№ 29212
гр. София, 08.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110120686 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от Д. П. К. (ищец) срещу „Легранд България“ ЕООД
искове, както следва:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед от 10.02.2025г. на работодателя;
2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Ръководител бизнес развитие и директни проекти“ в отдел
„Продажби“ при ответника;
3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останала без работа поради уволнението
в размер на 1920.00 лева за периода 11.03.2025г.-01.04.2025г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 11.05.2023г., до окончателното плащане;
Ищецът твърди, че е бил служител на ответника по трудов договор
№13/14.02.2019г., изменен с няколко допълнителни споразумения, касаещи неговата
длъжност и възнаграждение, а именно № 1/31.08.2020г. и други, с които не разполагал,
според последното от които заемал длъжността „Ръководител бизнес развитие и
директни проекти“ в отдел „Продажби“ при ответника с брутно трудово
възнаграждение от 3840.00 лева. Длъжностна характеристика на служителя била
предоставена само за първоначално заетата длъжност – „консултант развитие проекти
– търговски представител“, но не и за следващите. Обяснява, че според вътрешното
разпределение на ответното дружество към 2024г., отдел „Продажби“ позицията на
ищеца била ръководна позиция на цял отдел, който разполагал с още двама нему
подчинени служители – Д. Митков, заемащ длъжността „мениджър бизнес развитие –
интелигентни решения“ и Марин Симеонов – „мениджър бизнес развитие – енергийни
1
решения“. Твърди, че другата ръководна позиция в отдел „Продажби“ при ответника
била заета от Георги Кунчев на длъжност „ръководител ключови клиенти и В2В
дистрибуционен канал“, където работили подчинени на последния трима служители –
Таня Маджарова на длъжност „регионален мениджър София“, Благовест Чулев на
длъжност „регионален мениджър Източна България, Черноморие“ и Деляна Братанова
„логистичен специалист“. Релевира, че съгласно извършено преустройство от
10.02.2025г. на вътрешното разпределение на отдел „Продажби“ при ответника към
2025г. ръководството на ответното дружество е взело решение да закрие щатът на
ищеца поради „промяна на организационната структура на работодателя“, като на
10.02.2025г. на ищеца били връчени заявление-съгласие за прекратяване на
правоотношението, уведомление и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Обяснява, че според мотивите на
тази заповед причина за прекратяване на правоотношението е преструктуриране и
съкращаване на щатната позиция за длъжност „ръководител бизнес развитие и
директни проекти“ съобразно решение от 31.01.2025г., заповед от 31.01.2025г. на
прокуриста на ответното дружество и протокол от 31.01.2025г., с цел по-висока
ефективност на дейността на дружеството и с оглед повишаване на
производителността и конкурентноспособността се закрива отдел „Бизнес развитие“
като с цел оптимизация на работния процес, поддръжката на отдел „Бизнес развитие“
се поема от същия на регионално ниво – Централа – Източна Европа. Няколко дни по-
късно – на 12.02.2025г., ищецът бил уведомен по имейл, че се закрива единствено
неговата позиция като служителите от неговия отдел и част от функциите на ищеца се
поемали от ръководителя на другия отдел – Георги Кунчев, а друга част от тях от друг
отдел – от Боян Янкович. Извършеното уволнение с посочената по-горе заповед се
оспорва като незаконосъобразно с доводите, че има явна злоупотреба с право и
неприложимост на основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. 2 КТ
„съкращаване на щата“, тъй като функциите на съкратената длъжност не са
прехвърлени към длъжности, които се различават съществено от длъжността на ищеца,
а напротив – длъжността и функциите на ищеца били идентични с тези на
служителите, заемащи длъжностите „ръководител ключови клиенти и В2В
дистрибуционен канал“ и от длъжността на служителя Боян Янкович. Оспорва
уволнението и с довод, че няма реално съкращаване на щата, тъй като задълженията
на ищеца са преминали върху други двама служители и функциите им не се
различавали съществено с тези, които имал преди уволнението ищецът, в това число
ръководените от ищеца служители след уволнението били под ръководството на
служителя Георги Кунчев. Незаконността на уволнението се обосновава с твърдението,
че не е извършен подбор по чл. 329 КТ предвид наличието на служители – ищецът,
Георги Кунчев и Боян Янкович, заемащи еднакви или сходни функции, в който случай
извършването на подбор било задължение на работодателя. По изложените
2
съображения моли уволнението да бъде обявено за незаконно, отменено и да бъде
възстановен на заеманата от преди това длъжност. Сочи, че в резултат на уволнението
е останал без работа до 01.04.2025г., когато е започнал нова работа, поради което
претендира обезщетение за оставането си без работа до този период в брутен размер,
твърдейки, че последното брутно трудово възнаграждение за предхождащия
уволнението пълен отработен месец е в размер на 3840.00 лева и съобразявайки, че
работодателят му е платил едно брутно трудово възнаграждение. Представя
доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв.
С него признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение по
силата на трудов договор №13/14.02.2019г., изменен с няколко допълнителни
споразумения, сред които такова с № 1/31.08.2020г., по силата на което споразумение
ищецът заемал длъжността „мениджър бизнес развитие – проекти, хотели, жилищни,
болници и проекти регион Западна България“. Твърди обаче, че изпълняваните от
ищеца функции на тази длъжност се запазили до края на правоотношението му и
независимо от заеманата по-късно от него със споразумение № 5/24.04.2024г.
длъжност „ръководител бизнес развитие и директни проекти“. Твърди, че на
31.01.2025г. работодателят е взел решение № 25012101/31.01.2025г. за извършване на
преструктуриране на дружеството – закриване на отдел „бизнес развитие“, като
функциите на този отдел отпадали в рамките на дружеството и се поемали от ново
дъщерно дружество, което отговаряло за Централна и Източна Европа, като с взетото
решение е прието съкращаване на една щатна бройка за длъжността „ръководител
бизнес развитие и директни проекти“. Твърди, че правоотношението е прекратено със
заповед от 10.02.2025г., която, заедно с уведомление за прекратяване на трудовия
договор, писмо и декларация по чл. 333 КТ, са били връчени на служителя-ищец на
10.02.2025г. Обосновава, че съкращаването на щата е в резултат на променено щатно
разписание от 31.01.2025г., извършено с решение № 25013101/31.01.2025г., с което
длъжността на ищеца се закривала, закривал се изцяло отдел „Бизнес развитие“, като
изпълняваните от този отдел функции преставали да съществуват при ответника и
преминавали към друг отдел на чуждестранно дружество от групата на Легранд за
Централа-Източна Европа. Другите две длъжности от закрития отдел преминали към
съществуващия отдел – ключови клиенти и дистрибуторски проекти под
ръководството на Георги Кунчев. С извършеното преструктуриране общият брой на
щатните бройки от 12 станал 11. Релевира, че по усмотрение на ищеца със заповед №
25013102/31.01.2025г. е взето решение за извършване на подбор между ищеца, заемащ
посочената по-горе длъжност, Д. Радославов Митков, заемащ длъжността „мениджър
бизнес развитие Смарт системни решения“ и Георги П. Кунчев на длъжност
„ръководител направление ключови клиенти и дистрибуторски проекти“, макар
трудовите им функции да били различни. Релевира, че с посочената заповед е
3
назначена комисия за извършване на подбор в състав Люк Ивенс – генерален
директор, Ивана Бехунова – мениджър „човешки ресурси“ и Людмил Даскалов –
прокурист, определени били критериите за извършване на подбор и тяхната тежест,
подбора бил извършен незабавно и резултатите били изразени в протокол на
комисията № 25013103/31.01.2025г., видно от който ищецът получил най-нисък
резултат, поради което и правоотношението с него било прекратено. Твърди, че на
ищеца са изплатени следните обезщетения: по чл. 220, ал. 1 КТ в брутен размер от
4277.76 лева, по чл. 224, ал. 1 КТ за 11 дни неползван платен годишен отпуск в размер
на 2138.88 лева и по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 4277.76 лева. При тези доводи
оспорва предявените искове, като твърди, че е налице валидно съкращаване на щата,
обективирано в оспорената заповед и взето от законния представител на дружеството,
премахването на тази длъжност от щатното разписание и извършването на подбор.
Твърди, че в щатното разписание на дружеството не се съдържа длъжност, която да
включва в себе си съществена част от длъжността на ищеца, както че разпределянето
на функциите от тази длъжност на останалите оставащи в предприятието не обуславя
фиктивно съкращаване на щата, тъй като такова разпределение е допустимо и не е
част от същественото им съдържание. Обяснява, че основната трудова функция на
длъжността на ищеца касае задължения по бизнес развитие - промотиране и реклама
на продуктите на дружеството, развитие на проектен бизнес с хотели, жилищни
комплекси, болници и свързаните с тях продуктови линии с цел увеличаване
присъствието на Legrand на пазара, поддържане на контакт и подкрепяне на местните
дистрибутори и партньори, организиране на събития за популяризиране на фирмените
продукти и се грижи за репутацията на марката, следене на пазара и конкурентите,
откриване на нови бизнес възможности и подготвя тяхната реализация, развиване на
търговската мрежа през архитекти, инвеститори, строителни фирми. Сочи, че след
извършеното преструктуриране и закриване на Отдел Бизнес развитие и на
длъжността на ищеца, горните функции по бизнес развитие не са останали
дружеството, а ще се извършват от служители на други дружества в рамките на
групата Легранд, т.е. преминавали на международно ниво, като Георги Кунчев поемал
част от функциите на ищеца, свързани с работата с дистрибуторската мрежа, като за
разлика от ищеца, който изпълнявал тези функции в регион София и Западна
България, лицето Георги Кунчев ги изпълнява за цялата страна и запазвайки всички
извършвани до момента функции, свързани с работата с „ключови клиенти“ и
управление на проектите на национално ниво, които били напълно различни от
функциите изпълнявани от ищеца. Имайки предвид горното, твърди, че няма
фиктивно, а реално съкращаване на щата. Оспорва иска за заплащане на обезщетение
за оставане без работа като твърди, че ищецът е започнал нова работа. При тези
доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност –
ако исковете бъдат уважени, релевира възражение за прихващане на търсеното
4
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с вземане обезщетение за неспазено
предизвестие по чл.220, ал.1 КТ в размер на 4277.76 лева, която сума била платена на
ищеца. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:
Ищецът носи тежестта да установи, че е бил в трудово правоотношение с
ответника, което е било прекратено с оспорената заповед на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 предл. второ от КТ – поради съкращаване на щата, както и размера на
претендираната сума като обезщетение за оставането си без работа, поради твърдяното
незаконно уволнение. Обстоятелството, че ищецът е останал без работа за исковия
период след уволнението следва да се докаже също от него. В тежест на ищеца е да
докаже и обстоятелствата, на които основава възраженията си, в това число, че длъжността
и функциите на ищеца са идентични с тези на служителите, заемащи длъжностите
„ръководител ключови клиенти и В2В дистрибуционен канал“ и от длъжността на
служителя Боян Янкович, както и че трудовите функции на ищеца са запазени в
предприятието след съкращаване на длъжността му.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение на
посоченото в заповедта прекратително основание, в това число взимане на решение за
съкращаването на длъжността, заемана от ищеца, издаването на оспорената заповед от
законния представител на работодателя или упълномощено от него лице; връчване на
заповедта на ищеца; премахване на заеманата от ищеца длъжност в щатното разписание,
респективно щатното разписание преди и след извършеното уволнение. В тежест на
ответника е да докаже и обстоятелствата, на които основава правоизключващите си
възражения, в това число че е закрит изцяло отдел „Бизнес развитие“, като изпълняваните от
този отдел функции преставали да съществуват при ответника и преминавали към друг
отдел на чуждестранно дружество от групата на Легранд за Централа-Източна Европа; че
останалите две длъжности от закрития отдел преминали към съществуващия отдел –
ключови клиенти и дистрибуторски проекти под ръководството на Георги Кунчев; че
наличните в щатното разписание на дружеството длъжности не съдържат в съществена част
трудови функции характерни за заеманата от ищеца преди уволнението длъжност;
характерните за тези длъжности функции; наличието на съществено различие в основните
функции на останалите служители от функциите на ищеца след разпределянето на
функциите от длъжността на ищеца на останалите оставащи в предприятието; надлежното
извършване на подбор.
В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства по иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, е да докаже погасяване на вземането, както и да докаже обстоятелствата, на които
основава възраженията си, в това число, че ищецът е започнал нова работа, както и датата,
на която това е сторено.
По релевираното възражение за прихващане с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ – в
тежест на ответника е да докаже, че е изплатил на ищеца обезщетение в размер на брутното
5
трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието и размера на това
обезщетение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните се отделят следните
обстоятелства: че ищецът е бил служител на ответника по трудов договор №13/14.02.2019г.,
изменен с няколко допълнителни споразумения, според последното от които заемал
длъжността „Ръководител бизнес развитие и директни проекти“ в отдел „Продажби“ при
ответника с брутно трудово възнаграждение от 3840.00 лева; че правоотношението между
страните е било прекратено със заповед от 10.02.2025г. на работодателя на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 предл. второ от КТ – поради съкращаване на щата; че евентуално дължимото
обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за времето, през което ищецът е
останала без работа поради уволнението възлиза в размер на 1920.00 лева и за периода
11.03.2025г.-01.04.2025г.
Указва, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
трудовите функции на ищеца на длъжността „Ръководител бизнес развитие и директни
проекти“.
Приложените към исковата молба и отговора документи са относими, необходими
и допустими за правилното решаване на делото, поради което следва да се приемат
като доказателства по делото.
С оглед възраженията в отговора, съдът намира, че искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза с тези задачи не се явява необходими и следва да се остави
без уважение.
Искането на ответника по чл. 186 ГПК за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с информация дали ищецът е започнал работа през исковия период на търсеното
обезщетение е допустимо, относимо и необходимо и следва да се уважи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство заявеното от ответника при
условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 4277.76 лева,
представляваща изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, най-късно в насроченото съдебно заседание, да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане на предявените вземания, в противен
случай и за неизпълнение на разпореждане на съда ще му бъде наложена глоба в
размер на 300.00 лева на основание чл. 89, т. 2 вр. чл. 91, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение след проект, което да му
6
послужи за снабдяване с информация дали ищецът е започнал работа през исковия
период на търсеното обезщетение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза по поставените в исковата молба задачи.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще
бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на
спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер
суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък
принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.09.2025 г.
от 13:30 ч., за когато да се призоват страните.
ОБЯВЯВА съдържанието на мотивната част на настоящото определение за доклад
на делото по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящето определени има характера
на доклад по делото по смисъла на чл.312, ал. 1, т. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с препис за
насрещната страна, да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и представят
писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се
преклудира.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщенията.
При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се
смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8