Мотиви към присъда № 23/12.01.2011 година
по НОХД № 1249/2010
година
по описа на Районен
съд-Горна Оряховица
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА
ОРЯХОВИЦА обвинява:
1) А.С.А.
за това, че на 04.09.2010 година в град Стражица, на улица “Бузлуджа” № 15,
след предварителен сговор с Д.С.Д., чрез използване на
техническо средство – гаечен ключ и отвертка, отнел с намерение противозаконно
да присвои от владението на собственика Р.В.Р. без негово съгласие електрожен “Кракра” с 30 метра кабел към
него, 2 броя медни гръбни лозопръскачки,
медна харания с вместимост 25 литра, меден котел с вместимост 10 литра и меден
котел с вместимост 15 литра, всичко на обща стойност 686 лв., като случаят не е
маловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5 във вр. с чл.194,
ал.1 от НК, и
2) Д.С.Д.
за това, че на 04.09.2010 година в град Стражица, на улица “Бузлуджа” № 15,
действайки в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с А.С.А. и чрез използване на техническо средство – гаечен
ключ и отвертка, отнел с намерение противозаконно да
присвои от владението на собственика Р.В.Р. без негово
съгласие електрожен “Кракра” с 30 метра кабел към него, 2 броя медни гръбни лозопръскачки, медна
харания с вместимост 25 литра, меден котел с вместимост 10 литра и меден котел
с вместимост 15 литра, всичко на обща стойност 686 лв., като
случаят не е маловажен – престъпление по чл.196, ал.1, т.2
във вр. с чл.195, ал.1, т.4,
пр.2 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във
вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимите за
виновни по повдигнатите обвинения и да наложи на А. наказание шест месеца
лишаване от свобода условно с тригодишен изпитателен срок, а на Д. – наказание
шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим
в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Предлага да бъде уважен в
пълен размер предявения граждански иск.
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявеният от пострадалия Р.В.Р. против
двамата подсъдими граждански иск за солидарно заплащане на обезщетение в размер
на 686 лв. за причинените с деянието по обвинителния акт имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 04.09.2010 г. до
окончателното й изплащане.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия А. адв
Николай Илиев от ВТАК моли съда да отчете решаващото съдействие на неговия
подзащитен за изясняване на обективната истина и останалите смекчаващи
обстоятелства и да определи наказанието при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, като отложи изпълнението му при условията на чл.66 от НК.
Подържа, че гражданският иск е основателен и следва да бъде уважен.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия Д. адв.
Май Я. от ВТАК моли съда да определи наказанието на нейния подзащитен при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Изразява становище за основателност на
гражданския иск.
ПОДСЪДИМИЯТ А.С.А.
дава обяснения. Признава се за виновен. Съжалява за извършеното. Моли за
по-леко наказание.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.С.Д.
дава обяснения. Признава се за виновен. Съжалява за извършеното. Моли за
по-леко наказание.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимите А. и Д. се познавали
от по-рано. В началото на месец ноември 2010 г. двамата се нуждаели от пари.
Решили да си набавят средства чрез кражба.
На 04.11.2010 г. подсъдимите се
срещнали и се уговорили да извършат кражба от дома на гражданския ищец Р.Р.,***.
След 21,00 часа на същата дата
двамата подсъдими отишли до имота на Р.. Прескочили
оградата, пресекли двора и влезли в стопанската постройка. От там изнесли електрожен
“Кракра” с 30 метра кабел към него, 2 броя медни гръбни
лозопръскачки, медна харания с вместимост 25 литра,
меден котел с вместимост 10 литра и меден котел с вместимост 15 литра. Пренесли
на ръце вещите през оградата. А. демонтирал медните елементи от електрожена
посредством гаечния ключ и отвертката, които носел със себе си. След това подсъдимите
огънали останалите медни изделия и ги сложили в чували, които скрили в тревата.
На следващия ден, 05.09.2010 г., А.
наел свидетеля С. да превози с лекия си автомобил ВАЗ с рег. № ВТ6667 медния
скрап до пункт за изкупуване на метални отпадъци. Срещу уговореното заплащане
от 20 лв. свидетелят закарал А. със скрапа до пункта в
района на жп гара Велико Търново. А. продал медните отпадъци и получил сумата
241,65 лв. След няколко дни дал 100 лв. от получената
на пункта сума на Д..
От заключението на
съдебнооценъчната експертиза се установява, че общата пазарна стойност на
вещите предмет на кражбата, определена към датата на деянието, е 686 лв.
След като получил обвинителния
акт, подсъдимият А. събрал необходимата сума и отишъл в дома на пострадалия Р.
с предложение да му плати обезщетение за причинените с кражбата имуществени
вреди. Р. отказал да получи предложената му сума, като заявил, че желае
подсъдимият да бъде осъден от съда. Впоследствие А. похарчил събраната за
обезщетение сума.
Подсъдимият А.С.А.
е роден на *** ***. Завършил е начално образование. Постоянният
му адрес е в село Асеново, община Стражица. Живее в град Стражица. Няма
постоянна работа. Работи за по няколко дни в месеца при различни възложители
срещу дневна надница. Живее на съпружески начала със Севдалина Иванова Белчева.
Има три ненавършили пълнолетие деца, които издържа. Към датата на деянието по
настоящото дело е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, но не е бил осъждан. След извършване на деянието и до
приключване на съдебното следствие по настоящото дело е осъден за кражби със
споразуменията по НОХД № 741/2010 г., НОХД № 692/2010 г. и НОХД № 674/2010 г.,
трите по описа на РС-Горна Оряховица.
Подсъдимият Д.С.Д.
е роден на *** *** Търново. Посещавал е училище до 7
клас. Постоянният му адрес е в град Стражица. Не е женен и няма деца. Видно от
справката за съдимост, в периода 2000 – 2010 г. Д. е осъждан за кражби и други
престъпления от общ характер с присъдите и споразуменията по 16 дела. През
по-голямата част от този период е изтърпявал наказание лишаване от свобода.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Р., Й. и С., заключението на съдебнооценъчната експертиза и
приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените
съдебни заседания.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът приема, че на 04.09.2010 г. от имота на гражданския
ищец Р. е извършена кражба на описаните по-горе вещи, че извършители на
кражбата са двамата подсъдими и че подсъдимите са действали виновно.
Фактът на извършване на кражбата
се установява от обясненията на А. и Д., от показанията на свидетеля Р. и от
приетите като писмени доказателства протоколи за доброволно предаване.
Авторството на деянието и вината
на извършителите се установяват от обясненията на подсъдимите, от показанията
на свидетелите С. и Й. и от приетите като писмени доказателства протоколи за
доброволно предаване.
Извършеното от подсъдимите е
престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
предл.2, и т.5 във вр. с
чл.194, ал.1 от НК за А. и по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, предл.2, и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК
– за Д..
От обективна страна подсъдимите са
отнели от владението на собственика Р.В.Р. без
неговото съгласие описаните по-горе движими вещи на обща стойност 686 лв. За извършване
на кражбата двамата подсъдими са се сговорили предварително, като в сравнително
спокойната обстановка са взели решение да откраднат медните изделия и са
съгласували волята си. Извършената кражба не представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражби, поради което
случаят не е маловажен. За отнемането на част от вещите подсъдимите са
използвали технически средства – гаечен ключ и отвертка, с които подсъдимият А.
е демонтирал медните елементи от електрожена “Кракра”. Видно от данните в
справките за съдимост, Д. е действал в условията на опасен рецидив, като са
осъществени и двете хипотези на опасен рецидив – по чл.29,
ал.1, б.”а” и по чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
От субективна страна подсъдимите са
действали виновно, с пряк умисъл. Съзнавали са, че вещите, които отнемат, са
чужди, че лишават собственика им от фактическата власт върху тях и установяват
своя фактическа власт, и са искали настъпването на тази промяна във
фактическата власт. Последвалото разпореждане с отнетите вещи доказва
намерението на подсъдимите противозаконно да ги присвоят.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в тежкото материално и семейно положение на
подсъдимия А., в стремежа на двамата подсъдими към противозаконно материално
облагодетелстване и в утвърдените престъпни навици на Д. за набавяне на
средства чрез кражби.
Съдът не констатира наличие на
обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и
наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от наказателна
отговорност, поради което прецени, че на подсъдимите следва да бъдат наложени
наказания по НК.
За да индивидуализира наказанието
на подсъдимия А.С.А., съдът съобрази следното:
Степента на обществената опасност
на подсъдимия е около средната за извършителите на кражби. От една страна, към
датата на извършване на деянието А. не е бил осъждан за престъпления. От друга
срана, до приключване на съдебното следствие по настоящото дело подсъдимият е
осъден за три други кражби, извършени през относително кратък период.
Обществената опасност на деянието
е около средната за този вид престъпления.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете пълното признание на подсъдимия, което е от
съществено значение за разкриване на обективната истина, усилията му за
възстановяване на вредите чрез заплащане на парично обезщетение, останали без
резултат поради отказа на пострадалия да приеме обезщетението, критичното му
отношение към извършеното и тежкото му семейно и материално положение като баща
на три ненавършили пълнолетие деца, които издържа, без постоянни доходи от труд.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не отчете.
С оглед констатираните
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най-лекото предвидено в
закона наказание за извършеното престъпление – една година лишаване от свобода
– се явява несъразмерно тежко. Това наложи съдът да определи наказанието при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – в размер под предвидения в закона
минимум.
Предвид изложеното по-горе съдът
прецени, че за постигане на целите на наказанието на подсъдимия А. следва да
бъде наложено наказание десет месеца лишаване от свобода.
Видно
от данните в справката за съдимост, подсъдимият А. е извършил деянието по
настоящото НОХД № 1249/2010 г. и деянията по НОХД № 741/2010 г., по НОХД №
692/2010 г. и по НОХД № 674/2010 г., всички по описа на РС-Горна Оряховица, в
условията на реална съвкупност – преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях. Поради това и на основание чл.25,
ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия едно общо наказание измежду
наказанията, наложени за деянията от съвкупността, в размер на най-тежкото от
тях, а именно десет месеца лишаване от свобода.
Срокът на наложеното наказание
лишаване от свобода за деянието по настоящото дело и срокът на определеното
общо наказание лишаване от свобода е до три години. Към датите на извършване на
деянията от съвкупността, вкл. и деянието по настоящото дело, подсъдимият не е
бил осъждан за престъпления. Съвкупната преценка на данните за личността на А.,
вкл. данните за семейното му положение като баща на
три ненавършили пълнолетие деца, които издържа, мотивираха съда да приеме, че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не
се налага ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за
деянието по настоящото дело и на определеното общо наказание лишаване от
свобода. С оглед тези мотиви съдът прие, че са налице предпоставките по чл.66, ал.1 от НК за отлагане на
изпълнението на наложените наказания. Като съобрази немалкия брой на деянията
от съвкупността, съдът определи изпитателния срок над минимума от три години. Ето
защо съдът отложи изпълнението на наложеното на А. наказание лишаване от
свобода за деянието по настоящото дело и на определеното общо наказание
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, считано от влизане на
присъдата в сила.
За да индивидуализира наказанието
на подсъдимия Д.С.Д., съдът съобрази следното:
Степента на обществената опасност
на подсъдимия е висока. Преди извършване на деянието по настоящото дело Д. е
осъждан многократно за кражби и други умишлени престъпления и е изтърпявал
наказание лишаване от свобода.
Обществената опасност на деянието
е около средната за кражбите, извършени при условията на опасен рецидив.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете направеното от Д. признание, изразеното от него
съжаление за извършеното и тежкото му материално положение, което е една от
причините за извършване на кражбата.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не отчете.
Към началото на съдебното
заседание на 12.01.2011 г. единственото доказателство за участието на Д. в
кражбата са данните в обясненията на другия подсъдим. Последният е
заинтересован да представи Д. като инициатор за извършване на кражбата, за да
смекчи положението си, и това обстоятелството разколебава сериозно
достоверността на депозираните от него обяснения в частта относно твърденията
за участието на Д.. С оглед изложеното съдът прие, че
направеното от подсъдимия Д. признание в съдебното заседание на 12.01.2011 г.
има решаващо значение за доказване на неговото участие в извършване на кражбата,
поради което следва да бъде преценено като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство.
При наличието на посоченото
по-горе изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и най-лекото
наказание, предвидено за извършеното от Д. престъпление – три години лишаване
от свобода – се явява несъразмерно тежко. Ето защо съдът определи наказанието
на Д. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – в размер
под предвидения в закона минимум.
Предвид изложеното по-горе съдът
прецени, че за постигане на целите на наказанието на подсъдимия Д. следва да
бъде наложено наказание десет месеца лишаване от свобода.
Предходните осъждания на Д. на
лишаване от свобода, за които не е настъпила реабилитация, са пречка за
отлагане на изпълнението на наложеното с настоящата присъда наказание лишаване
от свобода на основание чл.66, ал.1 от
НК.
Подсъдимият Д. е рецидивист по
смисъла на § 3, ал.1, т.2 от
ДР на ЗИНЗС. Поради това и на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наложеното наказание десет
месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Деянието по настоящото дело Д. е
извършил след влизане в сила на всички предходни присъди, постановени по
отношение на него. Поради това няма основание за групиране на наказанието по
настоящото дело с наказанията по предходните осъждания на този подсъдим.
По гражданския иск:
Предявеният от пострадалия Р.В.Р. против двамата подсъдими граждански иск за солидарно
заплащане на обезщетение в размер на 686 лв. за причинените с деянието по
обвинителния акт имуществени вреди е изцяло основателен. В резултат на
извършената кражба на Р. са причинени имуществени вреди, изразяващи се в
намаляване на актива на имуществото му с пазарната стойност на откраднатите
вещи. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от виновно извършеното
противоправно деяние на подсъдимите. Поради това последните дължат на
гражданския ищец обезщетение, равно на пазарната стойност на откраднатите вещи,
определена от заключението на съдебнооценъчната експертиза на 686 лв.
Подсъдимите дължат солидарно заплащане на обезщетението, тъй като са причинили
вредата съвместно. Предвид изложеното съдът осъди подсъдимите да заплатят
солидарно на гражданския ищец сумата 686 лв.
Основателна е и претенцията за
присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение. Съобразно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД подсъдимите са в забава по отношение на задължението за
заплащане на обезщетение от датата на увреждането. Поради това съдът осъди
подсъдимите да заплатят солидарно на гражданския ищец законната лихва върху
присъденото обезщетение за времето от 04.09.2010 г. до окончателното му
изплащане.
Приобщените към делото веществени
доказателства гаечен ключ и отвертка принадлежат на подсъдимия А. и са
послужили за извършването на престъплението. Поради това и на основание чл.53,
ал.1, б.”а” от НК съдът постанови посочените вещи да бъдат отнети в полза на
държавата. Като съобрази, че отнетите вещи са на незначителната стойност, съдът
постанови след влизане на присъдата в сила същите да бъдат унищожени.
Приложените като веществени
доказателства по делото намачкана медна гръбна
лозопръскачка, намачкан меден котел и медна шина с намотка от електрожен са
собственост на гражданския ищец Р.В.Р.. Няма законно
основание посочените вещи да бъдат отнети в полза на държавата или да бъдат
унищожени. Поради това съдът постанови същите да бъдат върнати на собственика.
При този изход на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки от
подсъдимите да заплати по сметка на РС-Горна Оряховица по 35 лв.,
представляващи 1/2 от направените по делото разноски в общ размер от 70 лв.
На основание т.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът осъди всеки от
подсъдимите да заплати по сметка на РС-Горна Оряховица по 50 лв., представляващи държавна такса за разглеждане на гражданския
иск.
По изложените по-горе мотиви
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
………………….