НОХД № 1750/2016 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по тъжба от В.З.Н. с ЕГН: **********
срещу подсъдимите Б.И.Р. – роден на *** г. в с. Семчиново, живущ ***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование,
работещ, ЕГН: **********, Г.Н.И. – роден
на *** г. в гр. Пазарджик, живущ ***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН: **********, П.Б.А.
– роден на *** г. в гр. Стамболийски,
живущ ***, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с основно
образование, работещ, ЕГН: ********** и Г.П.А. – роден на *** г. в гр. Пазарджик, живущ ***, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование,
работещ, ЕГН: ********** за това, че на 15.07.2016 г., около 1:30 ч., на ул. „35-та“, в с. Семчиново, общ. Септември, в съучастие,
като съизвършители, са осъществили от обективна и
субективна страна при пряк умисъл престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, като
са нанесли побой на тъжителя по начина, подробно описан в обстоятелствената
част на частната тъжба, с който са му причинили множество леки телесни повреди,
подробно описани в нея.
По делото са приети за съвместно разглеждане граждански
искове от пострадалия В.З.Н. срещу всеки един от подсъдимите за сумата от по
1500 лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от момента на извършване на деянието – 15.07.2016 г. до окончателното й погасяване. Конституиран като
граждански ищец е пострадалият В.З.Н..
Подсъдимите не се признават за виновни по така
повдигнатото обвинение. Заявяват, че на инкриминираната дата пострадалият Н. уринирал
на улицата пред дома си, след което на направена забележка от подсъдимия Б.Р.,
тръгнал да се разправя с него и с подсъдимия Г.И., като ударил последния. В
конфликта се намесили и други лица от семействата на тъжителя и подсъдимите,
като свидетелката Л.Р. – дъщеря на Б.Р. - ударила с бутилка по главата
тъжителя, който паднал на земята. Отричат някои от тях да е удрял тъжителя.
В съдебно заседание повереникът
на пострадалия поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени
материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимите са извършили
престъплението, за което им е повдигнато обвинение с тъжбата. Пледира съдът да
признае подсъдимите за виновни, като бъдат освободени от наказателната
отговорност с налагането на административно наказание глоба в по-висок размер
по реда на чл.78а, ал.1 от НК, както и да бъдат уважени гражданските искове. Претендира
и заплащането на разноски.
Защитата моли за признаване на подсъдимите за
невиновни. Излагат се доводи, че не е доказано по несъмнен начин, че четиримата
са извършили деянието, за което са обвинени.
В дадената им последна дума подсъдимите Б.Р. и Г.И. заявяват,
че искат да бъдат оправдани, а подсъдимите П.А. и Г.А. предоставят на съда да
решава.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят В.Н. и подсъдимите Б.Р., Г.И., П.А. и Г.А.
са съседи. Всички живеят на една улица в село Семчиново – ул. „35-та“, като
тъжителят живее на № 5, П.А. и Г.А. (баща и син) до него на № 7, Г.И. – срещу
тъжителя на № 2Б, а Б.Р. – на № 2А до И.. Отношенията между семейството на
тъжителя и семействата на подсъдимите били обтегнати поради чести конфликти от
битов характер. На 14.07.2016 г. през деня възникнал пореден конфликт за
изхвърлен боклук между свидетелката П. Н. – съпруга на тъжителя и Е.И. –
съпруга на подсъдимия Г.И.. Същия ден вечерта в дома на тъжителя били на гости
свидетелите Ж.К.И. - брат на П.Н., неговата съпруга З.М.И., племенникът на
тъжителя Д.С.Х., съпругата му Г.Б.Х. и дъщерята на тъжителя Д.В.Н. с
8-годишното й дете Д.. По време на вечерята, която била на маса на двора на
тъжителя, се говорило за поредния конфликт със съседите. Тъжителят употребил
известно количество алкохол. Още преди полунощ Г.Х. се прибрала в дома си,
който бил на около 40 метра от къщата на тъжителя. След полунощ Д.Н., която също
живеела наблизо, се прибрала в дома си, за да преспи бебето си. По същото време си тръгнали и Ж. и З. Иванови,
а наскоро след тях и Д.Х., който бил останал последен. Той си тръгнал около
01,00 ч. вече на 15.07.2016 г. Тъжителят В.Н. тръгнал да изпраща Д.Х. до
входната си врата. По същото време в къщата на подсъдимия Б.Р. от другата
страна на улицата, също на двора се намирали подсъдимите Б.Р. и Г.И., съпругата
на Б.Р. – свидетелката З.С.Р., дъщеря им Л.Б.Р., братовчед му В.В.Р. и дъщерите на Г.И. – свидетелката М.Г.И. и Х.Г.И.. Те също се
били събрали в двора на Р., след като по-рано през деня били да прибират сено. По това време подсъдимите П. и Г. А. също били на
двора в дома им заедно със свидетеля Б.П.А. – син на първия и брат на втория и
техните семейства. Пред двора на тъжителя на улицата бил паркиран неговия
автомобил. След като изпратил Х., тъжителят застанал до автомобила си и
уринирал на улицата. Това било възприето от намиращите се от другата страна в
двора на Б.Р. лица. Подсъдимият Б.Р. извикал на тъжителя дали не го е срам да пикае на улицата. В.Н. започнал да вика в отговор срещу
него. Свидетелката П.Н. излязла на улицата и тръгнала да прибира съпруга си, за
да не се разправя. Успяла да го прибере, но тъжителят отново излязъл на улицата
и се отправил към двора на Б.Р., като продължил разправията, в която се
включила и свидетелката З.Р.. По същото време подсъдимият Г.И. бил излязъл от
двора на Б.Р. и тръгнал да се прибира. Тъжителят се отправил към него и го ударил
по врата. Намесил се и свидетелят П.Н.И. – брат на подсъдимия Г.И., който от
съседния двор видял случващото се и тръгнал да ги разтърве. Той дръпнал брат си
и тъжителя и ги разтървал. По това време шумотевицата вече била голяма и от
съседните къщи започнали да излизат и други лица – подсъдимите П. и Г. А. заедно
със свидетеля Б.П.А., както и свидетелката Е.И. – съпруга на подсъдимия Г.И.,
която до този момент била в дома си. З.Р. също излязла и се разправяла с
тъжителя. В скандала се включила отново и П.Н.. Всички се разправяли, дърпали и
бутали. В един момент тъжителят Н. бутнал З.Р. и двамата паднали на земята.
Подсъдимият Б.Р. тръгнал да се намеси, като в този момент обаче дъщеря му –
свидетелката Л.Р. го изпреварила, взела едно празно четвъртито шише от уиски от
масата в двора им и изтичала към тъжителя, който в този момент тъкмо се
изправял. Л.Р. го ударила със шишето по главата, което се счупило. От главата
на тъжителя шурнала кръв. Силните шумове от скандала се чули и до домовете на
свидетелката Д.Н., на семейство Х. и до
този на свидетеля Ж.И.. Д.Н. се отправила да види какво се случва. Към мястото
се отправила и Г.Х., а около 5 минути след нея и съпругът й Д.Х.. И двамата
заварили В.Н. гол до кръста, с окървавена глава, а по земята имало стъкла от
счупени бутилки. Около него Д.Х. видял З.Р., Л.Р. и подсъдимия Б.Р., които се
разправяли с тъжителя. Наблизо бил и подсъдимият Г.И. и неговата съпруга, както
и дъщерите им. Свидетелката П.Н. била бутната на земята. Г.Х. й помогнала, като
я вдигнала и я вкарала вътре в двора на къщата на Николови. В същото време
съпругът й Д.Х. вдигнал В.Н. и го избутал зад себе си в посока двора на къщата
на тъжителя, за да предотврати продължаването на инцидента.
Тъжителят
се облегнал на мрежата на оградата на двора си. В този момент подсъдимите Г.П.А.
и неговия баща П.Б.А. започнали да го налагат с юмруци и ритници, а тъжителят
се свил и не им отвръщал. В този момент се появила и свидетелката Д.Н.. П.Н. се
обадила на телефон 112, за да съобщи за случващото се. Това преустановило
конфликта и боя над тъжителя от страна на П. и Г. А.. На място пристигнал
полицейски патрул при РУ МВР Септември в състав свидетелите А.Д. и Х.С.,***.
Тъжителят бил откаран с линейката в болничното заведение за оказване на спешна медицинска
помощ. Полицейските служители с помощта на свои колеги отвели в РУ МВР
Септември установени участници в инцидента, където им снели обяснения и
съставили протоколи за предупреждение по ЗМВР. Още същия ден - 15.07.2016 г. тъжителят
посетил съдебен лекар и е освидетелстван със Съдебномедицинско удостоверение № 158-1/2016
г. на ОКПСМ при МБАЛ Пазарджик АД.
По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза, от чието заключение е видно, че тъжителят е получил следните
телесни увреждания: Разкъсно-контузна рана с размери
2 х 1 см по дясната теменно-тилна област на главата; Разкъсно-контузна
рана с размери 0,5 х 0,5 см по лявото ухо, в горния му полюс, кървяща; Синкаво кръвонасядане, с размери 3 х 3 см в сърдечната област на
гърдите; Охлузване на кожата, без коричка, с размери 10 х 1 см над лявото
гръдно зърно; Охлузване, без коричка, с размери 15 х 5 см в дясната гръбна област, в горната част; Под него има друго подобно
охлузване, под формата на буква „Л”, с размери 4 х 0,1 см за всеки лъч; Ивицовидно охлузване на кожата, с размери 8 х 0,1 см, без
коричка по предновътрешната повърхност на лявата
мишница; Порезна рана по десния крак, на големия пръст (първи), започваща от
ръба на нокътя и вървяща надолу и свършваща по крайната част на първи пръст, с
дължина 2 х 0,5 см. Съгласно заключението контузията на главата е причинила на
пострадалия В.З.Н. - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Разкъсно-контузните
рани по главата и порезната рана по крака са му причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК за около
десетина дни от датата на травмата, а охлузванията и кръвонасяданията
- болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК за около 2-4 дни от
датата на травмата.
Съгласно заключението на вещото лице гореописаните
травматични увреждания са причинени по следния механизъм: Разкъсно-контузните
рани, охлузванията и кръвонасяданията са получени в
резултат на действието на твърд, тъп (тъпоръбест)
предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят, да са получени така,
както съобщава пострадалият в предварителните сведения, при удари с твърди
предмети (здрави стъклени бутилки), юмруци и ритници към момента на инкриминирата дата. Порезните рани са получени от
действието на остър, режещ предмет, чрез удар с или върху такъв, какъвто може
да бъде и счупена стъклена бутилка, към момента на инкриминирата
дата.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия Г.П.А.,
показанията на свидетелите П.К.Н., Д.С.Х., Д.В.Н., В.В.Р.,
Б.П.А., П.Н.И., Й.В.Б., Х. Г.иев С., А.Б.Д., Г.Б.Х., А.З.Н.,
З.С.Р., Л.Б.Р.,
Е.М.И., Ж.К.И., М.В.М. и М.Г.И.,
проведените очни ставки между част от тях,
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, както и от писмените
такива – съдебномедицинско удостоверение и медицинска документация, писмо от НС
112 Кърджали с приложен компакт диск, справки за съдимост, характеристични
справки. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Й.В.Б., Х. Г.иев С., А.Б.Д., Д.С.Х., М.В.М. и Г.Б.Х.. Същите са категорични, взаимнодопълващи
се и кореспондиращи с останалите събрани доказателства по делото. Техните
показания следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена
стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко възприети от тези свидетели
и са дадени от лица, което не са заинтересовани от изхода на делото. Тези факти
се потвърждават и от всички останали събрани доказателства по делото,
включително част от показанията на останалите свидетели, както и дадените от
подсъдимия Г.А. обяснения. Тези показания разкриват горепосочената фактическа
обстановка. Особено ценни в тази насока, освен показанията на полицейските
служители, са показанията на свидетелите-очевидци на инцидента Д.С.Х. и Г.Б.Х..
И двамата са роднини на тъжителя и неговата съпруга, посочени са като свидетели
от страна именно на частния тъжител, но техните показания са единствените
показания на свидетели-очевидци на инцидента по делото, които не само не са
тенденциозни в посока на едната или другата страна по делото, но точно
обратното – те дават показания, които са ясни, логични и подкрепят както
обвинението в някои негови части, така и защитната теза. Съвсем разбираемо е, че именно тези показания
следва да залегнат в основата на присъдата на настоящия съдебен състав по
делото, тъй като са дадени от безпристрастни лица. Показанията на останалите
свидетели-очевидци на инцидента или на тези, чули за него от участниците в
случилото се, съдът кредитира с особено внимание и частично, в различните им
части и в различен обем, доколкото са дадени от лица, които са пряко
заинтересовани от изхода на делото. Така например съдът не кредитира
показанията на П.Н. – съпруга на тъжителя, че последният е бит от подсъдимите Г.И.
и Б.Р., докато самата тя е бита от техните съпруги и дъщери. Тези нейни
твърдения не се подкрепиха от нито един друг свидетел-очевидец. Нито Д.Х., нито Г.Х., нито дори и Д.Н. – дъщеря на
тъжителя - не са видели подсъдимите И. и Р. да удрят тъжителя. Х. са
категорични, че като пристигнали на мястото тъжителят и подсъдимите И. и Р.
само се разправяли. Според Х.: „Отидох и видях чичо ми целият в кръв. Аз
веднага се хвърлих и го дръпнах, той беше долу на земята, беше приклекнал, над
него бяха Борислав, жена му и дъщеря му“, а според Х.: „Имаше доста хора. В.
беше до половината гол, от кръста нагоре. Отзад беше разкървавен. Имаше счупени
бутилки по земята. Жена му беше на земята и тя плачеше. В. беше пред неговата
порта. При него бяха Г. и Б.. Дърпаха се нещо, разправяха се“. От показанията на Д.Н.: „После аз изтичах
нагоре и като стигнах до тях - родителите ми са комшии с П. и Г.А. и те двамата
биеха баща ми, удряха го, а Г. удари баща ми със шише по главата“. Видно от така дадените показания на тези
свидетели, че по никакъв начин не се установи точно подсъдимите Р. и И. да са
удряли тъжителя Н.. Ето защо твърденията в тъжбата, че подсъдимите И. и Р. са
удряли тъжителя останаха недоказани, доколкото единствено в тази насока са
показанията на свидетелката П.Н., но последната, освен че е съпруга на
тъжителя, е в дългогодишни обтегнати отношения със съседите си, поради което
няма причина нейните показания в тази част да бъдат кредитирани. Пак в нейните
показания се твърди, че ударът с бутилка по главата е нанесен върху тъжителя от
подсъдимия Г.А.. Това заяви и нейната дъщеря Д.Н., видно от цитираното по-горе.
Съдът не кредитира показанията и на двете в тази насока, като тенденциозни и
неотговарящи на обективно случилото се. Причината за това са отново показанията
на семейство Х.. Според последните, при пристигането им на място, тъжителят
вече е бил ударен с бутилката по главата, тъй като е бил окървавен, а по земята
е имало счупени бутилки. Според Х.: „Аз го (тъжителя – бел. на съда) издърпах,
той се изправи и го бутнах зад мен, бутнах и другите и като ги разбутах, се
обърнах отново към него и видях П. и синът му Г. как го бият и налагат – биеха
го с юмруци, ритници, а той се беше опрял на оградата и го налагат. Той се беше
свил, те отгоре го налагаха, той не им отвръщаше“. Освен това Х. посочва за
свидетелката Д.Н., че: „Аз дръпнах чичо ми зад мен, но в този момент не съм
видял дали е облегнат на оградата или не. Дъщерята на В.Н. беше вътре у майка
си“. И най-вече: „Не съм видял някой да удря чичо ми със шише по главата, аз
когато отидох и той вече имаше рана по главата“. Според свидетелката Х. пък: „Г.
и П., когато ритаха В. и мъжът ми беше там. В краката го ритаха, в главата, не
съм обърнала внимание точно къде, но със сигурност го удряха. С юмруци“. Също
така: „Мъжът ми веднага мина по средата да ги разбута, да не се разправят. Аз
помогнах на П., вдигнах я от земята и я прибрах вътре. Те си говорят, дърпат
се, ние ги бутаме. По едно време В., другите комшии Г. и П., видях как беше
полегнал, те го ритаха и го удряха В.. Той беше на земята. Бащата и сина бяха -
Г. и П.“ и „Преди това не съм видяла кой го удари В.“. Видно е от всичките тези
показания, че тъжителят е бил ударен с бутилката по главата преди пристигането
на мястото на инцидента на Д.Х. и Г.Х.. Нещо повече – според последните
свидетелките П. и Д. Николови по време, когато тъжителят е удрян от подсъдимите
Г. и П. А., са бил вътре в двора на дома им. Следователно се поставя въпросът
кой е нанесъл удара с бутилка по главата на тъжителя, след като това
категорично не са били подсъдимите Г. и П. А.. В тази насока са показанията на
свидетелите В.В.Р., Б.П.А., П.Н.И., З.С.Р., Л.Б.Р., Е.М.И. и М.Г.И..
Всички те, макар и роднини на подсъдимите, поради което и техните показания
следва да се преценяват с особено внимание през тази призма, все пак са
категорични и безпротиворечиви, че този удар с
бутилка е нанесен от свидетелката Л.Р.. За опровергаване на изнесеното от тези
свидетели не се събраха никакви доказателства от страна на обвинението. Нещо
повече - в тази насока е и заявеното от вещото
лице д-р П. в съдебно заседание, че: „Дори удар
с бутилка в ръка или хвърлена бутилка би могла да доведе до разкъсно-контузна
рана в областта на главата, още повече, че оплакванията му (на тъжителя - бел.
на съда) и като цяло травматичното увреждане не е с такава тежест, която да
каже, че кинетичната енергия е била значително висока, за да се получи
съответно дадената травма със счупени подлежащи кости и други. Тя е нанесена не
с голяма кинетична енергия, но е достатъчна, за да разкъса подкожната тъкан,
която е непосредствено над черепа“. Това, че ударът не е нанесен с голяма
кинетична енергия и не е довел до счупване на кости на черепа, а само до разкъсно-контузна рана на главата сочи, че е напълно
логично този удар да бъде нанесен от непълнолетната Л.Р., така, както самата тя
го описва и така, както го описват останалите свидетели - В.В.Р., Б.П.А., П.Н.И., З.С.Р., Е.М.И. и М.Г.И..
Съдът всъщност не кредитира показанията на последната група свидетели
единствено по отношението на техните твърдения, че след удара с бутилка от
страна на Л.Р. спрямо тъжителя, инцидентът е приключил, т.е. тъжителят не е
удрян с крака и юмруци от страна на подсъдимите Г. и П. А.. Освен, че това
противоречи на изнесеното от свидетелите Х., както и на П. и Д. Николови в тази
им част, то противоречи и на установените увреждания в съдебно-медицинската
експертиза - синкаво кръвонасядане, с
размери 3 х 3 см в сърдечната област на гърдите; Охлузване на кожата, без
коричка, с размери 10 х 1 см над лявото гръдно зърно; Охлузване, без коричка, с
размери 15 х 5 см в дясната гръбна област, в горната
част; Под него има друго подобно охлузване, под формата на буква „Л”, с размери
4 х 0,1 см за всеки лъч; Ивицовидно охлузване на
кожата, с размери 8 х 0,1 см, без коричка по предновътрешната
повърхност на лявата мишница. Тук следва да се отбележи и, че съдът не споделя доводите на защитата,
че тези увреждания са получени от падането на тъжителя върху купчина камъни,
така както съобщава последната група свидетели. Видно е, че се касае за
увреждания както в предната част на тялото – гърдите, подмишницата, така и в гръбната част. Дори и да е приемем, че тъжителят е паднал
напред върху камъните, остава отворен въпросът как са получени ударите в гръбната част. Ето защо съдът категорично счита, че последно
посочените увреждания са получени в резултат на удари с юмруци и ритници към момента на инкриминирата
дата, така както и вещото лице сочи в своето заключение като механизъм на
получаването им. А доказателствата, събрани по делото, сочат, че такива удари
са нанасяли по тъжителя само подсъдимите П. и Г. А.. Що се отнася до
уврежданията, довели до порезни рани на лявото ухото и големия пръст на десния
крак на тъжителя, то те безспорно са причинени от действието на остър, режещ
предмет, какъвто се явяват стъклата от счупената бутилка.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
Доказателствата по делото са безпротиворечиви
по отношение на неприязънта между страните по делото, възникналия скандал през
деня за изхвърлен боклук, уринирането същата вечер на тъжителя на улицата, отправените
му забележки за това от страна на подсъдимия Р., довели до започване на скандал
между двамата, в който се включили и семействата им, прерастването на словесния
скандал в бутане и размяна на удари, при което тъжителят е ударен с бутилка по
главата, която се счупила и порязала ухото му, а от стъклата по земята последният
нарязал пръста на крака си, падането на земята на тъжителя вследствие на удара,
намесата на Д.Х., който го вдигнал и последвалите множество удари с ръце и крака
по тялото на Н. от страна на подсъдимите П. и Г. А.. По делото не се събраха годни
доказателства, че подобни удари са нанасяни от подсъдимите Г.И. и Б.Р.. Обвинението
срещу тях се гради на твърденията на П.Н., които не следва да се кредитират в
тази им част и предположението, че след като са били на мястото на възникналия
скандал, са се включили в нанасянето на удари на Н.. Повдигането на обвинение в
тази насока срещу Г.И. и Б.Р. лежи основно върху това предположение, а съгласно
чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Самото им
присъствие на мястото на инцидента не обосновава повдигане на обвинение спрямо тях.
Единственият свидетел – очевидец, който сочи за тяхно участие в побоя над Н., е
съпругата на тъжителя, но нейните твърдения са тенденциозни и останаха
неподкрепени от други доказателства по делото. Свидетелката Н., която бе
разпитвана повече от един път в съдебно заседание и поставяна в няколко очни
ставки, дори на моменти влизаше в противоречия сама със себе си в нейните
твърдения.Така например остана неясно, как, след като по нейни твърдения, тя е
била наобиколена, бутната на земята и бита от четири жени, в същото време ясно
е възприела как И. и Р. бият мъжа й. Що се отнася до другите свидетели на
обвинението срещу Р. и И. – Д.Н., А.З.Н.,
З.С.Р. и Ж.К.И. - следва да се отбележи, че съгласно чл.117 НПК
със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят
е възприел лично, а не които са му внушени, подсказани или посочени от самия пострадал
или неговата съпруга. Както съдът отбеляза по-горе цялото обвинение срещу И. и Р.
почива на предположението, че са били на улицата и следователно те са удряли
пострадалия. Всеки, който е запознат отблизо с особеностите на ромския етнос и
който е попадал в подобни ситуации с тях, знае, че ромите черпят своята сила
именно тогава, когато се съберат в множество, на тълпа. Напълно логично е, че
след като Н. е тръгнал към двора на Р. да се разправя с последния, е
предизвикал гнева на всички намиращи се там негови роднини и приятели и те са излезли
вкупом да се разправят с него, което пък е довело и до излизането и на останали
съседи. Наказателната отговорност обаче е лична, като И. и Р. не следва да
носят отговорност за действията на всички участващи в скандала, събрали се в
тълпа, дори и те да са били част от тази тълпа. По отношение на тяхното участие
в побоя не са събрани по делото доказателства, които да са достатъчни те да бъдат
осъдени по повдигнатото им обвинение. Ето защо съдът категорично счита, че
обвинението спрямо тези двама подсъдими - Г.И. и Б.Р. не се доказа по безспорен и
категоричен начин и същите ще следва да бъдат оправдани изцяло по така повдигнатото
им обвинение.
Не така стои въпросът с подсъдимите П. и Г. А..
Обвинението спрямо тях по отношение на деянието по чл.130, ал.2 НК е доказано
по безспорен и категоричен начин. Именно те са били лицата нанесли юмручни удари
на Н., след като свидетелят Д.Х. го е избутал зад гърба си, далеч от
наобиколилите го лица от семействата на Г.И. и Б.Р.. След това А. го повалили
на земята и го ритали. Тези обстоятелства се потвърждават след съвкупна
преценка на показанията на П.Н., Д.Н., Д. и Г. Х. – всичките свидетели-очевидци
на случилото се. От заключенията на вещото лице по изготвената
съдебномедицинска експертиза категорично се установи, че травматичните
увреждания на Н. не могат да бъдат получени само от падане върху терена, защото
са разположени в различни анатомични равнини и области на тялото.
Предвид изложените фактически обстоятелства, се налага
правният извод, че с действията си подсъдимите П.А. и Г.А. са осъществили от
обективна и субективна страна престъпление по чл.130 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал. 1
от НК, на 15.07.2016 г. в с. Семчиново в съучастие като извършители са нанесли
на В.З.Н. лека телесна повреда изразяваща се в
охлузвания и кръвонасядания причинили му болка
и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, а именно: синкаво кръвонасядане, с размери 3 х 3 см в сърдечната област на
гърдите; Охлузване на кожата, без коричка, с размери 10 х 1 см над лявото
гръдно зърно; Охлузване, без коричка, с размери 15 х 5 см в дясната гръбна област, в горната част; Под него има друго подобно
охлузване, под формата на буква „Л”, с размери 4 х 0,1 см за всеки лъч; Ивицовидно охлузване на кожата, с размери 8 х 0,1 см, без
коричка по предновътрешната повърхност на лявата
мишница. Съдът намира за безспорно установени всички елементи на престъпния
състав.
От субективна стана подсъдимите П.А. и Г.А. са
съзнавали общественоопасния характер на деянието,
като са имали представа за всички елементи на състава, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици и са
искали тяхното настъпване – действали са при пряк умисъл. В подкрепа на горния
извод на съда е поведението на подсъдимите, които са знаели, че удряйки
пострадалия в областта на тялото и след падането му на земята, ритайки го с
крака, ще му причинят при всички случай травми и наранявания и въпреки това са
нанесли ударите. Те са съзнавали, че извършват действия, които според
използваните начини и средства са от естество да причинят увреждане на здравето
и телесната цялост на друго човешко същество, като са съзнавали най-общо, че
деянието им слага начало на причинния процес на телесното увреждане на
жертвата.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред, на чуждата телесна
неприкосновеност и многогодишните междусъседски дрязги и разправии, като
очевидно в конкретния възникнал скандал, подсъдимите са видели добра възможност
да се саморазправят с тъжителя, а последният очевидно е бил с отслабена физическа
защита, след като му е бил нанесен удар с бутилка по главата от страна на Л.Р.,
а и с оглед употребения по-рано алкохол. В дадените обяснения пред съда Г.А. не
само не отрече, че има конфликти с тъжителя, но дори заяви, че последният му
драскал автомобила, за което и сигнализирал в полицията. След като оттам обаче не
са предприети мерки, А. очевидно са предприели горепосочените действия на
саморазправа с тъжителя.
Съдът, след съвкупна преценка на всички обстоятелства
по делото, които се доказаха по безспорен начин, изложени по-горе в
установената фактическа обстановка, намира, че деянието по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК е
извършено от подсъдимите Г. и П. А.. Не са налице условия за приложението на
привилегирования състав на чл.132, ал.1 от НК, тъй като телесните повреди не са
причинени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което
са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или
негови ближни. По делото категорично е установено, че Н. не е извършил насилие,
нито е обидил, нито е наклеветил по някакъв начин Г. и П. А. в инкриминираната
вечер. Що се касае до обвинението по чл.130, ал.1 НК, касаещо
контузията на главата от удара с бутилка и порезните рани по ухото и крака, то
подсъдимите П. и Г. А. следва да бъдат оправдани по него, тъй като не се
установи именно те да са съпричастни към тези увреждания. Съдът вече изложи
подробно доводи по-горе кога, как и от кого са причинени тези увреждания и защо
А. нямат участие в тяхното причиняване, поради което не следва да ги
преповтаря.
По наказанието:
Санкцията предвидена в чл.130, ал.2 от НК предвижда
наказание лишаване от свобода до шест месеца
или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Подсъдимите Г. и П. А. са пълнолетни, неосъждани към момента на извършване на
деянието, не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма
от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Същевременно към датата на деянието не е налице никое
от основанията по чл.78а, ал.7 от НК в сила към онзи момент, изключваща
прилагането на института, тъй като с деянието не е причинена тежка телесна
повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние, не са налице множество
престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на властта при или по
повод изпълнение на службата му.
Поради
гореизложеното подсъдимите П.А. и Г.А. следва да бъде признати за виновни в
извършване на деянието по чл.130, ал.2, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 НК и освободени от наказателна
отговорност за извършеното престъпление с налагане на административно наказание
по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства съдът съобрази
възрастта им, чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и добрите
характеристични данни. Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подсъдимите П.А. и Г.А. административно наказание глоба в размер от
по 1000 лв. за всеки от тях, платима в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Пазарджик.
По гражданските искове:
С оглед недоказаността на обвинението спрямо Г.И. и Б.Р.,
ще следва и предявените спрямо тях граждански искове от тъжителя Н. да се
отхвърлят като неоснователни.
По отношение на предявените граждански искове от
пострадалия Н. против подсъдимите П.А. и Г.А. за сумата от по 1 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания в резултат от деянието на 15.07.2016 г., както и законната
лихва от уважения размер на иска от датата на увреждането - 15.07.2016 г. до
окончателното му изплащане, съдът намира същите за основателни по основание, но
не и по размер. По делото безспорно е установено, че подсъдимите П.А. и Г.А. са
извършили деянието по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал1 от НК с оглед гореизложените мотиви. Деянието е
извършено виновно. Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията
на подсъдимите и причинените вредоносни последици. От деянието са настъпили
неимуществени вреди за пострадалия, изразяващи се в болки и страдания от
причиненото телесно увреждане. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму, като съгласно
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Съдът, базирайки се на събраните и проверени по делото доказателства, счита, че
общо сумата от 1 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата е справедливо овъзмездяване
на претърпените болки и страдания от страна на пострадалия в резултат на
нанесената лека телесна повреда от подсъдимите. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, причинените на пострадалия болка и страдание следва да са преминали
за около 10 дни след травмата. Ето защо съдът намира, че сумата от 1 000
лв. се явява справедливо овъзмездяване за тези вреди,
като ще следва да се осъдят всеки от подсъдимите да заплатят на тъжителя сумата
от по 500 лв. Съдът счита, че предявените граждански искове за размера над 500
лв. до 1 500 лв. са неоснователни и следва да ги отхвърли като такива.
По разноските:
С оглед размера на уважения граждански иск ще следва
да се осъдят подсъдимите П.А. и Г.А. да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на по 50 лв. всеки от тях.
Ще следва да се осъдят подсъдимите П.А. и Г.А. да
заплатят солидарно на тъжителя В.Н. и сторените по делото разноски в размер на 1235,09
лв., за което по делото са приложени доказателства – вносни бележки, пълномощни
и договори за защита и съдействие. Видно от приложеното пълномощно тъжителят е
заплатил общо сумата от 2000 лв. на повереника за
воденето на делото срещу четиримата подсъдими. Тъй като с оглед изхода на
делото, двама от подсъдимите са оправдани, а останалите двама, които са
осъдени, не следва да носят отговорност за направените от тъжителя разноски по
отношение на обвинението в частта, касаеща Г.И. и Б.Р.,
то на основание чл.189, ал.3 НПК ще следва в полза на тъжителя да се присъди
само сумата от 1000 лв. Ето защо общата сума, която следва да заплатят
подсъдимите П.А. и Г.А. солидарно на тъжителя Н. е в размер на 1235,09 лв.
С оглед изхода на делото и оправдаването на
подсъдимите Г.И. и Б.Р., на основание чл.190, ал.1 НПК съдът следва да осъди тъжителя
В.Н. да им заплати сторените разноските по делото, които са в размер на 200
лева за всеки от тях за адвокатско възнаграждение, тъй като двамата са
заплатили сумата от 400 лв. на защитника си, видно от приложеното пълномощно по
договора.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: