РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 144 по описа на Административен съд – гр. Варна за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
145 и следв. от АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от
Сдружение
с нестопанска цел „Заедно 111“ – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 11-ФК/14.01.2021
г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при Централно
управление на Националната агенция за приходите, с която на сдружението на основание чл. 186, ал. 1 и
чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена
принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – перукерско студио „К.“ в
гр. Варна, ул. „Ш“ № **, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
В жалбата се твърди, че в хода на административното
производство са допуснати съществени нарушения и описаните факти и
обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка.
По-конкретно жалбоподателят посочва, че представляващата сдружението е лице,
което упражнява занаят, и тя извършва търговска дейност в обекта, поради което
не е длъжна да въвежда в употреба и да използва касов апарат. Твърди, че
сдружението не извършва търговска дейност, а приема единствено дарения за
изработка на перуки на онкоболни хора. Счита още, че обжалваната заповед
препятства прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като няма издадено
наказателно постановление, а срокът, за който е наложена мярката, нарушава
принципа на съразмерност. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът в производството,
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди,
че административният орган е извършил анализ на доказателствата по преписката и е
определил срок на мярката в съответствие с тежестта на нарушението и
недобросъвестното отношение на нарушителя към данъчната система. Счита за
достатъчно установяването на нарушение на данъчното законодателство, за да бъде
приложена ПАМ. Моли
заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна и в полза на агенцията
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11-ФК/14.01.2021 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при Централно
управление на Националната агенция за приходите.
Съгласно
мотивите на заповедта, на 11.01.2021 г. е извършена проверка на търговски обект
– перукерско студио „К.“ в гр. Варна, ул. „Ш“ № **, стопанисвано от Сдружение
„Заедно 111“. Посочено е, че сдружението извършва продажба на стоки и услуги и
през интернет сайт, като е обявило, че студиото предлага услуги като
допълнителни коси, ръчно правени по поръчка, готови за закупуване и поръчка по
каталог, че прави големи отстъпки за онкоболни жени и жени с проблеми. На място
в студиото са изложени готови перуки на цени от 100 до 450 лева, треси на цени
от 1 см от 1 до 10 лева. Органите по приходите са извършили контролна покупка
на треса 50 см на обща стойност 300 лева, като са платили авансово 60 лева, за
което е издадена квитанция с дата 11.01.2021 г., с печат и подпис на сдружение
„Заедно 111“ и текст „екстеншъни БГ коса“. Касов бон не е издаден, тъй като
сдружението не разполага с ЕКАФП. Направен е извод, че сдружението е задължено
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., тъй като извършва търговска
дейност от 11.01.2021 г. и няма монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на
обекта, което е нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр.
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Като
мотиви за определения срок на принудителната мярка е посочено задължението на субектите, стопанисващи търговски обекти, да монтират,
въведат в експлоатация и да регистрират в НАП фискални устройства, за да дадат
възможност за проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че за
привеждане на дейността в съответствие с нормалната организация за отчитане на
дейността и преустановяване на незаконосъобразните практики, е необходим
определен срок. Отразен е и резултат от проверка, при която е установено, че
задълженото лице има изискуеми публични задължения в големи размери.
От представения в административната преписка протокол за
извършена проверка от 11.01.2021 г., се установява, че обектът е нает от
сдружението, а намиращото се в него лице се е представило за
заместник-председател на Управителния съвет на сдружението и е приело плащането
на аванса. Констатирано е, че в обекта няма фискално устройство или СУПТО, няма
ПОС-терминал, няма кочан с касови бележки. Установена е разлика в касовата
наличност от 60 лева. Към протокола е приложена квитанция от ПКО от 11.01.2021
г. за сумата 60 лева капаро за екстеншън БГ коса, с печат на сдружението. При
последващата документална проверка, обективирана в протокол от 19.01.2021 г.,
председателката на сдружението е представила сертификат и майсторско
свидетелство, устав на сдружението и удостоверение за вписване. В протокола е
отразено възражението на представляващата сдружението, че то не извършва
търговска дейност, а на органите по приходите е представено майсторско
свидетелство.
В преписката са представени още договор за наем от
01.12.2020 г. за помещението с наемател сдружение „Заедно 111“, удостоверение
за регистрация на сдружението и устав, както и майсторско свидетелство на Л.С. М.
от 30.03.2011 г. като майстор по занаята „Перукерство“.
Представен е Акт за установяване на административно
нарушение, в който обстоятелствата, констатирани с протоколите, са описани
идентично и нарушението е квалифицирано по чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., вр. ал. 2 и 3 и във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. Във възраженията по акта също е посочено, че е съставен на
погрешно данъчнозадължено лице.
С жалбата до съда е представено копие на майсторското
свидетелство и актуално състояние на сдружението.
До приключване на
съдебната фаза не е представено наказателно постановление за нарушението.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат на акта.
Като индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на
законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция за приходите,
на когото съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП е възложено
издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Не се установяват съществени нарушения на
административно-производствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт
отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните
основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен
контрол.
Правното
основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл.
186, ал. 1, т. 1 б. „б” от ЗДДС, съгласно
който запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не въведе
в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност.
Фактическото основание,
квалифицирано като нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., вр. ал. 2 и 3 и във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., е липсата на фискално устройство в обекта, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП. Според твърденията на жалбоподателя, такова
устройство не е необходимо, тъй като дейността се извършва от лице,
регистрирано като занаятчия.
Съдът
намира, че от представените доказателства не се установява безспорно, че
дейността в обекта е извършвана от лице, регистрирано като занаятчия, респективно,
не е оборено установеното при проверката обстоятелство, че продажбата е
извършена от сдружението. Съгласно събрания договор за отдаване под наем на
помещението, в което е извършена проверката, същото се отдава под наем, за да
бъде ползвано за магазин, а наемател е именно сдружението. Издадената разписка
от приходен касов ордер е подпечатана с печата на сдружението и в нея е
отразено получаването на капаро за продажба на стока „екстеншън бг коса“.
Независимо, че не са представени доказателства за твърдяните от органите по
приходите факти – рекламиране на продажби от името на сдружението в интернет и
наличие на големи задължения към бюджета, това не опровергава извода, че
сдружението е извършило продажба на стоки, като е приело авансово плащане за
конкретно посочена стока. Безспорно сдружението е свързано с лицето,
упражняващо дейност като занаятчия, което е председател на неговия управителен
съвет. Това само по себе си обаче не доказва, че продажбата е извършена от това
лице, доколкото няма данни и доказателства то да упражнява дейност в този обект
и да е приело плащането в своя полза лично или чрез пълномощник. Независимо от
характеристиките на стоките, предлагани в обекта, и отношенията между
сдружението и занаятчията във връзка с изработването им и предлагането им,
обективно освен твърденията на сдружението липсват доказателства за това, че
занаятчията е извършил продажбата.
Предвид това,
съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. сдружението е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, каквото според чл. 7, ал. 1 от същата
наредба е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в НАП към
датата на започване на дейността. Не се твърди и не се установява извършената
продажба да попада в изключенията по чл. 4 от наредбата. В случая фискално
устройство в обекта липсва, и това обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя. При това положение, регистрирането и отчитането на извършваните
от сдружението продажби е изключено, като до въвеждане в експлоатация и
свързване с НАП на такова устройство дейността на сдружението ще бъде
извършвана в нарушение на реда за регистриране и отчитане на продажбите.
Предвид това, изводите на органите по приходите, че за предотвратяване на
нарушения от същия вид е необходимо налагането на принудителната мярка, са
обосновани и материално законосъобразни. Същото се отнася и до извода за необходимостта
от време за създаване на нормална организация за отчитане на продажбите в
обекта, свързана с придобиване, монтиране, въвеждане в експлоатация и свързване
с НАП на фискално устройство.
Въз
основа на всичко гореизложено, съдът приема, че приложената принудителна административна мярка е
обоснована
и законосъобразна, както и съобразена с целта на закона, поради което жалбата срещу
нея следва да бъде отхвърлена. При този изход от производството следва да бъде уважено
направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл.
144 от АПК, или 100 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение с нестопанска цел
„Заедно 111“ – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11-ФК/14.01.2021 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при Централно
управление на Националната агенция за приходите, с която на сдружението на основание чл. 186,
ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена
принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – перукерско студио „К.“ в
гр. Варна, ул. „Ш“ № **, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска
цел „Заедно 111“ – гр. Варна, ЕИК ***, да заплати на Националната агенция за
приходите сумата 100 (Сто цяло) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: