№ 621
гр. Благоевград, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500436 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Теленор България" ЕАД /с ново наименование
„Йеттел България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адвокат З.Й. Ц., САК,
със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения гр.София, ж.к.“Гео Милев“,
ул.“Александър Жендов“ № 6, ет.5, срещу Разпореждане № 13 от 04.01.2022г. постановено
по ч.гр.д. № 1 от 2022г. по описа на РС Разлог, в частта му, с която е отхвърлено подаденото
заявление от "Теленор България" ЕАД срещу длъжника М. М. П., за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 107,76 лева /сто и седем лева и седемдесет и шест
стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
********* от 16.11.2019г., Допълнително споразумение № ********* от 27.12.2019г. към
договор за мобилни услуги, с който е предоставено ползването на мобилен номер
**********.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост, както и за
неправилното приложение на материалния и процесуалния закон.
Поддържа се в жалбата, че неустойката е дължима поради предсрочното прекратяване на
сключения договор за мобилни услуги по вина на потребителя и същата е определена в
съответствие с описаното в раздел 3, т.2 от допълнително споразумение № ********* от
27.12.2019г. към договор за мобилни услуги. Излага се, че процесния договор е подписан от
страните, като с подписването му потребителят се е съгласил с условията на Оператора,
включително с начина на формиране на неустойките. Излага се, че размерът и основанието
за възникване на задължението за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя е уреден от страните в изричната
клауза – раздел 3, т.2 от Допълнително споразумение № ********* от 27.12.2019г. към
договор за мобилни услуги.
Навежда се в жалбата, че в случая искането не противоречи на закона и добрите нрави, тъй
като се касае за вземане основано на клауза, изразена по ясен и разбираем начин, като не са
налице обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същата е неравноправна. Излага
се, че съгласно задължителната практика на ВКС обективирана в т.3 на ТР № 1/15.06.2010г.
по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави е само
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
1
санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, като в тълкувателното решение са изброени
примерни критерии при преценка нищожността на уговорената неустоечна клауза, поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В случая от
съдържанието на представените договори за мобилни услуги не може да бъде направен
извод за уговаряне на неустоечна клауза, която да е в противоречие на добрите нрави, като
същата е израз на свободното договаряне на страните и е резултат от волеизявлението и на
двете страни по договора.
В жалбата се поддържа, че не следва да бъде споделено виждането на първоинстанционния
съд, че процесния договор за мобилни услуги е бланков и потребителя не е имал
възможност да влияе върху неговото съдържание. Излага се, че процесните клаузи изцяло
отговарят на критериите за индивидуално договорени клаузи застъпени в Решение № 98 от
25.07.2017г. по т.д.№ 535/2016г. на ВКС, ТК, т.о, като не са налице данни за това, че
потребителя е манифестирал желание да се запознае, да добави / да измени, да изрази
несъгласието си с определена клауза /включително писмено в самия договор, като не са
налице факти от които се установява, че спрямо него е осъществен отказ/възпрепятстване от
страна на търговеца да зачете манифестираното му желание да се запознае, да добави, да
измени или да изрази несъгласието си с определена клауза.
Жалбоподателя поддържа, че уговорения начин на формиране и размер на неустойката
съответстват на добрите нрави, изцяло съвместими са с общоприетите житейски норми на
справедливост и добросъвестност, като начинът по който се изчислява процесната
неустойка е изрично признат като допустим от правния ред и съответства на добрите нрави,
като в тази насока се цитира съдебна практика.
Поддържа се, че сама по себе си, така предвидената процесна клауза за неустойка
преследва и има за цел удовлетворяване на значим и допустим от закона интерес,
обосноваващ размяната на престации, като има за цел да обезпечи изпълнението на едно
задължение и да определи размера на вредите, които без да доказва кредиторът може да
претендира при неизпълнението му.
При направените с частната жалба оплаквания, се иска от съда да отмени постановеното от
РС Разлог разпореждане в обжалваната му част. Претендира се присъждане в полза на
жалбоподателя на сторените за настоящото производство разноски в размер на заплатената
държавна такса.
Препис от частната жалба не е изпратен до длъжника, в който смисъл е разпоредбата на чл.
413, ал. 2 от ГПК.
Подадената частна жалба е допустима, подадена е в срок, от надлежна страна имаща
правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт. Разгледана по същество частната
жалба е неоснователна. Аргументите за това са следните:
Районен съд Разлог е сезиран от "Теленор България" ЕАД със заявление по чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в общ размер от 463,78 лв.,
представляващо: 61,43 лева непогасена цена на получени мобилни услуги по фактура №
********** от 25.12.2019г. с настъпил падеж на 09.01.2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума от подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга, 258,60
лв. – непогасена цена на получени мобилни услуги по фактура № ********** от
25.01.2020г. с настъпил падеж на 09.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга; 35,99 лв. – непогасена цена
на получени мобилни услуги по фактура № ********** от 25.02.2020г. с настъпил падеж на
11.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението до
окончателното погасяване на дълга и 107,76 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договори по фактура № **********/25.05.2020г. с настъпил падеж на 09.06.2020г.
По отношение на вземането от 107,76 лева, представляващо неустойка, съставът на РС
Разлог е приел, че същото произтича от уговорки, които имат неравноправен характер. В
тази връзка първоинстанционният съдебен състав е посочил, че клаузата, посредством която
се предвижда, че при прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя
последният дължи неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, е неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата надхвърля обезщетителната й функция и
2
води до неоснователно обогатяване, че е в разрез с принципа за добросъвестност и води да
наличието на клаузи от договора, създаващи значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя на услугата, като на основание чл. 411, ал. 2, т. 3
от ГПК частично е отказал издаване на заповед за изпълнение за претендираното вземане за
неустойка.
Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е
спорно или не. Затова проверката, която сезираният със заявлението съд извършва по
подаденото заявление, се ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението
на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се
предвиди, в изключение от общото правило, че когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива. В чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, посредством
горепосочено изменение и допълнение е разписано, че съдът отказва издаване на заповед за
изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на
клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин
законодателят вменява в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи
не само за формалната редовност на заявлението, но и за съществуването или
предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от
общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въвежда изрично
задължение съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Предвид изложеното по-горе, правилно районният съд е осъществил
проверка, имаща за цел да установи налице ли е неравноправна клауза, във връзка с която е
породено процесното парично вземане. Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко
физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята
професионална дейност. В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от
приложените към заявлението договор за мобилни услуги и допълнително споразумение е
видно, че М. М. П. - лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си
правоотношения с "Теленор България" ЕАД има качеството на потребител.
Въззивният състав на ОС Благоевград, счита че РС Разлог правилно е отказал издаването
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата от 107,76 лв.
представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договори. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към
т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т. д. № 1/2009г. на ОСTK на
ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Според същото тълкувателно решение преценката за нищожност на
неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на
договора или прекратяването на договорното правоотношение. При сключване на договор за
мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя
ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да
заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал. От нормата на чл. 143
от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на
изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца, който е икономически по-силната
страна и потребителя – икономически по-слабата страна. От съдържанието на представения
към заявлението Договор за мобилни услуги, допълнително споразумение, както и от
общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че
всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го
прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора за
мобилни услуги е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина
на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща
3
няколко компонента– оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не
повече от три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, както и такава част от
разликата между стандартната цена на предоставеното на потребителя мобилно устройство
съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и действително заплатената
от потребителя цена за устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно – в тежест на търговеца, липсва.
Тоест, ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора
поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
В същото време, видно е от договора за мобилни услуги, че той е бланков, съдържанието му
не е предварително договаряно между страните и физическото лице-потребител не е имало
възможност да влияе върху разпоредбите му и клаузите по него не са индивидуално
договаряни. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в
договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-
силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки
един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства „Теленор България“
ЕАД са предвидили в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи
само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право
на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния
оператор, липсва в така сключения договор за предоставяне на мобилни услуги. Предвид
гореизложеното, въззивният съдебен състав стига до извод, че така, както е уговорена
клаузата за неустойка, същата създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга.
Поради тези съображения разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на
физическото лице - потребител, имат неравноправен характер. С оглед изложеното
въззивната инстанция споделя изцяло приетото от първостепенния съд, като намира, че е
съобразено със ЗЗП.
Предвид горното РС Разлог правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение за
вземането за неустойка, тъй като е породено от клаузи, за които настоящият състав приема,
че са неравноправни, поради което постановеното разпореждане в атакуваната му част
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 13 от 04.01.2022г. постановено по ч. гр. д. № 1/ 2022 г.
по описа на РС - Разлог, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК подадено от „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование
„Йеттел България“ ЕАД/, с ЕИК ********* и седалище и адрес гр. София против М. М. П.,
за сумата 107,76 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в
размер на три месечни абонаментни такси, както и за претендираната законна лихва върху
сумата от 107,76 лева за времето от датата на подаване на заявлението /06.12.2021г., когато е
изпратено по пощата/ до окончателното погасяване на дълга.
Определението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4