Присъда по дело №687/2024 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 2
Дата: 29 януари 2025 г.
Съдия: Румяна Вълчева Райкова
Дело: 20243600200687
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Шумен, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
и прокурора Е. Д. Я.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Наказателно дело от общ
характер № 20243600200687 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Д. Г., български гражданин, с ЕГН
**********, роден на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес и настоящ адрес в
гр.В., със *** образование, ***, работещ, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА, че на 01.12.2023г. в гр. Н.п., при управление на МПС – т.а. влекач
„МАН ТГА“ с рег. № *** с прикачено към него полуремарке „ШМИТЦ СКИ
24“ с рег. № *** нарушил правилата за движение, а именно – чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, който забранява на водача на пътно превозно средство от категория
„С+Е“ при управление на такова превозното средство в населено място да
избира скорост на движение по-голяма от 50 км./ч. и по непредпазливост
причинил смъртта на С.Й. Д., б.ж. на гр.Н.п., обл.Ш., като деянието е
извършено в условията на независимо съпричиняване с пострадалия, който
на същата дата и на същото място при управление на пътно превозно средство
– велосипед нарушил правилата за движение, а именно - чл. 25, ал.1 от ЗДвП,
който задължава водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, /отклоняване надясно или наляво по платното за
движение и преминаване в друга пътна лента/, преди да я започне, да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, а също и
чл. 25, ал.2 от ЗДвП, който задължава водача при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея; като деецът
1
след настъпване на деянието е направил всичко зависещо от него, за оказване
помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр.
с чл. 343, ал. 1, б. „в“ , пр. 1 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл.58а ал.1 от НК
ГО ОСЪЖДА като му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 8 /осем/ месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание „лишаване от свобода” на С. Д. Г., с ЕГН **********,
за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК НАЛАГА
на подсъдимия С. Д. Г., с ЕГН ********** наказание ЛИШАВАНЕ от право
да управлява МПС за срок от 8 /осем/ месеца.
Веществени доказателства : 4 бр. СД дискове, приложени към делото
да се пазят ведно с делото.
Веществени доказателства: пътна прехвърлителна разписка,
товарителници кочан с пътни листи / оригинали/, следва да се върнат на „П.“
ЕООД – гр.А. с ЕИК *********.
Веществени доказателства: 1 бр. велосипед да се върне на
наследниците Е. С. Д. и Г. Д..
Веществени доказателства : 1 бр. натривка и 3 кг. пшеница да се пазят
до приключване на делото, след което да бъдат отнети в полза на държавата и
унищожени.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия С. Д. Г., с ЕГН
********** да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР –
Шумен направените деловодни разноски в размер на 3005,76лв..
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – гр.
Варна в 15-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 687 по описа за 2024г. на ШОС

На 09.12.2024г. е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт от Шуменска
окръжна прокуратура по ПД № 16/2024г., ведно с материалите по ДП №
550/2023г. по описа на РУ – Нови пазар при ОД на МВР - Шумен, по който в
същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу С.Д.Г. с
ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр.***, за извършено от него
престъпление от общ характер наказуемо по чл. 343а, ал. 1, б. „б” във вр. с
чл.343 ал.1 б.”в” пр.1 вр. чл.342 ал.1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че: на 01.12.2023г. в гр. Нови пазар , по ул.„Цар
Освободител“, в близост до бензиностанция „Ал и Ко“ при управление на
МПС – т.а. влекач „МАН ТГА“ с рег. № *** с прикачено към него полуремарке
„ШМИТЦ СКИ 24“ с рег. № *** нарушил правилата за движение, а именно –
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която забранява на водача на пътно
превозно средство от категория „С+Е“ при управление на такова превозното
средство в населено място да избира скорост на движение по – голяма от 50
км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Св.Й.Д., като деянието е
извършено в условията на независимо съпричинителство с пострадалия, който
на същата дата и на същото място при управление на пътно превозно средство
– велосипед нарушил правилата за движение, а именно разпоредбата на чл. 25,
ал.1 от ЗДвП, която задължава водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна
лента, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока
и скорост на движение, а също и разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП, която
задължава водача при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея, като след настъпване на деянието
обвиняемият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б.
„в“ , пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
По исканe направено в писмен вид преди съдебното заседание от страна
на процесуален представител, преди даване ход на разпоредителното
заседание наследниците на пострадалия и най-близките му приживе лица са
конституирани като частни обвинители, а именно: съпругата му Г.Д., дъщеря
му Е.Св.Д., малолетният му внук Ст.П.И. действащ чрез своята майка и
законен представител Е.Св.Д. и сестра му В.Й.К. – всички действащи чрез
редовно упълномощения си повереник адвокат П.В. от АК – София. За
определяне на кръга от най-близки приживе лица, които имат право да се
конституират като частни обвинители, съдът съобрази Становище на ОСНК
на ВКС, прието на заседание на ОСНК на ВКС, проведено на 31.10.2019г.
В хода на разпоредителното заседание на 29.01.2025г. са взели участие
1
подсъдимият, неговият защитник и представителят на ШОП внесъл
обвинителния акт. За четиримата частни обвинители е постъпило писмено
становище от повереника по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК. Предвид
липсата на възражения за допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуални правила по отношение на обвиняемия или наследниците на
пострадалия в хода на досъдебното производство и в съответствие с искането
на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от
НПК с признание на фактите в обвинителния акт, съдът на основание чл. 248
ал. 5, т. 4 от НПК е постановил делото да се разгледа по реда на Глава ХХVІІ
от НПК с предварително изслушване за решаване на въпросите по чл. 371 от
НПК.
Подсъдимият Г. се възползва от тази диференцирана процедура по НПК
и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
29.01.2025г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит
на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт, макар подсъдимият
изказвайки съжалението си за случилото се да говори и за признатите факти.
В хода на съкратеното съдебно следствие не е извършван и разпит на
свидетелите и вещите лица.
В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа така
възведеното с коригирания обвинителен акт обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание 1 година лишаване от свобода, което след
редукцията на основание чл.58а ал.1 от НК бъде определено на 8 /осем/
месеца, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок също
от 8/осем/ месеца. Счита, че предвид наличието на законовите предпоставки за
приложението на чл.66 ал.1 от НК, следва да бъде отложено изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години. Моли съдът да
присъди в полза на ОДМВР Шумен и разноските по делото, както и да се
произнесе по веществените доказателства.
Частните обвинители и техният повереник не се възползват от законното
си право да участват в разпоредителното заседание /освен изразеното писмено
становище по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК/, да поддържат обвинението
наред с прокурора и да правят искания включително по размера на
наказанието в хода на съдебните прения.
Защитникът на подсъдимия не се спира изрично на приетата от тях
фактическа обстановка при признаване на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Акцентира, че подсъдимият е
2
управлявал 40-тонен тежкотоварен автомобил, което е специфично и че според
експертизата скоростта е 59 км/ч., че и в математическите формули имало
допустимо отклонение от–до; а много фактори, дори и вятъра оказвали
влияние в реалността. Посочва, че веднага след подаването на сигнал с ръка от
страна на велосипедиста е последвала реакцията от подсъдимия, който е дал
звуков сигнал и е активирал спиране. Солидаризира се с прокурора по
отношение на доказателствата и по отношение на изводите за оказана помощ
на пострадалия. Поради това и от името на подзащитния си моли за наказание
лишаване от свобода за срок от 12 месеца, което след редукцията по чл.58а
ал.1 от НК бъде намалено до 8 месеца, но предлага това да стане при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и да не бъде налагано по-лекото предвидено
от закона наказание „лишаване от права“ във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК.
Излага, че и досега, и за в бъдеще професията на подзащитния му е шофьор на
товарен автомобил и от там идва основният му доход, с който осигурява и
семейството си, като излага, че има такава практика на съдилищата и според
него налагането на такова наказание на подзащитния му в крайна сметка ще
бъде едно много по-тежко наказание.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво
е обвинен и поддържа самопризнанието си направено в хода на
предварителното изслушване. Разпитан в хода на досъдебното производство
като обвиняем, Г. се е възползвал от правото си да не дава обяснения.
Разпитан като свидетел е дал показания, но този разпит няма процесуална
стойност и не е източник на годни доказателства след привличането му като
обвиняем. Пред съда признава изцяло изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изказва искрени съжаления. В защитната си реч изразява
съгласие с казаното от неговия защитник, съжалява за случилото се и моли да
не му бъде отнемано свидетелството за правоуправление на МПС, защото щял
да има затруднения с препитаването, а и щял да провежда лечение. В
последната си дума отново моли да не му бъде отнемано свидетелството за
правоуправление, изказва съжаление за случилото се и изразява
съболезнования към близките на пострадалия.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема
за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият С.Д.Г. е дългогодишен правоспособен водач на МПС,
категория С. Първото СУМПС за посочената категория на подсъдимия било
издадено през месец януари 1998г. През следващите години той придобил
правоспособност за управление и на други категории превозни средства. Към
датата 01.10.2020г., когато на подсъдимия Г. било издадено СУМПС №
*********, той бил правоспособен водач на МПС от категории СЕ ,С, А, АМ,
В, ТКТ.
На 19.05.2023г. подсъдимият в качеството на работник сключил трудов
3
договор с „*** в качеството на работодател. С този договор на подсъдимия Г.
било възложено да изпълнява длъжността „Шофьор на тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона“.
На 01.12.2023г. преди обяд, в изпълнение на трудовите си задължения,
подсъдимият управлявал товарен автомобил влекач „МАН ТГА“ с рег. № ***
с прикачено към него полуремарке „ШМИТЦ СКИ 24“ с рег. № ***.
Полуремаркето било натоварено с пшеница. Около 11.40 ч. на 01.12.23г.
товарната композиция, се движела по ул. „Цар Освободител“ в гр. Нови пазар
със скорост от 59 км./ч. при максимално допустима за този пътен участък
скорост от 50 км./ч. В този пътен участък движението се извършвало в две
платна за движение - по едно за всяка посока. Всяко от платната за движение
имало по две пътни ленти. МПС, управлявано от подсъдимия Г., се движело в
лявата пътна лента на платното за движение, което водело към изхода от гр.
Нови пазар, в посока гр.Шумен.
По същото време и по същия път в десния край на дясна пътна лента на
същото платно за движение се движел велосипед, управляван от пострадалия
Св.Й.Д.. Велосипедът се движел с 15.5 км./ч. в същата посока, в която пътувал
и товарния автомобил - влекач „МАН ТГА“ с прикачено към него полуремарке
„ШМИТЦ СКИ 24“.
Когато велосипедът достигнал до бензиностанция „Ал и Ко“,
пострадалият без да преустановява движението на велосипеда, изпънал лявата
си ръка наляво, с което подал сигнал до другите участници в движението, че
има намерение да се отклони наляво и да навлезе в съседната лява лента за
движение, в която по това време се движел т.а. влекач „МАН ТГА“ с
полуремарке „ШМИТЦ СКИ 24“. Подсъдимият възприел знака, подаден от
пострадалия с ръка, и незабавно сигнализирал с клаксона на товарния
автомобил. Едновременно с подаването на сигнала с клаксона обвиняемият
предприел аварийно спиране като задействал спирачната система на товарния
автомобил - влекач. Пострадалият Д. не реагирал на подадения сигнал с
клаксона, а хванал кормилото на велосипеда с две ръце, насочил велосипеда
косо наляво спрямо първоначалната си посока на движение и навлязъл в
съседната /лява/ лента за движение без да съобрази своята маневра нито с
разстоянието, на което се намирал в този момент товарният автомобил, който
се движел в лентата, в която велосипедът започнал да навлиза, нито с посоката
му на движение, нито със скоростта му.
След като обвиняемият предприел аварийно спиране, товарната
композиция продължила да се движи без да променя посоката си, но
започнала да намалява скоростта си. Преди да преустанови окончателно
движението си, тя ударила велосипеда, управляван от пострадалия. В този
момент управляваното от подсъдимия МПС, се движело с 34 км./ч.
Непосредствено преди удара пострадалият Св.Д. възприел опасността от
настъпване на ПТП и направил опит да избегне удара между управлявания от
него велосипед и товарната композиция, като насочил велосипеда надясно.
4
Преди велосипедът да напусне лентата на движение на товарната композиция,
настъпил удар между предната дясна част на товарния автомобил–влекач от
една страна и задното колело на велосипеда и тялото на велосипедиста от
друга страна. При този удар пострадалият бил отхвърлен напред и паднал на
асфалтовата настилка, където останал да лежи, а велосипедът влязъл под
предната част на влекача и бил влачен от него до мястото, където товарната
композиция напълно преустановила движението си.
Веднага след спирането на товарната композиция, подсъдимият слязъл
от кабината и се насочил към пострадалия. Той го видял да лежи в
безпомощно състояние на асфалта, обърнал тялото му настрани и го
придържал в тази поза, като едновременно с това започнал да вика за помощ и
молел някой от преминаващите граждани да подаде сигнал на тел. 112 за
настъпилото ПТП.
В същия момент покрай мястото, където била спряна товарната
композиция, преминал свидетелят Д.Ст.Д. – служител на РУ – гр. Нови пазар.
Той незабавно уведомил дежурния служител в РУ – гр. Нови пазар за
настъпилото ПТП и поискал към мястото да бъдат насочени екипи на Центъра
за спешна медицинска помощ и полицията. Междувременно към мястото,
където лежал пострадалият, се приближила и свидетелката М.К.А., служител
на бензиностанцията „АЛ и Ко“, която чула от работното си място подадения
от товарния автомобил звуков сигнал с клаксона, а след това и шума от удара
между двете превозни средства.
След пристигането на екипа на ЦСМП, подсъдимият помогнал
пострадалия да бъде натоварен в линейката. Пострадалият бил откаран в
МБАЛ – Шумен, където починал в същия ден.
Пристигналият на мястото полицейски екип от РУ – гр. Нови пазар
извършил проверка на подсъдимия с техническо средство „Дрегер 7510“
ARDN 0035. Уредът не отчел наличие на алкохол в кръвта на водача.
По отношение на пострадалия е била назначена химическа експертиза,
от заключението на която е видно, че в кръвната проба, взета от трупа на С.Д.
не се установява наличие на алкохол.
Към материалите по делото е приобщен диск със видеозапис /цифров
носител/. Същият е изискан и предоставен на основание чл. 159 от НПК от
представител на „ АЛ и Ко“ АД и съдържа запис от камерите, монтирани в
района на бензиностанция „АЛ и Ко“, находяща се в гр.Нови пазар, ул.„Цар
Освободител“, в близост до която е настъпило пътно–транспортното
произшествие. По отношение на предоставения диск е назначена съдебно-
техническа експертиза, която заключава, че дискът съдържа 2 видеофайла. Не
се установяват следи от манипулация във видеофайловете /намеса върху
записаната информация/. Таймкодът, вкопиран в изображението, не се
прекъсва.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
автотехническа експертиза става ясно следното :
5
- скоростта на движение на товарен автомобил влекач „МАН ТГА“ с
рег. № *** с прикачено към него полуремарке „ШМИТЦ СКИ 24“ с рег. № ***
преди настъпването на произшествието е била 59 км./ч., а скоростта на същата
композиция към момента на удара с велосипеда е била 34 км./ч.;
- скоростта на движение на велосипеда, управляван от пострадалия,
преди и по време на произшествието е била 15.5 км./ч. ;
- при извършване на маневрата „пристрояване в съседната лява лента“
пострадалият велосипедист не е пропуснал пътните превозни средства, които
са се движили по лентата, в случая - товарната композиция, управлявана от
обвиняемия;
- в момента, в който обвиняемият е задействал аварийно спирачната
система на влекача, велосипедът се е намирал на 16.3 м. преди мястото на
удара, а товарната композиция – на 56.1 м. от мястото на удара;
- опасната зона на спиране на товарен автомобил влекач „МАН ТГА“ с
рег. № *** с прикачено към него полуремарке „ШМИТЦ СКИ 24“ с рег. № ***
при движение със скорост от 59 км./ч. е била 68.14м., а при движение на
същия автомобил с максимално допустимата скорост от 50 км. / ч. – 52.85 м.;
- ударът между влекача от товарната композиция и системата
„велосипед – велосипедист“ е настъпил в лявата лента в дясното платно за
движение на ул.„Цар Освободител“ в гр.Нови пазар към изхода от града, в
посока гр.Шумен.
- при ПТП на товарен автомобил влекач „МАН ТГА“ с рег. № *** е
причинена щета в размер на 35 лв., а на велосипеда – щета в размер на 30лв.
От заключението на назначената по досъдебното производство съдебно–
медицинска експертиза на пострадалия Св.Д. се установява, че на 01.12.23г.
при настъпилото ПТП той е получил следните травматични увреждания:
тежка закрита черепно – мозъчна травма; контузия на гръдния кош; контузия
на таза и контузия на крайниците. Всички установени травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удар, натиск и триене /за охлузванията/, имат характера на
високоенергийни и могат да бъдат получени при ПТП /велосипедна травма/.
Непосредствената причина за смъртта на пострадалия е тежката закрита
черепно-мозъчна травма. Между установените травматични увреждания,
получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка причинно-следствена
връзка.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия Ст. Г. депозирано по реда на
чл.371 т.2 от НПК в хода на предварителното изслушване, който признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия
разпит, на свидетелите и вещите лица. Освен това съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от
събраните в хода на досъдебното производство по надлежния процесуален ред
6
гласни доказателства - от показанията на свидетелите – свид.Д.Ст.Д.,
свид.И.К.Б., свид.М.К.А., свид. В.Й.К., свид.Е.Св.Д. и свид. Г.Д.. Те се
потвърждават и от заключението на от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза /том І , л. 83 - 116/, от заключението на съдебно-
техническата експертиза /том І , л. 77 – 81/, от заключението на съдебно-
химическата експертиза / том І, л. 71 - 75/, от заключението на съдебно-
медицинската експертиза /том ІІ, л. 2 – л.14/, от заключчението на съдебно –
физико – химическа експертиза /том І, л. 118 - 120/. Те са в синхрон и със
събраните писмени доказателства и материали в хода на ДП – с протокола за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, протоколите за
доброволно предаване, протоколите за оглед на веществени доказателства
ведно с албум и от приложените документи, а именно: заверено копие от
трудов договор, заверени копия от лиценз за превоз, издаден на „Петелии“
ЕООД и от удостоверения за техническа изправност на ППС /том І, л.41- 45/,
разпечатки на хартиен носител за скоростта на движение на т.а., медицински
документи, протокол за техническа оглед на МПС, писмо от „АЛ и Ко“ АД с
приложен СД, справка за нарушител/водач; копие от констативен протокол за
ПТП, удостоверение за наследници, справка от АИС „БДС“, справка за
съдимост и от всички останали доказателства събрани по надлежния
процесуален ред в хода на досъдебното производство, които са приобщени по
време на съкратеното съдебно следствие. От протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него, от протокола за оглед на МПС, от
заключението на съдебно автотехническата експертиза и заключението на
съдебно-техническата експертиза безспорно се установява, че на посочената
дата преди обяд, в изпълнение на трудовите си задължения, подсъдимият
управлявал товарен автомобил влекач „МАН ТГА“ с рег. № *** с прикачено
към него полуремарке „ШМИТЦ СКИ 24“ с рег. № ***, натоварено с пшеница
по ул. „Цар Освободител“ в гр.Нови пазар със скорост от 59 км./ч. при
максимално допустима за този пътен участък скорост от 50 км./ч. Безспорно
се установява, че по същото време и по същия път в десния край на дясна
пътна лента на същото платно попътно преди товарния автомобил, в същата
посока като товарния автомобил, се движел велосипед, управляван от
пострадалия Св.Й.Д. с 15.5км./ч.. Според признатите от подсъдимия факти,
които се потвърждават от събраните по надлежния ред в хода а ДП
доказателства, когато велосипедът достигнал до бензиностанция „Ал и Ко“,
пострадалият без да преустановява движението на велосипеда, изпънал лявата
си ръка наляво, показващ намерение да се отклони наляво и да навлезе в
съседната лява лента за движение, в която по това време се движел товарния
автомобил; подсъдимият незабавно възприел знака на велосипедиста и
незабавно предприел аварийно спиране, като в същото време сигнализирал
звуково с клаксона на товарния автомобил. Установено е от доказателствата и
се потвърждава от заключението на авто-техническата експертиза, че
пострадалият не е реагирал на подадения звуков сигнал с клаксона, а напротив
навлязъл e в лентата за движение на товарния автомобил. Този извод е в
7
унисон и със заключението на техническата експертиза, която не установява
никакви намеси в записа и таймкода на СД, който е взет предвид и от вещите
лица по автотехническата експертиза. В заключението на автотехническата
експертиза, се прави пълен и всеобхватен анализ на ПТП, като са взети
предвид и всички събрани до предявяването доказателства по ДП. Това
заключение се възприема от съда като пълно, обосновано и компетентно
дадено. Заключенията на всички назначени в хода на ДП експертизи и
събраните писмени доказателства по делото са в синхрон помежду си и са
взаимнодопълващи се, а така също и кореспондират на показанията на
разпитаните по делото свидетели и на самопризнанието на подсъдимия. Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.343а,
ал.1, б.„б” вр. чл.343 ал.1 б.”в” предл.1 вр. чл.342 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на
живот;
* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия
по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на
Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите му";
- безспорно се установи, че при управлението на моторно превозно
средство – товарен автомобил - влекач „МАН ТГА“ с рег. № ***, с прикачено
към него полуремарке „ШМИТЦ СКИ 24“ с рег. № *** на 01.12.2023г. в гр.
Нови пазар , по ул.„Цар Освободител“, в близост до бензиностанция „Ал и Ко“
подс. Г. е управлявал МПС с 59 км/ч. в населено място, където ограничението
е 50 км./ч.; с това подсъдимият е нарушил правилото за движение по
пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, който забранява на водача на
пътно превозно средство от категория „С+Е“ при управление на такова
превозното средство в населено място да избира скорост на движение по-
голяма от 50 км./ч. Съдът приема за нарушено именно това нарушение на
ЗДвП, тъй като е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
признава на основание чл.371 т.2 от НПК, като вписано в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а и се покрива с установената от съда фактическа
обстановка и обсъдените по-горе доказателства.
- налице е съпричиняване от страна на пострадалия велосипедист
8
Св.Й.Д., който по същото време и място управлявал велосипеда си с 15.5 км.
/ч. в същата посока попътно, в която пътувал и товарния автомобил и нарушил
чл. 25, ал.1 от ЗДвП, който задължава водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, /отклоняване надясно или
наляво по платното за движение и преминаване в друга пътна лента/, преди
да я започне, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение, а също и чл. 25 , ал.2 от ЗДвП, който задължава
водача при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея; защото достигайки до бензиностанция „Ал и Ко“,
пострадалият без да преустановява движението на велосипеда, изпънал лявата
си ръка наляво, с което подал сигнал до другите участници в движението, че
има намерение да се отклони наляво и да навлезе в съседната лява лента за
движение, в която по това време се движел товарният автомобил; той не
реагирал и на подадения звуков сигнал с клаксона на т.а., а хванал кормилото
на велосипеда с две ръце, насочил велосипеда косо наляво спрямо
първоначалната си посока на движение и навлязъл в съседната /лява/ лента за
движение без да съобрази своята маневра нито с разстоянието, на което се
намирал в този момент товарният автомобил, който се движел в лентата, в
която велосипедът започнал да навлиза, нито с посоката му на движение, нито
със скоростта му. Именно това негово поведение е допринесло за навлизането
му в съседната лента за движение, в която се е движел т.а. Правомерно
движение на велосипедиста – ако се беше огледал преди да навлезе в лявата
лента и беше съобразил товарния автомобил движещ се по нея, или ако поне
беше реагирал по-рано – при звуковия сигнал, би предотвратило навлизането
му в тази лента.
- в резултат на това нарушение на правилата за движение от страна на
подсъдимия и при нарушенията на ЗДвП от страна на велосипедиста, Ст. Г.
допуснал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на Св.Й.Д.; в резултат
именно на това ПТП на пострадалия са причинени множество травматични
увреждания, съставляващи: тежка закрита черепно-мозъчна травма; контузия
на гръдния кош; контузия на таза и контузия на крайниците. Установените
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удар, натиск и триене /за охлузванията/, имат
характера на високоенергийни и могат да бъдат получени при ПТП
/велосипедна травма/. Непосредствената причина за смъртта на пострадалия е
тежката закрита черепно-мозъчна травма. Между установените травматични
увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е налице
пряка причинно-следствена връзка; Подсъдимият на 01.12.2023г. в гр.Нови
пазар, обл.Шумен, в посока от гр. Шумен към гр. Сливен, е въздействал с
управляваното от него МПС – т.а. влекач „МАН ТГА“ с рег. № *** с
прикачено към него полуремарке „ШМИТЦ СКИ 24“ с рег. № ***, пряко и
непосредствено върху пострадалия и по този начин е увредил обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на неговия живот; в
резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на Св.Й.Д. от гр.Нови
пазар, Шуменска област; между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е
9
налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на
нараняванията от това ПТП е настъпила смъртта на пострадалия; т.е.
подсъдимият чрез своите действия на 01.12.2023г. противоправно е лишил от
живот пострадалия Св.Й.Д. от гр.Нови пазар, обл.Шумен и смъртта му е в
пряка каузална връзка с посоченото по-горе нарушение на правилата за
движение от подсъдимия Г.; Доводът на защитата, че товарният автомобил-
влекач, поради 40т. си тежест не е могъл да спре по-бързо, не се приема от
съда – подсъдимият е с дългогодишен стаж като шофьор на такъв автомобил и
много добре е знаел, както че натоварен влекачът спира на по-дълго
разстояние, така и че при по-висока скорост също би се удължил спирачния
път на натоварения товарен автомобил-влекач, поради което и не следва да
превишава скоростта предвидена от закона за конкретното място.
Подсъдимият действително е реагирал незабавно, както с аварийно спиране,
така и със звуков сигнал, но при избраната от него скорост за движение 59
км./ч., товарният автомобил не е можел да спре преди мястото на удара.
- след извършване на деянието подсъдимият Г. е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия Д. - веднага след
спирането на товарната композиция, подсъдимият слязъл от кабината и се
насочил към пострадалия; когато го видял да лежи в безпомощно състояние на
асфалта, обърнал тялото му настрани и го придържал в тази поза, като
едновременно с това започнал да вика за помощ и молел някой от
преминаващите граждани да подаде сигнал на тел. 112 за настъпилото ПТП;
след пристигането на екипа на ЦСМП, подсъдимият помогнал пострадалия да
бъде натоварен в льинейката.
* субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице –
подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице, притежаващо свидетелство за
управление на МПС - по време на извършване на деянието той е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по
непредпазливост във формата на небрежност. Според настоящия състав подс.
Ст.Г. не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването на правилата за безопасност на движението по пътищата от
страна на подсъдимия.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието е ниска,
независимо, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления
принципно се отличават с висока степен на обществена опасност; това е така,
защото в конкретния случай е налице независимо съпричиняване от страна на
пострадалия.
- степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за
личността му – подсъдимият С.Д.Г. е роден на *** г. в гр. *** и към настоящия
10
момент е на 45 години; български гражданин е, със средно образование, с
постоянен адрес в гр.Варна. не е женен, но живее на семейни начала. Работи
на трудов договор като шофьор на товарен автомобил. Подсъдимият не е
осъждан и няма налагани административни наказания по чл.78а от НК.
Придобил е право да управлява МПС категория „С“през месец януари 1998г.,
като през следващите години придобил правоспособност за управление и на
други категории превозни средства. Към 01.10.2020г., когато на подсъдимия Г.
било издадено СУМПС № *********, той бил правоспособен водач на МПС
от категории „СЕ ,С, А, АМ, В, ТКТ“. Подсъдимият съдейства на органите на
съдебното производство, като с процесуалното си поведение спомага за
разглеждането на делото в разумен срок по смисъла на чл.22 ал.1 от НПК и в
едно съдебно заседание. Демонстрира осъзнаване на вината, критично
отношение към случилото се и нееднократно изказва искрени съжаления за
случилото се, като поднася съболезнования към близките на пострадалия.
Справката за нарушител от региона показва, че той е наказван за нарушения
по ЗДвП и ППЗДвП, като последните му наказания са по фишове и не са
многобройни. Това обстоятелство в съответствие с анализа им от страна на
участващия по делото прокурор и дългия период, в който Г. е бил
професионален шофьор, действително водят до извод, че макар да е
нарушавал правилата за движение, той всъщност не е системен нарушител и
този факт не може да се отнесе нито при смекчаващите, нито при
отегчаващите отговорността обстоятелства. За здравословни проблеми,
независимо от твърдението на подсъдимия в съдебно заседание, не бяха
ангажирани никакви доказателства. Всички тези данни обуславят
категоричния извод, че у подсъдимия няма изградена антисоциални нагласи
към противоправно поведение и не се очертава като личност склонна към
незряло шофиране и грубо нарушаване на правилата за движение по
пътищата, а процесното деяние представлява инцидентна проява в неговия
съзнателен живот, поради което неговата обществена опасност се приема за
ниска.
- подбудите за извършване на престъплението – неглижиране на
обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС.
Предвид гореизложеното, съдът констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия: Налице са следните смекчаващи
вината обстоятелства: съпричиняването от страна на пострадалия, който
при управление на велосипед, не се е уверил, че лентата в която иска да
навлезе е свободна и дали няма да затрудни участниците в движението по нея;
той не реагирал и на подадения звуков сигнал с клаксона, а хванал кормилото
на велосипеда с две ръце, насочил велосипеда косо наляво спрямо
първоначалната си посока на движение и навлязъл в съседната /лява/ лента за
движение без да съобрази своята маневра нито с разстоянието, на което се
намирал в този момент товарният автомобил, който се движел в лентата, в
която велосипедът започнал да навлиза, нито с посоката му на движение, нито
със скоростта му; чисто съдебно минало; съдействие в съдебната фаза;
11
изказаното искрено съжаление и последващите му преживявания във връзка
с ПТП; Самопризнанието в хода на съдебното производство не се вземат
предвид от съда като такова, тъй като по силата на чл.373 ал.2 от НК то се
съобразява като безусловно предопределящо приложението на чл.58а от НК.
В този смисъл и т.7 от ТР № 1 /2009г. на ОСНК. Съдът не констатира наличие
на отегчаващи вината обстоятелства.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като
наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК при наличието
на констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства над
отегчаващите такива. Според настоящия състав, в случая не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а не се констатира и
наличие на изключително сред тях, за да бъде приложен чл.55 от НК. Предвид
самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът на
основание чл.373 ал.2 от НК е длъжен да приложи чл.58а от НК, а именно: За
престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б” във вр. с чл.343 ал.1 б.”в” от НК е
предвидено наказание "лишаване от свобода" до четири години и съобразно
чл.343г от НК се предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС.
Предвид ниската обществена опасност на деянието и ниската степен на
обществена опасност на дееца, съдът счита за справедливо и съответно на
извършеното да наложи наказание "лишаване от свобода" в размер на 1 /една/
година, за което пледират и прокурора и защитата в хода на съдебните прения.
Предвид редукцията на чл.58а от НК така определеното наказание следва да
бъде намалено с една трета и при това положение на подсъдимия следва да
бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 8/осем/ месеца.
По отношение на определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът,
счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от
НК, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното
осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение по
отношение на подсъдимия Г. са налице всички законови предпоставки, ще
бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия, предвид ниската
му степен на обществена опасност и искреното му разкаяние. Поради това,
като съобрази добрите данните за личността му и съпричиняването от страна
на пострадалия, съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание
лишаване от свобода за минималния изпитателен срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
В съответствие с чл.343 г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК следва да се
наложи и наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок не по-
малък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а имено – 8
/осем/ месеца. Този срок на наказанието лишаване от права, предложен и от
прокурора, съдът действително намира за подходящ, за да не се препятства и
възможността на подсъдимия да работи като шофьор на товарен автомобил за
дълъг период от време, тъй като той се грижи за прехраната на домакинството
си с жената, с която живее на семейни начала. Този размер от 8 месеца обаче е
12
достатъчен за да осъществи специалната превенция за него, предвид
констатираните данни за личността му и ниската му степен на обществена
опасност. В същото време съдът следва да подчертае, че наказание за
транспортно престъпление със смъртен резултат, без да е включено и
лишаване от право да управлява МПС, много рядко може да изпълни целите
на генералната превенция. Наказанието не следва да бъде съобразявано
преимуществено със специалната и генералната превенция – то следва да
изпълни и двете цели.
Съдът категорично счита, че не може да удовлетвори искането на
защитата за определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от
НК, без налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС, защото
за процесното престъпление няма предвиден минимум на наказанието
лишаване от свобода в особената норма на чл.343а ал.1 б.“б“ от НК.
Действително само при приложението на чл.55 от НК е възможно да се
обмисли и възможността на ал.3 на този законов текст и да не се налага по-
лекото предвидено от закона наказание „лишаване от права“. За
престъплението по чл.343а, ал. 1, б. „б” във вр. с чл.343 ал.1 б.”в” от НК обаче
би бил приложим чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, като в този случай наказанието
лишаване от свобода следва да се замени с наказание пробация. В същото
време съдът намира, че за престъпление с летален изход, дори и извършено по
непредпазливост наказанието пробация рядко може да изпълни целите на
генералната превенция, при това само ако е наложено в размер на
максималния или близко до максималния като срок за различните
пробационни мерки. А в конкретния случай наказание пробация не може да
изпълни и целите на специалната превенция, тъй като би се оказало дори по-
тежко за дееца с предвидените задължителни пробационни мерки по чл.42а
ал.2 т.1 и т.2 от НК, наложени за срок близък до максималния, предвид
обстоятелството, че подс.Г. работи като шофьор на товарен автомобил и
работата му е свързана с движение извън населеното място по постоянния му
и настоящ адрес в гр.***. Налагането на наказание пробация, дори за
максималния предвиден от закона срок и при включване на мярка
поправителен труд например, като се съобразят тежките обществено опасни
последици, също не може да удовлетвори генералната превенция, а от друга
страна би повлякло последици за подсъдимия /напр. неотчитане на трудов
стаж на подсъдимия и отдалечаване на възможността за реабилитация/, които
не са необходими за постигане на специалната превенция по отношение на
него, при констатираните добри данни за личността.
Определените размери на двете наказания лишаване от свобода и
лишаване от право да управлява МПС в тяхната комбинация, съдът намира за
справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Съдът счита, че именно така определените наказания ще
въздействат възпитателно и предупредително и върху другите членове на
13
обществото.
По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на веществените доказателства: 4 бр. СД дискове,
приложени към делото /том І, л. 20, л. 50; том ІІ, л. 112 / съдът постанови да се
пазят ведно с делото.
Веществени доказателства : пътна прехвърлителна разписка,
товарителници кочан с пътни листи / оригинали/, приложени към делото /том
І, л. 66/; следва да се върнат на „Петелии“ ЕООД – гр.Аксаково с ЕИК
*********.
По отношение на веществените доказателства: 1 бр. велосипед /на
съхранение при домакина на РУ – гр. Нови пазар/ съдът постанови да се върне
на наследниците Е.Св.Д. и Г.Д..
По отношение на веществените доказателства: 1 бр. натривка 1
приложена по делото /том. І, л. 21/ и 3 кг. пшеница /на съхранение при
домакина на РУ – гр. Нови пазар/ съдът в съответствие със становищата та
страните постанови да се пазят до приключване на делото, след което да бъдат
унищожени.
Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в
съответствие с чл.189 ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното
производство в размер на 3005,76лв., които следва да бъдат заплатени в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР - Шумен.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
14
Съобщи за изтекли лични данни