Р Е Ш Е Н И Е
№ 786/28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ІІІ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА административно дело № 571/2023 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с във връзка с чл. 118, ал.1 и ал. 3 от Кодекс за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по подадена жалба от А.Ц.И., като наследник
на Ц*** Ц.И.,с адрес ***, чрез адв.
Ю.Й. – САК,с адрес ***, против Решение № 2153-11-64/25.08.2023 г. на Директора
на ТП на НОИ – Монтана в частта относно разследването на злополуката стана на
24.11.2022 г. с Ц*** Ц.И..
В жалбата се развиват съображения, че в оспорената част индивидуалният
административен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, издаден в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, поради което иска неговата отмяна. Твърди,
че е невярно
твърдението на административния орган, че за извършеното разследване
е
уведомен с протокол
и, че в нарушение на чл. 58, ал. 4, т. 2 от КСО му е отнето правото, като
член на семейството на пострадалия Ц*** Ц.И. да
участва при разследване на злополуката. Заявява, че за резултата от
разследването не е информиран, както и дали то е извършено съвместно с
Инспекцията по труда, каквато е разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от КСО. Сочи, че няма данни такъв екземпляр да е
връчен и на осигурителя, за да може да се ползва от законовия срок за даване на
писмени възражения. Счита, че е нарушена процедурата по разследване на
трудовата злополука, нарушен е материалния закон и процесуалните правила, тъй
като в оспорваната част на административния акт AO само посочва, че
производството по квалифициране на декларираната злополука е спряно,
без да изложи мотиви за спирането, с което, счита че се прегражда пътя за пo-нататъшна защита и реализиране правото му за търсене на
неимуществена отговорност от осигурителя. Приема за недопустимо, че 5 месеца от
датата на деклариране на злополуката с фатален край, определеното от
ръководителя на ТП на НОИ – Монтана длъжностното лице, в нарушение на чл. 60,
ал. 1 от КСО, все още да не издава разпореждане за приемане или не приемане на
злополуката като трудова, при условие, че КСО
задължава компетентното длъжностно лице да се произнесе в 7-дневен срок от
декларирането на злополуката. Моли съда да задължи AO, в тази
част, да се произнесе с друго такова, по отношение разследването на трудовата
злополука и даде срок на
определеното длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО да издаде разпореждане за
приемане или не приемане на злополуката като трудова. Претендира разноски по
делото. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява
от адв. Й., която моли съда да приеме като установено и доказано, че станалата
злополука с Ц*** Ц.И. има характер на трудова
и да задължи длъжностното
лице по чл.
60, ал. 1 от КСО в срок да
издаде разпореждане, с което злополуката да бъде призната
за трудова, защото работата е била извършена в трудово правоотношение. От
процесуалния представител са представени писмени бележки, по същество на спора.
Излага съображения, че в конкретния случай, инфактът,
като внезапно възникнало свръхостро заболяване се
квалифицира като трудова злополука, а не като професионална болест. Твърди, че
ключово при разграничаването е внезапността, което
характеризира трудовата злополука и липсва при професионалната болест.
Увреждането, счита че е настъпило внезапно, през време и във връзка или по
повод на извършвана работа. Представя списък по чл. 80 от ГПК и фактура за
направен разход.
Ответникът- Директор на ТП на НОИ –
Монтана, чрез надлежно упълномощения ст. юрк. Любенова,
в представено становище /л. 70/, моли съда да потвърди решението на директора
на ТП на НОИ - Монтана ,като правилно и законосъобразно постановено, и да отхвърли
жалбата на А.Ц.И., като неоснователна и
недоказана. Развива съображения, че при декларирана злополука по повод на
нетравматично увреждане, какъвто е настоящият случай, разпореждането за
приемане или за неприемане на злополуката за трудова се издава въз основа на
решение на органите осъществяващи експертизата на работоспособността, по
аргумент на чл. 60, ал. 2 oт KCO. Съгласно
разпоредбата на чл. 13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки, причинната връзка между увреждането и настъпилата временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, се установява
от органите на медицинската експертиза, а към настоящия момент такова експертно
решение на ТЕЛК - Монтана няма. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар в съответствие с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендира съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът се представлява от ст. юрк. Любенова, която оспорва жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе в предвид
оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 2153-11-64/25.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана са
потвърдени оспорените разпореждания № ********** от 01.03.2023 г. - 04/2023 г.
и № **********/23.05.2023 г./29.05.2023 г. като законосъобразно постановени. С
жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, не
се оспорва диспозитива на решението, а се навеждат
съображения за незаконосъобразност на същото в частта относно производството по
признаване на злополуката станала на 24.11.2022 г. с Ц*** Ц.И..
В тази посока, в процесното решение се излагат
мотиви, че трудова злополука се установява с разпореждане на длъжностно лице по
чл. 60 КСО. Относно причинната връзка между увреждането/смъртта настъпилата
неработоспособност и условията на труд/извършваната работа, описани в досието
за злополуката или в заместващото го съдебно решение се произнасят органите на
медицинската експертиза (чл. 27 от НППОС и чл. 61, ал. 1, т. 5 и 6 от НМЕ).
Сочи се, че по повод жалбата на А.Ц.И. от АО служебно е изискано дали има
влязло в сила разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката като
трудова, при което е установено, че след подадена декларация за трудова
злополука с вх. № 5101-11-4 от 25.01.2023 г. от А.Ц.И. е издадена заповед, с
която е назначена комисия за разследване на злополуката станала на 24.11.2022
г. с Ц*** Ц.И.. За извършеното разследване г-н А.И. е
уведомен с Протокол. С писмо от 09.03.2023 г. са изпратени на ТЕЛК Монтана
всички относими документи за произнасяне за причинна
връзка, като производството по квалифициране на декларираната злополука е
спряно. С писмо изх. № 51001-11-4/7 от 02.08.2023 г. чрез РЗИ - гр. Монтана до
TEЛK гр. Монтана е направено отново искане за произнасяне за причинната връзка,
за да бъде квалифицирана злополуката и издадено разпореждане съгласно чл. 60 от КСО. Към настоящия момент няма получено експертно решение на ТЕЛК - Монтана.
Развиват се съображения, че съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, при
декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане, разпореждането по
ал. 1 се издава в 14-дневен срок от получаването на решението на органите на
медицинската експертиза. С разпореждането ще бъде изпратен и протокол от
разпореждането.
По делото е представена и приета административната преписка на ТП на НОИ –
Монтана по декларираната злополука, станала на 24.11.2022 г. с Ц*** Ц.И. и по подадено от наследника А.Ц.И. заявление за
отпускане на наследствена пенсия.
Съгласно представените доказателства, се установява, че от осигурителя „М***
транспорт и логистика“ ЕООД – гр. Вършец е подадена декларация за трудова
злополука вх. № 5101-11-4/25.01.2023 г. в ТП на НОИ – Монтана /л. 50/, с която
е декларирана станалата на 24.11.2022 г. с Ц*** Ц.И.
злополука. Във връзка със същата и с оглед разпоредбата на чл. 58 от КСО, със
заповед № 1015-11-22/10.02.2023 г. е назначена комисия от представители на ТП
на НОИ – Монтана, Дирекция „Инспекция по труда – Монтана, представител на
осигурителя и представител на Служба по трудова медицина. От разследването е
изготвен Протокол № 5103-11-2/24.02.2023 г./л.57/. С писмо изх. № 5101-11-4#1/09.03.2023 г. /л. 56/ от ТП на НОИ – Монтана до ТЕЛК Монтана са изпратени
документи относно декларирана трудова злополука с молба лекарската комисия да
се произнесе за причинна връзка, за да бъде квалифицирана злополуката и да се
издаде разпореждане съгласно чл. 60 от КСО. Със заповед № 1015-11-37/15.03.2023
г. на директора на ТП на НОИ – Монтана /л. 55/ производството по квалифициране
на декларираната злополука е спряно до получава на влязло в сила експертно
решение на органите на медицинска експертиза на работоспособността за
определяне на причинна връзка при нетравматично увреждане. По делото няма данни
същата заповед да е обжалвана от заинтересованите страни. В представената от АО
административна преписка се съдържа и последващо
писмо изх. № 5101-11-4#6/13.06.2023
г. от ТП на НОИ – Монтана /л. 60/ до ТЕЛК – Монтана, с което отново се иска
произнасяне от органите на медицинската експертиза за причинна връзка между
увреждането и настъпилата смърт на лицето, като се излага, че с предходното
писмо са предоставени всички законоизискващи се
документи от страна на ТП на НОИ – Монтана. Представено в производството е и
трето писмо изх. № 5101-11-4#7/02.08.2023
г. на директора на ТП на НОИ – Монтана до ТЕЛК – Монтана /л. 30/, с което
отново моли лекарска комисия да се произнесе за причинна връзка, за да бъде
квалифицирана злополуката и издадено разпореждане съгласно чл. 60 от КСО.
При тази фактическа обстановка е
издадено оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Монтана №
2153-11-64/25.08.2023 г., образувано по жалба от А.Ц.И. срещу разпореждания № **********
от дати 01.03.2023 г.-04.2023г. и 23.05.2023г.-29.05.203 г. с които на лицето е
отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от
наследодателя Ц*** Ц.И., съответно в минимален и в
реален размер. Административният орган в решението си изрично е записал, че на
жалбоподателя е отпусната пенсия по чл. 74 от КСО, тъй като към момента все още
няма влязло в сила разпореждане за квалифициране на злополуката и за да не
оставя лицето без средства /пенсия/.
Видно от доказателствата по делото оспореното решение
на директора на ТП на НОИ – Монтана е връчено на жалбоподателя на 29.08.2023 г.
/л. 13/, а жалбата е подадена чрез ТП на НОИ – Монтана с вх. №
2109-11-21/04.09.2023 г., т.е. в законоустановения четиринадесетдневен срок, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол, от страна легитимирана да го оспори и при наличие на правен
интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът извърши проверка за наличието на изложените в жалбата основания за отмяна
на решението на директора на ТП на НОИ – Монтана, а на основание чл. 168, ал. 1,
във вр. с чл. 146 от АПК провери служебно действителността
и законосъобразността му на всички, посочени в този текст, основания.
В случая оспореното решение е издадено от компетентен
орган. С разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО се регламентира, че
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Относно
наведеното в жалбата, че в нарушение на чл. 58, ал. 4, т. 2 от КСО на
жалбоподателя му е отнето правото, като член на семейството на пострадалия Ц***
Ц.И., да участва при разследване на злополуката, като
неправомерно не му е връчен протокол от проведеното разследване на
декларираната злополука, настоящата инстанция намира, че от представените по
делото доказателства се установява, че жалбоподателят е уведомен чрез процесуалния
си представител с писмо изх. № 5101-11-4#3 от 19.05.2023 г./л.52/ за изготвения
протокол от проведеното разследване № 5103-11-2 от 24.02.2023 г., както и, че
същият ще му бъде връчен заедно със следващото се разпореждането, съгласно чл.
58, ал 6 от КСО. В разпоредбата на чл.
58, ал. 4, т. 2 от КСО законодателят е въвел процесуална възможност при
разследване на злополуката да присъства член от семейството, но това не е
императивно задължение и не води до нарушение на законовоустановения
ред за провеждане на такова разследване. Съгласно ал. 1 на същата разпоредба
задължително при разследването на всяка смъртна злополука участват Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по
труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в
зависимост от случая. Видно от заповед № 1015-11-22/10.02.2023 г./л.51/ на
директора на ТП на НОИ – Монтана, в изпълнение на цитирана разпоредба е
назначена комисия от представители на ТП на НОИ – Монтана, Дирекция „Инспекция
по труда – Монтана, представител на осигурителя и представител на Служба по
трудова медицина, които са извършили разследването и са изготвили Протокол №
5103-11-2/24.02.2023 г./л.57/.
Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че е
нарушена процедурата по разследване на трудовата злополука, нарушен е
материалния закон и процесуалните правила, тъй като в оспорваната част на
административния акт AO само посочва, че производството по квалифициране на
декларираната злополука е спряно, без да изложи мотиви за спирането, с
което, счита че се прегражда пътя за пo-нататъшна
защита и реализиране правото му за търсене на неимуществена отговорност от
осигурителя, съдът намира за неоснователно. Със заповед № 1015-11-37/15.03.2023
г. на директора на ТП на НОИ – Монтана производството по квалифициране на
декларираната злополука е спряно до получаване на влязло в сила експертно
решение на органите на медицинска експертиза на работоспособността за
определяне на причинна връзка при нетравматично увреждане. По своята същност
тази заповед спира образуваното производство поради факта, че за да се развие
то с постановяването на разпореждане за квалифициране на злополуката е
необходим административен акт, издаден от друг административен орган, а именно
в случая това е експертно решение на ТЕЛК, с което същата следва да се
произнесе за причинно-следствената връзка относно настъпилата внезапна смърт на
пострадалия. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от КСО при декларирана
злополука по повод нетравматично увреждане разпореждане за приемане или за
неприемане на злополуката за трудова се издава въз основа на решение на
органите, осъществяващи експертиза на работоспособността, поради което
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО не може да се произнесе преди такова
ЕР да постъпи при административния орган. С процесната
заповед не се прегражда пътя за пo-нататъшна защита и
реализиране правото на жалбоподателя за търсене на неимуществена отговорност от
осигурителя, тъй като такава ще възникне за него от момента на постановяване на
разпореждането за квалифициране на злополуката.
Съдът намира за неоснователно и твърдението на
жалбоподателя, че длъжностното лице, в нарушение на чл. 60, ал. 1 от КСО, все
още не издава разпореждане за приемане или не приемане на злополуката като
трудова, при условие, че КСО задължава компетентното длъжностно лице да се
произнесе в 7- дневен срок от декларирането на злополуката. От цитирания
по-горе текст на чл. 60, ал. 2 от КСО се установява, че при декларирана
злополука по повод нетравматично увреждане, за да се произнесе длъжностно лице
в ТП на НОИ – Монтана задължително е необходимо да е налице друг предхождащ
акт, а именно ЕР на ТЕЛК, въз основа на чиито констатации да признае или не
злополуката за трудова. В хипотезата на нетравматично увреждане признаването на
злополуката зависи от заключение на друг орган и не е приложим общият срок,
съгласно чл. 60, ал. 1 от КСО. Относима в случая е
разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки, с която законодателят е въвел,
че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането
за приемане или за неприемане на злополуката за трудова се издава в 14-дневен
срок от получаване на решението на органите на медицинската експертиза. Именно
поради това и административното производство е спряно до получаване на влязло в
сила ЕР на ТЕЛК относно причинно-следствената връзка на злополуката с
извършаваната от лицето работа.
За пълнота съда следва да отбележи, че в хода на съдебното
дирене по делото е представено експертно решение № 00247, заседание 095 от дата
24.10.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД – гр. Лом, в чието
заключение е записано, че от наличната медицинска документация ТЕЛК не може да
се произнесе за причинна връзка. Същото е постановено след издаване на
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Монтана от 25.08.2023 г. и е неотносимо към неговата законосъобразност с
оглед нормата на чл.142 АПК. Съгласно писмо от ТП на НОИ – Монтана изх.
№ 1029-11-2412#6/20.11.2023 г. /л.170/ до АС –
Монтана същото ЕР е постъпило при административния орган и са предприети съответни
административни действия по него.
При проверка законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по чл. 146 АПК, съдът констатира, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на административно-производствените правила при разследване
на злополуки, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта
на закона.
Предвид изхода на спора и своевременно заявената
претенция за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски от административния орган, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100
лв., на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 37, ал.
1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, АС-Монтана, ІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ц.И., ЕГН * наследник
на Ц*** Ц.И., ЕГН * с адрес ***, чрез адв. Ю.Й. – САК,с адрес ***, против Решение №
2153-11-64/25.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана в частта относно
разследването на злополуката станала на 24.11.2022 г. с Ц*** Ц.И., като неоснователна.
ОСЪЖДА А.Ц.И., ЕГН * адрес *** да
заплати на ТП на НОИ – Монтана, гр. Монтана, бул. „Т*** март“ № 76, сумата от
100,00 лева /сто лева/, разноски по делото, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и 5,00 лева /пет/ лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд – Монтана.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез
Административен съд – Монтана пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: