ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 163
гр. Пловдив , 14.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Светлана А. Станева
като разгледа докладваното от Радостина А. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Т. М. Х., ЕГН - **********, гр.Плевен, ЖК
„Сторгозия“, бл.4, вх.Б, ап.10, чрез адв.И.С. К., АК - Ловеч, против Определение №
735/11.02.2021г. на Районен съд –Пловдив, I гр.с., постановено по гр.д.№ 20215330101544, с
което е оставена без разглеждане подадената от него против Военно формирование 28 000,
село Граф Игнатиево, област Пловдив, искова молба за признаване за установено в
отношенията между страните недължимостта на сумата от 30 953,13 лв., представляваща
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужещия, по което е образувано гр. дело № 1544/2021г. и е прекратено
производството по гр.д. № 11544/2021г. като недопустимо; както и е осъден да заплати на
ВФ 28 000, село Граф Игнатиево, област Пловдив, сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Моли определението да бъде отменено
изцяло и вместо това да се постанови връщане на делото за продължаване на
процесуалните действия.
Въззиваемата страна Военно формирование 28 000, село Граф Игнатиево,
област Пловдив, чрез юрк. Д.Г., депозира писмен отговор, че частната жалба е
неоснователна.
1
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу обжалваем акт и затова следва да бъде разгледана.
Първоначално пред Софийски градски съд от Т. М. Х., гр.Плевен,
ЖК „Сторгозия“, бл.4, вх.Б, ап.10, против Министерство на отбраната на РБ,
гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ № 3, е заведена искова молба и съответно е
образувано гр.д.№ 7730/2020г. за признаване за установено в отношенията
между страните недьлжимостта на сумата от 30 953,13 лв., представляваща
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужещия в НВУ „Васил Левски“. В тази първоначалната искова
молба, предявена срещу ответника МО, ищецът е изложил обстоятелствата,
че е имал сключен договор за военна служба с Министерство на отбраната,
който е бил прекратен със заповед на Министъра на отбраната със заповед №
КВ- 29/28.01.2019г., поради подадено от военнослужещия писмено
предизвестие. Изтъкнати са също така и обстоятелствата, че в изпълнение на
Заповед на министъра на отбраната от ВФ 28000 е изготвена справка за
определяне на разходите, подлежащи на възстановяване по член 260, ал. 1 от
ЗОВСРБ, както и че от ВФ 28 000 е била изпратена покана за доброволно
изпълнение за внасяне по сметката на ВФ 28 000 на сумата в размер от 30
953,13 лв.
С Разпореждане № 24370/31.08.2020г. на СГС, ГО, I-11 състав, са
дадени указания към ищеца да уточни исковата молба като насочи иска срещу
надлежния ответник Военно формирование 28 000, с.Граф Игнатиево, като
представи препис за връчване на исковата молба. В мотивите се посочва, че
от твърденията с исковата молба не се обосновава процесуална легитимация
на Министерство на отбраната, а на Военно формирование 28 000, с.Граф
Игнатиево, в което ищецът е полагал военната си служба. Изтъква се, че
Военно формирование 28 000 е разпоредител с бюджетни средства, поради
което и се явява легитимиран ответник по арг. на чл.27 ал.2 от ГПК. Позовава
се на Решение №128/29.04.2011г. на ВКС – IV г.о. по гр.д.№ 1356/2009г.
Ищецът е изпълнил указанията и е представил искова молба –
уточнение, като е насочил иска срещу Военно формирование 28 000.
2
Препис от исковата молба е връчен на Военно формирование 28
000, с.Граф Игнатиево. От този ответник е депозиран в срок Писмен отговор
по чл.131 от ГПК, с който е направил възражение за неподсъдност на делото
пред СГС. Заявил е възражение и за процесуална недопустимост, считайки че
ответник следва да бъде Министерство на отбраната.
С молба от 09.10.2020 г. ищецът е поискал спиране на
изпълнението по изп. дело № 475/2020г. по описа на ДСИ при PC Плевен,
образувано въз основа на заповед за изпълнение от 30.01.2020г. и изп. лист,
издадени по ч. гр. д. № 466/2020г. по описа на PC Плевен, по което на ищеца
била изпратена покана за доброволно изпълнение и наложен запор върху
трудовото му възнаграждение, като изрично се посочва, че заповедта за
изпълнение е била издадена за същото вземане, за което е образувано и
настоящото производство. Видно от приложения към молбата изп. лист от
31.01.2020г. същият е издаден в полза на кредитора Министерство на
отбраната гр. София по реда на чл. 417 ГПК. Въз основа на така
представените доказателства Районният съд е спрял изпълнението, но по изп.
производство, което е образувано между други страни, а именно: взискателят
в лицето на МО и длъжникът -ищец в настоящото исково производство.
Районен съд - Пловдив, за да остави без разглеждане исковата
молба и прекрати производството излага основни съображения, че описаните
обстоятелства не могат да обосноват пасивната му процесуална легитимация,
доколкото договорът за военна служба е сключен между ищеца и МО, а и
съгласно представения договор за военна служба разходите за издръжка и
обучение се възстановяват от курсанта на НВУ „Васил Левски“, или
разходите, които се претендират в поканата за доброволно изпълнение,
произтичат от неизпълнението на договора за военна служба, страна по който
не е сочения ответник ВФ 28 000, а Министерство на отбраната гр. София.
Още повече, че в полза на МО е издаден изп. лист за процесиите суми, за
които вече е било образувано и изп. производство, което по искане на ищеца
е спряно с акт на съда постановен по настоящото производство.
С частната жалба на Т. М. Х. са направени възражения, че изложените
мотиви на Районен съд – Пловдив могат да се отнесат до основателността на искането за
издаване на обезпечителна заповед, но не и до въпроса дали искът е заведен срещу
3
надлежен ответник или не. Поддържа, че обстоятелството, че е имал сключен договор с
Министерство на отбраната не обосновава еднозначно неговата процесуалната му
легитимация като ответник по делото. Счита, че има правен интерес от отрицателния
установителен иск именно срещу ВФ 28 000 – с.Граф Игнатиево, тъй като формированието е
субектът, удържал със заповед сумата, предмет на иска, поканил е ищеца да заплати по
негова собствена сметка тази сума. Поддържа също, че формированието като субект
второстепенен разпоредител с бюджетни средства има легитимация да бъде страна, а
останалото е въпрос по същество.
Окръжен съд -Пловдив, V гр. с., намира, че частната жалба е
неоснователна. Ищецът Т.Х. е сключил Договор за военна служба с № 1-25-
36/426/14.08.2010г. с Министерство на отбраната на осн. чл.142 ал.2 от
ЗОВСРБ и има за предмет уреждане на отношенията между страните във
връзка с обучение на курсанта във висше военно училище за подготовка за
изпълнение на военна служба като професия и задължение за последващо
изпълнение на военна служба. Срокът на договора е 15 години, от които 5
години обучение по учебния план и 10 години изпълнение на военна служба
като професия след завършване на обучението. Със Заповед на Министъра на
отбраната № КВ -29/28.01.2019г. договорът между страните е прекратен
поради подадено предизвестие от страна на военнослужещия Т.Х.. Със
същата заповед е разпоредено, че командирът на военно поделение 28 000 –
Граф Игнатиево следва да организира сдаването на длъжността от ст.
лейтенант Х. и на осн. чл.260 ал.1 и ал.5 да удържи от полагаемото му
обезщетение сумата за направени разходи за издръжка, обучение и
квалификация, пропорционално на срока на изпълнението. В изпълнение на
заповедта на министъра на отбраната е издадена Заповед от 07.02.2019г. от
командира на военно формирование 28 000, с която е заповядано
отчисляването от списъчния състав ст. лейтенант Х., разпоредено е да му се
изплатят полагащите се парични обезщетения при освобождаване от военна
служба, определена е сумата 38 217, 64 лв. като дължима за неизпълнения
срок на договора, респ. е определено да се възстанови от него само сумата
30 953,13 лв., разлика между дължима сборна сума за получаване от различни
обезщетения и сума, която следва да възстанови като дължима, за което да му
се изпрати покана за доброволно плащане.
Съдът намира, че първоначално исковата молба е била насочена
правилно срещу Министерство на отбраната на РБ, което е процесуално
4
легитимирано да отговаря по иска. Това е така, защото Министерството е
страна както в правопораждащия фактически състав по възникването на
правоотношението за обучение на Х. като курсант и поетите задължения за
последващо изпълнение на военна служба на договора за общо 15 години,
така и Министерството е страна при прекратяване на договора на кадровата
военна служба. В становището си по делото Военно формирование 28 000 –
Граф Игнатиево също отговаря с Писмен отговор по чл.131 от ГПК, че не
може да отговаря по иска, тъй като финансовото осигуряване на дейностите е
за сметка на бюджета на Министерството на отбраната. Банковата сметка на
Военно формирование 28 000 – Граф Игнатиево, която е посочена в Поканата
за доброволно плащане, е транзитна сметка и внесените в нея суми се
превеждат директно на Министерството на отбраната, която е и носител на
материалното право да получи сумата 30 953,13лв.
Предвид на горното, налага се окончателния правен извод, че не
Военно формирование 28 000 – Граф Игнатиево лицето, имащо пасивна
процесуална легитимация като надлежна страна по иска, и правилно е
оставена исковата молба без разглеждане и е прекратено образуваното
производството по делото като недопустимо. В тази насока е и константата
съдебната практика – Решение № 58/18.02.2020г. на ВКС по гр.д.№ 53/2009г.,
ГК, III г.о. и Решение № 128/29.04.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1356/2009г., IV
г.о.
Обжалваното определение е законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 735/11.02.2021г. на Районен съд –Пловдив, I
гр.с., постановено по гр.д.№ 20215330101544, с което е оставена без разглеждане
подадената от подадената от Т. М. Х., ЕГН - **********, против Военно формирование
28 000, село Граф Игнатиево, област Пловдив, искова молба за признаване за установено в
отношенията между страните недължимостта на сумата от 30 953,13 лв., представляваща
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужещия, по което е образувано гр. дело № 1544/2021г. и е прекратено
5
производството по гр.д. № 11544/2021г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с. като недопустимо;
както и е осъден Т. М. Х., ЕГН – **********, да заплати на ВФ 28 000, село
Граф Игнатиево, област Пловдив, сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6