№ 1119
гр. Монтана, 13.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20221630101776 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.130 ГПК.
Ищецът, „С“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление:
гр.к,ул.г д 124-А, представлявано от управитељя с и а, чрез процесуалния си представител
адвокат Г.С. П., вписана в САК, е предявило иск СРЕЩУ „Х-АМС“ООД, ЕИК
.........................., със седалище и адрес на управление: гр.Монтана,п.к.3400, обл.Монтана, ЖК
П,бл.9, вх.Б, ет.2, ап.15, представлявано от управителя З К З, с правно основание -чл.422 във
връзка с чл. 415,ал. 1 от ГПК и цена на иска: 4 696.32 лева- главница; 60,00 лева-неустойка;
154. 10лева- законна лихва за забава.
В исковата си молба твърди, че в законоустановения срок и съгласно дадените им от
съда указания на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал. 1 от ГПК предявяват иск за
установяване на съществуването на вземането на ,,С“ЕООД срещу „Х-АМС“ ООД за сумата
от 4 696,32лв., прадставляващи главница по неизпълнено задължение за заплащане на
наемна цена и суми за консумирана електрическа енергия, съгласно Договор за наем,
подписан между страните на 01.08.2015г. и издадени три броя фактури.
След подадена заявление, по реда на чл.410 и чл.411 от ГПК е издадена заповед за
изпълнение от Районен съд- Монтана по частно гражданско дело № 1180/2022г. в полза на
„С“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, срещу ,,Х- АМС“ ООД, ЕИК ............................
С оглед подаденото възражение от длъжника и дадените им от съда указания за ,,С“
ЕООД е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК
за установяване на съществуването на горепосоченото вземане.
Фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането са следните:
На 01.08.2015г. в гр.к между доверителя и и „Х- АМС“ООД, ЕИК ........................... е
сключен договор за наем, по силата на който доверителят и ,,С“ ЕООД, в качеството си на
1
наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника “Х-АМС“ ООД
следните недвижими вещи: помещение от 116 кв. м., обособено като част от Складово
помещение, намиращо се в гр.к 3060, ул.г д 124А, част от територията на ,,С“ ЕООД, срещу
наемна цена в размер на 100/сто/лева месечно без ДДС,която съгласно чл.6, ал. 1 от
договора се заплаща до 30-то число на месеца, за който се отнася.
По така сключеният между страните договор наемателят „Х АМС“ ООД е ползвал
необезпокоявано гореописания имот, като не е заплатил дължимата наемна цена за
последното тримесечие на 2021г., както и за месец януари 2022г., и месец февруари 2022г.,
въпреки многократните покани от наемодателя да стори това, както и надлежно издадените
фактури от последния. Освен това не е заплатил и консумираната електрическа енергия за
третото тримесечие на 2021г.,за четвъртото тримесечие на 2021г.,както и за периода от
01.08.2015г. до 26.04.2021г. Дължимите суми са подробно описани в издадените от
доверитељя и фактури, както следва: фактура № **********/25.02.2022г., фактура №
000000ЗЗ07/13.01.2022г., фактура № **********/01.10.2021г.
Освен това, съгласно чл.10, ал.2 от Договора за наем наемателят дължи неустойка в
размер на 0,5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от наемната
цена, която към момента с оглед неизпълнението на задължението на наемателя е в размер
на 60,00лева.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да признаете за установено, че ,,Х-
АМС“ ООД дължи на доверителя и процесната сума.
Претендират разноските в заповедното и исково производство.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, заявени са
доказателствени искания.
Ответникът ,,Х-АМС,, ООД, ЕИК ..........................., със седалище и адрес на
управление гр.Монтана, община Монтана, област Монтана, ж.к.“П,, бл.9, вх.Б, ап.15,
представлявано от З К З – управител, в срока предвиден за отговор изразява следното
становище по допустимостта и основателността на предявения иск с правно основание чл.
422, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Предявеният иск е допустим, но неоснователен.
На основание чл.131, ал.2, т.5 от ГПК прави следните възражения срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават.
Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и дружеството, което представлява
имало сключен Договор за наем от 01.08.2015 г. на Обособена част от Складово помещение,
с площ от 116 кв.м. на територията на ,,С“ ЕООД в гр. к.
Във връзка са така сключения договор всяко тримесечие наемодателя му издавал
фактури за наем и изразходвана ел.енергия, като своевременно заплащал задълженията си.
През м. юни 2020 г. складовото помещение изгоряло, поради което договора бил
прекратен поради липса на обект. Помещението го ползвал за склад, поради което нямал и
2
разход на ел. енергия. Но междувременно се договорили, да ползва само част от терена, като
монтира преместваемо помещение на цена от 100 лева на месец без ДДС. Помещението
ползвал до м. септември 2021 г.
За 2021 г. му били издадени 4 бр. фактури както следва:
фактура № **********/18.01.2021 г. за наем терен на стойност 360.00 лева с ДДС;
фактура № **********/07.04.2021 г. за наем терен на стойност 360.00 лева с ДДС;
фактура № ********** /05.07.2021 г. за наем терен и консумирана ел. енергия на стойност
360.00 лева с ДДС наем и 105,60 с ДДС за ел. енергия.
фактура № ********** /01.10.2021 г. за наем терен и консумирана ел. енергия на стойност
360.00 лева с ДДС наем и 191,52 с ДДС за ел. енергия.
Всички тези задължения по така сключения им устен договор за наем на терен и
изразходвана ел. енергия в производствената база на ищеца в гр. к са заплатени, с
изключение на фактура 3250/01.10.2022 г., както и всички останали задължения по договора
за наем от 01.08.2015 г.
Оспорва изцяло задължението му за изразходвана ел. енергия за периода 01.08.2015 до
26.04.2021 г. , обективирано във № 000000З307/13.01.2022 г
Не възразява да бъдат приети приложените към исковата молба доказателства.
Оспорва изцяло фактура № ********** /13.01 .2022 г. и фактура № **********
/25.02.2022 г.
По доказателствените искания:
Не възразява да бъде извършена съдебно-техническа експертиза с така
формулираните задачи. Не оспорва факта, че фактура № ********** /01.10.2021 г. е отразена
в счетоводните му регистри.
Към отговора са представени писмени доказателства.
Съдът, при преценка редовността и допустимостта на предявения иск намира
следното:
На 20.05.2022 година, с вх. № 4180, е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от „С“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и
адрес на управление: гр.к, ул.г д 124-А, представлявано от управитељя с и а, и на 23.05.2022
година, в закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело 1180/2022 година,
по описа на МРС за 2022 г., след като съда е разгледал подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, и е преценил, че са налице
предпоставките за уважаване на искането и на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК е разпоредил
длъжникът да заплати претендираната сума, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 708.
Съобщението с приложена Заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез
неговия управител Захари Захариев на 30.05.2022 година.
3
На 21.06.2022 година от длъжника „Х АМС” ООД е депозирано Възражение №
5203, с изявление, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение, т.е. възражението е направено в едномесечен срок от съобщението и
връчването на издадената заповед.
На 22.06.2022 г. с Разпореждане № 1540 съдът е разпоредил да се връчи съобщение
на заявителя, за възможността му да довнесе допълнителна държавна такса и да предяви иск
за установяване съществуване на вземането си, съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК.
На 29.06.2022 година това съобщение е връчено на заявителя.
На 02.08.2022 година, с вх. № 6661 е предявен специалния установителен иск,
което обуславя следните изводи:
От посочването на тези дати се налага извода: 1. издадена е заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК; 2. постъпило е в срок възражение от длъжника, 3.
на заявителя е изпратено съобщение, съгласно нормата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и 4.
ищецът не е спазил едномесечния преклузивен срок за предявяване установителния си иск,
поради което съда намира иска за недопустим.
Крайният срок за предявяване на специалния установителен иск изтича на 29.07.2022
година, 17.00 часа, който ден е присъствен и е петък.
От направената служебно справка в официалния сайт на Еконт се установява, че на
01.08.2022 година, в 20.16 часа е доставена исковата молба за изпращането и в Районен съд
Монтана, което е извън срока, предвиден в чл.60 ал.3 ГПК.
Съобщението до заявителя да предяви иска си за установяване съществуване на
вземането е от дата 29.06.2022 година. Срокът се брои по месеци и изтича на 29.07.2022
година, което обуславя извода, че исковата молба макар и изпратена на 01.08.2022 година е
извън предвидения в закона едномесечен преклузивен срок.
При проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим
и е налице хипотезата на чл.130 ГПК, да се върне исковата молба и да се прекрати
производството.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага Справка от официален сайт на Еконт.
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА, вх.№ 6661 от 02.08.2022 година, депозирана от„С“
4
ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр.к, ул.г д 124-А,
представлявано от управителя с и а, чрез процесуалния си представител адвокат Г.С. П.,
вписана в САК, с която е предявен иск СРЕЩУ „Х-АМС“ООД, ЕИК .........................., със
седалище и адрес на управление: гр.Монтана,п.к.3400, обл.Монтана, ЖК П, бл.9, вх.Б, ет.2,
ап.15, представлявано от управителя З К З, с правно основание -чл.422 във връзка с чл.
415,ал. 1 от ГПК и цена на иска: 4 696.32 лева- главница; 60,00 лева-неустойка; 154. 10 лева-
законна лихва за забава, поради недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1776 по описа за
2022 година на Районен съд Монтана, поради недопустимост на иска.
Определението за прекратяване на производството подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд – Монтана в едноседмичен срок от връчването на страните.
След влизане в сила определението за прекратяване на производството – делото да се
докладва за обезсилване на издадената заповед.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5