РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Благоевград, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210101455 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на поправена искова молба,
подадена от „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В..........представлявано от Елин Р.... Д.... чрез: ад в. И. М. Л., вписан в АК -
С....., с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.В....... срещу Г. С. М. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б........като е предявен положителен установителен иск - за установяване
дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр.основание чл.422 в. с чл.415
вр. с чл.410 от ГПК.
С поправената исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за
установено, че Г. С. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б........ че дължи на „Евро Ф... К....
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В..... представлявано от
Е.... Р....Д... чрез: ад в. И. М. Л., вписан в АК - София, с адрес за съобщения и
кореспонденция: гр.В......... сумата в размер на 59,18лв., представляваща незаплатена
главница по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги
от 28.08.2019г. сключен между длъжника и „Българска Телекомуникационна Компания”
ЕАД, сформирана както следва: главница по фактура **********/08.11.2019г. в размер на
29,59 лв. и главница по фактура **********/08.12.2019г. в размер на 29,59 лв., и 28,87 лв. -
обща мораторна лихва сформирана, както следва: върху главницата по фактура
**********/08.11.2019г. на стойност 29,59 лв. се дължи мораторна лихва от 26.11.2019г. до
12.03.2020г. в размер на 0,89 лв. и от 14.05.2020г. до 12.05.2023г. в размер на 8,99 лв., по
фактура **********/08.12.2019г.на стойност от 29,59 лв. се дължи мораторна лихва от
26.12.2019г. до 12.03.2020г. в размер на 0,64 лв. и от 14.05.2020г. до 12.05.2023г. в размер на
8,99 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се сторените разноски.
С Определение № 1718/07.11.2023г. съдът на основание чл. 232 от ГПК е прекратил
производството по гр.д. № 1455/2023г. по описа на РС- Б...., поради оттегляне на
предявените искове, в частта, в която се иска да се признае за установено, че Г. С. М. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б.......че дължи на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. В.........., представлявано от Е....Р...Д....чрез: адв. И.
М. Л., вписан в АК - С.....с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.В....... сумата в размер
1
на 29,59 лв. /двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/08.12.2019 г., сумата в
размер на 0,37 лв. /тридесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
сумата в размер на 29,59 лв. - главница, представляваща незаплатени телекомуникационни
услуги по фактура № **********/08.12.2019 г. за периода от 28.01.2020 година до 12.03.2020
година и сума в размер на 8,99 лв. /осем лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020 година до 12.05.2023 година, като
е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
464/22.05.2023г., постановена по ч.гр.д № 1019/2023 г. по описа на Районен съд-
Благоевград, в частта, в която е разпоредено длъжникът Г. С. М. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б.........да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. В..... представлявано от Е..........Р.... Д....... чрез: адв. И. М. Л., вписан
в АК - С..., с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.Варна, бул. „Мария Луиза № 21, ет.2,
сумата в размер на 29,59 лв. /двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница,
представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
**********/08.12.2019 г. за отчетен период от 08.12.2019 г. до 07.01.2020 г. по Договор за
електронни съобщителни услуги от 28.08.2019 г. за мобилен телефонен номер ********** с
абонаментен план „Smart L+“, сключен между „БТК“ ЕАД и Г. С. М., като по силата на
договор за продажба на вземане от 05.01.2023 година „Евро Финанс Колект“ ЕООД е
закупило от „Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане всички
вземания на „БТК“ ЕАД към Г. С. М., като на 17.01.2023г. между „Евро Финанс Колект“
ЕООД и “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен
Договор за встъпване в дълг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда –
17.05.2023 г. до окончателното изплащане на дължимото, - 0,37 лв. /тридесет и седем
стотинки/, представляваща лихва за периода от 28.01.2020 година до 12.03.2020 година; -
8,99 лв. /осем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за периода от
14.05.2020 година до 12.05.2023 година.
Твърди се в исковата молба, че на 12.05.2023 г. ищцовото дружество депозирало е
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу
ответника по повод, на което било образувано ч.гр.д. №1455/2023 по описа на Районен съд
Б......въз основа на което била издадена заповед за изпълнение, с която длъжниците Г. С. М.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Б...... и “Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. С.......район Л.
....били осъдени солидарно да заплатят на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. В.......представлявано от ......Р... Д..... сумата от 88,77
лв. - обща главница по Договор за електронни съобщителни услуги от 28.08.2019 г. сключен
между Г. С. М. и „БТК” ЕАД сформирана както следва: главница по фактура
**********/08.11.2019г. в размер на 29,59 лв., главница по фактура **********/08.12.2019г.
в размер на 29,59 лв., главница по фактура **********/08.12.2019г. в размер на 29,59 лв. и
28,87 лв. - обща мораторна лихва. сформирана както следва: върху главницата по фактура
**********/08.11.2019г. на стойност от 29,59 лв. се дължи мораторна лихва от 26.11.2019г.
до 12.03.2020г. в размер на 0,89 лв. и от 14.05.2020г. до 12.05.2023г. в размер на 8,99 лв., по
фактура **********/08.12.2019г. на стойност от 29,59 лв. се дължи мораторна лихва от
26.12.2019г. до 12.03.2020г. в размер на 0,64 лв. и от 14.05.2020г. до 12.05.2023г. в размер на
8,99 лв., по фактура **********/08.12.2019г. в размер на 29,59 лв. се дължи мораторна
лихва от 28.01.2020г. до 12.03.2020г. в размер на 0,37 лв. и от 14.05.2020г. до 12.05.2023г. в
размер на 8,99 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Сочи се, че в законоустановения срок длъжникът Г. С. М. е депозирал възражение на
основание чл.414 ал.2 от ГПК.
Излага се, че по отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“
ЕООД, съгласно т.5 от ТР №3/2013г. От 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
2
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в законна сила, предвид, че не е
депозирал възражение по чл.410 ал.2 от ГПК, ето защо на основание чл.422 ГПК вр. чл.415
от ГПК са предявили настоящия иск за установяване на вземането спрямо Г. С. М..
По отношение на претедираното вземане за главница в размер на 59,18 лв. се сочи, че
“Българска телекомуникационна компания” ЕАД е предприятие с основен предмет на
дейност изграждане, използване и поддържане на обществени и далекосъобщителни мрежи
и информационни системи на територията на Република България, както и за предоставяне
на далекосъобщителни услуги чрез тях и други услуги на своите абонати.
Твърди се, че на 28.08.2019г. между „БТК” ЕАД и Г. С. М. е сключен Договор за
електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен
план „Smart L, в който план са включени мобилни и интернет услуги, като договорът е
сключен за срок от 24 месеца и същия влиза в сила в деня на подписването му.
Твърди се, че на 08.11.2019г. е издадена фактура № ********** за отчетен период
08.10.2019г. до 07.11.2019г., която включва стойността на ползваните мобилни и интернет
услуги в размер на 29,59 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена, а на
08.12.2019г. е издадена фактура № ********** за отчетен период 08.11.2019 до 07.12.2019г.,
която включва стойността на ползваните мобилни и интернет услуги в размер на 29,59 лв. с
ДДС, която до настоящия момент не е заплатена.
По отношение на предявения иск съгласно чл. 84 от ЗЗД, се сочи, че когато деня на
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Твърди се, че ответникът длъжни да заплати на ищеца сумата от 19,51 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава, формирана както следва: 9,88 лв. по фактура №
**********/08.11.2019г., като за периода 26.11.2019г. - 12.03.2020г. се дължи сумата от 0,89
лв., а за периода от 14.05.2020г.- 12.05.2023г. се дължи сумата от 8,99 лв.; 9,63 лв. по
фактура № **********/08.12.2019г., като за периода 26.12.2019г. - 12.03.2020 г. се дължи
сумата от 0,64 лв., а за периода от 14.05.2020г.- 12.05.2023г. се дължи сумата от 8,99 лв.
Твърди се, че до настоящия момент горепосочената сума не е заплатена от ответника.
На следващо място се сочи, че на 31.05.2021г. „Българска телекомуникационна
компания”ЕАД е сключил договор за прехвърляне на вземания с „Иновативни Финанси“
ООД с ЕИК *********, като процесните фактури попадат в обхвата на договор за
прехвърляне на вземане от 31.05.2021г. межди „БТК” ЕАД, като цедент и „Иновативни
Финанси“ ООД, като цесионер.
Твърди се, че „Иновативни Финанси“ ООД в качеството си на пълномощник на
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД е изпратило уведомление до Г. С. М. на
основание чл.99, ал.З от Закона за задълженията и договорите.Излага се, че на 05.01.2023г.
„Иновативни Финанси“ ООД прехвърлило всички свои вземания придобити по
горепосочения Договор на „Евро Финанс Колект” ЕООД. Посочва се, че „Иновативни
Финанси“ ООД, в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания,
сключен на 05.01.2023 г. е изпратило уведомление по пощата до Г. С. М. на основание чл.
99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Излага се, че законът не указва формата и
момента на съобщаване, като длъжникът може да противопостави своето възражение, че
няма надлежно уведомление, само ако наведе твърдение, че е изпълнил задължението си на
стария кредитор /Определение № 987 от 18.07.2011г., на ВКС по гр.д. № 867/2011 г., IV г.о.,
ГПК/.
Твърди се, че на 17.01.2023г. между „Евро Финанс Колект” ЕООД и “Фонд за гарантиране
на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг,
съгласно който кредитора „Евро Финанс Колект” ЕООД приел поемателя “Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане
задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от Договор за продажба на
вземане сключен на 05.01.2023г., всички вземанията на „БТК“ ЕАД към Г. С. М.. Излага се,
че съгласно чл.1 ал. 3 от Договора за встъпване в дълг Поемателя се задължил в едномесечен
срок от подписването на договора да заплати на Кредитора задълженията на физическите
3
лица описани в Приложение № 1 към договора за цесия от 05.01.2023г., сключен между
„Иновативни Финанси“ ООД с ЕИК ********* и „Евро Финанс Колект“ ЕООД, с ЕИК
*********.
Към настоящия момент поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица“ ЕООД не е заплатил задължението на длъжника Г. С. М., поради което същият следва
да бъде осъден солидарно да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД дължимите от Г. С.
М. суми описани подробно в настоящата искова молба.
С Разпореждане № 1860/12.09.2023 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка
за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата е връчен лично на ответника на 20.09.2023 г.
Видно от данните по делото в указания едномесечен срок е депозиран писмен отговор, в
който сочи, че е финансово затруднен и няма възможност да заплаща претендираните в
исковата молба суми. Получава пенсия на база Експертно решение на ТЕЛК в размер на 380
лева, парите не му стигат за закупуване на лекарства, храни, плащане на сметки за ток и
вода, разведен е, грижи се сам за себе си, от никъде на получава никаква помощ,
единствените доходи са му пенсията, която получава.
Предвид финансовото и здравословното му състояние се излага становище, че не може да
заплаща посочените в исковата молба суми, като иска да се прекрати делото. Сочи, че не е
ползвал услугите на мобилния оператор Виваком и не е провеждал разговори.
С Определение № 1719/07.11.2023 година по делото е насрочено открито съдебно
заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил
им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг
способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законният
представител, не се представлява. С писмено становище депозирано на 30.11.2023 година се
изразява становище за основателност на депозираната искова молба. По същество на делото
е направено искане за уважаване на предявения иск, като основателен. Направено е
възражение и за прекомерност, в случай, че ответникът претендира адвокатско
възнаграждение. С исковата молба се претендират и сторените в производството разноски,
за което е представен списък с разноски.
Ответникът Г. М., редовно призован, явява се лично. Поддържа депозирания писмен
отговор. Сочи, че няма пари и няма неплатени задължения. Сочи, че подписът върху
договора може и да е негов, спомня си, че направил някакъв договор, но не е взимал телефон
и не е провеждал разговори. Споделя, че взима пенсия от 400 лева по болест и няма никаква
финансова възможност да плаща нещо, което не дължи.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са
приети и приобщени към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1019/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Б.....ищецът е
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
464/22.05.2023 г., по силата на която е разпоредено длъжникът Г. С. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б.........и длъжникът „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....... представлявано от
И....Т...А....– управител, да заплатят солидарно на кредитора „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В........представлявано от
4
Е... Р....Д...., чрез адвокат И. Л., с адрес за кореспонденция: гр. В...., следните суми: -29,59
лв. /двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **********/08.11.2019 г. за отчетен
период от 08.10.2019 г. до 07.11.2019 г. по Договор за електронни съобщителни услуги от
28.08.2019 г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „Smart L+“,
сключен между „БТК“ ЕАД и Г. С. М., като по силата на договор за продажба на вземане от
05.01.2023 година, „Евро Финанс Колект“ ЕООД е закупило от „Иновативни финанси“ ООД
с Договор за продажба на вземане всички вземания на „БТК“ ЕАД към Г. С. М., като на
17.01.2023г. между „Евро Финанс Колект“ ЕООД и “Фонд за гарантиране на задълженията
на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 17.05.2023 г. до окончателното изплащане
на дължимото, - 0,89 лв. /осемдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за периода от
26.11.2019 година до 12.03.2020 година; - 8,99 лв. /осем лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща лихва за периода от 14.05.2020 година до 12.05.2023 година; -29,59 лв.
/двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/08.12.2019 г. за отчетен период от
08.11.2019 г. до 07.12.2019 г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 28.08.2019 г.
за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „Smart L+“, сключен между
„БТК“ ЕАД и Г. С. М., като по силата на договор за продажба на вземане от 05.01.2023
година „Евро Финанс Колект“ ЕООД е закупило от „Иновативни финанси“ ООД с Договор
за продажба на вземане всички вземания на „БТК“ ЕАД към Г. С. М., като на 17.01.2023 г.
между „Евро Финанс Колект“ ЕООД и “Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 17.05.2023 г. до окончателното изплащане на
дължимото, - 0,64 лв. /шестдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за периода от
26.12.2019 година до 12.03.2020 година; - 8,99 лв. /осем лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща лихва за периода от 14.05.2020 година до 12.05.2023 година; -29,59 лв.
/двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/08.12.2019 г. за отчетен период от
08.12.2019 г. до 07.01.2020 г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 28.08.2019 г.
за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „Smart L+“, сключен между
„БТК“ ЕАД и Г. С. М., като по силата на договор за продажба на вземане от 05.01.2023
година „Евро Финанс Колект“ ЕООД е закупило от „Иновативни финанси“ ООД с Договор
за продажба на вземане всички вземания на „БТК“ ЕАД към Г. С. М., като на 17.01.2023г.
между „Евро Финанс Колект“ ЕООД и “Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 17.05.2023 г. до окончателното изплащане на
дължимото, - 0,37 лв. /тридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за периода от
28.01.2020 година до 12.03.2020 година; - 8,99 лв. /осем лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща лихва за периода от 14.05.2020 година до 12.05.2023 година; - 25,00 лв.
/двадесет и пет лева/ - внесена държавна такса; - 425,00 лв. /четиристотин двадесет и пет
лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение.
Изпратеното съобщение до длъжника Г. М. със заверено копие от Заповедта е връчена
29.05.2023 година чрез К..... О...... – внучка, в едно домакинство, като на 31.05.2023 година
М. е депозирал писмено възражение.
Изпратеното съобщение до длъжника „Евро Финанс Колект“ ЕООД със заверено копие от
Заповедта е връчена 29.06.2023 година чрез известния по делото имейл, като в указания от
съда срок не е депозирал писмено възражение.
С разпореждане от 01.06.2023 година, съдът е приел постъпилото възражение от
длъжника Г. М. и е указал на заявителя (кредитор), че може да предяви иск относно
5
вземането си срещу длъжника Г. М. в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса, както и че следва да представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, в
противен случай съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. На 13.06.2023г. е връчено
съобщение, ведно с препис от разпореждането, съдържащо указанията на заявителя. Видно
от данните по делото в указания срок от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по
отношение на ответника Г. М., че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1019/2023г. по описа на Районен съд - гр.
Б......
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за
ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
По делото са ангажирани писмени доказателства от страна на ищеца, от които се
установява, че на 28.08.2019г. между „БТК” ЕАД и Г. С. М. е сключен Договор за
електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен
план „Smart L+“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, като договорът е
сключен за срок от 24 месеца и същия влиза в сила в деня на подписването му. По силата на
този договор „БТК“ ЕАД следва да предоставя стандартни условия на тарифен план за
мобилни услуги на ответника-абонат с титуляр по предпочетения мобилен номер за мобилен
номер ********** със стандартен месечен абонамент 29,99 лв. на месец, с включени
минути за разговори към всички мрежи в България и роуминг в ЕС – неограничен; с
включени МВ на максимална скорост в България - 4000 МВ; включени минути за
международни разговори от България към мобилни и фиксирани мрежи в ЕС – 200;
Включени МБ за мобилен интернет при роуминг в ЕС – 5750 МВ. Срокът на договора е бил
за 24 месеца, съответно до 28.08.2021 г. Договорът съдържа подпис на ответника на
последната страница, като е посочено името на потребителя и след това се съдържа и
подпис на потребителя. Видно от съдържанието на договора потребителя е запознат с
общите условия, получил е екземпляр от тях и е съгласен да ги спазва, което е удостоверено
и с представената и приета декларация /л. 6/.
Към доказателствения материал по делото са приобщени следните фактури /месечна
сметка/, издадени за отчетен период 08.10.2019 година до 07.11.2019 година; отчетен период
08.11.2019 година до 07.12.2019 година и отчетен период 08.12.2019 година до 07.01.2020
година:
- Фактура №********** от 08.11.2019 година за клиентски номер 17374291001 за отчетен
период 08.10.2019 година до 07.11.2019 година с дължима стойност за плащане в размер на
29,59 лв. с ДДС, представляваща мобилни услуги - 24,66 лева; ДДС – 4,93 лева или обща
стойност с ДДС - 29,59 лева; Видно от приложението, неразделна част от фактурата е, че
сумата представлява месечен абонамент.
- Фактура №********** от 08.12.2019 година за клиентски номер 17374291001 за отчетен
период 08.11.2019 година до 07.12.2019 година, с обща дължима стойност за плащане в
размер на 59,18 лв. с ДДС, представляваща мобилни услуги - 24,66 лева; ДДС – 4,93 лева,
баланс от предходни периоди – 29,59 лева. Видно от приложението, неразделна част от
фактурата е, че сумата представлява месечен абонамент.
- Фактура №********** от 08.01.2020 година за клиентски номер 17374291001 за отчетен
период 08.12.2019 година до 07.01.2020 година с обща стойност на плащане с ДДС – 88,77
лева, представляваща мобилни услуги - 24,66 лева; ДДС – 4,93 лева, баланс от предходни
периоди – 59,18 лева. Видно от приложението, неразделна част от фактурата е, че сумата
представлява месечен абонамент.
По делото е приет като доказателство Договор за прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен на 31.05.2021 година между “Българска телекомуникационна компания” ЕАД
(цедент) и „Иновативни финанси“ ООД (цесионер), съгласно който цедентът прехвърля
възмездно на цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение №
1 към договора, като не е представено по делото от ищеца в цялост посоченото приложение
6
№ 1, а е представено Извлечение от Приложение № 1 с имената на длъжниците и размера на
вземанията към Договора за прехвърляне на вземанията от 31.05.2021 година, сключен
между „БТК“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД, които се прехвърлят, като в същата е
посочено, че е прехвърлено вземане на Г. С. М. да заплати сумата от 146,24 лева –
представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги, сключени
между длъжника и „БТК“ ЕАД, въз основа на който са издадени следните фактури №
**********/08.11.2019 година, № **********/08.12.2019 година; № **********/08.01.2020
година, № **********/09.02.2020 година и № **********/08.03.2020 година.
По делото е прието като доказателство пълномощно от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, с което се упълномощава „Иновативни финанси“ ООД, в качеството на
цесионер по Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.05.2021 година да
представлява БТК пред лица, чиито задължения към БТК са предмет на прехвърляне по
договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл.
99, ал. 3 ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.
Видно от представеното по делото писмо /без дата/ е, че същото е адресирано до Г. С. М.
и е уведомление от „БТК“ ЕАД чрез пълномощника „Иновативни Финанси“ ООД относно
договор за цесия между „Иновативни финанси“ ООД и „БТК“ ЕАД, с което ответника се
уведомява, че считано от 31.05.2021 година дългът му по клиентски номер 17374291001 към
БТК в размер на 88,77 лева с ДДС, натрупан по договор за телекомуникационни услуги от
28.08.2019 година, въз основа на който са издадени фактури № **********/08.11.2019
година, № **********/08.12.2019 година; № **********/08.01.2020 година, е прехвърлен с
Договор за цесия към „Иновативни финанси“ ООД.
По делото е приет като доказателство Договор за прехвърляне на вземания, сключен на
05.01.2023 година между “Иновативни финанси” ООД и „Евро Финанс Колект“ ЕООД
(цесионер), съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземанията,
произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към договора, което е сключено
между „Иновативни Финанси“ ООД и „Евро Финанс Колект“ ЕООД, в което са посочени
всички задължения на длъжниците, като един от тях е Г. С. М., в което е посочено, че същия
следва да заплати сумата от 88,77 лева – представляваща неизплатена главница по Договор
за електронни съобщителни услуги от 28.08.2019 година за мобилен телефонен номер
********** с абонаментен план „Smart L+“, в който план са включени мобилни и интернет
услуги сключен между длъжника и БТК ЕАД въз основа на който са издадени фактури:
**********/08.11.2019 година, № **********/08.12.2019 година; № **********/08.01.2020
година.
Видно от представеното по делото писмо /без дата/ е, че същото е адресирано до Г. С. М.
ии е уведомление от „Иновативни Финанси“ ООД относно договор за цесия между
„Иновативни финанси“ ООД и „Евро Финанс Колект“ ЕООД, с което го уведомяват, че
дългът му към „Иновативни финанси“ ООД в размер на 88,77 лева, натрупани за мобилни и
интернет услуги по договор за електронни съобщителни услуги от 28.08.2019 година, въз
основа на който са издадени фактури: **********/08.11.2019 година, №
**********/08.12.2019 година; № **********/08.01.2020 година, е прехвърлен с Договор за
цесия към „Евро Финанс Колект“ ЕООД.
Видно от представения по делото Договор за встъпване в дълг между кредитора и
встъпващото лице е, че на 17.01.2023 година е сключен договор за встъпване в дълг между
„Евро Финанс Колект“ ЕООД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“
ЕООД, съгласно който кредитора „Евро Финанс Колект” ЕООД приел поемателя “Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане
задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от Договор за продажба на
вземане сключен на 05.01.2023г., между „Иновативни Финанси“ ООД и „Евро Финанс
Колект“ ЕООД, подробно описани в Приложение № 1 към договора. Съгласно чл. 2 от
Договора, поемателят се е задължил да заплати на Кредитора задълженията на физическите
лица произтичащи от договора за прехвърляне на вземанията, като срокът за заплащане е
определен в чл. 3 от договора – в срок до един месец от подписване на договора. Към
7
Договора е приложено Приложение № 1 към Договора за встъпване в дълг между кредитора
и встъпващото лице от 17.01.2023 година сключен между „Евро Финанс Колект“ ЕООД,
като кредитор и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, като
поемател, като в същото са посочени всички длъжници, между които е и Г. С. М.. Няма
доказателства по делото както ответникът, така и поемателя “Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД да са заплатили задължението.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
- Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с
чл.410 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл. 288 и и сл. от ТЗ вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД- относно вземанията за Неплатени
услуги;
- С правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД- за вземането за мораторна лихва.
Исковете са допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се
доказа от приложеното ч.гр.д. № 1019/2022г. по описа на Районен съд - гр. ........по което
срещу ответника Г. С. М. е издадена Заповед от 22.05.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Същата е връчена на
ответника Г. С. М. на 29.05.2023 година, който на 31.05.2023 година е депозирал писмено
възражение в законоустановения срок, като съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца е
указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, предмет на
заповедта.
Уважаването на исковите претенции е детерминирано от кумулативното наличие на
следните предпоставки:
-По иска с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с
чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288 и и
сл. от ТЗ вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД – наличието на валидни облигационни правоотношения,
създадени между ответника и „БТК“ ЕАД по Договор за електронни съобщителни услуги,
по силата на които ищецът има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответника - на
потребител на мобилни услуги; реалното предоставяне от „БТК“ ЕАД на ответника на
мобилни услуги за посочените периоди, настъпване на падежа на задължението на
потребителя на мобилни услуги, касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните
услуги; размера на цената на мобилните услуги; наличието на твърдения договор за цесия, с
който процесното вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна и уведомяване на
длъжника за извършената цесия; размер на претендираната главница; За ответника -
погасяване на претендираното от ищеца вземане, представляващо главница по процесния
договор.
-По иска с правна квалификация с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД - за
вземането за мораторна лихва: наличието на главен дълг, произтичащ от процесния договор
и - наличието на уговорка, според която задължението за главница става изискуемо на
определена дата, или наличието на отправена покана до длъжника, период и размер на
лихвата за забава.За ответника - погасяване на задължението за лихва за забава.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите пет
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответника трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
8
От ангажираните по делото писмени доказателства се установи, че на 28.08.2019г. между
„БТК” ЕАД и Г. С. М. е сключен Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен
телефонен номер **********.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че ответникът и БТК са обвързани по силата на валидно сключен договор
за предоставени мобилни услуги. Същият съдържа подпис и на двете страни, като
ответникът не е оспорил подписа си. Предвид изложеното по безспорен начин се установи,
че е сключен процесният договор за мобилни услуги и същият е валиден и е породил
действие. Видно от представената и приета по делото, подписана от ответника декларация
същият е декларирал, че операторът е предоставил ОУ. Съдът не констатира договорът да
съдържа неравноправни клаузи относими към предмета.
Вследствие сключване на процесния договор за предоставяне на мобилни услуги, са
възникнали облигационни правоотношения между ответника и БТК, поради което
отношенията следва да се уредят с оглед разпоредбата на чл.327 от ТЗ, във връзка с чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на
три предпоставки:наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия
резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е
възможно.
Следва да се посочи, че процесният договор за мобилни услуги съставляват индивидуален
договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че
страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска
дейност в частния сектор, поради което има качеството на "Търговец" по смисъла на § 13, т.
2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и
физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, поради което има качеството на "Потребител" по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП,
цел на който е осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това
число и на правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни
договорни условия. По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение,
операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответни месечни такси и
срокове на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на
услугата - абонаментни такси и вноски. В договора се съдържа описание на тарифните
планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за
договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от тях. В процесния договор са предвидени
условията за ползване на предоставяните услуги – срока на действие, ясно и разбираемо е
посочен вида на предоставяната услуга – мобилен интернет или услуги, за каквито услуги са
издавани и фактурите, посочен е и приложимия абонаментен план, който няма данни да е
изменян едностранно от оператора през срока на действие на договорите, както и конкретен
номер, посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите на оператора и
предадената СИМ карта, осигуряваща достъп на потребителя до мрежата и услугите на
мобилния оператор. Следователно абонатът е бил наясно още при сключване на договорите
какви услуги ще му бъдат предоставяни и каква цена ще дължи за тях, като е поел
задължение да заплаща уговорената месечна абонаментна такса. В индивидуално сключен
договор е удостоверено, че абонатът е запознат, получил е и е съгласен да спазва общите
условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора.
При така създадената между страните облигационна обвързаност по ненаименован Договор
9
за услуги при предварително установени от едната страна Общи условия, предпоставка за
валидност е приемане на същите от насрещната страна, тъй като установените от търговеца,
предлагащ стоки или услуги, Общи условия стават задължителни за другата страна, само
ако тя заяви писмено, че ги приема. От приетата по делото Декларация се установява, че
абонатът изрично е декларирал, че е получил Общите условия на дружеството. С подписа
си, който не е оспорен, абонатът е удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва.
В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за
нищожност на договора, поради противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същия
е редовен от външна страна и обвързва страните по него.
Анализа на договора за мобилни услуги установява, че същия отговаря на формалните
изисквания на специалният закон, а имено на чл. 228, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗЕС, като наред
с това в него не се съдържат клаузи, които да попадат в приложното поле на чл. 143 от ЗЗП,
което да води до тяхната нищожност, поради неравноправен характер.
Съдът намира, че предвид наличието на валидни договорни правоотношения между БТК и
ответника през процесния период за доставка на мобилни услуги, ответникът дължи
заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договора, независимо от
потреблението на услуги през съответния период, тъй като породилия действие договор,
вменява в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него
абонаментен план по договора. Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на
услуги.
На следващо място ответникът по делото не ангажира доказателства за това, че е погасил
задължението си по процесния договор.
Установи се, че „БТК” ЕАД е прехвърлил вземането по процесния договор на
„Иновативни Финанси“ ООД на 31.05.2021 година.
Отделно от това се установи, че „Иновативни Финанси“ ООД е прехвърлил вземането по
процесния договор на ищеца „Евро Финанс Колект“ ЕООД на 05.01.2023 година.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. За успешното уважаване на иска на цесионера спрямо длъжника е необходимо при
условията на пълно и главно доказване да се установи, че са цедирани валидни и изискуеми
вземания към ответника по посочения договор - в случая Договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен телефонен номер **********, сключен на 28.08.2019г.
между „БТК” ЕАД и Г. С. М..
Видно от приложените по делото договори за цесия и приложения към него по делото е
доказано, че вземанията на „БТК” ЕАД към ответника по договора са прехвърлени с
договор за цесия в полза на купувача „Иновативни Финанси“ ООД, а от своя страна
„Иновативни Финанси“ ООД ги е прехвърлил с договор за цесия на „Евро Финанс Колект“
ЕООД.
Следователно въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
между „БТК” ЕАД и ответника действително е сключен Договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен телефонен номер ********** на дата 28.08.2019г. Установи
се също така, че с валидно сключен договор за прехвърляне на парични задължения от
31.05.2021 г., вземанията, произтичащи от горния договор, са прехвърлени първо на
„Иновативни Финанси“ ООД, след което „Иновативни Финанси“ ООД ги е прехвърлил на
ищеца „Евро Финанс Колект“ ЕООД. Липсват доказателства ответникът да е бил уведомен
за двете продажби на вземането преди подаване на заявлението.
Въпреки това, съдът намира, че процесните цесии са произвели действие спрямо
ответника. В тази връзка следва да се има предвид следното:
По делото се установява, че ищецът е приложил към исковата си молба уведомления,
изходящи от цедентите за извършената цесия.
10
Съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи
на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо
длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а
не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу
ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно
логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов/ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение №
123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, II ТО на ВКС/.
Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл.
36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил /чл.39 ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията.
Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД (вж. в този смисъл решение № 156/30.11.2015г. по т. д. № 2639/2014г., II т. о. на
ВКС; решение № 137 от 2.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. на ВКС). В настоящия
казус старият кредитор е упълномощил новия кредитор да съобщи за извършената цесия,
като тази упълномощителна сделка не противоречи на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Следва да се има предвид и че съобразно практиката на ВКС (вж. решение №
3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г., II т. о. на ВКС; решение № 123/24.06.2009г. по т. д. №
12/2009г.,П т.о. на ВКС) връчването на препис от исковата молба с приложено към нея
надлежно уведомление от цедента, за цесията, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжниците, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК. Видно от приложеното по делото съобщение на ответника лично е бил връчен препис
от исковата молба, ведно с приложените към исковата молба писмени документи, в това
число и уведомленията за цесиите. С оглед на това съдът намира, че цесиити са породили
действие.
Установи се по делото и, че между „Евро Финанс Колект“ ЕООД и “Фонд за гарантиране
на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг, по
силата на който кредиторът е приел от поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане на задъжленията на длъжника
произтичащ от процесния договор за продажба на вземането, в това число и вземанията на
БТК ЕАД към Г. М.. Установи се, че поемателят “Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД също не е заплатил задължението на длъжника Г. М., но по
отношение на същия процесната заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на
29.06.2023 година, като в указания от съда срок не е депозирано възражение и заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила.
С оглед на всичко гореизложено следва, че предявената установителна претенция за
дължимост на претендираната главница в размер на 59,18 лева е основателна на
предявеното основание и ответникът дължи в пълен размер главницата, тъй като се
установи, че ответникът не е извършвал плащане по процесните фактури №
**********/08.11.2019г. и № **********/08.12.2019г., поради което в тази му част искът е
основателен изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - в случая от 17.05.2023 г. Ето защо, ответникът дължи законната лихва,
11
върху главницата, считано от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането.
По отношение на иска за лихва за забава /мораторна лихва/, съдът намира следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Доколкото се касае до парично
вземане, което е лихвоносно, като се установи от данните по делото, че ответникът е
изпаднал в забава, то същият дължи и претендираната лихва за забава считано от датата на
забавата. Доколкото се касае за задължения с определен падеж, то длъжникът дължи
обезщетение за забава, считано от датата на падежа по всяка една от фактурите до
12.05.2023 г. /датата, посочена в исковата молба/. Изчислена служебно от съда чрез
използване на програмен продукт калкулатор.бг., дължимата се лихва за посочените периоди
е, както следва: върху главницата по фактура **********/08.11.2019г. за периода от
26.11.2019г. до 12.03.2020г. възлиза в размер на 0,89 лв. и от 14.05.2020г. до 12.05.2023г. в
размер на 8,99 лв., а по фактура **********/08.12.2019г. мораторна лихва за периода от
26.12.2019г. до 12.03.2020г. в размер на 0,64 лв. и от 14.05.2020г. до 12.05.2023г. в размер на
8,99 лв. Основателността на иска за главните вземания обосновава и основателността на
исковете за акцесорни задължения, каквото е и това за забавено плащане. По отношение на
лихвата също не е установено плащане от страна на ответника
С оглед на това следва да бъде прието, че предявеният от „Евро Финанс Колект“ ЕООД
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за лихвата
се явява основателен и следва да бъде уважен, както е предявен.
Ответникът поддържа, че няма финансова възможност да заплаща сумите, но същото не
може да го освободи от задължението, което е възникнало.
По разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването,
респ. отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да
разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
Ищецът е псторил разноски в заповедното производство в общ размер на 425, 00 лв., от
които: 25, 00 лева – заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и
400, 00 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 425, 00 лева, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство.
По отношение на разноските в исковото производство ищецът претендира сторените
разходи, за които са ангажирани доказателства за извършването им, съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК , а именно: 75, 00 лева – заплатена държавна такса;
400,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, или общо претендираната в исковото
производство сума за сторени разходи възлиза в размер на 475,00 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство в
общ размер на 475, 00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с
12
чл.410 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл. 288 и и сл. от ТЗ вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че Г. С. М. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б........ дължи на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. В.......... представлявано от Е....Р...... Д... чрез адв. И. М. Л., вписан в
АК - С...... с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.В......., следните сумите, които са
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 464 от
22.05.2023 г. , издадена по ч. гр. д. № 1019/2023 г. по описа на Районен съд - гр.Б...........
както следва:
-сумата в размер на 29,59 лв. /двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ -
главница, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
**********/08.11.2019 г. за отчетен период от 08.10.2019 г. до 07.11.2019 г. по Договор за
електронни съобщителни услуги от 28.08.2019 г. за мобилен телефонен номер ********** с
абонаментен план „Smart L+“, сключен между „БТК“ ЕАД и Г. С. М., като по силата на
договор за продажба на вземане от 05.01.2023 година, „Евро Финанс Колект“ ЕООД е
закупило от „Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане всички
вземания на „БТК“ ЕАД към Г. С. М., ВЕДНО със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в съда - 17.05.2023 г. до окончателното изплащане на дължимото;
- сумата от 0,89 лв. /осемдесет и девет стотинки/, представляваща лихва върху сумата от
29,59 лева по фактура № **********/08.11.2019 г. за периода от 26.11.2019 година до
12.03.2020 година;
- сумата от 8,99 лв. /осем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща лихва
върху сумата от 29,59 лева по фактура № **********/08.11.2019 г. за периода от 14.05.2020
година до 12.05.2023 година;
-сумата в размер на 29,59 лв. /двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ -
главница, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
**********/08.12.2019 г. за отчетен период от 08.11.2019 г. до 07.12.2019 г. по Договор за
електронни съобщителни услуги от 28.08.2019 г. за мобилен телефонен номер ********** с
абонаментен план „Smart L+“, сключен между „БТК“ ЕАД и Г. С. М., като по силата на
договор за продажба на вземане от 05.01.2023 година „Евро Финанс Колект“ ЕООД е
закупило от „Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане всички
вземания на „БТК“ ЕАД към Г. С. М., ВЕДНО със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в съда - 17.05.2023 г. до окончателното изплащане на дължимото
- сумата от 0,64 лв. /шестдесет и четири стотинки/, представляваща лихва върху сумата от
29,59 лева по фактура № **********/08.12.2019 г. за периода от 26.12.2019 година до
12.03.2020 година;
- сумата от 8,99 лв. /осем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща лихва по
фактура № **********/08.12.2019 г. за периода от 14.05.2020 година до 12.05.2023 година.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. С. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Б................. ДА ЗАПЛАТИ на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. В........ представлявано от Е....Р... Д... чрез: ад в. И. М. Л., вписан в
АК - София, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.В............. сумата от 425, 00 лв.
/четиристотин и двадесет и пет лева/, представляваща разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 1019/2023г. по описа на РС-Б........ и сумата от 475, 00 лв.
/четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване чрез РС-Б...... пред ОС- Б..с въззивна жалба в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 1019/2023г. по описа на РС-Б.......
13
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14