О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
І-260451
град Бургас ,24.02.
2021 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
...............24.02.................
през
две
хиляди и двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията Карастанчева….....ч.гр.д. № 266 по описа
за
2021 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 423 от ГПК и е образувано по
повод възражението на И.К.Г. от гр.*** чрез процесуалния му представител , против заповед
за изпълнение от 11.11.2011
г. издадена по ч.гр.д. № 9735/2011 г. по
описа на Бургаския районен съд по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 9 747,99 лв.-главница
–представляваща неплатено задължение по
договор за потребителски кредит от
28.01.2009 г. ,заедно с 294,96 лв.-разноски в заповедното производство
Сочи се във възражението ,че заповедта за изпълнение не е връчена
надлежно ,поради което длъжникът е
бил възпрепятстван да подаде възражението си по чл. 414 от ГПК в срок.Заповедта
за изпълнение не е била връчена лично при връчване на призовката за доброволно
изпълнение.Твърди се ,че в договора за потребителски кредит ,въз основа на
който е издадена заповедта съдържа
неравноправни клаузи ;че вземането е погасено по давност ,както и че жалбоподателя не е уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита .Моли се за обезсилване на заповедта ,спиране на
изпълнението ,като на осн.чл. 413 ал.1 ГПК се атакува заповедта и в частта за
разноските .
След
преценка на приложените по делото
доказателства и като обсъди съображенията наведени във възражението по чл. 423
от ГПК ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Със
заявление от „БНП Париба Пърнъсъл
Файненс“ЕАД /заличено в търговския регистър / , на
осн.чл. 410 от ГПК е поискано издаването
на заповед за изпълнение
против длъжника И.К.Г. от гр.***
за сумата от 9 747,99 лв.-дължими по договор за потребителски кредит от 28.01.2009 г. ,от които 5256,39 лв. негопасена главница и 3507,04
лв.-печалба и разходи за подготовка и обслужване на заема и лихва за забава за сочен период ,ведно със
законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 10.11.2011 г. до окончателното изплащане на
задължението и 294,96 лв.-разноски по
делото .
С
разпореждане от 11.11.2011 г. по ч.гр.д.
№ 9735/2011 г.на БРС е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника Г.
Пред настоящия съд длъжникът И.Г. сочи
,че ,тъй като заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно ,е пропуснат законния срок да възрази против нея на осн.чл. 414 от ГПК
,поради което се моли да се приеме настоящото възражение по реда на чл. 423 от ГПК ,установявайки ,че
са налице предпоставките по чл. 423 ал.
1 т. 1 ГПК .
С оглед на тези твърдения на
длъжника съдът счита ,че
подаденото възражение не следва да бъде прието ,тъй като не е налице сочената
хипотеза ,при която длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането в съответните законови срокове.
Според разпоредбата на чл. 423 ал. 1 от ГПК длъжникът ,който е бил лишен от възможността
да оспори вземането поради наличието на
някоя от хипотезите на чл. 423 ал. 1 т. 1-3 ГПК ,може да подаде възражение до
въззивния съд ,което следва да стане
обаче в едномесечен срок от узнаване на заповедта .
В
случая заповедта за изпълнение е
издадена през 2011 година и въз основа на издадения изпълнителен лист по чл.
410 от ГПК е било образувано изп.д. №
942/2012 г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова .В отметките на съдебния изпълнител
върху изпълнителния лист е посочено ,че първата покана за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на
29.05.2012 година .Първоначално образуваното изпълнително дело е било прекратено
на осн.чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК /поради настъпила перемция,като в
отбелязването е посочено ,че последното
изп.действие е предприето на 15.11.2012 г./.Със съобщение от 03.11.2020 г. ,връчено на длъжника на
11.12.2020 г. ,същият е уведомен за новообразувано изпълнително дело въз основа
на същия изпълнителен лист под № 1926/2020 г. ,като в съобщението още веднъж
длъжникът е поканен да изплати задължението си
незабавно .
Длъжникът твърди ,че не бил
уведомен надлежно за издадената срещу него заповед за изпълнение и същата не му е връчена лично.При връчване
на съобщението за образуване на ново дело – покана за изпълнение ,му бил връчен
само изпълнителен лист, но не и заповедта за изпълнение .
Както
бе отбелязано по-горе заповедта за изпълнение
заедно с изпълнителния лист са били връчени на длъжника още с получаването на първата покана за
доброволно изпълнение ,връчена му на
29.05.2012 г. ,при образуване на първото изпълнително дело .От този
момент той е узнал ,че срещу него има
образувано изпълнително дело въз основа на изпълнитлен лист ,издаден въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК .Видно от приложения
на лист 13 от делото списък на изготвените съобщения и екранна справка от програма“САС Съдебно деловодство
„ при БРС разпореждането за издаване на
изпълнителен лист по заповедното ч.гр.дело № 9735/2011 г. по описа на БРС е издадено на 13.01.2012 г. ,което е
направено след проверка от районния съд ,че заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника и в срока по чл. 141 ал. 2 от ГПК не е постъпило възражение или
частна жалба против заповедта в частта за разноските .Следователно не може да
се приеме твърдението ,че длъжникът е узнал за заповедта едва на 11.12.2020 г. ,след като му е връчено
съобщението за наново образуваното изпълнително дело въз основа на същия
изпълнителен лист ,издаден въз основа на същата заповед за изпълнение .Поради
това и без да обсъжда наведените във възражението съображения относно ненадлежното връчване на
заповедта и неузнаването за нея
своевременно ,съдът не следва да приеме възражението ,доколкото същото не е
подадено в преклузивния едномесечен срок
по чл. 423 ал. 1 ГПК
Що се касае до останалите твърдения във
възражението-че вземането по заповедта за изпълнение е погасено по давност ;че
договорът за потребителски кредит ,въз основа на който е издадена заповедта ,
съдържа неравноправни клаузи ;че длъжникът не е уведомен по никакъв начин за
пресрочната изискуемост на кредита по договора ,то следва да се посочи,че в производството
по чл. 423 от ГПК не следва да се обсъждат доводите, изложени от длъжника,
касаещи спора по същество, включително посочените такива в допълнителната
молба, тъй като тук следва да се прецени единствено налице ли са основанията по
чл. 423, ал. 1 от ГПК за приемане на възражението на длъжника.
По
тези съображения Бургаския окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
:
НЕ
ПРИЕМА възражението по чл. 423 ал. 1 от ГПК на И.К.Г., ЕГН ********** от
гр. *** с вх. № 276332/16.12.2020 г. по описа на РС-Бургас ,подадено
чрез адв. Вадежда Арнаудова – съдебен адрес: гр.Бургас ,ул.“Трайко Китанчев“ № 53 против
заповед за изпълнение № 11.11.2011г. издадена по ч.гр.д. № 9735/2011 г. по описа
на Бургаския районен съд по реда на
чл. 410 ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.