Решение по дело №432/2018 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 102
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20181880100432
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 01.07.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

            Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 432/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от А.П.Г. ***, на длъжност …, против работодателя ѝ …. Ищецът твърди, че със Заповед № 691 от 04.06.2018г. на кмета на община С. ѝ е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение. Поддържа се, че така издадената заповед е незаконосъобразна, неправилна и издадена при допуснати от нарушения на правилата в дисциплинарното производство. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени горецитираната заповед.

Исковата молба е редовна. Предявеният с нея конститутивен и неоценяем иск с правна квалификация по чл. 357 от Кодекса на труда (КТ) е допустим, като подаден в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Конститутивното действие на решението, с което този иск се уважава, важи с обратна сила, т.е. наложеното наказание се счита за незаконно към момента на налагането му.

От страна на ответника, чрез назначения му от съда особен представител, е подаден писмен отговор. Искът се оспорва изцяло, по основание и размер. Твърди се, че е недопустим.

В открито съдебно заседание представителите на страните подробно аргументират тезите си. Постъпила е и писмена защита от пълномощника на ищеца.

По делото са приети писмени доказателства и е разпитан един свидетел.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

С оспорената заповед на А.Г., на длъжност …, е наложено дисциплинарно наказание, за това, че : „след извършена инвентаризация на ДГ „”, на която тя е … е установена липса на 2467 л. газьол на стойност 4651,65 лева. Наказанието е наложено и за неспазване на задълженията по длъжностна характеристика относно сключване на трудови договори, което включва изготвяне на изчерпателни длъжностни характеристики на персонала”.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.

По настоящото дело съдът констатира, че изобщо не е посочено времето на извършване на нарушенията, като по този начин не може да се установи и дали са спазени сроковете по чл. 194 от КТ. Не е посочено какво е извършила Г., действие или бездействие, и каква е връзката между нейното деяние и установената липса. Напълно неясно е и твърдението, че тя не е изготвила изчерпателни длъжностни характеристики на персонала. Лицето издало заповедта не е конкретизирило за кои служители става дума и кое точно е пропуснато да бъде добавено в длъжностните им характеристики. Думата изчерпателни, без да е ясно какво се разбира под това, напълно лишава наказаното лице от възможността да разбере за какво е наказано.

При такава пълна липса на конкретика относно обективните и субективните признаци на нарушенията, както и времето на извършването им, съдът е длъжен да отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като незаконосъобразна. Правната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ е задължителна, а в Заповед № 691 от 04.06.2018г. не са посочени нарушенията и кога са извършени, като липсва дори и една дата и поне едно лице от персонала, на което не е изготвена изчерпателна длъжностна характеристика.

По изложените съображения искът следва да бъде уважен, без да се разглежда спора по същество.

По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът счита за основателно възражението на особения представител на ответника, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Договорът за правна защита и съдействие е от дата 09.01.2019г., т.е. задълженията на адвоката са възникнали от тази дата занапред. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, съдът намалява размера на разноските до 300 лева, който размер е със сто лева по-висок от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 200 лева.

На основание чл. 83 от ГПК вр. с чл. 359 от КТ и чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК, ответникът ще следва да понесе направените по делото разноски за назначаване на особен представител в размер на 200 лева, както и да заплати държавна такса върху уважения неоценяем иск в размер на 30 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя, като незаконосъобразна, Заповед № 691 от 04.06.2018г., издадена от кмета на Община С., с която на А.П.Г. ***, ЕГН **********, на длъжност … от същия град, е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение”.

Осъжда Детска градина „” от гр. С., Софийска област, ул. „” № , представлявана от директора, да заплати на А.П.Г. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева - намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Осъжда Детска градина „” от гр. С., Софийска област, ул. „” № , представлявана от директора, да заплати в полза на държавата по сметка на РС Своге : държавна такса в размер от 30 лева и възнаграждение на особен представител в размер на 200 лева.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :