№ 1070
гр. Бургас, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120100334 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. Р. В. против Н. Я. Д. и С. Т. Ж., и
двамата с адрес гр. Б. ***, с която са предявени осъдителен иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД против
първия ответник и осъдителен иск в условията на евентуалност срещу двамата ответници в
условията на солидарност за същата сума от 500 лева, като получена без основание. В
условията на евентуалност се предявява трети осъдителен иск само срещу ответника Ж. като
се твърди, че той е с правно основание чл.59 от ЗЗД, като по този иск се иска привличането
на трето лице помагач в лицето на ответника Д..
С определение № ****/30.01.2025 г., в сила от 18.02.2025 г., съдът върна исковата
молба на И. Р. В. против С. Т. Ж. в частта, с която е предявен в условията на евентуалност
осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 500 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, като прекрати производството по
делото по този иск.
На 27.03.2025 г. по делото постъпва молба от ищеца, с която заявява, че прави отказ
от „главния“ иск и моли делото да бъде прекратено в тази му част, но да бъде продължено за
акцесорния иск за присъждане на законна лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба до 26.03.2025 г. – датата на плащане на вземането. С разпореждане № ****/28.03.2025
г. съдът указа на ищеца в 3-дневен срок от съобщението да уточни дали прави отказ както от
осъдителния иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД против Н. Я. Д., така и от осъдителния иск, предявен
в условията на евентуалност срещу двамата ответници в условията на солидарност за
същата сума от 500 лева, като получена без основание. Със същия съдебен акт е указано на
ищеца в същия срок да уточни дали иска прекратяване на делото в неговата цялост или
поддържа искането си за присъждане на законна лихва и спрямо кой от ответниците.
На 10.04.2025 г. по делото постъпва уточняваща молба от ищеца, с която заявява, че
оттегля направения отказ от иска и на основание чл.214, ал.1 от ГПК прави изменение на
размера на претенцията за законна лихва. Доколкото съдът не се е произнесъл по направения
отказ от иска, заявен от ищеца, то последният има възможност да оттегли изявлението си, с
1
което прави отказ от иска – в този смисъл Решение № **** от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 145/2017 г., I т. о.
С оглед горното предмет на разглеждане са: осъдителен иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД
против Н. Я. Д.; осъдителен иск в условията на евентуалност срещу двамата ответници в
условията на солидарност за същата сума от 500 лева, като получена без основание.
Акцесорни искове за присъждане на лихва за забава върху претендирана сума, която лихва е
натрупана за периода преди предявяване на исковата молба, не са предявени нито с
първоначалната искова молба от 17.01.2025 г., нито с уточняващата молба на ищеца от
29.01.2025 г. С посочените молби се претендира само законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, която се явява законова
последица от уважаване на осъдителен иск, а не самостоятелен иск.
В законоустановения срок не постъпва отговор на исковата молба от нито един от
ответниците.
В съдебно заседание, проведено на 09.05.2025 г., съдът остави без уважение искането
на ищеца, формулирано в молба от 10.04.2025 г., за изменение на предявен в условията на
евентуалност срещу двамата ответници акцесорен осъдителен иск за присъждане на
мораторна лихва върху дължима сума, като получена без основание, в размер на 132,63 лева
за периода 08.04.2023 г. – 26.03.2025 г. В същото съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца заявява, съдът следва да отчете направеното плащане в хода на
процеса и да прецени дали на ищеца се дължи законна лихва от подаване на исковата молба,
както и да присъди на ищеца разноските. Счита, че ответниците са дали повод за завеждане
на делото, поради което плащането в хода на процеса не може да ги ползва.
В съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетата по делото кореспонденция по социална мрежа между ищеца и ответника
Н. Я. Д. се установява, че ответникът „признава“, че ищецът В. му е предоставил в заем
сумата от 500 лева, която обаче е преведена по банкова сметка на ответника С. Т. Ж. от
банкова сметка на адв. В. (процесуален представител на ищеца) на **** г. От същата тази
кореспонденция се установява, че през 2024 г., т.е. преди образуване на делото през 2025 г.,
ищецът отправя покана до ответника да му върне тази сума, като Д. не оспорва, че я дължи
именно като получена в заем.
Сумата от 500 лева е преведена по банкова сметка на ищеца, посочена в исковата
молба, след завеждане на делото и след получаване от ответниците на книжата по делото за
отговор на исковата молба, а именно на 26.03.2025 г. Сумата е наредена от ответника С. Т.
Ж., като основание за плащането е посочено „връщане на заем“.
От приетата по делото кореспонденция по социална мрежа между ищеца и ответника
Н. Я. Д. се установява, че последният е наясно с това плащане от 500 лева, като то е
предприето за изпълнение на задължението му за връщане на сума, с която ищецът е
„услужил“ на ответника Д..
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
писмените доказателства, приети по делото, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.240 от ЗЗД:
По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че
е предадена въз основа на договор за заем.
Установи се, че е сключен неформален договор за заем между И. Р. В., в качеството на
заемодател, и Н. Я. Д., в качеството на заемател. Заемното правоотношение не изключва
2
възможността заемодателят да предостави заемната сума на трето лице по нареждане на
длъжника – аргумент от Решение № 98 от 9.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 318/2011 г., IV г. о.
В този смисъл, макар сумата от 500 лева да е преведена по сметка на втория ответник Ж.,
задължено лице по договора за заем е ответникът Д.. Тъй като договорът за заем е реален, а
сумата от 500 лева е предадена на третото лице на **** г., то договорът е сключен именно на
тази дата.
Установи се също така, че сумата от 500 лева е върната на заемодателя, като
плащането е направено именно за погасяване на заема. Независимо, че сумата е преведена
от ответника Ж., това плащане е предприето именно за погасяване на задължението на
ответника Д. към ищеца.
В този смисъл, главният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като е налице плащане,
което е извършено в хода на процеса – факт, който следва да бъде съобразен от съда на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. Въпреки това, съдът не следва да се произнася по
евентуалния осъдителен иск срещу двамата ответници в условията на солидарност за
същата сума от 500 лева, като получена без основание, тъй като не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждането му. Това е така, защото главният иск не е
отхвърлен, защото не е налице заемно правоотношение, а защото е налице погасяване на
задължението в хода на процеса. Следователно, след като сумата от 500 лева е получена на
основание договор за заем и вземането на кредитора по този договор е погасено чрез
плащане, няма как същата сума от 500 лева да е получена от ответниците „без основание“.
По претенцията за присъждане на законна лихва върху заемната сума съдът
намира следното:
Законната лихва представлява законна последица от уважаване на иска. Тук се налага
обаче следното уточнение:
Доколкото се установи, че вземане на ищеца, породено от договор за заем, съществува
към датата на предявяване на иска и в хода на производството е извършено доброволно
плащане от ответника Д., искът за това вземане подлежи на отхвърляне, но не като
неоснователен, а като погасен чрез плащане, което поражда различни правни последици.
Когато основателно претендираното вземане бъде удовлетворено от ответника чрез плащане
в хода на процеса, законната лихва следва да бъде присъдена в полза на ищеца, в случай че
ответникът е изпаднал в забава, независимо че искът ще бъде отхвърлен.
Според разпоредбата на чл.240, ал.4 от ЗЗД ако не е уговорено друго, заемателят
трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. По делото не се
установи да е уговорен падеж за връщане на заемната сума, но през 2024 г. ищецът е
поканил ответника Д. да му върне сумата, което последният не е сторил и така е изпаднал в
забава. Ето защо, ответникът Д. дължи на ищеца законна лихва върху заемната сума за
периода от 17.01.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до 26.03.2025 г. (датата на
плащането), която е в размер на 13,06 лева, изчислена от съда чрез общодостъпен софтуер
на основание чл.162 от ГПК.
По разноските:
Ответникът С. Ж. не дължи разноски, тъй като евентуалният иск, по който тя е
ответник заедно с ответника Д. в условията на солидарност, не е разгледан.
Ответникът Д. дължи разноски, защото макар главният иск срещу него да бе
отхвърлен, това е сторено поради плащане в хода на процеса. В този смисъл, ответникът Д. е
погасил едно съществуващо вземане на ищеца, като е направил това със забава. Ответникът
е дал повод за завеждане на делото, защото без уважителна причина не е погасил вземането
на ищеца преди образуване на делото, поради което извършеното плащане в хода на процеса
не може да го освободи от отговорността за разноски – аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК.
Ищецът е направил разноски в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева за
държавна такса за предявения главен иск. Допълнително платената държавна такса от 50
лева не следва да се възлага в тежест на ответника, тъй като тя е платена за иска, предявен в
условията на евентуалност, с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД против С. Т. Ж.,
3
производството по който бе прекратено.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Р. В., ЕГН – **********, със съдебен адрес гр. Р.
*****, против Н. Я. Д., с адрес гр. Б. ***, осъдителен иск за сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща главница по договор за заем от **** г., като погасен чрез плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА Н. Я. Д., с адрес гр. Б. ***, да заплати на И. Р. В., ЕГН – **********, със
съдебен адрес гр. Р. *****, по банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр И. В.,
сумата от 13,06 лева (тринадесет лева и шест стотинки) законна лихва за периода 17.01.2025
г. – 26.03.2025 г. върху погасената чрез плащане в хода на процеса главница от 500 лева,
представляваща заемна сума по договор за заем от **** г.;
ОСЪЖДА Н. Я. Д., с адрес гр. Б. ***, да заплати на И. Р. В., ЕГН – **********, със
съдебен адрес гр. Р. *****, по банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр И. В.,
сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4