Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 09.05.2023 год.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ..……………… в
публично заседание …..…
на осемнадесети
април ……………………………………..….....….……………..…………………..………….
през
2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ….…………………………………….…….
Павлина Петрова, ………….........................
като
разгледа докладваното от ........................... съдията Виктор Атанасов .......................
административно
дело ... №98 .........................
по описа за ........................ 2023 година
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на
Глава Х /чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.71 и във вр. с чл.68,
т.10, б.„а” от Закона за водите/ЗВ/.
Образувано е по жалба от „Устра - бетон” ООД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя му С. В. Х., против
Решение №РР-4848 от 12.01.2023 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” - град Пловдив, с което, на дружеството-жалбоподател е отказано издаване
на разрешително за ползване на воден обект - дере, представляващо ПИ с
идентификатор ***, с начин на трайно ползване (НТП) - „дере”, общинска публична
собственост, поречие на река Арда, което е част от повърхностно водно тяло с код
*** - „Река *** и притоците от *** до ***”, за заустване
на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект: „Производствена
база - бетоново стопанство”, находящ се в ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Кърджали, община Кърджали,
област Кърджали, по заявление с вх.№РР-07-40/06.07.2022 год. подадено в Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” от Ж. С. Х., в качеството й на управител на „Устра - бетон” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***.
Жалбоподателят сочи в
жалбата, че единствения мотив на решаващия орган, за да издаде обжалваното
Решение №РР-4848 от 12.01.2023 год. е, че била налична хипотезата на чл.68,
т.10, буква „а” от Закона за водите, а именно - че дружеството „има задължения
за публични вземания” и че в мотивите на обжалваното решение, административния
орган е разгледал цялата преписка по изискваната от дружеството информация
относно наличието или липсата на публични задължения и по-конкретно, от
цитираното в решението последно писмо на дружеството с изх.№58/29.12.2022 год.,
съответно с Вх.№РР-07-40(10) от 29.12.2022 год. и приложеното към него писмо с
изх.№*** на ТД на НАП Пловдив - офис Кърджали, било видно, че към 15.12.2022
год. дружеството има задължения, на обща стойност *** лева/***
лева и *** стотинки/. Сочи се, че въпреки този нищожен размер на
посоченото общо задължение към НАП, решаващият административен орган отново е
изискал служебно информация от НАП по електронен път на 09.01.2023 год., за
наличие или липса на задължения от дружеството, като в крайна сметка, с
цитираното в обжалваното решение Писмо с изх.№***/11.01.2023 год. на ТД на НАП
Пловдив, офис Кърджали, данъчните органи подали служебната информация, че
дружеството има задължения. Сочи се, че в оспорваното решение административният
орган сам бил посочил, че видът и основанието, на което се дължат и размера на
тези задължение не е посочен, предвид правилата за предоставяне на информация и
обема на същата от НАП. Така, от изложената до тук фактическа обстановка,
според жалбоподателя било видно, че решаващият административен орган подходил
изключително формално при разрешаването на случая, като въпреки представения от дружеството на
29.12.2022 год. документ от НАП, че задължението възлиза на нищожните ***
лева/*** лева и *** стотинки/, изискал
служебно нова справка и от получената такава на 11.01.2023 год., без конкретна
информация за размера и вида на задължения, произнесъл обжалвания отказ. Предвид
всичко изложено, жалбоподателят счита, че решаващият административен орган -
директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” е нарушил установения в АПК принцип на съразмерност, залегнал в чл.6 на
кодекса и с издаването на оспорваното решение причинявал на дружество вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел/чл.6, ал.5 от АПК/. Твърди, че това е
така, защото за едно нищожно публично задължение от *** лева, с постановения
отказ дружеството фактически щяло да спре работа на обект „Производствена база
- бетоново стопанство”, находящ се в ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по
Кадастралните регистри на град Кърджали, находящ се в
град Кърджали и така щели да бъдат нанесени несъизмеримо по-големи вреди, както
на дружеството, така и на държавата, от пропуснатите ползи от нереализирани
приходи и съответно незаплатени данъци и такси и не на последно място - на
работещите на обекта 4 работника, 4 машинни оператори на ТСМ, 17 шофьори на
специализирани тежкотоварни автомобили, които щяло да се наложи да бъдат
уволнени или с други думи, решаващият административен орган не избрал тази
възможност, която е най-благоприятна за държавата и обществото/чл.6, ал.4 от АПК/. Жалбоподателят сочи също така, че към настоящия момент дружеството
заплатило и тази дължима сума от *** лева и понастоящем нямало
публични задължения, видно от приложеното Удостоверение с изх.№*** от 23.01.2023
год. на ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали. В заключение жалбоподателят намира,
че следва да добави, че предвид широката и многообхватна стопанска дейност на
дружеството било напълно възможно,
въпреки приложената към жалбата справка от НАП за липса на данъчни задължения,
при една последваща служебна справка/дори и след
няколко дни/, инициирана от административния орган, органите на НАП отново да
подадат информация за налично текущо задължение на дружеството/за осигуровки,
данъци или лихви /, което можело отново да е в нищожен размер, но при такъв
формален подход на административния орган, исканото разрешение отново можело да
им бъде отказано и именно поради това, жалбоподателят настоява за справедлив,
балансиран и обективен подход от страна на администрацията при разрешаване на
настоящия случай. Предвид изложеното,
жалбоподателят молим да бъде отмененото оспореното Решение №РР-4848 от
12.01.2023 год. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - град Пловдив, като
незаконосъобразно и нецелесъобразно и да бъде задължен решаващия
административен орган да постанови друго, с което да издаде исканото
разрешително за ползване на посочения воден обект.
Към жалбата е приложено
като доказателство Удостоверение с Изх.№ ***
от 23.01.2023 год., издадено от ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят „Устра - бетон” ООД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител – адв.Т.Б. от АК-***, която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. В съдебно заседание излага и допълнителни доводи и съображения, като
счита, че от доказателствата по делото се установява, че при издаване на
оспорения акт е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно - след
като административният орган е констатирал или получил информация за това, че
дружеството има задължения, които биха могли да бъдат основание за издаване на
отказ, е следвало същият да изпълни императивно вмененото му задължение с
нормата на чл.61, ал.3 от ЗВ. Сочи, че в тази императивна разпоредба било
посочено, че административният орган е следвало да уведоми дружеството-заявител
за установите несъответствия и за правото му в срок да отстрани същите и това
задължение, по отношение на последно постъпилата информация за налични
задължения на жалбоподателя, не било изпълнено от страна на административния
орган. Твърди, че по този начин дружеството било възпрепятствано да се
възползва от правно-регламентираната възможност, като изпълни изискванията на
закона и ако действително е имало такива задължения, да ги плати в срок. Счита,
че в този случай административният орган е допуснал нарушение на разпоредбата
на чл.35 от АПК, като не е изяснил спорните факти и обстоятелства, като това
съществено нарушение на процесуалните правила е препятствало реализирането в
пълен обем на правата на заявителя, респективно, изпълнение на предвидените по
закон изисквания, за издаване на исканото разрешение. Освен това счита, че няма
категорични данни и доказателства, че към датата на издаване на оспореното
решение „Устра – бетон” ООД е имало публични задължения и че информацията, на
която се е позовал административния
орган, била с предходна дата – 11.01.2023 год., което не означавало, че на
12.01.2023 год., на която дата е издадено процесното
решение, дружеството-жалбоподател е имало задължения, като изискванията били
към датата на издаване на решението дружеството-жалбоподател да няма задължения.
По тези съображения и съображенията, изложени в жалбата, моли съда да постанови
решение, с което да постанови отмяна на оспореното решение за отказ, като
приеме, че същото е незаконосъобразно и да изпрати преписката на
административния орган за ново произнасяне по заявлението, подадено от „Устра –
бетон” ООД, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона,
както и моли да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - град Пловдив, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител - ст. юрк. И.П.К., който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.
Счита, че не са доказани посочените в нея пороци на обжалваното решение за
отказ, като в допълнение сочи, че директорът на Басейнова
дирекция е изискал от дружеството-жалбоподател с писмо изх.№РР-07-40/7/ от
21.10.2022 год., в 14-дневен срок, да заплати задълженията си или да ги
разсрочи. Сочи също, че след справка в НАП, от страна на Басейнова
дирекция, е установено, че задълженията не са погасени и че заявителят все още
има задължения за публични вземания. По изложените съображения, моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение,
както и претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на
жалбата:
Обжалваното решение за
отказ за издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е изпратено
на дружеството-жалбоподател със съпроводително писмо с Изх.№РР-07-40(12) от
12.01.2023 год. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” - град Пловдив/л.9/,
като видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.13/, решението е било получено от дружеството на 17.01.2023 год.
Видно е обжалваното решение, че в същото накрая изрично е указано, че решението
може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите
страни, чрез директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район ”, пред министъра на околната среда
и водите или пред Административен съд - град Кърджали.
Така, дружеството „Устра
- бетон” ООД *** е подало жалба против това решение, чрез директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – Пловдив, до министъра на
околната среда и водите, като жалбата е регистрирана в деловодството на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” – Пловдив с Вх.№РР-07-40(13)
от 25.01.2023 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.5/. Със съпроводително
писмо с Изх.№РР-07-40(14) от 03.02.2023 год. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – Пловдив/л.3-л.4/, така подадената жалба, ведно с административната преписка по
издаване на оспореното решение за отказ за издаване на разрешително за ползване на воден
обект, са изпратени на министъра на околната среда и водите, постъпили в МОСВ с
Вх.№Ж-10 от 06.02.2023 година. С писмо Изх.№Ж-8 от
17.02.2023 год. на министъра на околната среда и водите/л.2/,
постъпилата в МОСВ жалба от „Устра-Бетон” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу Решение №РР-4848 от 12.01.2023 год. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” за отказ за издаване на разрешително за ползване на воден обект -
дере, представляващо ПИ с идентификатор №***, с начин на трайно ползване
„дере”, общинска публична собственост, поречие на река Арда, което е част от
повърхностно водно тяло с код *** - „Река *** и притоците от *** и ***”, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за
експлоатация на обект „Производствена база - бетоново стопанство”, находящо се в ПИ с идентификатор №***, ПИ с идентификатор №***
и ПИ с идентификатор №*** по Кадастралните регистри на град Кърджали, община
Кърджали, област Кърджали и административната преписка по издаване на оспорения
акт, изпратена в МОСВ от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” с писмо вх.№Ж-10/06.02.2023 год.
(към Ж-8/03.02.2023 г.), на основание чл.88, ал.1, т.1 и ал.2 от АПК, са
изпратени по компетентност на Административен съд - Кърджали. В писмото изрично е
посочено, че съгласно чл.71 от Закона за водите (ЗВ),
разрешителното или решението за отказ на органа по чл.52, ал.1 от същия закон
подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК.
Разпоредбата на чл.71 (доп., бр.77 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г.)
от Закона за водите действително регламентира, че разрешителното или решението
за отказ на органа по чл.52, ал.1 подлежи на обжалване пред съответния
административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като съгласно общата разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК,
административните актове, какъвто представлява оспореното решение за отказ за издаване на разрешително за ползване на воден обект, могат да се оспорят по
съдебен ред в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им. В настоящия
случай, както бе посочено и по-горе, оспореното решение е получено от жалбоподателя
на 17.01.2023 год., а жалбата против същото е постъпила в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” на 25.01.2023 год. От
горното следва, че жалбата е подадена на 8-ия/осмия/ ден след получаването от
жалбоподателя „Устра – бетон” ООД *** на решението за отказ за издаване на разрешително за ползване на воден обект, от което следва, че е спазен
е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/-дневен срок за
оспорването на решението. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима
- подадена е в законоустановения срок, в предвидената
от закона писмена форма и изискуемото се съдържание и от лице – адресат на решението,
чиито права и законни интереси са пряко засегнати от него, т.е. от надлежна
страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд -
Кърджали, като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Административното
производство по издаване на обжалваното решение за отказ за издаване на
разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води в повърхностни води е започнало по повод на подадено от
жалбоподателя „Устра – бетон” ООД *** Заявление до директора неа Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”, с Вх.№РР-07-40/06.07.2022 год./л.50-л.55/, с което, на основание чл.46, ал.1, т.3,
б.„б” и чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите, е поискано издаването на
разрешително за ползване на воден обект - дере, представляващо ПИ с
идентификатор №***, с начин на трайно ползване „дере”, общинска публична
собственост, поречие на река Арда, което е част от повърхностно водно тяло с код
*** - „Река *** и притоците от *** и ***”, за заустване
на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект „Производствена
база - бетоново стопанство”, находящо се в ПИ с
идентификатор №***, ПИ с идентификатор №*** и ПИ с идентификатор №*** по
Кадастралните регистри на град Кърджали, община Кърджали, област Кърджали.
По повод горното
заявление, с писмо Изх.№РР-07-39(1)/40(1) от 26.08.2022 год. и
Изх.№РР-07-39(1)/40(1) от 26.08.2022 год. на директорът на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”/л.48/, до Агенция „Митници”, до
община Кърджали и до община Момчилград, са отправени запитвания относно наличие
или липса на задължения за публични вземания, установени с влязъл сила акт, на „Устра
Бетон“ ООД ***.
В отговор на това писмо,
с писмо Вх.№РР-07-40(3)/31.08.2022 год. на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”/техен
Изх.№32-292361 от 31.08.2022 год./л.42/, от Агенция „Митници” е постъпило удостоверение,
в което е удостоверено, че „Устра Бетон“ ООД ***. ЕИК ***, няма изискуеми
митнически задължения и други публични държавни вземания по смисъла на чл.162,
ал.2 от ДОПК, събирани от митническите органи. С писмо
Вх.№РР-07-40(5)/01.09.2022 год. на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”/с техен Изх.№24-00-1160/1/
от 30.08.2022 год./л.43-л.44/, от община Кърджали, във връзка исканата
информация за наличие на задължения, приложено, е постъпило удостоверение
Изх.№7043/29.08.2022 год./л.45/, от което е видно, че „Устра
Бетон“ ООД *** ЕИК ***, няма такива задължения.
По повод запитване по
електронен път, отправено до Националната агенция за приходите, от ТД на НАП -
Пловдив, офис Кърджали с писмо с Изх.№*** от 26.08.2022 год., регистрирано с Вх.№РР-07-40(4)
от 31.08.2022 год. на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/л.49/, е предоставена
информация за наличие или липса на задължения по чл.87, ал.11 от ДОПК, видно от
която, към датата 26.08.2022 год., „Устра Бетон“ ООД *** ЕИК ***, има
задължения.
По делото е приложено
писмо Изх.№РР-07-40(7) от
21.10.2022
год. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, адресирано до управителя на
„Устра-бетон” ООД ***/л.36-л.40/, с което, „Устра-бетон“
ООД *** е уведомено, че на основание чл.68, т.10, б.„а” от Закона за водите,
наличието на задължения е основание за отказ от издаване на исканото
разрешително, поради което на дружеството е указано, че в 14-дневен срок от
датата на получаване на писмото следва да заплати задълженията си или да разсрочи,
отсрочи или обезпечи същите, като представи в БД „ИБР” документ, удостоверяващ
липса на задължения към НАП, както и че при неизпълнение на горното, исканото
разрешително ще бъде отказано. Със същото това писмо, на основание чл.61, ал.3
от ЗВ, дружеството-жалбоподател е уведомено, че следва в 2-месечен/двумесечен/
срок да отстрани несъответствията във внесената от него документация, както и
да представи допълнително информация, изброена в 17 точки, като изрично е
указано, че при непредставяне на необходимите документи в посочения в писмото
срок, заявлението няма да се разгледа и няма да се открие производство по
издаване на разрешително.
В изпълнение на горното,
жалбоподателят „Устра Бетон“ ООД *** е представил исканата допълнителна
информация в писмо с Изх.№58/29.12.2022 год., регистрирано с
Вх.№РР-07-40(10)/29.12.2022 год. на БД „Източнобеломорски
район”/л.15-л.21/, като към същото това писмо, приложено, дружеството
е представило Заявление по образец №22 за издаване на разрешително за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води/л.22-л.27/, документ за платена такса за издаване
на разрешително/л.28/, както и Удостоверение с Изх.№***/15.12.2022 год.
за наличие или липса на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, издадено от ТД на
НАП – Пловдив/л.29-л.30/, офис Кърджали, видно от което, към
15.12.2022 год., жалбоподателят „Устра Бетон“ ООД *** има задължения.
Впоследствие, по повод
на поредно искане от БД „Източнобеломорски район” за наличие или липса на задължения на „Устра
Бетон“ ООД *** ЕИК ***, отправено по електронен път до НАП, на БД „ИБР” е
предоставена информация по чл.87, ал.11 от ДОПК, с Изх.№***/11.01.2023 год.,
регистрирана с Вх.№РР-07-40(11) от 12.01.2023 год. на БД „ИБР”/л.14/, от която е видно, че и
към 11.01.2023 год., посоченото дружество има задължения.
Така, в крайна сметка, е
издадено и оспореното в настоящото производство Решение №РР-4848 от 12.01.2023 год. на директора на
Басейнова дирекция за „Източнобеломорски
район”/БД „ИБР”/, за отказ за издаване на разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води/л.10-л.12/. В мотивите към решението
административният орган е приел, че юридически квалифицирано,
искането/заявлението/
Вх.№РР-07-40 от 06.07.2022 год. е за издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, на
основание чл.46, ал.1, т.3, б. „б” и чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите,
както и Наредбата по чл.135, ал.1, т.13 от същия закон. В решението
хронологично са описани всички постъпили в БД „ИБР” документи, издадени от ТД
на НАП – Пловдив, на основание чл.87, ал.6 и ал.11 от ДОПК, съдържащи
информация за наличието или липса на задължения на „Устра Бетон“ ООД *** В мотивите към
оспореното решение административният орган е посочил, че съгласно чл.68, т.10, б.„а” от ЗВ,
органът по чл.52, ал.1 отказва издаване на разрешително, когато заявителят има
задължения за публични вземания, с изключение на задължения по не влезли в сила
актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Направена е
констатация, че според информацията за наличие или липса на задължения по
чл.87, ал.11 от ДОПК с Изх.№***/11.01.2022 год., предоставена от ТД на НАП – Пловдив,
*** „Устра Бетон“ ООД *** ЕИК ***, има задължения, като вида им, основанието на което се дължат и размерът
им не е посочен, предвид правилата за предоставяне на информация и обема на
същата от НАП. Предвид това, от административния орган е прието, че са налице
обстоятелствата на посочената норма – чл.68, т.10, б.„а” от ЗВ, за постановяване
на отказ за издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води.
Така, в крайна сметка,
като е взел предвид горепосочените съображения и на основание чл.68, т.10, б.„а”
от ЗВ и в съответствие с правомощията, дадени му съгласно чл.54, ал.1, т.4 от
ЗВ, директорът на БД „Източнобеломорски район” е ОТКАЗАЛ да издаде разрешително за ползване на
воден обект - дере, представляващо ПИ с идентификатор ***, с начин на трайно
ползване (НТП) - „дере”, общинска публична собственост, поречие на река Арда,
което е част от повърхностно водно тяло с код *** - „Река *** и притоците от
*** до ***”, за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за експлоатация на обект: „Производствена база - бетоново
стопанство”, находящ се в ПИ с идентификатор ***, ПИ
с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Кърджали, община Кърджали, област Кърджали.
При така
установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка за законосъобразност
на оспореното решение на всички основания по чл.146 от АПК, съгласно
изискването на разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът намира, че жалбата,
разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката на законосъобразността на
атакувания административен акт, на основание чл.168 от АПК, съдът е длъжен да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Настоящият съдебен състав, най-напред, намира оспорения
административен акт за издаден от материално и териториално компетентен орган,
предвид разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ, според която, във всички
останали случаи на ползване на воден обект, т.е. извън изчерпателно изброените
в чл.52, ал.1, т.1 - 3 от ЗВ, разрешителното се издава от директора на съответната
басейнова дирекция. Същият разполага и с правомощието
да откаже издаването на такова разрешително, съгласно чл.68 от ЗВ. Разглеждания
случай не попада в лимитативно установените от чл.52, ал.1, т.1 - 3 от ЗВ
хипотези, поради което отказът да се издаде разрешително за ползване на воден
обект – дере, представляващо ПИ с
идентификатор ***, с начин на трайно ползване (НТП) - „дере”, общинска публична
собственост, поречие на река Арда, което е част от повърхностно водно тяло с код
*** - „Река *** и притоците от *** до ***”, за заустване
на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект: „Производствена
база - бетоново стопанство”, находящ се в ПИ с
идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Кърджали, община Кърджали,
област Кърджали, е издаден от материално и териториално компетентен орган, като
в случая това е директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - Пловдив. Оспореното решение е издадено, освен това, при спазване
на изискуемата се от закона писмена форма и според настоящия състав, съдържа
всички изискуеми се реквизити, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК,
като съдът намира, също така, че производството е проведено при липсата на
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби
на закона.
В тази връзка, следва
най-напред да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗВ, за
откриване на процедура за издаване на разрешително, кандидатите подават
заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, в което
се посочват изброените в чл.60, ал.1, т.1 - 5 данни и параметри, като според
ал.2 на същата норма, към заявлението се прилагат заверен документ за платена
такса за издаване на разрешително; актуална скица или карта на имотите, в които
ще се извърша дейността, заверена от съответния компетентен орган; документ, удостоверяващ
съгласието на собственика на съоръженията – при ползване на съществуващи
съоръжение с изключение на случаите по чл.13, ал.3. В разпоредбата на чл.60,
ал.13 от ЗВ са регламентирани процесуалните задължения на компетентния орган
след получаване на заявлението, като съгласно чл.60, ал.13, т.4 от ЗВ, същият
следва да изиска по електронен път от НАП, Агенция „Митници” и общините,
информация за наличие или липса на задължения. В случая, такова служебно
събиране на информация е било извършено с изискването й от посочените органи,
като наличието на задължения на дружеството е удостоверено единствено от
органите на НАП, респ. не са установени непогасени публични задължения към
Агенция „Митници” и към община Кърджали. В тази връзка съдът намира за
несъстоятелни изложените доводи от пълномощника на жалбоподателя в съдебно
заседание, че след като административният орган е констатирал или получил
информация за това, че дружеството има задължения, които биха могли да бъдат
основание за издаване на отказ, е следвало същият да изпълни императивно
вмененото му с нормата на чл.61, ал.3 от ЗВ задължение да уведоми
дружеството-заявител за установите несъответствия и за правото му в срок да
отстрани същите и това задължение, по отношение на последно постъпилата
информация за налични задължения на жалбоподателя, не било изпълнено от страна
на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.2, т.1 от ЗВ,
органът по чл.52, ал.1, в 20-дневен срок, проверява дали заявлението съдържа
изискващата се информация и приложения съгласно обявения образец, както и
съдържанието на приложените документи по чл.60, отговаря ли на изискванията на
закона, като цитираната по-горе ал.3 на чл.61 гласи, че когато не са изпълнение
изискванията по чл.60, органът по ал.1 уведомява заявителя да отстрани
несъответствията в срок до два месеца. От анализа на цитираните разпоредби може
да се направи извод, че проверката по чл.61, ал.2, т.1 от ЗВ се отнася до
съдържанието на заявлението и приложените към това заявление документи от заявителя
на разрешителното, като при несъответствие с изискванията за съдържание на
заявлението и представените приложения, органът дава срок за тяхното
отстраняване в двумесечен срок. Отправеното от административния орган запитване
за наличие или липса на задължения по чл.60, ал.13, т.4 от ЗВ до НАП, Агенция
„Митници“ и общините, представлява процесуално задължение на административния
орган и получената в тази връзка информация от съответните органи не попада в
обхвата на чл.61, ал.3 от ЗВ. Независимо от това, в настоящия случай,
решаващият орган при уведомяването на заявителя за отстраняване на
несъответствията на подаденото заявление и приложените документи с изискванията
на чл.60, извършено с писмото с Изх.№РР-07-40(7) от 21.10.2022 год., изрично е указал
на жалбоподателя, че във връзка с установеното наличие на публични задължения,
представляващо основание за отказ от издаване на разрешително за ползване на
воден обект по смисъла на чл.68, т.10, б.„а“ от ЗВ, следва да заплати същите
или да ги разсрочи, отсрочи или обезпечи, за което да представи в БД „ИБР”
съответния удостоверителен документ, т.е. на заявителя е дадена възможност да
отстрани констатираното от органа наличие на публични задължения, поради което
съдът счита, че не са налице твърдените от жалбоподателя допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до препятстване на жалбоподателя да
реализира правата си в пълен обем.
На следващо място, по
отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт, в разпоредбата на
чл.68 от ЗВ изчерпателно са изброени хипотезите, при които се отказва
издаването на исканото разрешително, като една от тях, предвидена в нормата на
чл.68, т.10, б.„а“ от ЗВ, на която е основан и отказът на административния
орган да издаде исканото разрешително, е наличието на задължения на заявителя
за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове,
както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Именно върху тези
обстоятелства се концентрира и настоящия правен спор, като съдът в настоящия
съдебен състав счита, че към момента на издаване на оспорения административен
акт, по отношение на „Устра Бетон“ ООД *** безспорно са били налице отрицателните
условия по чл.68, т.10, б.„а” от ЗВ за отказ от издаване на разрешително за
ползване на воден обект. В случая е установено, че дружеството има задължения,
като административния орган се е позовал на представената му от ТД на НАП –
Пловдив, офис Кърджали информация за наличието или липса на задължения по
чл.87, ал.11 от ДОПК, с Изх.№***/11.01.2023 год., в която процесното
обстоятелство е изрично отразено, като същото не се и отрича от жалбоподателя.
Обстоятелството, че цитирания документ, а и оспореното решение за отказ, не
съдържат данни за вида и размера на задълженията на „Устра Бетон“ ООД ***. в
каквато насока са част от съображенията в жалбата, не са от значение за
преценката на административния орган относно наличието или липсата на
задължения в хипотеза на чл.68, т.10, б.„а“ от ЗВ. Представената от ТД на НАП –
Пловдив информация/справка/ представлява официален удостоверителен документ,
издадена съгласно чл.87, ал.11 от ДОПК, предвиждащ, че за целите на
комплексното административно обслужване, компетентните органи и други правоимащи лица изискват и получават служебно по електронен
път от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници” и общините
информация за наличие или липса на задължения на лицата с изключение на
задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или
обезпечени задължения. Анализът на цитираната норма сочи, че макар да не
съдържа информация за вида и размера на задълженията, справката удостоверява
наличието на задължения, които не са разсрочени или отсрочени, не представляват
задължения по актове, които не са влезли в сила, или задължения, които са
обезпечени, т.е. коментираната от административния орган в оспореното решение и
налична в административната преписка справка от ТД на НАП – Пловдив,
офис
Кърджали, противно на твърденията на пълномощника на жалбоподателя в съдебно
заседание за недоказаност наличието на публични задължения, се
явява годно доказателство, установяващо наличието на публични задължения на
дружеството към НАП, които не са разсрочени, отсрочени или обезпечени, а както
се посочи по-горе, това е предпоставка, при наличието на която административния
орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да откаже исканото
разрешително за ползване на воден обект.
В хода на настоящото
производство дружеството-жалбоподател не ангажира никакви доказателства за
това, че към момента на издаване на оспореното решение - 12.01.2023 год., „Устра Бетон“ ООД *** не е
имало публични задължения, като по този начин тезата, твърдяна от административния
орган, че са налице отрицателни условия за отказ от издаване на разрешително по
смисъла на чл.46, ал.1, т.3, б.„б” от ЗВ, остава неразколебана и същевременно -
обоснована от гледна точка на наличните по делото доказателства. Ето защо, според
настоящия съдебен състав, постановеният отказ от страна на административния
орган, е в пълно съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона и следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.68,
т.10, б.„а” от ЗВ, за отказ за издаване на разрешителното за ползване на воден
обект, за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води.
Съобразявайки правилото
на чл.142, ал.1 от АПК, според настоящия съдебен състав, обстоятелството, че
към 23.01.2023 год. „Устра Бетон“ ООД ***. няма задължения, съгласно
представеното към настоящата жалба Удостоверение с Изх.№***/23.01.2023 год. за
наличие или липса на задължение, издадено на основание чл.87, ал.6 от ДОПК, от
ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, не се отразява на законосъобразността на
оспореното решение, тъй като това е последващ факт,
който не е съществувал към датата на издаване на атакувания административен
акт.
Така, с оглед всичко изложеното
по-горе съдът намира, че оспореният в настоящото производство административен
акт е постановен от материално и териториално компетентен орган, в установената
от закона форма и изискуемото се съдържание, при спазване на установените административнопроизводствени правила и при правилно
приложение на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие
с целите на Закона за водите, регламентирани в чл.2, ал.1 от същия закон.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира
подадената от „Устра Бетон“ ООД *** жалба срещу Решение №РР-4848 от 12.01.2023 год., издадено от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” - град Пловдив, за неоснователна и недоказана, а самото оспорено
решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и с
решението по настоящото дело, жалбата срещу същото следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора
и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника по жалбата, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.24,
изр.I/първо/ от Наредбата за заплащането на правната помощ,
следва да бъде осъден жалбоподателят „Устра -
бетон” ООД ***,
ЕИК ***, да заплати в полза на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” - град Пловдив, юрисконсултско
възнаграждение, в минималния регламентиран размер от 100/сто/ лева, съгласно
посочения по-горе текст от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така,
мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV
/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Устра
- бетон” ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано
от управителя му С. В. Х., против Решение №РР-4848 от 12.01.2023 год., издадено
от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - град Пловдив, с което, на
дружеството-жалбоподател е отказано издаване на разрешително за ползване на
воден обект - дере, представляващо ПИ с идентификатор ***, с начин на трайно
ползване (НТП) - „дере”, общинска публична собственост, поречие на река Арда,
което е част от повърхностно водно тяло с код *** - „Река *** и притоците от
*** до ***”, за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води.
ОСЪЖДА „Устра - бетон” ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя му С. В. Х., да заплати на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” - град Пловдив,
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 100.00/сто/ лева.
Препис
от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с
чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България,
в 14/четиринадесет/-дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ
Д И Я: