Р Е
Ш Е Н
И Е №792
гр.Пловдив,08.06.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
отделение, І гр. с., в публично заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета
година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова,като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 2254 по описа за 2016г. ,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от Г.Н.Т., ЕГН ********** ,с адрес-***,
против УМБАЛ „***” ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление- **** .
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди ,че ищецът е роден на ***г***,
чийто универсален правоприемник е ответникът, като със Заповед от *** на
Министъра на здравеопазването съществуващата болнична диагностично-лечебна
структура към *** е преобразувана в лечебно заведение с наименование ***, а
впоследствие- с наименование ***. Изложено е, че при раждането на ищеца или непосредствено след
него са извършени противоправни действия и бездействия от служители на
ответника ,изразяващи се в причиняване на травма по време на родилния процес,
като от лекарите и медицинския персонал не са предприети необходимите за
извършване медицински интервенции и манипулации при раждането и непосредствено
след него или са предприети ненадлежни интервенции или неправилно са предприети
медицински интервенции ,манипулации и лечение на ищеца, които са довели до
трайното увреждане на здравето му от раждането, продължаващо и до момента.
Посочено е, че конкретните увреждания се изразяват в увреждане на мозъка, което
е засегнало двигателната активност, координацията на движенията, равновесието и
говора, като впоследствие същите са довели до допълнителни увреждания на
здравето на ищеца и инвалидизирането му .С ЕР на ТЕЛК от *** на последния е
определена 92% загубена работоспособност пожизнено и е поставена
диагноза-детска церебрална парализа с тежък квадрипаретичен
екстрапи-рамиден синдром, тежка степен. Твърди се още
,че майката на Г.Т. е имала нормална бременност и същият не е роден
преждевременно, поради което се поддържа, че травматичните увреждания са
причинени при раждането или непосредствено след него, в резултат на
непредприети, необходими за извършване, медицински интервенции и манипулации
или ненадлежни или неправилно предприети медицински интервенции, поставени
ваксини след раждането или неправилно лечение на ищеца, или са причинени от
удар по главата на бебето ,отравяне или асфикция,
причинена от задавяне с дребен предмет, настъпили при раждането или
непосредствено след него до изписване от болницата на майката и детето, като
уврежданията са довели до кръвоизлив в мозъка или хеморадия,
от което се е получило тежкото уреждане на здравето. Отговорността на ответника
се основава на твърденията ,че същият е правоприемник на болничната
диагностично-лечебна структура към *** и в качеството на работодател отговаря
за вредите ,причинени на ищеца при или по повод
изпълнение на възложената на лекарите и медицинския персонал работа
.Твърди се ,че вследствие на посочените трайни и сериозни увреждания ищецът
претърпява болки и страдания и до момента, невъзможно е да работи и да
осъществява нормален социален живот.
Предвид
изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение за
осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 150000лв.
за претърпени неимуществени вреди –болки и страдания от травматичните
увреждания на здравето му ,причинени при раждането или непосредствено след него
и продължаващи до момента, в резултат на виновните действия или бездействия на
служители на ответника ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането-***г. до изплащането й.
Допълнителни
съображения по спора са изложени в писмени защити на ищеца и назначения му
процесуален представител –адвокат Х.Р..
По
делото е депозиран отговор на исковата молба ,с който ответникът е изразил
становище за неоснователност на предявения иск, като счита, че не са налице
предпоставките на закона за ангажиране отговорността му за настъпилите за Г.Т.
увреждания. Заявява, че в лечебното заведение няма данни за раждането на такъв
пациент ,нито за протекло раждане или последващ престой; липсва и
причинно-следствена връзка между състоянието на ищеца и поведението на
медицинския персонал. Освен това сочи ,че е напълно възможно плодът да е бил
увреден още по време на бременността ,както и след изписване на бебето от
лечебното заведение. Направено е в отговора възражение за погасяване по давност
на заявените претенции. Заявено е искане за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:
Твърди се от ищеца и се
установява от представеното от него ЕР на ТЕЛК №*** ,че с това решение Г.Т. е
преосвидетелстван ,като му е определена 92 % загубена работоспособност
пожизнено ,при диагноза -детска церебрална парализа ,квадрипаретичен
екстрапирамиден синдром тежко изразен.
От изпратеното от Община *** и
прието като доказателство по делото заверено копие от акт за раждане №*** на
Кметство *** е видно ,че ищецът е роден на ***г*** от майка- И.Т. Н. и баща-Н.
Г. Т.. От съдържанието на акта се установява ,че раждането е станало във ***, а
като документ, удостоверяващ същото, е посочено съобщение за раждане №*** от ***г.
Не е спорно по делото и се установява от
представените писмени доказателства, че
ответникът УМБАЛ „***” ЕАД е правоприемник на ***. Със заповед №*** от *** на
Министъра на здравеопазването е наредено преобразуването на съществуващата
болнична диагностично -лечебна структура към *** в лечебно заведение с
наименование ***. С решение на ПОС №10457/03.10.2000г., постановено по ф.д. №4032/2000г.,
е вписано в търговския регистър на дружествата при ПОС създаването, вследствие
на преобразуването по реда на чл.101, ал.3 и 4 във вр.
с чл.104 от ЗЛЗ на съществуващата болнична диагностично- лечебна структура към ***
в лечебно заведение- еднолично търговско дружество, на еднолично акционерно дружество
с фирма *** ,със седалище и адрес на управление- *** ,с предмет на дейност -осъществяване
на болнична помощ.
Не е открита при ответника
документация във връзка раждането на ищеца. Приети са по делото актове за
унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение ,като няма данни
сред тях да са тези ,касаещи процесното раждане .Според
представената от лечебното заведение номенклатура на делата на УМБАЛ „***” ЕАД,
срокът за съхраняване на книга за ражданията в родилно отделение е 100 години
,а на медицинската документация относно история на новороденото и история на
бременността и раждането-25 години.
В подкрепа на изложеното в
исковата молба ищецът е ангажирал гласни доказателства –изслушани са
показанията на свидетелите И.Г.Т. и А.П.К..
Свидетелят Т., който е първи братовчед на
майката на ищеца, твърди ,че няма спомени нито кога И. е била бременна с Г.,
нито кога е родила. Същият не знае дали по време на бременността тя е имала
някакви проблеми, тогава не са се виждали .Г. бил на шест месеца ,когато
започнали да ходят по лекари .Свидетелят сочи ,че ищецът страда от заболяване
детска церебрална парализа - има увреждания на говора и на двигателния апарат,
в невъзможност е да се обслужва сам и се нуждае от постоянна помощ. Твърди ,че
при това заболяване няма болки ,не е необходимо и ищецът да приема ежедневно
някакви лекарства. Когато свидетелят е бил *** ,в периода ***. ,поставял на Г. ***
,предписани му от лекари- специалисти. Същият заявява, че И. не е споделяла с
него да е имало проблеми по време на раждането на Г. ,нито се е оплаквала от
лекарския екип. Твърди ,че майката на
ищеца има и други деца –син и дъщеря ,синът й имал проблеми със сърцето и преди
около четири -пет години внезапно починал ,а дъщеря й понастоящем живее в ***, нямала
увреждания.
Свидетелят А.К. е също първи
братовчед на майката на ищеца. Той сочи, че живеел в ***, а И. *** и затова не
знае кога е била бременна с Г.. Не е разбрал тя да е имала проблемна
бременност, нито е чул да е имало проблеми по време на раждането на ищеца.
По-късно научил от баба си, че Г. се разболял и започнали да го водят по
лекари. Свидетелят твърди ,че ищецът има
брат и сестра ,които нямат увреждания. Заявява ,че не се е виждал с Г. от много
години ,не знае дали той изпитва болки вследствие на заболяването си ,казва ,че
не може да се самообслужва .
По искане на ищеца по делото е
допусната съдебно –медицинска експертиза , която да даде заключение по
въпросите ,касаещи уврежданията на здравето му, дали вредите са причинени по
време на раждането му или непосредствено след него ,както и причинени ли са
същите в резултат на противоправно поведение на служители на ответника. Изготвянето
на такова заключение обаче, въпреки положените усилия, се оказа ,че
представлява особена трудност по см. на чл. 158 от ГПК поради ненамиране на
вещо лице ,на което да се възложи експертизата .Дадена е възможност на ищеца да
предложи експерт, който да бъде назначен за вещо лице по допуснатата съдебно
-медицинска експертиза, и макар да е проявена активност от процесуалния му
представител такъв не е посочен. С оглед
липсата на възможност за изготвяне на заключение по формулираните от ищеца въпроси
в продължение на повече от година /м. януари 2017г.-м. май 2018г./ е счетено за
затруднено събирането на това доказателствено средство и е отменено определението
по назначаване на експертизата ,което налага решаване на спора въз основа на
наличните по делото доказателства.
При така събраните доказателства
и установени обстоятелства съдът намира предявеният иск по чл.49 ЗЗД за
неоснователен.
Съгласно горепосочената
разпоредба, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Възникването на отговорността по чл.49 от ЗЗД се обуславя от
установяването на следните предпоставки :да са причинени вреди ,вредите да са причинени от лице ,на което
отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа и вредите да са причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното /чл.45,ал.2 ЗЗД/,а доказването на останалите елементи от фактическия
състав е в тежест на ищеца ,претендиращ обезщетението за вреди, съобразно
правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.154,ал.1 ГПК.
По делото установи ,че ищецът страда от заболяване детска церебрална парализа,
което е засегнало сериозно неговата двигателна активност и говора му. Стана
ясно от показанията на свидетелите Т. и К., които съдът кредитира ,като
обективни и кореспондиращи помежду си ,че поради тежкото увреждане на здравето
ищецът не е в състояние пълноценно да се грижи за себе ,не може да се обслужва
самостоятелно и се нуждае от постоянна подкрепа. Други релевантни за спора
обстоятелства не се установяват от събраните гласни доказателства ,тъй като свидетелите
нямат впечатления как е протекла бременността на майката на Г.Т. / в този
период от време не са се виждали с нея /, нито са чували за проблеми
,възникнали при раждането на ищеца.
Доказа се още, че Г.Т. е роден на
***г. в ответното болнично заведение ,което се явява възложител на работа по
см. на чл.49 ЗЗД на медицинския екип, осъществил раждането и полагал грижи за
ищеца при престоя му в болницата.
Не
се установи обаче, при условията на пълно и главно доказване ,наличието на деликт ,извършен от страна на служители при ответното
дружество под формата на сочените от ищеца деяния. Няма каквито и да е
доказателства ,че последният е получил травма по време на родилния процес или
непосредствено след това - по време на престоя му в болничното заведение. Не са
установиха твърденията за непредприети от медицинския персонал необходими за
извършване медицински интервенции и мани-пулации при
раждането на Г.Т. и след него или че са неправилно осъществени такива. Няма данни и заболяването на ищеца да се е
развило в сочения период от време вследствие на удар ,отравяне или задавяне с
дребен предмет, или в резултат от поставени ваксини или неправилно лечение.
Следователно ,не се доказва причинената на ищеца вреда да е резултат от виновно противоправно
поведение на служители на ответника. А доколкото липсват два от елементите на
фактическия състав на чл.49 ЗЗД /противоправно поведение на лицата ,ангажиращи
отговорността на възложителя на работата, и причинна връзка между претърпените
вреди и противоправното деяние/,то предявеният иск се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Поради неоснователност на главния
иск, акцесорната претенция за присъждане на лихви за забава върху търсеното
обезщетение за неимуществени вреди, считано от ***г. до изплащане му, е също
неоснователна.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва
да се присъдят направените по делото разноски .Ответникът е представил
доказателства и претендира разноски в размер на 2500лв. –за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението
на процесуалния представител на ищеца по чл.78,ал.5 от ГПК- за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, направено в съдебно
заседание на 10.05.2018г. В случая, предвид защитавания материален интерес /150 000лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото възнаграждение за една
инстанция се изчислява на сума в размер на 4530лв., а заплатеният адвокатски
хонорар от ответника е 2500 лв. , поради което не са налице предпоставки за намаляването му на основание чл.78,ал.5 ГПК.
Затова и съгласно чл.78,ал.3 от ГПК, следва да се осъди Г.Т. да заплати на
ответното дружество разноски в заявения размер от 2500лв.
Предвид изложеното ,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
,като неоснователен, предявения от Г.Н.Т., ЕГН ********** ,с адрес-***, против
УМБАЛ „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- ****, иск за
заплащане на сумата от 150000лв. , представляваща обезщетение за претърпените
на ищеца болки и страдания от травматичните увреждания на здравето му, причинени
при раждането на Г.Т. или непосредствено след раждането, продължаващи и до момента,
в резултат на виновни действия или бездействия на служители на ответника-лекари
и медицински персонал, изразяващи се в непредприети ,необходими за извършване,
медицински интервенции и манипулации при раждането и непосредствено след него,
или в ненадлежни или неправилно осъществени медицински интервенции
,манипулации, или от поставени ваксини веднага след раждането или неправилно
лечение на ищеца, или в резултат на увреждания ,причинени от удар по главата на
бебето Г.Т., отравяне или асфикция, причинена от
задавяне с дребен предмет ,настъпили при раждането или непосредствено след това
- до изписването от болницата на майка му и него, които действия са довели до
трайно увреждане на здравето на ищеца, изразяващо се в увреждане на мозъка или хеморадия, което е засегнало двигателната активност,
координацията на движенията и равновесието, говора, както и впоследствие тези
увреждания са довели до допълнителни увреждания на здравето му ,като е
поставена диагноза -детска церебрална парализа с тежък квадрипаретичен
екстрапирамиден синдром ,тежка степен ,ведно с
обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от датата на
увреждането-***г. до изплащането й.
ОСЪЖДА Г.Н.Т., ЕГН ********** ,с
адрес-***, да заплати на УМБАЛ „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление- ****, сумата от 2500лв.
–направени по делото разноски .
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: