№ 254
гр. Пловдив , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20205330207992 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 83 от 27.11.2020г. на
Д.Г.Д. за Директор на РИОСВ-Пловдив с което на „ТРИОНИКА
ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
област Пловдив, община Родопи, с.Извор, ул.“Бачо Киро“ № 1А
представлявано от *** си Д.С. на основание чл.136, ал.2, т.3, предл.първо и
второ, във вр. с чл.35, ал.3, във вр. с чл.35, ал.2, т.3 от Закона за управление
на отпадъците /ЗУО/ и чл.53 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.157, ал.7 от ЗУО е наложена имуществена санкция в
размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение по чл.136, ал.2, т.3,
предл.първо и второ, във вр. с чл.35, ал.3, във вр. с чл.35, ал.2, т.3 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ като събира и транспортира отпадъци без
регистрационен документ.
С жалбата се иска от съда да отмени издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност и неправилност. Съгласно жалбата доводи ще се
представят в съдебно заседание.
Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание
се представлява от адв.Х.Р., който поддържа искането за отмяна на НП
1
направено с жалбата. Представя писмено становище с доводи в подкрепа на
искането за отмяна на НП. С искането представя писмени доказателства че
МПС собственост на фирмата е влязло в страната през ГКПП на 29.05.2020г.
в периода от 21.05 часа – 21.38 часа. В пледоарията си представи доводи по
същество на искането за отмяна на НП. Претендира разноски.
Административно-наказващия орган редовно призован, в съдебно
заседание се юрк.Г.С. който оспорва жалбата. В пледоарията си представи
доводи за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото приема за
установено следното:Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, от правоимащо лице. Разгледана по същество се явява основателна.
На 09.06.2020г. в РИОСВ-Пловдив е постъпило писмо изх.№479/120/ от
02.06.2020г. на Директор на РИОСВ Благоевград с което уведомява че от
националния координационен съвет към МОСВ, в РИОСВ Благоевград са
постъпили документи (Анекс и VII и ЧМР) касаещи превоз на отпадъци
извършен от „Трионика Логистик“ ЕООД. Съгласно писмото дружеството не
притежава регистрационен документ, издадено по реда на Закона за
управление на отпадъците. Съгласно писмото, тъй като „Трионика Логистик“
ЕООД е с адресна регистрация в с.Извор, общ.Родопи се изпраща преписката
за решаване по компетентност. На 18.06.2020г. до дружеството е била
изпратена покана за явяване на представляващия дружеството за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение на 14.07.2020г.
На 14.07.2020г. против дружеството е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 42 от свидетелката Е.Ю. с който е
установено, че на 01.06.2020г. по електронната поща на РИОСВ-Пловдив е
постъпило НКЦ-169/01.06.2020г. от Национален координационен център към
министерството на околната среда и водите във връзка с осъществен внос на
отпадъци с код 15 01 02 – пластмасови опаковки, през вход ГПП-Видин.
Съгласно акта видно от представените Приложение VII на Регламент (ЕО) №
1013/2006 и международна товарителница към него е, ч извършения
транспорт на превоза е от дружество „Трионика Логистик“ ЕООД,
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление област Пловдив, община
Родопи, с.Извор, ул.“Бачо Киро“ № 1А. Съгласно акта количеството на
превозвания отпадък с код 15 01 02 е 20.660 кг. При направена справка се
2
констатира, че дружеството не притежава регистрационен документ за
събиране и транспортиране на отпадъци, както и че съгласно чл.35, ал.3 от
ЗУО за извършване на дейностите по ал.2, т.2 (събиране и транспортиране на
отпадъци по смисъла на §1, т.41 и 43 от допълнителните разпоредби) се
изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II.
Съгласно акта административното нарушение е извършено на 28.05.2020г.
което е установено с получаване на информация от Национален
координационен център с входящ номер в РИОСВ-Пловдив НКЦ-
169/01.06.2020г. Съгласно акта с това свое деяние „Трионика Логистик“
ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление област Пловдив,
община Родопи, с.Извор, ул.“Бачо Киро“ № 1А представлявано от *** си
Д.С. е осъществил състава на чл.136, ал.2, т.3, предл.първо и второ, вр. чл.35,
ал.3, вр. чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО. Актът е съставен в присъствието на
представляващия дружеството, подписан от него и другите посочени в акта
лица, без вписване на възражения от негова страна. На датата на съставяне на
акта е връчен препис от него на представляващия дружеството. В
законоустановения три дневен срок пред АНО е са били представени писмени
възражения от страна на дружеството относно съставения АУАН и
нарушението посочено в него.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в
което по идентичен с акта начин е направено описание на нарушението и е
посочена нарушената правна норма. Издаденото НП е връчено на
дружеството на 08.12.2020г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото
НП.
Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителката Е.Ю.
потвърди авторството на съставения акт, както и посочените в него факти
станали и известни от предоставената от НКЦ при МОСВ информация.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намери, че жалбата е подадена от лице с правен интерес и в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на
жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
3
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
4
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни
изводи:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед издалото НП лице е
компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във
връзка с разпоредбите на ЗУО съдът намира че АУАН е съставен от
компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.
Наказателното постановление е издадено в срок, но съдът счита че същото
следва да бъде отменено поради следните основания:
Дружеството – жалбоподател е санкционирано за извършено
нарушение по чл.136, ал.2, т.3, предл.първо и второ, във вр. с чл.35, ал.3, във
вр. с чл.35, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ като събира
и транспортира отпадъци без регистрационен документ. АНО е приел че
нарушението е доказано въз основа на приетите по делото доказателства и
най вече от приложената CMR - Международна товарителница за
автомобилен превоз. От приетите по делото доказателства съдът счита че не е
надлежно установено и доказано извършеното нарушение начина описан в
атакуваното НП.
Измежду многобройните конвенции, които регламентират отношения в
сферата на превозите, привилегировано място заема конвенцията за
международните автомобилни превози на стоки (Конвенция CMR) от 19 май
1956 г., сключена под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН.
Република България се присъединява към нея на 29 юли 1977 по силата на
издадения тогава Указ №1143. По своята същност тя не е митническа
конвенция, но има голямо практическо значение за системата на митническия
5
контрол и е необходим компонент при реализацията на производството по
обмитяването на стоките.
Съгласно чл.1 от Конвенцията, тя се прилага за всеки договор за
автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато
мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за
доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни
държави, от които поне една е договаряща страна. Това от своя страна
означава, че приложното поле на Конвенцията изключва превозите,
осъществявани между две точки вътре в дадена страна (вътрешните превози),
дори ако тази страна се е присъединила към Конвенцията. Важна особеност в
приложното поле на Конвенция CMR, е че тя не се прилага и при превози,
извършвани в обсега на международните пощенски конвенции, при превоза
на тленни останки и при превоза на вещи при промяна на местожителство. По
същество договора за международен превоз на стоки се установява с
товарителница, а в случая с Международна товарителница CMR.
Товарителницата по своя характер не е стоково-разпоредителен
документ, но служи като доказателство за точно и срочно доставена пратка в
крайния приемателен пункт. Тя може да се определи още като тристранен
договор, страни по който са изпращачът, превозвачът и получателят на
стоката. С най-голяма отговорност по силата на товарителницата е
превозвачът, който е отговорен за цялостната или частична липса или повреда
на товара от момента на приемането му за превоз до момента на доставянето
му, както и за забавата при доставянето му.
Съгласно разпоредбите на Конвенция CMR, изпращачът натоварва и
укрепва стоката на превозното средство по указание на превозвача (шофьора),
с оглед правилното разпределение на товара върху пода на автомобила.
Превозвачът трябва да внимава особено за състоянието на товара и
опаковката му, като при установена неизправност да изисква вписването на
съответна бележка в графа 18 на товарителницата. Вписването естествено
трябва да се съгласува с изпращача и при условие, че той не е направил
възражение. След проверка на данните вписани в товарителницата и на
действителното състояние на предадените за превоз стоки и при условие, че
няма никакви бележки, се счита че стоката е била приета в добро състояние.
От този момент до приключването на превозната операция, отговорност за
състоянието на стоката носи превозвачът. По време на разтоварването и
6
предаването на стоката на получателя, превозвачът (шофьорът) трябва да
присъства през цялото време. Ако няма резерви от страна на получателя
относно липси или повреди на товара, превозвачът иска писмено
потвърждение, в което да е указано, че стоката е получена в добро състояние.
Образецът на международната товарителница представлява комплект от
седем с еднаква поредна номерация части. Предназначението на отделните
екземпляри е:
- Част 1: Оригинал, отпечатан в червен цвят, който се предава на
изпращача след сключване на превозния договор.
- Част 2: Отпечатана в син цвят, която се предава на получателя след
съответната заверка от негова страна.
- Част 3: Отпечатана в зелен цвят, която остава в превозвача след
приключване на превозния договор.
- Части 4-7: Отпечатани в черен цвят, използват се за публично-правни,
статистически и др. подобни цели, предават се на митническите органи при
преминаване на граница, ако бъдат поискани.
По принцип съставянето на товарителницата се извършва от изпращача
или от представителя му (митнически агент, спедитор и др.), но се допуска
при договореност това да става и от превозвача. Попълва се на пишеща
машина или на друго печатащо устройство, като не се допуска зачертаване
или поправяне на данните в нея.
В графи от 1 до 15, 19, 21 и 22 се попълва информация от изпращача на
товара:
Графа 1 – посочва се точното наименование на изпращача, адреса му и
държавата на изпращане.;
Графа 2 – посочва се името (фирмата) на получателя, адреса и страната
му, както и номерата на телефона и факса или други средства за комуникация.
Графа 3 – Разтоварен пункт, вписва се държавата, града и улицата.
Графа 4 – Товарен пункт, вписва се мястото и датата на натоварване, с
оглед евентуалното неспазване срока за доставка.
Графа 5 – Приложени документи, описват се документите за извършване
на гранични и други формалности (Карнет TIR, разрешение за износ/внос,
сертификати, спецификации и др.).
Графи 6-12 – описват се подробно данните за товара, като знаци и
7
номера, брой колети, вид на опаковката, вид на стоката, статистически номер,
брутно тегло в кг., обем в куб.м. Не се допускат обобщени данни като “една
партида” и др., а при превоз на опасни товари (Спогодба ADR) трябва точно
да е вписан класа, цифрата и буквата. С оглед недопускането на претоварване
(свръхтовар), за конкретното превозно средство, теглото трябва да се
проверява.
Графа 13 – Указания на изпращача относно някои допълнителни
изисквания, касаещи превозната операция.
Графа 14 – Предписания за плащане на навлото, предплатено или
дължимо.
Графа 15 – Сумата на наложения платеж, който превозвача трябва
евентуално да събере от получателя (словом).
Графа 19 – Специални споразумения, вписват се направените от
превозвача забележки, относно размера на поеманата от него отговорност и
др.
Графа 21 – вписва се мястото и датата на съставянето на
товарителницата.
Графа 22 – подпис и печат на изпращача.
В така попълнената и предадена от изпращача на превозвача
товарителница, превозвачът попълва графи от 16 до 18, 20 и 23:
Графа 16 – Превозвач: вписва се наименованието, адреса, страната,
номерата на телефона и факса, както и имената на шофьора и
регистрационния номер на автомобила.
Графа 17 – Последователни превозвачи: вписва се името, адреса и страната
на всеки последващ превозвач, вкл. името на шофьора и регистрационния
номер на автомобила, като се иска от него разписка за получаване на стоката
с дата и подпис.
Графа 18 – Резерви и бележки на превозвача: вписват се бележки от типа
на “Липса на колет №…, 9 торби скъсани” и т.н., бележка по укрепването на
товара. Тези отклонения трябва да бъдат отстранени от изпращача или приети
от него.
Графа 23 – Подпис и печат на превозвача. При приемане на превоз за
обратен товар тази графа само се подписва от шофьора, без да се поставя
печат.
8
Получателят на стоката попълва Графа 24, като вписва мястото и датата на
доставката, подписва се и полага своя печат.
С това превозната операция приключва, превозвачът предава Екземпляр 2
от товарителницата на получателя, а Екземпляр 3 задържа за себе си.
В Графа 20 от товарителницата се посочват елементите за определяне
стойността на навлото и за сметка на кого е то.
При възникване на пречки по време на превоза (задържане в някоя
митница, нарушен срок, повреда, злополука, изменение на маршрута, кражба,
допълнителни грижи за опазване на товара и др.), превозвачът трябва
незабавно да уведоми изпращача, респективно получателя, за настъпилите
събития, с цел съгласуване на по-нататъшните си действия.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно действията по административно-наказателната
процедура, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
както и посоченото по горе съдът констатира че в хода на проведеното
административно наказателно производство не са представени реални
доказателства за извършен превоз на отпадъци от дружеството жалбоподател,
не е установено мястото на нарушението, началната точка и крайната точка
на този превоз, не е установено и дали наистина е бил доставен така
твърдения съгласно товарителницата това. В представената по делото CMR №
3714 ( като ксерокс копие ) е посочено че изпращач е фирма с адрес в
гр.Загреб, Хърватия. Посочено е че получател е индустриална зона Капатово,
с код 2872, община Сандански, дата на съставяне на товарителницата
28.05.2020г. В представената товарителница липсват данни графа 24 кой е
получател на стоката. Липсват и данни за доставянето и, което се
удостоверява с подписи и печат на получателя. По делото липсват и данни
кога наистина е влязло МПС в страната, тъй като датата на съставяне на
товарителницата не може да се приеме че е дата на извършване на превоза а
оттам и на нарушението. Така установеното представлява нарушение на
разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН в съставения АУАН с №
42/14.07.2020г. тъй като липсва посочване както на мястото на извършване на
9
нарушението, така и описание по същество на самото нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено. Следва да се отбележи, че съгласно
чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува
със съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение, който акт същевременно очертава предмета и пределите на
административнонаказателното обвинение, а също и информира нарушителя
за последното, във връзка с упражняване правото му на защита. Предвид това
е недопустимо основни факти и обстоятелства по твърдяното нарушение,
каквито съставляват мястото на извършване и обстоятелствата по същото, да
липсват в АУАН, съответно и при издаване на НП от
административнонаказващият орган. Посочените нарушения на разпоредбите
на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН следва да се преценят като такива от категорията
съществените процесуални нарушения, доколкото лишават лицето, посочено
като нарушител, от правото му да се запознае с повдигнатото му
административнонаказателно обвинение, както и от правото му да отрази
обяснения и възражения по реда на чл.42, т.8 от ЗАНН, а също и да направи
допълнителни такива по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Също на самостоятелно
основание, в нарушение разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, както
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в последните не
е сторено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, доколкото липсва посочване на всички съставомерни факти във
връзка с последното. Доколкото последният факт е от значение за преценка
дали изобщо в случая е осъществено нарушение, то съдът намира, че
описаното нарушение разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, както и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление е от категорията на
съществените процесуални нарушения, доколкото лишават лицето, посочено
като нарушител, от правото му да научи съставомерните по твърдяното
нарушение факти. Горните съществени процесуални нарушения мотивират
отмяна на наказателното постановление, без да бъде изследван въпроса за
правилността на същото.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
10
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на дружеството - жалбоподател
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита в който е
отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 620 лв.,
което е изплатено изцяло към момента на сключване на договора.
По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно
чл.63, ал.4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност, тъй като е проведено едно заседание и събрани само гласни
доказателства. Съдът намира че заплатения адвокатски хонорар е съобразен с
разпоредбите на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, които предвиждат при правен
интерес от 7000 лева минимален размер от 620 лв. Доколкото се прилага
чл.205 от АПК по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
РИОСВ - Пловдив да заплати направени от дружеството - жалбоподател в
настоящото производство разноски в размер на 370 лв. по съображенията,
изложени по-горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 83 от 27.11.2020г. на Д.Г.Д.
за Директор на РИОСВ-Пловдив с което на „ТРИОНИКА ЛОГИСТИК“
ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление област Пловдив,
община Родопи, с.Извор, ул.“Бачо Киро“ № 1А представлявано от *** си
11
Д.С. на основание чл.136, ал.2, т.3, предл.първо и второ, във вр. с чл.35, ал.3,
във вр. с чл.35, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и чл.53
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.157, ал.7
от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/
лева за нарушение по чл.136, ал.2, т.3, предл.първо и второ, във вр. с чл.35,
ал.3, във вр. с чл.35, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/
като събира и транспортира отпадъци без регистрационен документ.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Пловдив
ДА ЗАПЛАТИ на „ТРИОНИКА ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление област Пловдив, община Родопи, с.Извор,
ул.“Бачо Киро“ № 1А представлявано от *** си Д.С. сумата от 620
/шестстотин и двадесет/ лева представляваща съдебни разноски пред Районен
съд гр.Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12