Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
гр. Враца, 21.02.2024
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, IV
състав, в открито заседание на 26 януари две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Д.Ванчикова,
като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ адм. дело № 459 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
197, вр. с чл.
269а и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на В.П.П. от ***
против Решение № 124/20.07.2023 г. на и.д. Директор на ТД на НАП – Велико
Търново, с което е оставена без уважение жалбата и е потвърдено Постановление
за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С230006-022-0045671/26.06.2023
г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Враца. С
последното, на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 195, ал. 1
– 3 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
депозити и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми,
предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по
платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в Б.Д.С.К. АД и У.Б.
АД в размер за двете банки от 30753.37 лева. В жалбата са изложени доводи, че
ПНОМ и потвърждаващото го решение са незаконосъобразни, като постановени при
съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния
закон. Твърди се, че в нарушение на чл.196, ал.1, т.2 от ДОПК, ПНОМ не съдържа
номер и дата на издаването му. Сочи се и липсата на фактически и правни
основания за издаването на ПНОМ, нарушаващо изискването за форма, установено в
чл.196, ал.11, т.3 от ДОПК. Като следващо нарушение жалбоподателят твърди
липсата на конкретизация на изпълнителните основания и непосочването на размер
на задълженията поотделно по всяко изпълнително основание за конкретния период.
Заявява също, че няма никакви задължения
към държавния фиск на **
за данък върху капитала, няма доходи, имущество и вземания в тази държава и
неосъществява търговска или друг вид дейност, която да подлежи на облагане с
такъв данък. Поддържа, че в ***
е работил в периода 20.01.2017г. до 10.05.2017г. като **, след което се
завърнал в ***. От м.септември 2017г. работи като * в *** и от тогава не е
напускал пределите й. Иска се отмяна на решението. В с.з. жалбата се поддържа
чрез пълномощник * П., който моли за уважаването й. В ход по същество отправя
искане за спиране на Постановлението за наложените обезпечителни мерки.
Ответникът
- директор на ТД на НАП – В.Търново, в съдебно заседание чрез своя пълномощник ** М. оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Счита същото за законосъобразно и
правилно, както и оспореното ПНОМ. Поддържа, че последното е издадено от
компетентен орган и в съответната форма, съдържащо реквизитите по чл.196 ДОПК и
основаващо се на Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и
Искане за събиране на задължения от запитващата страна – ***, по който
публичния изпълнител няма задължения да проверява дали задължението съществува
или не.
Административен
съд – Враца, като прецени доказателствата по делото, доводите и съображенията
на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
От
представените по делото писмени доказателства съдържащи се в административната
преписка по издаване на обжалвания акт се установява, че в ТД на НАП В.Търново,
офис Враца е образувано ИД № *********/2016 г. срещу жалбоподателя В.П. за
събиране на публични вземания.
Постъпило е Искане за
събиране на задължения от запитваща страна - *** с позоваване
DE_BG_S1316BG2100250_011235_20211124_d_RR, във връзка с осъществяване на
взаимопомощ с Република България, по отношение на жалбоподателя В.П.. Същото е
заведено в НАП под №12321-011235. По преписката е приложен и Единния инструмент
за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в
обхвата на Директива 2010/247ЕС, с референтен номер:
DE_S1316BG2100250_20211104_UIPE_l. В него е посочен както размера на
задължението на горепосоченото лице, така и неговия произход, а именно данък
върху доходите или капитала. Въз основа на този документ публичен изпълнител
при компетентната териториална дирекция на НАП - ТД на НАП - Велико Търново,
ИРМ Враца, е предприел необходимите действия и е присъединил към воденото от
него изпълнително дело №*********/2016г., посоченото задължение. До жалбоподателя
П. е изпратено Разпореждане за присъединяване №С220006-105-0053580/18.02.2022г.,
в което е посочено, че са присъединени в изпълнителното производство вземания
на публичен взискател държава по процедура по взаимна помощ ***, вид задължение
– данък върху доходите или върху капитала, касаещи периода 01.01.2018г. до
30.06.2020г. в размер от общо 27132.56 лева. Същото е връчено на 20.07.2022г.,
видно от приложеното по преписката известие за доставяне на лицензиран пощенски
оператор.
За обезпечаване на
задълженията е издадено и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх. №С230006-022- 0045671/26.06.2023г., за събиране на установено и изискуемо
публично вземане по цитираното изп.дело в размер на 30753.37 лв., в т.ч.
главница 23669.99 лв. и лихва 7083.38 лева. С него на основание чл. 200
и чл.
202, ал. 1 във връзка с чл.
195, ал. 1-3
от ДОПК, е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържането на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление в две банки – Б.Д.С.К. АД и У.Б. АД. В посоченото
постановление е определена и обезпечителната нужда, а именно да не бъде
затруднено събирането на установеното и изискуемо публично вземане по
изпълнително дело в размер на 30 753.37лв., в това число лихва 7083.38лв. и
главница в размер на 23669.99лв. До банките са изпратени и съответните Запорни
съобщения, издадени въз основа на ПНОМ, в които е посочен размера на дълга и
несеквестируемостта на част от сумите по сметките, на основание на чл. 213 от ДОПК.
Постановлението
за налагане на обезпечителни мерки е обжалвано от длъжника по административен
ред, с жалба от 07.07.2023г., адресирана до директора на ТД на НАП – В.Търново.
В жалбата са изложени аргументи идентични с процесната подадена пред съда, в
това число и възраженията, че запорът е наложен за задължения в ***, а
жалбоподателят твърди, че от м.06.2017г. не е напускал пределите на *** и упражнява
дейност като * в СУ „Н.Р.“ ***. С обжалваното в настоящото производство Решение
№ 124/20.07.2023 г. на и.д. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, жалбата е оставена
без уважение, което обуславя правния интерес на В.П. да обжалва решението на
директора на ТД на НАП пред настоящата съдебна инстанция.
Като
доказателства пред съда са представени Трудов договор № 1159/13.09.2017г., по
силата на който жалбоподателят П. е назначен на длъжност учител ФВС в СУ „Н.Р.“
***, както и Трудов договор № 1269/14.09.2018г., Трудов договор №
1200/09.09.2019г. и Трудов договор № 1212/08.09.2020г., всички сключени със
същия работодател и за същата длъжност. Видно от представената Справка от ТД на
НАП В.Търново с данни за осигуряването на В.П.П. за периода 01.01.2017г. до
30.07.2023г., същият в периода м.09.2017г до м.11.2020г. е имал качеството
осигурено лице за всички осигурени социални рискове в РБългария.
При така
установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168,ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да
разгледа спора съд и в определения от чл. 197, ал. 2 във вр. с чл.
208, ал. 2 ДОПК преклузивен срок, което я прави ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА –
изчерпана е задължителната фаза на административния контрол на ПНОМ, съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.
197, ал. 1 от ДОПК. Горестоящият АО се е произнесъл в предвидените срокове
с оспореното в настоящото производство Решение № 124/20.07.2023 г., надлежно
връчено на 25.07.2023 г., а жалбата срещу него е подадена чрез НАП, ТД Велико
Търново и е получила вх.№ 17974/27.07.2023г., което означава, че е спазен
законовия 7-дневен срок от съобщаването му. С оглед на това налице е подлежащ
на обжалване съгласно чл.
269м, ал. 2, вр. чл. 197, ал. 2 ДОПК административен акт, от
лице имащо правен интерес.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Процесното
административно производство е образувано въз основа на подадено от *** до
изпълнителния директор на НАП искане за събиране на вземане въз основа на чл.
10 от Директива 2010/24ЕС, подадено на български език, с реф. № DE_S1316BG2100250_20211104_UIPE_l,
с дата на издаване – 04.11.2021 г.
Процедурата
за взаимна помощ с
държавите - членки на европейския
съюз, при събиране на публични вземания, е уредена в глава
двадесет и седма "а" от ДОПК, за постигане резултатите предписани
от ДИРЕКТИВА
2010/24/ЕС НА СЪВЕТА от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при
събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (Директива 2010/24ЕС).
В националното законодателство са въведени основаните принципи зададени от
Директивата – приложимостта й при събиране на конкретен вид публични
задължения, в това число данъци, включително акцизи, мита, такси (чл. 269а, ал.
1, т. 1); че се осъществява от определени компетентни органи и е уреден
специален ред за реализиране на процедурата - в нашия закон уреден в чл. 269в
и сл. ДОПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269з ДОПК, местният запитващ орган може да отправи искане до друга държава
членка за събиране на публични вземания по чл. 269а, ал. 1, за които е налице
изпълнително основание, като той предоставя незабавно на запитания орган от
другата държава членка всяка информация, получена във връзка с вземането и
която е от значение за неговото събиране. Нормата на чл. 269к ДОПК постановява, че искането за
събиране на публични вземания се придружава от единен инструмент за
предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на
първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за
предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни
мерки от местния запитан орган. Съдържанието на Единния инструмент е уредено в
ал. 2 - данни, индивидуализиращи първоначалното изпълнително основание,
описание на вземането, вида на вземането, периода, за който се отнася, всички
дати от значение за изпълнителното производство, размера на вземането,
включително главница, лихви и разноски; име, съответно наименование (фирма) и
други данни, индивидуализиращи длъжника; наименование, адрес и други данни за
контакт на публичния взискател или на административното звено, което разполага
с информация за вземането или за възможността за неговото оспорване. Разпоредбата
на чл.269к, ал.1 предвижда, че единният инструмент за предприемане на
изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване,
допълване или заместване, което съответства на чл.
12, т. 1 от Директива 2010/24ЕС. Изрично е посочено в чл. 269к, ал. 3 ДОПК (чл.
12, т. 2 от Директива 2010/24ЕС), че към искането могат да бъдат прилагани
и други документи, свързани с вземането, издадени в запитващата държава членка.
При
постъпило искане, местният запитан орган събира вземанията по чл. 269а, ал. 1,
но само тези, за които е налице първоначално изпълнително основание, издадено в
другата държава членка – чл.
269л, ал. 1 ДОПК.
За да остави без уважение жалбата на
В.П., директорът на ТД на НАП – В.Търново, е приел че
Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на
вземания, попадащи в обхвата па Директива 2010/24/ЕС на Съвета е годно
изпълнително основание и подлежи на
принудително изпълнение по реда на ДОПК, а всички възражения на жалбоподателя
по отношение на подлежащите за събиране суми следва да бъдат отнесени и
съответно да бъде подадена жалба пред компетентния да се произнесе по жалбата
орган в запитващата държава членка - ***, на основание чл. 269м, ал.1 от ДОПК.
Текстът
на разпоредбата е въведен в съответствие с принципа регламентиран в чл.
14, т. 1 от Директива 2010/24ЕС, че споровете относно вземането,
първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата
държава-членка или единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в
запитаната държава-членка и споровете относно валидността на уведомяване,
извършено от компетентен орган на запитващата държава-членка, са в
компетентността на компетентните инстанции на запитващата държава-членка.
В
конкретния случай, възраженията на жалбоподателя срещу обжалваното
постановление за налагане на обезпечителни мерки, издадено в изпълнение на
постъпилото искане за събиране на публични вземания се основават на отричане
изобщо съществуването на негови публични задължения в запитващата държава *** в
претендирания от същата период 01.01.2018г. до 30.06.2020г. с довода, че в този
период е работил по трудово правоотношение в РБългария и не е напускал пределите
й. Оспорва се наличието на годно основание за предприемане на изпълнителни
действия и се твърди, че по негова жалба,
подадена след образуване на настоящото дело са предприети действия пред
компетентните органи в *** за проверка и съдействие по случая. Очевидно жалбоподателят
се позовава на нарушено право по чл. 47 от
Харта на основните права на европейския съюз (2016/c 202/02) - на
осигуряване на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен
процес, с оглед твърденията, че не е уведомен за издаденото срещу него
изпълнително основание преди пристъпване към принудителното му удовлетворяване.
Оплакването е за нарушено право на осигуряване на ефективни правни средства за защита
на длъжника, който твърди, че изобщо не знае и не е уведомяван за
съществуването на изпълнително основание, съгласно което да дължи претендирания
дънък върху доходите или върху капитала, което възражение следва да бъде
разгледано в настоящото производство.
Съдът
на Европейския съюз с Решение
на Съда (втори състав) от 26 април 2018 година по дело C-34/17 (Eamonn
Donnellan срещу The Revenue Commissioners), при тълкуване правото на ЕС е дал
разяснения, че всяко отправено искане по реда на Директива 2010/24ЕС
следва да бъде мотивирано. Запитващият орган има право в съответствие със
законовите и подзаконовите разпоредби и административните практики, действащи в
запитващата държава членка, да поиска от запитания орган събирането на
съответното обжалвано вземане или на обжалваната част от вземане, доколкото
съответните законови и подзаконови актове и административни практики, действащи
в запитаната държава членка, позволяват подобно действие. Съдът е разяснил, че
без да се нарушава основният принцип на взаимно доверие между държавите членки,
запитаният орган разполага с възможността, по изключение да реши да не окаже
помощ на запитващия орган, ако се окаже, че изпълнението на искане за събиране
на вземане може да наруши обществения ред на държавата членка на запитания
орган. Като пример е посочен, че изпълнението на имуществена санкция,
несъобщена на заинтересованото лице, противоречи на обществения ред в ***,
съгласно конкретния казус.
Съдът
намира,че такова принудително изпълнение на публични вземания за данък върху
доходите или капитала, какъвто е и настоящият случай, противоречи на
обществения ред в Р. България, където разпоредбата на чл. 76,
ал.1 от ЗДФЛ предвижда, че при определянето на данъка върху дохода местните
физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни
данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи. Казаното има
отношение към установеното по делото, че за периода 2018-2020г. жалбоподателят
е реализирал доходи от трудова дейност в България и е подлежал на облагане по
ЗОДФЛ и едновременно с това се претендира негово публично задължение за данък
върху доходите в ***, в който случай би следвало да ползва данъчен кредит, ако
действително е реализирал доходи и в чужбина, което всъщност той оспорва.
Следователно
и съгласно дадените указания с цитираното решение по дело
C-34/17, при релевирано от длъжника възражение, че е нарушено правото му по
чл. 47 Хартата за осигуряване на ефективни средства за защита следва, без да се
нарушава принципът на взаимно доверие, да се извърши обективна преценка дали
има удостоверено от властите на запитващата държава уведомяване на длъжника за
издаденото срещу него изпълнително основание, за събиране на вземането, по
което е инициирано производство по реда на Директива 2010/24ЕС.
За да се извърши тази преценка обаче, е необходимо в единния инструмент за
предприемане на изпълнителни мерки ясно да е индивидуализирано първоначалното
изпълнително основание и да са приложени допълнителни документи, удостоверяващи
връчването му на длъжника. В процесния случай в искането за събиране на вземане
и единният инструмент са описани претендираното вземане, неговият произход –
дължим данък върху доходите или върху капитала, както и е индивидуализиран
длъжникът. Посочена е и отговорната служба за определяне на вземането Дънъчна
служба във ***. В представения по делото единнен инструмент обаче, липсват
каквито и да е данни, които да индивидуализират първоначалното изпълнително основание
– изискване на чл. 269к, ал. 2, т. 1, предл. 1 ДОПК и чл.
12, т. 1, б. "а" от Директива 2010/24ЕС. За да са изпълнени
изискванията на цитираните разпоредби, е необходимо най-малкото да са посочени
характерът на изпълнителното основание (съдебен или административен акт),
орган, който го е издал и дата на издаване. Такива данни липсват в представения
по делото единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки с реф. № DE_S1316BG2100250_20211104_UIPE_l,
което на практика прави невъзможна преценката дали на жалбопадтеля П. са
осигурени ефективни средства за защита, най-малкото чрез връчване на издаденото
срещу него изпълнително основание/я, за да е наясно срещу какъв акт и каква
защита да предприеме. При така получените документи, местният запитан орган –
изпълнителният директор на НАП или упълномощено от него лице, е следвало при
изпълнение на задълженията си съгласно указанията, дадени по дело C-34/17 на
Съда на ЕС, да провери дали предприемането на изпълнение на наложените
задължения няма да противоречи на обществения ред в Р. България. В тази връзка
е следвало да изиска от запитващата страна данни индивидуализиращи
първоначалното изпълнително основание - какъв акт – съдебен или административен
е издаден срещу длъжника, от кой орган, на коя дата и с какво съдържание. След
това е следвало да изиска и удостоверен от немските власти документ за връчване
на изпълнителното основание на длъжника, преди предприемането на действията по
принудително удовлетворяване на вземанията. Тези правомощия изрично са
предоставени на запитания орган по силата на чл.
19, т. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1189/2011 на Комисията от 18
ноември 2011 година. Съгласно цитирания текст, запитаният орган може, ако е
необходимо, да поиска от запитващия орган да предостави допълнителна информация
или да допълни единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в
запитаната държава-членка. Запитващият орган предоставя цялата необходима
допълнителна информация, до която обикновено има достъп.
По
тези съображения съдът намира, че при липса на данни, индивидуализиращи
издаденото срещу жалбоподателя изпълнително основание, както и на документи
удостоверяващи връчването му преди предприемането на действия по неговото
принудително удовлетворяване, неправилно местният запитан орган е предприел
действия по събиране на вземането чрез налагане на обезпечителните мерки с
Постановление изх. № С230006-022-0045671/26.06.2023 г. на Публичен изпълнител
при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ Враца. Затова и решение № 124/20.07.2023 г.
на и.д. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което се оставя без уважение
жалбата на В. П. и се потвърждава това постановление, се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Относно
искането за спиране, съдът намира, че в случая не е налице основание за спиране
на изпълнението, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 269м, ал. 3 oт
ДОПK. Както беше посочено органът, който е получил искане за събиране на
публично вземане не може да извършва проверка относно актуалното наличие на
такова задължение в друга държава членка и неговия размер. Само в правомощията
на запитващата държава е да се произнесе по оспорването на вземането,
първоначалното изпълнително основание и единни инструмент, съгласно чл.269м,
ал.1 ЗДОПК и при съответно уведомяване на местните българските данъчни власти изпълнителното производство да бъде спряно или
прекратено. Коментиране на това искане се прави само за пълнота на изложението,
макар и произнасяне по същото да не се дължи, тъй като не е предмет на
сезиращата съда жалба. Освен това с отмяната на оспорения акт се удовлетворява
в по-голяма степен накърнения с този акт интерес на жалбоподателя.
При
този изход на спора, на основание чл.
161, ал. 1 ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по
делото разноски в размер на 10 лв. – платена държавна такса. Разноски за
адвокатско възнаграждение на представлявалия го в процеса пълномощник * П. не
се присъждат, тъй като няма данни такива да са направени. По делото е
представено само пълномощно за представителство и защита от 29.09.2023г. без
договор, липсва и списък по чл.80 от ГПК във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК.
Воден
от горното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на В.П.П. с ЕГН ********** от *** Решение № 124/20.07.2023 г. на и.д.
Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата
му и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.
№ С230006-022-0045671/26.06.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Велико Търново, ИРМ Враца.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите гр.София да заплати на В.П.П. с ЕГН **********
от *** сумата 10.00 лева съдебни разноски.
Решението
е окончателно.
АДМ.СЪДИЯ: