Р Е Ш Е Н И Е
Номер 48 09.01.2020г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р.,
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Матеева адм. дело № 2747 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Производството по делото е образувано по
жалба на Л.П.А. като ЕТ „И. - 6 - Л.А.“,ЕИК *********, със седалище и
адрес: гр. ***против Решение 304/14.08.2019 год. на Директора на ТД на НАП -
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № РД-16-3889/31.07.2019 год.
по регистъра на ТД на НАП - Пловдив, подадена от Л.П.А. в качеството му на ЕТ „И.
- 6 - Л.А.“ срещу Разпореждане изх. № С190016-137-0006737/19.07.2019 год.,
относно погасяване по давност на публични задължения по изпълнително
дело№**********/2012 год., издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от Г.В.на
длъжност ***Пловдив.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен
акт и се иска неговата отмяна.
Искането за отмяна на акта е аргументирано с твърдения ,че публичните
задължения, които разпореждането касае, са погасени по давност по
съображенията, посочени в Жалба вх. №РД-16-3464/29.05.2019 г. /вх.
№РД-16-2642/29.05.2019 г./, които и в настоящото съдебно производство се
поддържат изцяло.
Твърди се още от
жалбоподателя, че публичните му задължения за 2005 г. са погасени по давност
съгласно Решение №265/06.12.2012 г. /всъщност правилния номер на Решението е №2656 от 06.12.2012 г./, постановено по АХД
№1396/2012 г. на Административен съд Пловдив.По отношение публичните си задължения
А. твърди, че са погасени поради изтичане на абсолютната 10-годишна давност
съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, но не са отписани служебно съгласно чл. 173 от ДОПК. За публичните вземания, установени за периода от 2007 г. до 2013 г. вкл.,
жалбоподателят счита, че е изтекла 5-годишната давност съгласно чл. 171, ал. 1
от ДОПК, която не е спирана или прекъсвана. Като допълнителен аргумент се сочи
обстоятелството, че на жалбоподателя не е правена ревизия или каквато и да било
проверка, поради което публичните му вземания не са установени по окончателен
начин, съответно не са изискуеми.Поддържа още, че не е предоставен 7-дневен срок за доброволно плащане на
задълженията, както това се изисква от закона и по този начин не е налице
прекъсване на давността.Представя подробни писмени бележки .
Ответникът по
жалбата - Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Поддържа фактическите и правните констатации в обжалваното решение Претендира
се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение .
І.По
допустимостта.
Отказът на
Публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив, обективиран в Разпореждане за
отказ да се погасят публични вземания на държавата като се прекрати ИД №
16120000317/2012г.с изх. № С190016-137-0006737/19.07.2019г.,издадено от Г.В.,старши
публичен изпълнител в дирекция “Събиране” при ТД на НАП Пловдив е обжалван в
предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил частично. Така
постановения от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив резултат и подаването на
жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІ.От фактическа страна се установява
следното.
Към датата на подаване на жалбата в съда
публичните вземания на ЕТ „И.-6-Л.А.“,за които е образувано изп. дело №
16120000317/2012 г., са както следва: публични вземания за данък върху доходите
на физически лица/ДДФЛ/, установен с Данъчна декларация
№164391200417814/26.04.2012 г. за 2011 г., в размер на главница 1 652,00 лв. и
лихва 1 211,64 лв.; публични вземания за НЗОК, установени с Данъчна декларация
№160021202571013/26.04.2012 г. за 2011 г. в размер на главница 753,33 лв. и
лихва 552,53 лв.; публични вземания за НЗОК, установени с Данъчна декларация
№160020805855037/03.11.2011 г. за 2008 г., в размер на лихва 1 21 1,38 лв.;
публични вземания за Фонд ДОО, установен с Данъчна декларация
№160020805855037/03.11.2011 г. за периода от 08.05.2009 г. до 31.12.201 1 г., в
размер на лихва 2 565,83 лв.; публични вземания за Фонд ДОО. установени с
Данъчна декларация №160020805855037/03.11.2011 г. за периода от 01.01.2012 г.
до 08.08.2014 г., в размер на лихва 1 706,61 лв.; публични вземания за ДДФЛ,
установени с Данъчна декларация №16000030047/27.04.2009 г. за периода от
01.05.2009 г. до 31.12.2009 г., в размер на лихва 72,35 лв.; публични вземания
за ДДФЛ, установени с Данъчна декларация №**********/19.07.2011 г. за периода
01.05.2010 г. до 15.03.2012 г., в размер на лихва 7,03 лв.; публични вземания
за ДДФЛ, установени с Данъчна декларация №**********/19.07.2011 г. за 2009 г.,
в размер на лихва 0,26 лв.; публични вземания за НЗОК, установени с Данъчна
декларация №160021002319964/02.05.2011 г. за 2010 г., в размер на главница
600,33 лв. и лихва 503,01 лв.; публични вземания за Фонд ДОО, установени с
Данъчна декларация №160021002319964/02.05.2011 г. за 2010 г., в размер на
главница 1 200, 66 лв. и лихва 1 209,15 лв.; публични вземания за НЗОК,
установени с Данъчна декларация №160020916033353/28.04.2010 г. за 2009 г., в
размер на главница 636,32 лв. и лихва 1 131,32 лв.; публични вземания за Фонд ДОО,
установени с Данъчна декларация №160020916033353/28.04.2010 г. за 2009 г., в
размер на главница 1 413,35 лв. и лихва 3 245,07 лв. и публични вземания за
ДДФЛ, установени с Данъчна декларация №**********/02.05.2011 г. за 2010 г., в
размер на 356,63 лв. и лихва 938,15 лв.
По делото с писмена молба/л.72/ са
представени заверени копия от така посочените по-горе декларации.
Изложени в хронологичен порядък фактите
са следните.
За събирането на установени и изискуеми публични вземания на
жалбоподателя в общ размер на главница 12 599,76 лв. и лихва 11 667,13 лв.,
изчислена към 19.03.2012 г., в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив срещу Л.А.
е образувано изпълнително дело №317/2012 г.
Сред публичните вземания, за събирането на които е образувано изпълнителното
дело са тези, установени с ГДД по ЗДДФЛ №**********/19.07.2011 г.; вземания за
ДОО, установени с Декларация №160020916033353/28.04.2010 г.; вземания за ДОО,
установени с Декларация №160021002319964/02.05.2011 г. и вземания по ГД по
ЗДДФЛ №16000030047/27.04.2009 г.
За така образуваното изпълнително дело жалбоподателят е уведомен със
Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК изх. №0317-
000001/19.03.2012 г., връчено на Л.А. чрез лицензиран пощенски оператор на 28.03.2012
г.
При липсата на доброволно изпълнение от страна на жалбоподателя и при
констатацията на публичния изпълнител, че ще се затрудни събирането на
установено и изискуемо публично вземане по изп. дело №317/2012 г. в общ размер
на 24 285,12 лв., от които главница 9 855,21 лв. и лихва към 30.01.2015 г. в
размер на 14 429,91 лв., е последвало
издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.
№0317/2012/000028/30.01.2015 г. и е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, до размера на задължението, находящи се
в 29 бр. търговски банки, поименно изброени в постановлението. Постановление
изх. №0317/2012/000028/30.01.2015 г. е връчено на жалбоподателя чрез лицензиран
пощенски оператор на 10.03.2015 г., видно от приложеното към преписката
известие за доставяне.
На 05.02.2015 г. в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника.
С Разпореждане за присъединяване изх.
№000317/2012/000027/30.01.2015 г. на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК към изп.
дело №16120000317/2012 г. е присъединен публичният взискател НАП Пловдив за
събирането на публични вземания в общ размер на 7 701,40 лв. Сред вземанията,
за които публичният взискател е присъединен към изпълнителното дело, са
публичните вземания за ДОО в размер на лихва 4 272,44 лв. за периода 08.05.2009
г. до 31.12.2011 г. по Декларация №160020805855037/03.11.2011 г.; ДОО лихва в
размер на 483,15 лв. за периода 01.01.2013 г. до 31.07.2014 г. по Декларация
№160021202571013/26.04.2012 г.; публични вземания за 30 в размер на главница
753,33 лв. и лихва към 30.01.2015 г. в размер на 211,05 лв. за периода
01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. по Декларация №160021202571013/26.04.2012 г.,
както и вземане за 30 в размер на главница 1 265,17 лв. и лихва 716,16 лв. за
периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. по Декларация
№160020805855037/03.11.2011 г. Разпореждането е изпратено за връчване чрез лицензиран
пощенски оператор на постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя, където е
получено на 11.02.2015 г.
Видно е още, че с Разпореждане за присъединяване изх.
№0160016-105- 0069760/04.10.2016 г. към изп. дело №16120000317/2012 г.,
образувано срещу Л.А., е присъединен публичният взискател НАП Пловдив за
събиране на публични вземания в общ размер на 2 882,57 лв. Сред задълженията,
за събирането на които публичният взискател е присъединен, са и публичните
вземания в размер на главница 1 652,00 лв. и лихва към 04.10.2016 г. в размер
на 744,46 лв., установени с Данъчна декларация по ЗДДФЛ
№164391200417814/26.04.2012 г. за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.
Разпореждането е редовно връчено на жалбоподателя чрез лицензиран пощенски
оператор на 17.11.2016 г., видно от приложеното по преписката известие за
доставяне.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. №С 180016-022-0069437/25.09.2018 г. за обезпечаване публични вземания
срещу жалбоподателя в общ размер на 26 451,94 лв. е наложен запор върху вземане
от трето задължено лице - НОИ, ТП на НОИ Пловдив с ЕИК 1210825210196.
Постановлението е редовно връчено на Л.А. на 06.10.2018 г. чрез лицензиран
пощенски оператор. За изпълнение на запора, наложен с Постановление изх. №С
180016-022-0069437/25.09.2018 г., до ТП на НОИ Пловдив е изпратено запорно
съобщение изх. №С 180016-119-0013768/25.09.2018 г., което е получено от третото
задължено лице на 08.10.2018 г.
Жалбоподателят Л.А. като ЕТ „И.-6-Л.А. е подал жалба вх.
№РД-16-2642/29.05.2019 г. до Директора на ТД на НАП Пловдив.
По повод на жалбата е постановено Решение №201/12.06.2019 г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, с което административната преписка е изпратена
по компетентност на Г.В.- публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП Пловдив, за произнасяне относно направеното възражение за изтекла
погасителна давност с период до 2011 г.
С оглед на правомощията, предоставени на
публичния изпълнител от чл. 225 и чл. 226, ал. 1 от ДОПК, е издадено оспореното
Разпореждане изх. №С190016-137-0006737/19.07.2019 г. Със същото публичен
изпълнител Г.В.е постановила отказ за прекратяване поради изтекла погасителна
давност събирането на публични вземания по изп. дело № 16120000317/2012 г.
Както вече се посочи процесното разпореждане е обжалвано с жалба с
вх.№ РД-16-3889/31.07.2019г.пред Директора на ТД на НАП Пловдив като последният е постановил оспореното Решение №
304/14.08.2019г.
В Решението Директорът на ТД на НАП Пловдив е обявил за погасени по давност публичните
вземания на жалбоподателя за лихви за
невнесени в срок вноски за НЗОК и за ДОО
,начислени за периода от 08.05.2009 г. до 31.12.2009 г., установени с
Декларация обр. 6 №160020805855037/03.11.2011 г., и e отмененил Разпореждане изх. №С
190016-137-0006737/19.07.2019 г. в тази част,а в останалата част е оставена без
уважение жалба с вх.№
РД-16-3889/31.07.2019г. на Л.А. като ЕТ „И.-6-Л.А..
Основните съображения на административния орган ,за да бъде оставена без
уважение жалбата на Л.А. като ЕТ „И.-6-Л.А.
са,че не са налице съществени нарушения на админстративнопроизводствените
правила и материалният закон е приложен правилно от публичния изпълнител при постановяване
на Разпореждане изх. №С
190016-137-0006737/19.07.2019 г.
В мотивите на
решението директорът на ТД на НАП е споделил доводите на публичния изпълнител
за постановения отказ като е приел ,че не е налице изтекла погасителна давност
по изложените от жалбоподателя съображения.
При така
установената фактическа обстановка и при
дължимата служебна проверка за законосъобразност на акта, съдът приема
следното:
Решението е
издадено от компетентен орган - директор на ТД на НАП–Пловдив, в кръга на
правомощията му по чл. 266, ал.1
от ДОПК (обжалване действията на публичен изпълнител), в 14-дневния
срок по чл. 267, ал.2
от ДОПК и при спазване на административнопроизводствените правила и
в предписаната от закона форма по чл. 59, ал.1
от АПК.
Съдът намира, че
по делото няма спорни факти, а противоречивите позиции на страните по него се
свеждат до прилагане на правото - условията, начина на прилагане и последици от
прилагането на института на погасителната давност.
За да се даде
отговор на въпроса дали са погасени по давност публичните задължения на
жалбоподателя по изп.дело № 16120000317/2012 г. ,следва да бъдат изяснени някои теоретични постановки
относно института на погасителната давност и неговото прилагане.
По своята правна същност давността е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на
едно субективно право не го упражни, то се погасява. Правната последица от
изтичането на давностните срокове, установени от чл. 171 от ДОПК, е тази, че се
погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане. Самото
публично вземане не се погасява, то остава дължимо. Давността погасява правото
да се претендират публичните вземания, но те остават дължими и могат да бъдат
платени доброволно /чл. 174 от ДОПК/, както и да бъдат прихванати /чл. 128, ал.
1 от ДОПК/.
Институтът на погасителната давност предвижда и
определени основания, които водят до прекъсване, съответно спиране на
давността. Тези основания намират израз в различни правни действия с присъщи за
тях правни последици. Прекъсването на давността е еднократно действие, като
след прекъсването на давността започва да тече нова давност. Т. е. с
прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен
срок и започва да тече отново законоустановеният такъв. При спирането на
давността, давностният срок не тече докато трае производството или действието,
по повод на което се осъществява спирането. След преустановяване или
прекратяване на съответното действие или производство, спрялата давност
продължава да тече, като в този случай тече срокът, който не е бил изтекъл към
момента на настъпилото спиране на давността.
Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, а с изтичането на 10-годишен давностен срок, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника. В чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са изброени
правните действия, водещи до спиране и прекъсване на давността. Основанията за
спиране на давността са: започване на производство по установяване на
публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;
спиране на изпълнението на акта - за срока на спирането; разсрочване или
отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; обжалване
на акта, с който са установени вземанията; налагането на обезпечителни мерки и
образуването на наказателно производство, от изхода на което зависи
установяването или събирането на публичното задължение. Съгласно
ал. 2 на чл. 172 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акт за
установяване на публичното вземане и с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Чл. 172, ал. 3 от ДОПК изрично постановява, че от
прекъсването на давността започва да тече нова давност.
За всяко едно от публичните вземания,дължими от
жалбоподателя се установява следното:
Най-старото задължение на
жалбоподателя касае лихви в размер на 72,35 лв., начислени за периода от
01.05.2009 г. до 31.12.2009 г. за непогасени в срок публични вземания за данък
върху доходите на физическите лица, установен с Данъчна декларация
№16000030047/27.04.2009 г. Или,с оглед нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК
5-годишният давностен срок за това публично вземане е започнал да тече от
01.01.2010 г. и при липсата на действия, водещи до спиране или прекъсване на
давността, би изтекъл на 01.01.2015 г. Преди изтичане на 5-годишния давностен
срок, както бе посочено, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. №РД-11-1342/24.10.2011 г. за обезпечаване събирането на публичното вземане
по Данъчна декларация №16000030047/27.04.2009 г. е наложен запор върху
банковата сметка на длъжника, находяща се в „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД. По
силата на изричната разпоредба на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК налагането на
обезпечителни мерки спира давността. Следователно понастоящем давността за
публичното вземане по Данъчна декларация №16000030047/27.04.2009 г. е спряна.
За това публично вземане не е изтекла и абсолютната 10-годишна давност по чл.
171, ал. 2 от ДОПК.
Така изложеното се отнася и до
публичните вземания за лихви в размер на 0,26 лв. за периода 01.01.2009 г. -
31.12.2009 г. и в размер на 7,03 лв. за периода 01.05.2010 г. - 15.03.2012 г.,
установени с Данъчна декларация №**********/10.07.2011 г. Както е видно от
Постановление изх. №РД-11-1342/24.10.2011 г., събирането на тези публични
вземания е обезпечено с налагането на обезпечителни мерки, поради което, при
съобразяване разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, давността е спряла
да тече. Към настоящия момент не е изтекла и предвидената от чл. 171, ал. 2 от ДОПК абсолютна 10-годишна давност.
Публичното вземане за ДДФЛ за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. в
размер на главница 356,63 лв. и лихва 938,15 лв. към датата на издаване на
процесното разпореждане, установено с Данъчна декларация №**********/02.05.2011
г., е следвало да се плати съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ в
срок до 02.05.2011 г. Следователно 5-гошиният давностен срок за тези публични
вземания е започнал да тече считано от 01.01.2012 г. и при липсата на действия,
водещи до спиране или прекъсване на давността, би изтекъл на 01.01.2017 г.
Налагането на обезпечителни мерки за събиране на публичното вземане с
Постановление изх. №РД-11-1342/24.10.2011 г. спира давността. Видно е,че
давността за това публично вземане е спряна, като не е изтекла и предвидената
от чл. 171, ал. 2 от ДОПК абсолютна 10-годишна давност. Последната изтича на
01.01.2022 г.
Не се установява да е погасено по давност и публичното вземане да ДДФЛ
за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. в размер на главница 1 652,00 лв. и
лихва 1 211,64 лв., установено с Данъчна декларация №164391200417814/26.04.2012
г. И в този случай при съобразяване на разпоредбата на чл. 67, ат. 5 от ЗДДФЛ
данъкът е следвало да бъде платен доброволно в срок до 02.05.2012 г., при което
5-годишният давностен срок започва да тече от 01.01.2013 г. и при липсата на
действия, водещи до спиране или прекъсване на давността, би изтекъл на
01.01.2018 г. Преди изтичане на давността по чл. 171, ал. 1 от ДОГ1К с
Разпореждане за присъединяване изх. №С 160016-105-0069760/04.10.2016 г.,
редовно връчено на жалбоподателя на 17.11.2016 г., към изп. дело
№16120000317/2012 г. е присъединен публичният взискател НАП Пловдив за събиране
на публични вземания срещу Л.П. в общ размер на 2 882,57 лв., сред които е и
публичното вземане в размер на главница 1 652,00 и лихва, изчислена към
04.10.2016 г., в размер на 744,46 лв., установено с Данъчна декларация по ЗДДФЛ
№164391200417814/ 26.04.2012 г. Разпореждането за присъединяване на публичния
взискател към вече образувано в ТД на НАП Пловдив изпълнително дело по правното
си действие се приравнява на образуването на изпълнително дело от публичния
изпълнител, което безспорно представлява действие по принудително изпълнение по
смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, поради което давността е прекъсната на
основание посочената разпоредба. Следователно на 04.10.2016 г. давността за
тези публични вземания е прекъсната и по силата на чл. 172, ал. 3 от ДОПК от
тази дата започва да тече нов 5-годишен давностен срок, който изтича на
04.10.2021 г. Към настоящия момент за посочените публични задължения не е
изтекла и абсолютната 10-годишна давност.
По отношение публичните вземания за фонд ДОО и за здравноосигурителни
вноски за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г., установени с Данъчна
декларация - Декларация обр. 6 №160020916033353/28.04.2010 г., следва да се
отбележи, че жалбоподателят като собственик на ЕТ „И. - 6 - Л.А.“ притежава
качеството самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Кодекса за
социалното осигуряване /КСО/, което е задължено да внася осигурителни вноски за
своя сметка. В тази връзка чл. 7, ал. 4 от КСО /изм. ДВ бр. 1 от 2002 г., в
сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от
01.01.2007 г./ постановява, че осигурителните вноски за самоосигуряващите се
лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 10- то число на месеца,
следващ месеца, за който се дължат. Разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО /в
приложимата редакция/ сочи, че окончателният размер на месечния осигурителен
доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова
дейност през предходната календарна година въз основа на данните, декларирани в
справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Съгласно цитираната
разпоредба окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица
върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и ДЗПО в срока
за подаване на данъчната декларация. В същия смисъл е и чл. 2, ал. 4 от
Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и
българските граждани на работа в чужбина (заглавие изменено в Наредба за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на
работа в чужбина и морските лица с ДВ бр. 2/2010 г.). Съгласно редакцията на
чл. 2 ал. 4 от Наредбата, действаща към процесния период, окончателните
осигурителни вноски се внасят в срока за подаване на данъчната декларация,
която от своя страна се подава до 30-ти април на годината, следваща годината на
придобиване на дохода (чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ). Що се касае до осигурителните
вноски за ЗО за 2009 г., то срокът за внасяне на същите, съгласно разпоредбата
на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „в" от 330, съвпада със срока за внасяне на
вноските за ДОО.
Съобразявайки така посочената нормативна уредба,
задължителните осигурителни вноски за фонд ДОО и здравноосигурителните вноски за
2009г., установени с Декларация обр. 6 №160020916033353/28.04.2010 г., е
следвало да бъдат внесени доброволно от жалбоподателя в срок до 30.04.2010 г.
Следователно 5-годишната погасителна давност за тези публични вземания започва
да тече от 01.01.2011 г. и изтича на 01.01.2016 г. Преди да изтече
погасителната давност за публичните вземания, за събирането им в ТД на НАП
Пловдив е образувано изп. дело №16120000317/2012 г.
Съдът споделя развитите съображения от администратвния орган,че от
съществено значение за настоящото производство се явява въпросът в кой момент
може да се приеме, че е образувано изпълнителното производство. Образуването на
изпълнителното дело представлява административно действие, за което ДОПК не
поставя изискване за издаването на изричен акт на публичния изпълнител -
постановление или разпореждане по чл. 226 от ДОПК, с който да бъде образувано
изпълнително дело. Поради това в конкретния случай следва да се приеме, че
изпълнителното дело е образувано най-късно 19.03.2012 г. - датата на издаване
на Съобщение за доброволно изпълнение изх. №0317-000001/19.03.2012 г., редовно
връчено на жалбоподателя на 28.03.2012 г. Образуването на изпълнителното дело е
действие по принудителното изпълнение по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК,
поради което има за своя последица прекъсване на 5-годишния давностен срок по
чл. 171, ал. 1 от ДОПК. От прекъсването на давността започва да тече нова
5-годишна давност, която изтича на 19.03.2017 г. С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №0317/2012/000028/30.01.2015 г. за събирането на
публичните вземания по изп. дело №16120000317/2012 г. е наложен запор върху
банкова сметка ***. Видно от писмо вх. №0317/2012/000054/23.02.2015 г. на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр. София запорът е наложен на 05.02.2015 г., т. е. преди
изтичане на 5-годишната давност за вземанията. С налагането на обезпечителната
мярка давността е спряна. Към настоящия момент не е изтекла и предвидената от
закона абсолютна 10-годишна давност.
Изложеното е относимо и спрямо публичните вземания за фонд ДОО и за
здравноосигурителни вноски за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г., установени
с Данъчна декларация - Декларация обр. 6 №160021002319964/02.05.2011 г., които
е следвало да бъдат платени в срок до 30.04.2011 г. За тези вноски давността
започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 01.01.2017 г. В рамките на този
период - на 19.03.2012 г., за събирането им в ТД на НАП Пловдив е образувано
изпълнително дело, което прекъсва давността. С налагането на обезпечителни
мерки с Постановление изх. №0317/2012/000028/30.01.2015 г. давността е спряна.
Не е изтекла и предвидената от закона абсолютна 10-годишна давност за
събирането на тези вземания.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна
давност на публичните вземания за лихва, начислена за периода от 01.01.2010 до
31.12.2011 г. За тези публични вземания давността започва да тече от 01.01.2011
г., съответно 01.01.2012 г. При липсата на действия, водещи до спиране или
прекъсване на давността, погасителната давност би изтекла на 01.01.2016 г.,
съответно на 01.01.2017 г. Както бе казано по-горе, за събирането па публичните
вземания по Декларация обр. 6 за 2008 г. с №160020805855037/03.11.2011 г.
публичният взискател НАП е присъединен към изп. дело №16120000317/2012 г. с
Разпореждане за присъединяване изх. №000317/2012/000027/30.01.2015 г. И тъй
като действието по присъединяване на публичния взискател към изпълнителното
дело е равносилно на действие по образуването на изпълнително дело, на
30.01.2015 г. давността за тези публични вземания е прекъсната, като от
прекъсването започва да тече нова давност, която изтича на 30.01.2020 г. От
друга страна с налагането на запор върху вземането на жалбоподателя от третото
задължено лице НОИ, за което е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №0180016-022-0069437/25.09.2018 г., давността за тези
публични вземания е спряна. Към настоящия момент не е изтекла и предвидената от
закона абсолютна 10-годишна давност.
Изложеното до тук се отнася и до публичните вземания
за лихва, начислена за неплатени в срок здравноосигурителни вноски по
Декларация обр. 6 за 2008 г. с №160020805855037/03.11.2011 г. за периода от
01.01.2012 г. до датата на окончателното плащане за дължимите
здравноосигурителни вноски - 10.01.2019 г. В тази част жалбата е неоснователна.
Относимо е и по отношение вземанията за лихви за невнесени в срок вноски за
ДОО, установени с Декларация обр. 6 №1600020805855037/03.11.2011 г., начислени
за периода от 01.01.2010 г. до 08.08.2014г.
Що се касае до публичните вземания за НЗОК в размер на
главница 753,33 лв. и лихва 552,53 лв., установени с Декларация обр. 6
№160021202571013/26.04.2012 г. за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.,
които е следвало да бъдат платени доброволно в срок до 30.04.2012 г., то
давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2013 г.
и при липсата на действия, водещи до спиране или прекъсване на давността, би
изтекъл 01.01.2018 г. Присъединяването на публичния взискател НАП към изп. дело
№16120000317/2012 г. за събиране на публичните вземания, установени с
Декларация обр. 6 №160021202571013/26.04.2012 г., извършено от публичния
изпълнител с Разпореждане изх. №000317/2012/000027/30.01.2015 г., като действие
по принудителното изпълнение по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК прекъсва давността.
Следователно от 30.01.2015 г. е започнала да тече нов давностен срок, който би
изтекъл на 30.01.2020 г. С налагането на запор върху вземането на жалбоподателя
от третото задължено лице НОИ, за което е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №С 180016-022-0069437/25.09.2018 г., давността за тези
публични вземания е спряна. Към настоящия момент не е изтекла и предвидената от
закона абсолютна 10- годишна давност.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
публичните вземания, които публичният изпълнител е отказал да погаси по давност
с Разпореждане изх. №С 190016- 137-0006737/19.07.2019 г., са погасени по
давност съгласно Решение №2656/06.12.2012 г., постановено по АХД №1396/2012 г.
на Административен съд Пловдив. Видно от приложеното заверено копие на
Решението е,че същото касае публични вземания на жалбоподателя за 2005 г.,
които не са предмет на оспореното разпореждане, следователно не подлежат на изследване
в настоящото производство.Изключително подробно и мотивирано административният
орган е отговорил на всички доводи,изложени в жалбите на Л.А.,които както се
посочи,се споделят и от настоящия състав на съда.
Относно твърденията,че задълженията на жалбоподателя не са
изискуеми,тъй като не му е правена ревизия или проверка.
Не може да бъде споделено
становището на жалбоподателя, че тъй като не му е правена ревизия или проверка,
то публичните задължения, за които претендира да са погасени по давност, не са
установени по окончателен начин, съответно не са изискуеми. Както вече бе
посочено публичните вземания срещу Л.А. са установени с подадени от същия
декларации обр. 6 и Годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ, които по своя характер
са декларации, с които задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък
и задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 105 от ДОПК така установените
публични вземания се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Касае
се за т. нар. предварително установяване. По силата на чл. 108, ал. 2 от ДОПК
когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109
е изтекъл, предварително установените задължения по раздел I-ви са
окончателно установени. Като такива публичните вземания на общо основание
подлежат на принудително изпълнение при липсата на доброволно такова.
Не се установява и твърдението на жалбоподателя,че не е бил редовно
уведомяван за доброволно заплащане на задълженията си ,че съобщенията за
доброволно изпълнение не са му връчвани редовно.Видно от изложената фактическа
обстановка,където са изложени подробни мотиви за това как,кога на Л.А. са
връчвани съобщенията за доброволно изпълнение,твърдението не се доказва.Представената
обилна съдебна практика от жалбоподателя към депозираните по делото писмени
бележки е неотносима към настоящия случай.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно и не са налице
основания за неговата отмяна. Обжалваното решение е
издадено от компетентен орган, при правилно приложение на закона, при спазване
на процедурните правила и при съобразяване с целта на закона – да се гарантират
максимално интересите на държавата и фиска с оглед събиране на публични
задължения, които не се погасяват доброволно.
Ето защо жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход
на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,същото
като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да
заплати на ответната дирекция сумата 500 лева на основание чл.8, ал.3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед горното
и на основание чл.268 ДОПК Административен съд Пловдив, Първо отделение, І състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.П.А. като ЕТ „И. - 6 - Л.А.“,ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. ***против
Решение 304/14.08.2019 год. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба вх. № РД-16-3889/31.07.2019 год. по регистъра на ТД
на НАП - Пловдив, подадена от Л.П.А. в качеството му на ЕТ „И. - 6 - Л.А.“
срещу Разпореждане изх. № С190016-137-0006737/19.07.2019 год., относно
погасяване по давност на публични задължения по изпълнително
дело№**********/2012 год., издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от Г.В.на
длъжност ***Пловдив.
ОСЪЖДА Л.П.А. като ЕТ „И. - 6 - Л.А.“,ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр. ***да заплати на Териториална дирекция на НАП Пловдив сумата
от 500 (петстотин) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
СЪДИЯ: