Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 20.09.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 13322 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 28.07.2020г., постановено по гр.д. № 13895/2019г. по описа на СРС,
ГО, 27 състав, са уважени предявените от „Х.Б.“ АД срещу М.И.Г. – Р. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 51 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, като ответницата е
осъдена да заплати сумата от 4 644 eвро – възнаграждение по споразумение
за възлагане на продажба в срок от 22.06.2017г. и сумата от 1 000 евро –
неустойка за неизпълнение по договор за гаранция с продавач от 22.08.2017г.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответницата М.И.Г.
– Р.. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че съдът не е извършил анализ на представените по делото
договори, който са сключени по различно време, както и не е взел предвид, че и
двата договора са срочни. Счита, че договорът за гаранция с продавач от
22.08.2017г. отменя сключеното по-рано – на 22.06.2017г. споразумение за
възлагане на продажба. Обръща внимание на обстоятелството, че в договора от
22.08.2017г. ищцовото дружество е поело задължение да
съдейства за организиране на продажбата на имота, което задължение е за
извършване на правни и фактически действия. Именно в тази връзка ответницата е релевирала в първоинстанционното
производство възражение, че насрещната страна е неизправна, поради което счита,
че претенцията за заплащане на възнаграждение е неоснователна. Поддържа, че
правото на възнаграждение на търговския посредник се поражда само при сключване
на сделка, за която е посредничил. Освен това навежда доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил правната невъзможност
да бъде сключен предварителен договор към м.09.2017г., което произтича от
факта, че част от процесния имот е имал статут на
публична държавна собственост. Оспорват се и изводите на съда, че е налице
неизпълнение от страна на ответницата, изразяващо се в неоснователен отказ от
сключване на предварителен договор. Напротив, било установено, че потенциалният
купувач не е имал желание да сключи предварителен договор поради съществувалите
проблеми относно кадастралния статут на имота и неговата площ. Релевира доводи, че продавачката не е била надлежно
поканена за сключване на предварителен договор в точен ден и час, поради което
счита, че падежа на задължението не е настъпил. В жалбата се твърди също, че
към 30.01.2019г. – датата на сключване на договор за покупко-продажба на
недвижимия имот, между страните по делото не е налице валидно съществуващо правоотношение,
тъй като и двата процесни договора са били с изтекъл
краен срок на действие. Освен това не били ангажирани доказателства от ищцовото дружество, че постигането на крайния резултат е
осъществено именно въз основа на неговото съдействие във връзка с продажбата на
имота. Първоинстанционният съд не бил обсъдил
наведеното възражение, че имотът, по отношение на който ищецът е посредничил,
не е съществувал във вида, в който е бил предложен за закупуване и чийто правен
и фактически статут да позволяват валидно сключване на предварителен договор за
покупко-продажба, респективно – на окончателен такъв. Поддържа се и релевираното възражение за прекомерност на претендираната неустойка. По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната
страна „Х.Б.“ АД оспорва въззивната жалба като
неоснователна по подробно изложени съображения. Счита постановеното решение за
правилно и обосновано. Поддържа, че договорът за гаранция е акцесорен
и обслужващ посредническия договор. Договорът за гаранция установявал напреднал
етап на преговорите, намирането на кандидат-купувач от страна на посредника и
изявяване на желание на продавача да се ангажира с конкретен срок за сключване
на предварителен договор при условията описани в него. В този смисъл поддържа,
че предмет на договора за гаранция с продавач от 22.08.2017г. не е посредничество,
а фикс-сделка относно параметрите на бъдещ
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в конкретен срок и в
този смисъл съглашението има самостоятелен характер. По тези съображения счита
доводите на въззивника, че договорът от 22.08.2017г.
отменя споразумението от 22.06.2017г., за неоснователни. Въззиваемото
дружество сочи, че предмет на договора за посредничество и на договора за
гаранция е само тази част от имота, която е собственост на ответницата, поради
което всички наведени възражения относно кадастралния статут на имота са ирелевантни. Поддържа се и твърдението, че ищецът не е имал
договорно задължение за оказване на съдействие за извършване на процедурата
пред АГКК. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната
жалба доводи съдът намира следното:
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел, че страните са обвързани от договор за посредничество
/споразумение за възлагане на продажба в срок от 22.06.2017г./, по който ищцовото дружество не е поемало задължение за провеждане на
процедура по изменение на кадастър и въобще извършването на правни действия, с
изключение на изрично описаните в договора. Посочено е, че ищецът е поел задължения
да посредничи при сключване на договор за прехвърляне на недвижим имот, но не и
за правно обслужване на страните. Съдът е приел, че дружеството е организирало
множество срещи и посредничество между продавача и купувача с оглед уточняване
на всички параметри по бъдещата сделка, поради което е направил извод, че за
ответницата се е породило задължението да заплати уговореното възнаграждение. По
иска с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД съдът е посочил, че ищецът е изправна
страна по договора за посредничество, в изпълнение на който е сключен договор
за гаранция с продавач, в който е уговорена процесната
неустоечна клауза. С оглед наличието на неизпълнение
от страна на ответницата, изразяваща се в неоснователен отказ от сключване на
предварителен договор, предявеният иск е бил уважен в цялост.
Между страните по делото не е спорно
обстоятелството, че със споразумение
за възлагане на продажба в срок от 22.06.2017г. ответницата е възложила на
ищеца последният да посредничи при продажбата на недвижим имот: Парцел с вила, находяща се в гр. София, кв. Симеоново, ул. „*****,
представляващ дворно място с пространство от 1 120 кв.м., заедно с построената
в него едноетажна вилна сграда на 46 кв.м., при условия: продажна цена на
предлагане и сключване на предварителен договор на цена от 129 000 евро. В раздел
II от договора са описани задълженията на възложителя – да осигури достъп до
имота за оценка, заснемане и огледи; да не сключва посреднически договори с
други агенции, да не рекламира и предлага имота сам, да не сключва договори за
продажба, без присъствието на представител на ищеца; да присъства на срещи за
представяне на потенциални купувачи, за уточняване на условията на
предварителния договор, след като предварително е бил уведомен от ищеца и е дал
съгласието си. Поетите от посредника задължения
са посочени в раздел III от договора, а именно - да извърши оглед и направи
снимки; да проучи пазара на подобни имоти в района; да помогне при определяне
на справедлива цена; да рекламира имота по всички възможни начини, вкл. постави
реклама на интернетсайтове, да постави рекламен трансперант и др.; да организира огледи на имота с
потенциални купувачи; при одобряване на имота от страна на купувач да вземе
мерки за спиране по-нататъшната продажба на имота и за гарантиране на сделката;
т. 8 да съдейства при договаряне на условията за подписване на предварителен
договор за покупко-продажба; т.9 при постигане на съгласие между купувач и
възложител и доказано чиста сделка да изготви предварителен договор и да
посредничи при неговото подписване; да съдейства при организацията на
подписването на окончателния договор и да присъства при изповядване на сделката
при нотариус, при разплащанията между страните и при въвода
във владение. Възложителката е поела задължение за
заплащане на възнаграждение в размер на 3% без ДДС на база договорената
продажна цена, като договорът бил сключен за срок до 30.11.2017г. Посочено е
още, че договорът се прекратява в деня на сключване на окончателен договор за
продажба, както и ако посредникът изпълни всички поети задължения с договора и
намери потенциални купувачи, но възложителят не желае да сключи предварителен
договор. В раздел VII са предвидени неустойки в размер на 3% без ДДС, ако
посредникът е изправна страна по договора, но възложителят не желае да сключи
предварителен или окончателен договор или сключи такъв без знание и участие на
посредника.
С
оглед предмета на сключеното споразумение и предвид поетите насрещни престации на страните по него – за фактическо съдействие за
осъществяването на покупко-продажба на недвижим имот между ответното дружество
и трети лица, се налага изводът, че се касае за договор за посредничество по
смисъла на чл. 49 ТЗ. Този договор се различава съществено от договора за
поръчка, тъй като посредничеството представлява фактическа дейност, изразяваща
се в намирането на клиенти, предоставянето на информация относно пазарните цени
и качеството на съответния продукт, както и относно други необходими за
сделката-предмет на договора данни, в зависимост от спецификата ѝ,
изготвяне (фактическо) на необходимите за продажбата документи като
предварителен договор, както и извършване на необходимите (фактически) справки
за нотариалното изповядване на сделката. Договорът цели постигане на определен
резултат, който е свързване на страните и подпомагането им за сключване на
договор и е регламентиран в чл. 49-51 ТЗ. Дейността на посредника, който е
търговец, посредничещ по занятие за сключването на сделки, съобразно чл. 49,
ал. 1 ТЗ, се финализира със сключването на договора
за продажба на съответния продукт между възложителя и трето лице, като
посредникът не участва в самата сделка. В този смисъл са решение № 236 от
27.02.2012г. по т. д. № 1048/2009г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 54 от 10.09.2010г.
по т. д. № 267/2009г. на ІІ ТО на ВКС и решение № 37 от 27.04.2012г. по т. д. №
1143/2010г., І ТО на ВКС.
Договорът
за търговско посредничество е неформален, консенсуален,
комутативен и възмезден, като в конкретния случай страните по процесния такъв са уговорили изрично размера на дължимото
възнаграждение. За да се приеме, че това възнаграждение е дължимо, е необходимо
да се установи изпълнило ли е ищцовото дружество
точно и съгласно уговорките в договора поетото задължение за оказване на
съдействие на ответника при продажба на описания в договора за посредничество
недвижим имот. Предмет на договора за посредничество не е
извършването на определена работа, а постигането на определен резултат – свързването на страните и подпомагането им да сключат
договор чрез извършването на определени действия. За
разлика от договора за поръчка и за изработка, договорът за търговско
посредничество за сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот
включва не само задължение за организиране на огледи, но и посредничество за
постигане на съглашение между страни по сделка, съдействие за проучване на
цени, за снабдяване с информация и документи за имота. Не е нужно посредникът
да взема непосредствено участие в преговорите по сделката, както и двете страни
да изпълнят изцяло задълженията си по сделката. Достатъчно е сключването на
сделката да е в резултат от това, че посредникът е поставил в контакт страните
и е съдействал при постигане на
съглашение между страните – продавач и купувач. В случая конкретните поети от ищцовото дружество задължения за съдействие се изразяват в
съдействие при договаряне на условията
за подписване на предварителен договор за покупко-продажба, съответно – да изготви предварителен договор и да посредничи при
неговото подписване; да съдейства при
организацията на подписването на окончателния договор и да присъства при
изповядване на сделката при нотариус,
при разплащанията между страните и при въвода във
владение.
Тълкувайки отделните клаузи на
договора поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, въззивният
съд приема, че ищецът е поел
задължението да посредничи при продажба на описания в споразумението имот, като
отделните видове дейности, включени в това задължение, са конкретизирани в раздел
ІІІ от договора, срещу задължение на ответника да плати възнаграждението – 3 %
от договорената цена от 129 000 евро.
Според раздел IV от договора
възложителят се задължава да заплати възнаграждение в размер на 3 % на база
договорената продажна цена на продавания имот, която сума е дължима както
следва: 70 % от възнаграждението е платимо в деня на подписване на
предварителния договор за покупко-продажба и 30 % - в деня на нотариалното
изповядване на сделката. Посоченото означава, че страните са се договорили
заплащането на това възнаграждение да е дължимо единствено при осъществяването
на точно определен резултат, а именно сключването на предварителен, съответно
на окончателен договор, като посредническата дейност, насочена към
реализирането на този резултат, представлява основната и съществена част от
предмета на задълженията на посредника по договора за посредничество. Това
тълкуване се налага и при съобразяване на предвидената в договора имуществена
отговорност на възложителя – дължима компенсаторна неустойка по т. 1, раздел VII от договора, според която клауза в случай, че „Х.Б.“
АД изпълни всички поети задължения с настоящия договор и намери потенциални
купувачи, но възложителят не желае да сключи предварителен или окончателен
договор, той дължи на ищеца неустойка в размер на 3 % без вкл. ДДС на база
цената, посочена в споразумението. Дължимостта на
възнаграждение за предоставените от посредника услуги е обусловено и от
установяване на обстоятелството, че сключването на предварителен, съответно
окончателен договор, е в резултат именно на оказаното съдействие от посредника,
изразяващо се в поетите от него конкретно описани по-горе задължения.
В настоящия
случай по делото е установено, че с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 73, том 1, рег.№ 1210, дело № 63 от 2019г. от 30.01.2019г.
ответницата продала на Ц.Г.М.недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68134.2042.2716, съгласно скица от 10.12.2018г., за имот с адрес гр. София, ул. *****с площ от 1 005
кв.м., със стар идентификатор № 68134.2042.224 и 68134.2042.1168, с номер по
предходен план: 68, кв.3 2, парцел V, който съгласно документи за собственост
представлява ДВОРНО МЯСТО с пространство от 958 кв.м., съставляващо парцел V,
отреден имот с планоснимачен номер 68 от кв.32,
ЗАЕДНО с едноетажна вилна сграда на 46 кв.м., за сумата от 150 000 евро. Не
е спорно, че купувачът по договора – Ц.М., е лицето, което е изявило желание да
закупи имота при посредничеството на „Х.Б.“ АД, което се установява от
представения договор за гаранция с купувач от 21.08.2017г. и договор за
гаранция с продавач от 22.08.2017г. Въз основа на тези два договора за гаранция
е видно, че в изпълнение на задълженията си ищецът е осъществил посредническа
дейност чрез рекламиране и предлагане на имота, като именно в резултат от
същата е намерен купувач – Ц.М., като служители на ищеца организирали срещи между
ответницата и бъдещия купувач във връзка с продажбата на имота. От събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Ц.и Р./служители на ищцовото дружество,
които в това им качество били пряко ангажирани с посредническата дейност по
отношение на процесния имот/ е установено, че ищцовото дружество в изпълнение на договореностите с
ответницата предприело действия по рекламиране на имота, позиционирането му в интернетсайтове, вкл. бил направен оглед на имота и бил
активно предлаган в базата данни, вследствие на което се намерил купувач, който
поел ангажимент, изразяващ се в заплащане на стоп – капаро, били проведени
срещи с посредничеството на св. Р.между кандидат-купувача и ответницата. При
тези именно срещи било констатирано наличие на разминаване в площта на имота
между документите за собственост и скицата, за които проблеми представителите
на ищеца, водещи конкретната сделка, били надлежно уведомени. За наличието на спорни
въпроси относно собствеността, регулационния и кадастрален статут на имота,
както и за неуредените сметки по регулация с общината по отношение на процесния имот, се съдържат данни и в показанията на свид. В.– адвокат на бъдещия купувач на парцела. От
приетите доказателства: скица № 7111 от 20.08.1962 г. на СГНС-Благоевски
РНС; скица № СТ-94-С-16 от 30.08.1993 г. на СНС-ТОА Витоша; скица на сграда №
15-42163-02.02.2017 г. изд.от СГКК София; скица на поземлен имот №
15-42162-02.02.2017г; разпечатка от АГКК на поземлен имот 68134.2042.2527-
публична държавна собственост - река; комбинирана скица за пълна или частична
идентичност от 03.07.2017г.; уведомление изх.№ 24-20322-12.09.2018г. от АГКК
със скица-проект и заповед; обяснителна записка от Мапекс;
писмо вх.№ 07-2782-01.03.2018г. до СГКК София; писмо с изх.№
20-40020-21-06.2018г. от СГКК София град;
скица № 15-922231/10.12.2018г. на поземлен имот с идентификатор
68134.2042.2716 с площ от 1 005 кв.м.; скица-проект от 16.08.2017г. за
прилагане на ПУП за ПИ 68134.2042.1168; удостоверение за приемане на проект за
изменение на КК и КР №25-80027-07.06.2018г.; документи за платени такси към
АГКК от 18.08.2017г. и от 29.11.2018г.,
както и от приобщената административна преписка с вх.№ 01-255162-18.08.2017г. и
вх.№ 01-92030-14.03.2018г., се установява, че по заявление от 14.03.2018г. от
ответницата е проведена административна процедура за изменение в КККР по
отношение на ПИ с идентификатор № 68134.2042.1168, с площ от 1 120 кв.м.,
поради това, че в част от заснемането било включено ДЕРЕ, като след успешното
провеждане на процедурата (видно от Заповед № 18-7672-12.09.2018г.) процесния имот е нанесен като нов обект в КККР с описание:
поземлен имот с идентификатор № 68134.2042.2647, площ от 1 005кв.м., в който
има построена сграда с идентификатор № 68134.2042.2647.1 с площ от 46 кв.м.
Едва след провеждането на тази административна процедура ответницата продала на
30.01.2019г. на Ц.Г.М.имота, индивидуализиран съобразно актуалния му
кадастрален статут. В случая следва да се има предвид, че сключването на договора
за покупко – продажба на имота е извършено около една
година и половина след подписване на процесния договор
за посредничество, както и че посредникът, независимо от обстоятелството, че е
бил уведомен за съществуващото регулационно и кадастрално несъответствие на процесния имот, не е предприел никакви действия по
изпълнение на договорните си задължения да съдейства на ответницата за
сключване на договор за покупко-продажба във връзка с възникналия проблем
относно кадастралния статут на имота. В този смисъл се налага извод, че за осъществяване
предмета на договора за посредничество и като условие за плащане на дължимото
възнаграждение не е достатъчно сключването на договора за продажба на недвижим
имот да е било резултат от това, че посредникът е свързал страните по него, без
да окаже каквото и да било друго съдействие по осъществяването на крайния
резултат. Ищцовото дружество не е доказало при
условията на пълно и главно доказване основателността на предявения иск за
реално изпълнение, поради което същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Като е достигнал
до други изводи първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено.
По отношение на
иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Съобразно релевираните в исковата
молба фактически твърдения, обосноваващи предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, възникването на предявеното спорно акцесорно материално право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки: 1. наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква
задължение за изпълнение; 2./ възложителят да не е изпълнил поетото договорно задължение – в случая се
претендира компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение и 3/. наличие на уговорена неустойка в претендирания размер.
Ищецът следва да установи първата
и третата материална предпоставка, а ответникът, че е изпълнил поетите
в процесния договор правни задължения. В случай, че се
установи възникването на твърдените субективни
права, ответникът следва да докаже,
че е заплатил претендирано обезщетение за причинени на
ищеца вреди от пълното неизпълнение на договорното задължение.
По своята правна природа
неустойката представлява форма на договорна
отговорност. Тя служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, чийто размер са
предварително определени от страните. Страните
могат отнапред да уговорят размера
на обезщетението за причинени вреди
от неизпълнение на договорно задължение,
без да е нужно те да
се доказват. Пораждането на това акцесорно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, т.е. освен обезщетителната си функция, тя
представлява и обезпечителен
способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните
задължения.
По делото не е спорно обстоятелството, че между
страните е сключен на 22.08.2017г. договор за гаранция с продавач,
по силата на който ответницата
се задължавала да продаде на
клиент на ищеца недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с пространство
от 958 кв.м., съставляващо парцел V отреден имот с пл. № 68 от кв. 32 по плана на в.з.
Симеоново-север,
заедно с построената едноетажна вилна сграда на 44 кв.м.,
описан съгласно скица като имот
с идентификатор 68134.2042.1168 с площ
от 1 120 кв.м., срещу задължението
на продавача да прекрати продажбата
на имота на други клиенти
и/или посредници и да съдейства за
организиране на продажбата, като съгласно чл. 2 с подписване
на договора продавачът заявявал, че желае да
продаде имота на клиент на
ищеца при параметри: сумата от 129 000 евро; срок за
сключване на предварителен договор – до 15.09.2017г; разноските по покупката се
поемат от купувача; при установяване
на вещни тежести, възбрани, ипотека или др.
правни форми, които биха възпрепятствали
нормалното изповядване на сделката ищецът
се задължавал да върне капарото
на купувача. Съгласно чл. 3 от договора в случай, че продавачът
се откажел да сключи предварителен
договор/нотариален акт за покупко-продажба, се считало, че
посредникът е изпълнил задълженията си по договора и продавачът
дължал неустойка в размер на 1 000 евро, платима в 3 дневен срок от изтичане
на срока за подписване на
предварителния договор. В чл. 4 страните са постигнали съгласие, че при договаряне на условията и
сключване на предварителен договор, продавачът заплаща на „Х.Б.“ АД
възнаграждение в размер на 3 % без вкл. ДДС на база договорената продажна цена,
както следва: 70 % от възнаграждението платимо в деня на подписване на
предварителния договор за покупко-продажба на имота и 30 % от възнаграждението
платимо в деня на нотариалното изповядване на сделката.
Видно от съдържанието на чл. 3 от процесния договор, предвиденото обезщетение по своята правна
същност представлява компенсаторна неустойка. Същата се дължи при
пълно неизпълнение на задължението на възложителя да сключи предварителен договор /при отказ от подписване на
предварителен договор/ и освен че обезпечава изпълнението
му, цели да обезщети
посредника за евентуални вреди от неизпълнението. В случая вредите от неизпълнението се изразяват в неплащане на уговореното
възнаграждение, доколкото възнаграждението от възложителя е дължимо след
сключване на предварителен договор. Поначало неустойката може да се търси,
когато са налице елементите на фактическия състав, който я поражда. В тази връзка, неустойката се дължи само
ако са налице
условията и онази форма на неизпълнение,
за което е била уговорена – така решение по т. д.
№ 714/2008г. на ВКС, II ТО. Освен това следва да се установи, че длъжникът е неизправна страна. В
случая съдът прие, че ответницата не дължи претендираното
от ищеца възнаграждение, т.е. не може да се
обоснове извод, че с претендираната неустойка се обезщетява реално настъпила вреда за посредника. Ето защо предявеният иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до други крайни изводи първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в полза на въззивницата следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 1 020 лева, от които 220 лева за заплатена
държавна такса и 800 лева за адвокатско възнаграждение съобразно представения
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата следва да се присъдят
сторените в първоинстанционното производство разноски
в размер на 1 000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение по представените
договори за правна защита и съдействие от 16.01.2020г. и от 01.07.2020г.
Предвид изхода на спора по субективното материално право в полза на ответницата
следва да се присъди и сумата от 15 лева за заплатена държавна такса по ч.гр.д.
№ 13933/2019г. по описа на СГС.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 162378 от 28.07.2020г., постановено по гр. дело № 13895/2019г. по описа на
СРС, ГО, 27 състав И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.Б.“ АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, офис
23 срещу М.И.Г. – Р., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 51 от ТЗ за заплащане на сумата от от 4 644 евро – възнаграждение по споразумение за
възлагане на продажба в срок от 22.06.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.Б.“ АД, с ЕИК *****, седалище и
адрес на управление ***, офис 23 срещу М.И.Г. – Р., ЕГН **********,*** иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 евро –
неустойка за неизпълнение по чл. 3 от договор за гаранция с продавач от
22.08.2017г.
ОСЪЖДА „Х.Б.“ АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, офис 23 да заплати
на М.И.Г. – Р., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
1 000 /хиляда/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 15 /петнадесет/ лева – съдебни разноски в
производството по ч.гр.д. № 13933/2019г. по описа на СГС, както и да заплати на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
1 020 /хиляда и двадесет/ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.