РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. ХАСКОВО, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:Г. Г. ГЕОРГИЕВ
Г. К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500133 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба,
подадена от О..
С Решение № 4 от 06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 959 по описа за
2024 г., РС Харманли е признал за установено по отношение на О.,
ЕИК:*********, с адрес гр.***, че Н. А. И. с ЕГН ********** от гр.***,
обл.Хасково е собственик по давностно владение на Поземлен имот с
идентификатор 77181.24.365 по КК и КР на ***, находящ се в местността ***,
незастроен, целият с площ от 518 кв.м. /петстотин и осемнадесет квадратни
метра/, с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен
план 724.1394 /седемстотин двадесет и четири точка хиляда триста деветдесет
и четири/, при съседи: 77181.24.364, 77181.24.406, 77181.24.367, 77181.24.366,
77181.24.357, 77181.24.358.
Съдът е осъдил О., ЕИК:*********, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.
А. И. с ЕГН ********** от гр.***, обл.Хасково сумата от 991лв, направени по
1
делото разноски.
Недоволен от постановеното решение останал въззивникът, който
обжалва в срок. Твърди,че постановеното от РС Харманли решение е
неправилно поради неговата необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. Неправилен бил изводът на съда,че ищецът е собственик
на процесния недвижим имот. Този имот бил собствен на О., т.като никой не е
заявил неговото възстановяване. Съдът не се съобразил с разпоредбите на19
от ЗСПЗЗ и §4 от ПЗР към ЗСПЗЗ, с които законодателят е предвидил законова
фикция за принадлежност към остатъчния общински поземлен фонд на имоти,
които са били собственост на физически лица, но не са били заявени за
възстановяване или по друга причина не са възстановени на предишните
собственици. Процесният имот не бил записан в регистъра с предишен
собственик. Неправилен бил изводът на съда,че не са представени
доказателства,че имотите са одържавени или попадащи в в приложното поле
на чл.19 от ЗСПЗЗ, въпреки приложените по делото скици, от които се
установявало,че имотите са земи по §4 от ПЗР към ЗСПЗЗ. Неправилен бил и
изводът на съда,че ищецът е могъл да придобие по давност правото на
собственост върху процесния имот. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени решението на РС Харманли и постанови друго по същество на
спора, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК. моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. К.- С., пълномощник на
ищеца Н. А. И., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че
постановеното от РС Харманли решение е правилно, обосновано и моли то да
бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си юрк. Ш. и
юрк. Х. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея
съображения.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв. К.-С.,
оспорва подадената въззивна жалби по съображения, изложени в писмения
отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
2
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС харманли решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
РС Харманли е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК,
предявен от Н. А. И. против О..
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и допустими доказателства. Въз основа на съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извода,че
предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е основателен и
доказан, поради което е уважил изцяло същия. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от
въззивния състав. Във въззивната инстанция се събраха допълнителни
доказателства, които обаче не дават основание да се направят изводи
различни от направените от решаващия съд..
За да постанови атакувания съдебен акт РС Харманли е приел за
безспорно установено,че ищецът е придобил процесния имот по давност.
Приел е,че процесният имот не е бил одържавен по реда на чл.12 от ЗСГ, не е
имал характер на земеделска земя и не е включен в блок на ТКЗС или др. ,
поради което и не е имало пречки да придобие имота по давност. Този извод,
както се посочи е правилен.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и назначената
СТЕ, вкл. допълнително назначената във въззивната инстанция безспорно се
установява,че процесният имот няма земеделски характер, не е бил включен в
блокове на ТКЗС, не е бил причислен към ДПФ и не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Според заключението на назначената във въззивното производство
допълнителна експертиза местността „ *** в землището на гр. *** не е била
включена в ТКЗС или ДЗС. Тази територия според заключението е с
маломерни имоти, стръмни терени, с много синори и непригодни за машинна
обработка. Процесният ПИ с идентификатор 77181.24.365 / предишен №
724.1934/ с площ от 518 кв.м. в м. *** в землището на гр.*** е нанесен в
неодобрения кадастрален план на местността от 1986 г. като дворно място с
планоснимачен номер ***. В разписния лист към плана за собственик няма
записано име. Този имот не съвпада с имотите, заявени за възстановяване от
3
Н. Г. . / преписка вх. № 30/05.08.1991 г./. В доклада в съдебно заседание ВЛ, че
самото постановено решение на ПК за възстановяване правото на собственост
не е индиция,че имотът е бил включен в масив на ТКЗС или ДЗС. Установена
практика е било в някои землища да се заявяват всички земи, дори те да не са
били отчуждени и включени в кооперативни масиви. В тази местност е имало
и имоти, около 12 на бр., които са били предоставени за ползване на различни
лица, част от които имоти имали предишен собственик, но конкретният имот
не попадал между тях. Със Заповед № РД-11-222 от 10.08.2004 г. на ОУ на
Област Хасково е одобрен ПНИ. В този нов план имотът е записан като
стопанисван от О.. За имота няма издаден акт за общинска собственост, няма
реституционни претенции, не е отнеман, не е отчуждаван и не е възстановяван
по силата на реституционните закони и в частност по ЗСПЗЗ. Имотът, според
заключението на ВЛ е добре поддържан, с поставени пчелни кошери в дъното
му. От страна на пътя е ограден с телена мрежа, поставена на бетонови колове
и метални тръби. От запад, откъм страна на ПИ с идентификатор 77181.24.364
/ който имот е собствен на Н. С. , дядо на ищеца, респ. на наследника му
Л.П.Н., майка на ищеца/.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че процесният имот,
макар и да попада в ПНИ няма характер на земеделска земя и не е част от
остатъчния фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, поради което и по отношение на него
няма пречки да бъде придобит по давност. Не всички земи, които се намират
извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.
Такива земи могат да запазят земеделския си характер, да не бъдат включвани
в блок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както ида не бъдат отнемани
юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със
запазване на собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са
били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ, а оттук следва,че относно тях не се прилага чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, нито
чл.19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл.86 ЗС за придобиване по
давност, вкл. и в редакцията преди изм. с ДВ бр.31/90 г., доколкото върху тях
не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени / Р №
118/09.01.2020 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 4115/2018 г. IIг.о/.
77181.24.365 / Процесният имот е нанесен в неодобрения кадастрален план на
местността *** от 1986 г. като дворно място с планоснимачен номер ***. Ето
защо след като се установи,че процесният имот няма земеделски характер и
4
по отношение на него са неприложими цитираните разпоредби, придобит е от
ищеца чрез неформално дарение от неговия дядо и от около 40 години ищецът
упражнява спокойно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота,
поради което и следва са се приеме,че той е придобил по давност правото на
собственост. Промяна в правния статут на имота и претенции към него от
страна на О. не са заявени и след одобряване на ПНИ през 2004 г. и до
настоящия момент, поради което отново следва да се приеме, че в полза на
ищеца е изтекъл предвидения давностен срок. Формалното записване в ПНИ
като имот, стопанисван от О. не е действие, което да прекъсва давността.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанции разноски в
размер на 800 лв. платено възнаграждение на адвокат , съгласно договор от
14.02.2025 г.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4 от 06.01.2025 г. на РС Харманли,
постановено по гр.д. № 959 по описа на съда за 2024 г.
ОСЪЖДА О., ЕИК:*********, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. И.
с ЕГН ********** от гр.***, обл.Хасково сумата от 800 лв, направени по
делото, пред въззивната инстанция, разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Р България в
едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5