Р Е Ш Е Н И Е № 132/14.7.2022
г.
14.07.2022г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети
административен състав
На осми юли
2022 година
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
Красимира Юрукова-Стоянова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно
дело № 186 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5
от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Я.Т.К. *** срещу заповед за прилагане на ПАМ №
22-4332-001830 от 18.04.2022г. на Полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна
полиция СДВР, с която на оспорващия на
основание чл. 171 т. т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на
цитираната заповед.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. Иска се нейната отмяна и присъждане на разноски по делото. Излагат
се съображения, че издаденото във Великобритания свидетелство за управление на
МПС със срок на валидност до 2024г. не
би могло да се квалифицира като невалидно по смисъла на чл. 171, т. 2а, буква
„б“ от ЗДвП.
В съдебно заседание оспорващия, редовно призован, явява се лично
и с адвокат Т. от САК, редовно
упълномощен.
Акцентува на
обстоятелството, че лицето Т. К. е
управлявало автомобила на своя баща с напълно валидно свидетелство, към момента
на издаването му от държава членка на ЕС. Наред с това сочи, че съгласно ЗДвП чуждестранно свидетелство е
валидно на територията на страната, не
само когато е издадено от държава членка на ЕС, но и когато е издадено от
държава членка на Европейското икономическо пространство и от държава, която е страна по
Конвенцията за движение по пътищата съгласно ЗДвП. Обединеното кралство
безспорно е страна по Конвенцията за движение по пътищата и наред с това
съществува съдебна практика съгласно, която и след Брекзит
Великобритания става член на Европейското икономическо пространство. Иска присъждане на разноски по
делото.
Ответната страна Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, редовно
призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
На
05.04.2022г. около 12.00 часа в гр. София, по Околовръстен път с посока на движение
бул.“България“ към бул. „Черни връх“, собствения на Я.Т. лек автомобил **** с табели с рег. номер ******
е управляван от Т.Я. К., като водачът не притежава СУМПС валидно за категорията
към която спада. Управляваното от него МПС е с чуждестранно национално свидетелство /СУМПС издадено от
Обединено Кралство Великобритания с
номер К.9802176TY9MW/без
да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца в РБългария.
На основание чл. 162 ал. 1 от ЗДвП на водачът е съставен АУАН серия GA № 627912 от
05.04.2022г.
На
18.04.2022г. Полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна полиция, СДВР е издал процесната ПАМ против Я.Т. въз основа на така съставения
АУАН, на основание чл. 171, т. 2а, б“а“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията
на МПС за срок от 6 месеца.
Административния орган не представя
доказателства в адм. преписка за датата на връчване
на процесната заповед, поради което съдът приема, че
същата е подадена в законовия срок, с оглед тежестта на доказване на това
обстоятелство. В придружителното писмо към адм. преписка е посочено, че адм.
орган представя наличните материали по същата, като прави единствено възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. По делото адм. орган не представя доказателства и от кога Т.Я. К. е
започнал да пребивава в България. Видно от справка картон на водача на Т.Я. К.,
на 07.04.2022 г. е подал документи за подновяване на СУМПС и такова е издадено на 26.04.2022г.
По делото е представена адм.
преписка по издаване на оспорения акт, включително и заповеди, доказващи
наличието на компетентност на издателя на акта.
В
допълнение от оспорващата страна, в съдебно заседание беше представено копие от
шофьорската книжка на Т.Я.К. - СУМПС издадено от Обединено Кралство Великобритания с номер К.9802176TY9MW.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е
заповед за
прилагане на ПАМ № 22-4332-001830 от 18.04.2022г. на Полицейски инспектор към
СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с която
на оспорващия на основание чл. 171 т. т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена
регистрацията на МПС за срок от 6
месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден
от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Съгласно
чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган, в писмена форма, като в нея са посочени
фактическите и правни основания за издаването й.
Като правно основание за издаване на
оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а,
б.“а“ от ЗДвП, в хипотезата прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 6 месеца на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.
Административния орган се е позовал
на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП
„Българските граждани могат да
управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната“.
ЯАС, в настоящия състав намира, че е
налице основание за отмяна на оспорената заповед. От данните в оспорената
заповед не става ясно от кой момент административният орган е приел, че
оспорващият е влязъл в страната, за да се приеме, че е изтекъл срокът, визиран
в чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Следователно адм. орган не е посочил първо в заповедта от кой момент
следва да се приеме, че е изтекъл предвидения в правната норма 3 месечен срок
от датата на влизане в страната. Нещо повече, не е представил доказателства за това
и към адм. преписка, въпреки изричните указания на
съда, че тежестта за доказване на
наличието на фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт е на адм. орган. В този смисъл адм.
орган не е доказал в пълнота наличие на предпоставките за издаване на процесната заповед.
Въпреки, че изложеното е достатъчно
основание за отмяна на процесната заповед, следва да се посочи още, че с оглед разпоредбата на чл. 151а от ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за
управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на
територията на Република България при спазване на изискванията за минимална
възраст за съответната категория, определени в чл.
151.
А съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП , Свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на
Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:като
в т. 5 е посочено - свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария. Безспорно е обстоятелството, че към датата
на издаване на процесната заповед Великобритания не е
държава-членка на ЕС, но Великобритания е страна по Споразумението за
Европейското Икономическо пространство.
Република България в действащото си
законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените
преди 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все
още не е изтекъл. В настоящия случай е безспорно, че свидетелството за
управление на МПС на лицето, управлявало автомобила на дружеството
жалбоподател, е издадено от Обединено кралство Великобритания на 05.11.2014 г.
и е със срок на валидност 04.11.2024 г. Следователно по делото не се доказа, че
управлявалият МПС на оспорващия, към 05.04.2022г. не притежава валидно свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, по изложените по-горе съображения. Следва да се има
предвид още, че от справка картон на водача е видно, че на 07.04.2022г. Т.Я. К.
е предприел действия по подновяване на СУМПС, което е издадено на 26.04.2022г.
Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Същата е материално незаконосъобразна и
следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗДвП в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него съдебни разноски – 10
лв. – заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Ямбол,
III-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Я.Т.К. *** заповед за прилагане на ПАМ №
22-4332-001830 от 18.04.2022г. на Полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна
полиция СДВР, с която на оспорващия на
основание чл. 171 т. т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните
работи да заплати на Я.Т.К. *** сумата от 10 /десет/ лева, представляваща
направени съдебни разноски за заплатена държавна такса.
Решението, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете