.Р.Д.
закупил процесния недвижим имот. По отношение на имота имало вписана Договорка
ипотека акт№90, томII вх. Per.№2946/15.06.2007г. дело№2244/2007г. в полза на
„Първа инвестиционна банка”АД. Твърди се, че страните били във фактическо
съжителство от 2005г. и имат общо дете Матей Миленов Д. - роден на ***г. Към
днешна дата страните не живеят заедно, родителските права върху детето са
дадени за упражняване от Р.И.М., а имотът е във владение на М.Р.Д.. Твърди, че съделителите
не могат доброволно да поделят съсобствения недвижим имот, а житейската връзка
между тях е вече прекъсната. Предявен е иск за делба по чл.341 и сл. от ГПК на недвижим имот, находящ се в
гр.Г.Оряховица, ул.„Сливница“№13, представляващ поземлен имот с
идентификатор№16359.514.590 по КККР, одобрени със
Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на ИД на АГКК(с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.06.2020Г.) с
площ от 302.00кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване(до 10м), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: квартал 100 парцел V- 590, ведно с построените в
имота: жилищна сграда с идентификатор№16359.514.1 със застроена площ от
74.00кв.м., брой етажи- два, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, ведно
с находящото се под нея мазе с полезна площ от 21.00кв.м., прилепена към
жилищната сграда - лятна кухня с навес с полезна площ от 16.00кв.м.; гараж с идентификатор№16359.514.590.2, със
застроена площ от 18.00кв.м., брой етажи - един, предназначение по КККР-
хангар, депо, гараж, който имот е с
данъчна оценка 25384.10лв., при квоти за
всеки от съделителите: -за Р.И.М. –
1/2ид.части; -за М.Р.Д. – 1/2ид.части.
С отговора на исковата молба М.Р.Д.
излага твърдения, че с договор за покупко-продажба от 15.06.2007г.,
обективира в нот.акт№299 том II
per.№2278 нот.дело№256/15. 06.2007г,. на нотариус Ани Маркова с район на действие ГОРС, М.Р.Д. закупил
следния недвижим имот, находящ се в гр.Г.Оряховица ул.”Сливница”№13: -дворно
място с площ 310.00кв.м., представляващо имот пл.№590 в квартал 100 по плана на
гр.Г.Оряховица, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със
застроена площ 165.00кв. м., състояща се от вестибюл, три спални, две дневни,
кухня - трапезария, предверие от юг, два коридора, баня, тоалетна, заедно с
придаващите се към него лятна кухня с навес с полезна площ 16.00кв.м. и мазе
под част от сградата с полезна площ 21.00кв.м.,
при граници на имота: улица, Димка и Димитър Калечкови и наследници на
Иван Петров Балачев. Към момента на закупуването имотът представлявал
невъзможни за обитаване руини, предназначени за досъбаряне и разчистване от
него. Такова действие било осъществено от Д. веднага след закупуването му и
влизането му в негово владение. По същото време М.Р.Д. съжителствал с Р.И.М. в
дома на родителите му в гр.Г.Оряховица бул.„Македония”№11 вх.В ет.I(там живели
седем години, като не са имали разходи, които
били подсигурявани от родителите на Д.). Така М.Р.Д. изтеглил кредит от
43000.00лв. и започнал строеж на фамилна къща, като вноските по кредита
заплащал самостоятелно и понастоящем. Впоследствие, с договор за покупко-продажба, обективиран в
нот.акт№48 том I per.№462 нот.дело№33/04.02.2008г., на нотариус Ани Маркова с
район на действие ГОРС, М.Р.Д. продал на
Р.И.М.М. 1/2ид.част от описания имот, като в акта имотът бил идентифициран като
поземлен имот V-590. В отговора се
твърди, че Д. с кредита и средства предоставени от неговите родители,
проектирал и построил семейното жилище, като същевременно и участвал и в заплащане разходите на
семейството(въглища и дърва за зимата, почивки на море и планина, заплащане
такси на децата за обучение по пиано, спорт, уроци по пеене, храна и др.),
както и осигурил голяма част от обзавеждането на къщата(хладилник, телевизори,
техника и др.). Д. изградил гараж, закупил нов автомобил за семейството за
4000.00лв., като всичките пари от продажбата на стария автомобил(800.00лв.) дал
на Р.И.М.. Също се твърди, че закупувал гориво, поддържал в изправност
автомобила, извършвал всички ремонти в къщата, в т.ч. изградил отоплителната
система на къщата. Счита, че Р.И.М. не можела да се позовава на цитирания
договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№48 том I per.№462
нот.дело№33/04.02.2008г. на нотариус Ани Маркова, тъй като същият имал
невъзможен предмет - веднага след закупуването Д. премахнал и последните
остатъци от разрушената къща и постройки, описани в първоначалния нот.акт и към
момента на нотариалното оформяне на извършената фиктивна продажба на Р.И.М.(същата
не е заплащала на М.Р.Д. указаната в
нот.акт продажна цена), имотът представлявал разчистена площадка, подготвена за
строеж на нова къща. Счита, че предметът на договора е изначално невъзможен,
вещно правното действие на договора не можело да се осъществи никога и това
изключвало неговата обвързваща сила - договорът е нищожен. Налице е фактическа
невъзможност на предмета на договора. С исковата молба М.Р.Д. прави изявление
до Р.И.М., че разваля договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№48 том
I per.№462 нот.дело№33/04.02.2008г. на нотариус Ани Маркова, поради неплащане
на цената, уговорена в него. М.Р.Д. предявява искове: -да се приеме за
установено, че договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№48 том I
per.№462 нот.дело№33/04.02.2008г., на нотариус Ани Маркова с район на действие
ГОРС, сключен между М.Р.Д.(продавач) и Р.И.М.(купувач) за продажба на недвижим
имот, находящ се в гр.Г.Оряховица ул.”Сливница”№13, представляващ 1/2ид.част от
дворно място с площ 310.00кв.м., представляващо поземлен имот V-590 в квартал
100 по плана на гр.Г.Оряховица, заедно с построената в него едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 165.00кв.м., състояща се от вестибюл, три спални, две
дневни, кухня-трапезария, предверие от юг, два коридора, баня, тоалетна, заедно
с придаващите се към него лятна кухня с навес с полезна площ 16.00кв.м. и мазе
под част от сградата с полезна площ 21.00кв.м., при граници на имота: улица,
Димка и Димитър Калечкови и наследници на Иван Петров Балачев е нищожен, поради
невъзможен предмет; -в условията на алтернативност, да се приеме за установено,
че договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№48 том I per.№462
нот.дело№33/04.02.2008г., на нотариус Ани Маркова с район на действие ГОРС,
сключен между М.Р.Д.(продавач) и Р.И.М.(купувач) за продажба на недвижим имот,
находящ се в гр.Г.Оряховица ул.”Сливница”№13, представляващ 1/2ид.част от
дворно място с площ 310.00кв.м., представляващо поземлен имот V-590 в квартал
100 по плана на гр.Г.Оряховица, заедно с построената в него едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 165.00кв.м., състояща се от вестибюл, три спални, две
дневни, кухня-трапезария, предверие от юг, два коридора, баня, тоалетна, заедно
с придаващите се към него лятна кухня с навес с полезна площ 16.00кв.м. и мазе
под част от сградата с полезна площ 21.00кв.м., при граници на имота: улица,
Димка и Димитър Калечкови и наследници на Иван Петров Балачев е нищожен само по
отношение на описаната в него едноетажна жилищна сграда, със застроена площ
165.00кв.м., състояща се от вестибюл, три спални, две дневни, кухня-трапезария,
предверие от юг, два коридора, баня, тоалетна, заедно с придаващите се към него
лятна кухня с навес с полезна площ 16.00кв.м. и мазе под част от сградата с
полезна площ 21.00кв.м., поради невъзможен предмет; -в
условията на алтернативност, да се приеме за установено, че договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт№48 том I per.№462
нот.дело№33/04.02.2008г., на нотариус Ани Маркова с район на действие ГОРС,
сключен между М.Р.Д.(продавач) и Р.И.М.(купувач) за продажба на недвижим имот,
находящ се в гр.Г.Оряховица ул.”Сливница”№13, представляващ 1/2ид.част от
дворно място с площ 310.00кв.м., представляващо поземлен имот V-590 в квартал
100 по плана на гр.Г.Оряховица, заедно с построената в него едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 165.00кв.м., състояща се от вестибюл, три спални, две
дневни, кухня-трапезария, предверие от юг, два коридора, баня, тоалетна, заедно
с придаващите се към него лятна кухня с навес с полезна площ 16.00кв.м. и мазе
под част от сградата с полезна площ 21.00кв.м., при граници на имота: улица,
Димка и Димитър Калечкови и наследници на Иван Петров Балачев е нищожен, поради привидност/относителна симулация, прикриваща дарение/.
Съделителката Р.И.М.
депозира отговор, с който оспорва предявените искове по чл.343 от ГПК.
Съделителката Р.И.М. депозира отговор, с който оспорва предявените
искове по чл.343 от ГПК. Твърди, че страните се запознали и започнали връзка
през м.октомври.2005г. М. работила като
„екскурзовод” с чуждестранни туристи, а Д. като „актьор” в Драматичния
театър гр.Шумен. Впоследствие до 2007г. М.
ползвала отпуск за гледане на малко дете. През това време двамата живеели при
родителите на Д. в гр.Г.Оряховица. Двамата искали да имат собствено дом и
харесали имота на ул.„Сливница”№13. Действително, парите за покупката от страна
на М.Р.Д. били осигурени от него чрез
банков кредит, но не цялата сума от този банков кредит отишла за покупката и
ремонта на жилищната сграда в имота, като част от средствата от кредита от
43000.00лв. били реално ползвани от родителите на Д., които по това време направили „Газстанция” в с.Козаревец
Общ.Лясковец. Твърди се, че платената реално цена при покупката била тази,
описана в нотариалния акт - 14500.00лв. Имотът се нуждаел от ремонт, а не както
се описва в исковата молба от пълно събаряне и изграждане на ново. Към момента
на закупуването на имота, а след това и от нея е имало реално съществуваща и
ползваща се по предназначение жилищна сграда. По време на общото съжителство на
страните винаги е имало пълно разпределяне на средствата за издръжката на
домакинството. Р.И.М. твърди, че подпомогнала Д. в първите средства за ремонта,
но тъй като тези средства тепърва щели да се повишават като стойност, тя
заявила, че ще продължи да помага с тяхното осигуряване, но иска половината от
имота да стане нейна собственост. Твърди се, че няколко години по-рано семейството
на М. получило наследство от Р.Австрия, а баща и имал валутна банкова сметка. ***емейството
финансово, М. да купи половината от имота, а родителите ще и да дадат по-голямата
част от цената за тази покупка, като средствата щели да се вложат в ремонта.
Била определена и цена за това от 8000.00лв., която била съобразена с тази, на
която Д. закупил къщата или 14500.00лв. Останалата част за покупката била
осигурена от М. от лични нейни спестявания, които също били във валутна сметка.
Твърди се, че средствата били предадени на Д. преди самата сделка на няколко
пъти, а самата сделка била сключена през м.февруари.2008г.(било записано
действителното положение - продажба на имота на цена от 8000.00лв., които били
платени в брой, като не било изписано само, че това плащани станало преди
самата сделка на няколко вноски). През това време страните работели в различни
населени места, което било причина да не успеят да направят общ бюджет с
техните доходи, а всеки ползвал заплатата за осигуряване на собствената си
издръжка(изключение била издръжката за децата). Твърди се, че след като М. станала
собственик на половината от имота, продължила да дава от личните си средства за
ремонта, който за нейно съжаление, поради липсата на достатъчно средства наведнъж
и постоянното отсъствие на Д. продължил
във времето. Съделителите и децата им
заживели в дома едва в началото на 2013г. През този период М. също теглила
кредити, парите от които отишли за ремонт на имота. По отношение на претенцията
за обявяването на сделката, а не както е поискано в исковата молба на „нотариалния
акт" за покупката на 1/2ид.част от процесния имот от М., за нищожна поради
„невъзможен предмет”, съдържанието на волеизявленията на страните определя
съдържанието на предмета на договора. За да се определи дали е нищожен или не, предметът на сделката трябва
най-малкото да е известен, обхванат от волята на страните, т.е. да е определен(или
поне определяем), съгласно Тълкувателно решение от 28.06.2016г. по тълк.дело№3/2014г. ОСГК ВКС, а според Решение№158/08.04.2010г. по
гр.дело№4017/2008г. IIг.о. ВКС, по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД договорът е
нищожен, поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта, предмет
на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на установените в
действуващия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. с оглед тези
изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки
самостоятелен обект. Преценката следва да бъде извършена с оглед състоянието на
вещта към момента на извършване на разпореждането, като следва да бъде взето
предвид и дали към този момент обособяването на вещта като самостоятелна е
възможно, както и дали подобно обособяване реално е извършено. Дори към
определен минал момент вещта да не е съществувала като самостоятелна по
причина, че е била вградена в друга, по-голяма вещ и е представлявала част от
нея,ако към момента на извършване на сделката е приключило фактическото и
отделяне като самостоятелен обект и реалното и обособяване като такъв, съответствуващ
на изискванията на действуващите към този момент строителни правила и норми,следва
да се приеме,че е налице годен обект на разпореждане по смисъла на чл.26 ал.2
от ЗЗД. Твърди, че към момента на придобиване на собствеността от М. -
договорът за покупко-продажба е имал възможен предмет - фактически съществуващ
имот(дворно място с построени в него жилищна сграда и стопански сгради). Оспорва
претенцията за прогласяване на нищожност на договора на основание привидност,
поради относителна симулация, прикриващо дарение: самата страна не излагала
фактически твърдения по тази си претенция, като М. била платила изцяло, в брой
и преди сделката сумата от 8000.00лв. Моли съда да отхвърли исковете по чл.343
от ГПК. Претендира всички направени в хода на производството до неговото
окончателно приключване разноски.
Според чл.342 от ГПК в първото заседание всеки съделител може да възрази
против правото на някой да участва в делбата, против размера на неговия дял,
както и против включването в наследствената маса на вещи/имоти. От дадената от
закона възможност да се правят тези възражения в първото заседание не следва,
че се касае до преклузивен срок, който, ако не бъде спазен, лишава
съсобственика от определени материални права. В тази връзка, следва да бъдат
решение и преюдициални въпроси поставени от страните относно делбата според
чл.343 от ГПК - оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на
истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на
завещателни разпореждания и на дарения. От друга страна, с решението по чл.344
от ГПК съдът, преди да допусне делбата на една или друга вещ/имот, следва да
установи, че тази вещ/имот е съсобствена и какви са дяловете на съделителите в
признатата съсобственост. За да е налице съсобственост, следва да установи по
категоричен и несъмнен начин този факт, както и юридическото основание за
нейното възникване, както и съществуването на вещта/имота към момента на
извършване на делбата. Липсата на съсобственост по отношение на конкретна
вещ/имот изключва съществуването на правото на делба на същата. Съгласно чл.34
ал.1 от ЗС съсобственикът винаги може да поиска делба на обща вещ. Изключение
от това правило се допуска за случаите, посочени в закона, или когато това
произлиза от предназначението на вещта. Недопустимостта на делбата в тези
случаи произлиза от забраната на закона и от естеството и предназначението на
съсобствената вещ. Правната квалификация очертава обхвата на подлежащите на
доказване факти и разпределението на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК
между равнопоставените страни-съделители, като всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на
съделителите, иницииращи делбата на недвижимия имот и движимите вещи, е да
докажат тяхното действително съществуване, индивидуализация и съсобственост с
другия съделител към момента на допускане на делбата. В зависимост от защитната
си теза съделителите биха могли да
ангажират правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона
доказателствени средства – относно съществуващото или не право на съсобственост
на процесния недвижим имот и движими вещи, в т.ч. и под формата на възражения.
Следва да се отбележи, че е допустимо в делбеното производство(в първа
фаза) разглеждане на всички преюдициални за собствеността, участниците в нея и
дяловете им, възражения, включително тези по чл.343 от ГПК. Особеното делбено
производство преодолява подсъдността и специалните изисквания относно
съдопроизводствения ред, когато преюдициалните въпроси са предявени чрез
възражение – те се разглеждат с оглед произнасянето на съда с решение по чл.344 ал.1 от ГПК, като по тях не се дължи отделно държавна такса.
Когато същите преюдициални въпроси, вкл. претенциите по чл.75 ал.2 от ЗН и
чл.26 ал.2 от ЗЗД, са предявени като отделни, самостоятелни искове, ищецът
дължи предварително внасяне на дължимата държавна такса по тях, а съвместното
им разглеждане с иска за делба е подчинено на условията по чло.210 ал.1 от ГПК – да подлежат на
разглеждане от един и същи съд и по един и същи съдопроизводствен ред.
В т.3 от ППВС№7/1974г., е
коментирано кои искове недопустимо да се разглеждат в производството по съдебна
делба, доколкото съдебна делба може да се иска само на вещ, която при
предявяване на иска е съсобствен. Искът за делба не може да бъде съединен с иск
за създаване на съсобственост или за създаване на различни от законните дялове.
Изводът, който се прави е, че в първата фаза на делбеното производство е
допустимо съединяването на установителни искове, но не и на конститутивни,
освен ако предявяването им е изрично предвидено в закона(напр. иск по чл.30 от ЗН). Решението по допускане на делбата
има установително действие - с него се установява кои имоти от тези, на които е
поискана делба са съсобствени, между кои лица от страните в производството и
при какви квоти(Решение№167/24.06.2013г. по гр.дело№1889/2013г. - Iг.о. ВКС).
Алтернативното обективно съединяване на исковете е налице, когато ищецът
предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове. Допустимо е
алтернативното обективно съединяване на искове, когато ищецът разполага с
няколко конкуриращи притезания или с няколко основания на същото право, като му
е безразлично по силата на кое от конкуриращите притезания ще получи
престацията или въз основа на кое от конкуриращите основания ще му бъде
признато претендираното право. За разлика от кумулативното и евентуалното
съединяване, при алтернативното съединяване съдът винаги се произнася като
присъжда едно благо(престация, правен резултат).
Под „невъзможен предмет“ в чл.26 ал.2 от ЗЗД се има предвид вещи и
действия, които са извън гражданския оборот. При договора за покупко-продажба
страните имат възможност свободно да определят предмета на покупко-продажбата,
доколкото не съществуват нормативни забрани. Действителността на договора за
покупко-продажба, имащ за предмет прехвърляне право на собственост върху
недвижим имот, е обусловена от наличието на насрещни волеизявления на страните
по конкретни насрещни престации, с отразяване на конкретни индивидуализиращи
белези на имота, предмет на договора, като местонахождение, площ и граници,
както и уговорена между страните цена.
Привидната сделка е винаги нищожна, независимо дали нищожността е
абсолютна или относителна и съдът прогласява тази нищожност по иск или
възражение съгласно чл.26 ал.2 от ЗЗД, независимо дали има да разглежда и иск
по чл.17 ал.1 от ЗЗД. За установяването на симулацията като основание за
нищожност по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД(в конкретния случай) е
достатъчно да се установи привидността, определяна като съгласие за
симулация. В хипотеза на т.н. „абсолютна симулация“ на покупко-продажбата
е, при която волята на страните е да създадат само привидни правни последици на
обвързаност на основата на сделката,която афишират,но и двете не желаят да
настъпят правните и последици. За разлика от нея, в хипотезата на т.н.
„относителна симулация“, между страните на практика се сключват две сделки -
„явна-привидна“, чиито правни последици страните не целят, но желаят за третите
тя да определи отношенията им и „прикритата“(т.н. „скрита“) сделка, която
регламентира действителните им отношения и ги обвързва, но не желаят да
манифестират пред трети лица. При дисимулативна(прикрита) сделка – чрез
използването на дисимулацията, страните не желаят сделката, която сключват
помежду си да стане достояние на трети лица. Може да се даде характеристика на
такава сделка като пълна и частична симулация – частичната симулация се отнася
само до привидността на отделни клаузи на сделката. В конкретния случ ай се твърди за „относителна симулация“. Същата
е налице, когато две или повече лица сключват определена правна сделка, но не
желаят постигането на изразените в акта(обикновено писмен, тъй като трябва да
служи пред трети лица), в който е оформена сделка, а желаят постигане на други
последици помежду си. Съгласно чл.17 ал.1 от ЗЗД
в този случай, ако второто, прикритото съглашение между тях, отговаря на
изискванията за форма и не противоречи на закона, сделката има последиците на
това прикрито съглашение. Нежеланият, но формално изразен в акта по сключване
на сделката договор пък е недействителен съгласно чл.26 ал.2 от ЗЗД. Характерно
за симулативната сделка е това, че тя се сключва при осъзнато желание и
разбиране за правните И последици - съответно липсата на правни последици, от
двете страни по нея. Предвид характера на симулативните сделки, е установено и
ограничението в процесуалноправната норма на чл.165 ал.2 от ГПК, която допуска
свидетелски показания за разкриване на симулацията, само ако по делото има
данни за изходящи от другата страна писмени доказателства или изявления пред
държавен орган, които правят вероятна твърдяната симулация. Тези писмени
доказателства и изявления биха свидетелствали именно за общата осъзната воля на
страните по смисъла на чл.17 ал.1 от ЗЗД да сключат симулативна сделка -
такава, която не поражда правни последици.
ДОПУСКА като доказателства по
делото: нот.акт№299 том II per.№2278 нот.дело№256/15.06.2007г,. на нотариус Ани
Маркова с район на действие ГОРС; нот.акт№48
том I per.№462 нот.дело№33/04.02.2008г., на нотариус Ани Маркова с район на
действие ГОРС; скица на поземлен имот№15- 462493/04.06.2020г. на СГКК- В.Търново;
скица на сграда№15-462533/04.06.2020г. на СГКК-В.Търново; скица на сграда№15- 462519/04.06.2020г. на
СГКК-В.Търново; удостоверение за данъчна оценка изх.№**********/18.06.2020г. на
Общ.Г.Оряховица; Договор за банков кредит№76КР-АА-1668/07.05.2007г.; Нотариален
акт за учредяване на договорка ипотека от 15.06.2007г.; Скица на имота към
датата на закупуването му; Приложение№ към договор за банков кредит№76КР-АА-1668/07.05.2007г.;
Приложение№1 към договор за банков кредит№76КР-АА-1668/07.05.2007г.;
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот; складови разписки
от 20.08.2012г., 20.08.2012г., 21.08.2012г., 30.07.2012г., 29.08.2012г., 06.08.2011г.,
01.08.2011г., 13.09.2010г., 14.04.2010г., 05.06.2010г., 30.04.2010г.,
14.10.2010г., 09.02.2010г., 25.09.2010г., 24.09.2010г., 26.06.2010г.,
05.06.2010г., 30.04.2010г., Приемо-предавателен протокол от 16.11.2012г., стокови
разписки от 29.08.2012г.,18.07.2011г., 27.07.2015г., 01.08.2011г., сметка/фактура
№**********/08.10.2019г. по чл.89 от ЗННД.
ЗАДЪЛЖАВА съделителите да представят в съдебно заседание оригиналите на
приложените документи съгласно чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА свидетелски показания от свидетели(при режим на довеждане от
съделителите) – до по трима свидетели за всяка от страните.
Препис от отговора във връзка с
исковате по чл.343 от ГПК на съделителката
Р.И.М. да се изпрати на съделителя М.Р.Д.,
който би могък в първото по делото съдебно заседание да вземе становище.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
Районен съдия: