ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12071
гр. София, 13.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
като разгледа докладваното от Б В Частно гражданско дело №
20241110166325 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съдът е издал заповед за изпълнение от 22.05.2024 г. въз основа на заявление,
подадено от „Т..“ ЕАД срещу „И..“ ЕООД.
Длъжникът е подал възражение по чл. 414а ГПК с приложени доказателства за
извършено плащане на главницата по издадената заповед.
С молба от 21.01.2025 г. заявителят е взел становище, че длъжникът е изплатил
изцяло претендираните главница и лихви след образуване на делото, но не е заплатил
законна лихва в размер на 0, 33 лв. и разноските в размер на 75 лв., поради което моли да
бъде издаден изпълнителен лист за тях.
Съдът е указал на длъжника с разпореждане от 04.02.2025 г., че ако в едноседмичен
срок от получаване на съобщението не представи доказателства за заплащане на посочените
по-горе останали като дължими суми, ще издаде изпълнителен лист за тях. Препис от това
разпореждане е бил връчен на длъжника на 14.02.2025 г., но до настоящия момент по делото
не е постъпила молба от него.
Съгласно мотивите към т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но
не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и
при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване
на вземането е отпаднал, като в тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове
на извършеното от длъжника плащане. Това искане следва да бъде направено в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай са налице предпоставките за обезсилване на заповедта в
1
частта за главницата и мораторната лихва. По отношение на претенцията на заявителя за
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че същата е
основателна, предвид обстоятелството, че дължимата сума е била заплатена едва след
връчване на заповедта за изпълнение, поради което длъжникът е дал повод за завеждане на
производството. За разноските следва да бъде издаден изпълнителен лист, както и за
останалата незаплатена законна лихва в размер на 0, 33 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 16.11.2024 г. по ч.гр.д. № 66325/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 151
състав, в частта, с която е разпоредено длъжникът „И..“ ЕООД, ЕИК 20....., да заплати на
„Т..“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от сумата 30,01 лева (тридесет лева и 01 стотинка),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.04.2022 г. до 31.07.2023 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. "А..в" №.., ет. 4, ап. ..,
абонатен номер ... и сумата 7,14 лева (седем лева и 14 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 31.05.2022 г. до 28.10.2024 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на „Т..“ ЕАД за сумата от 0, 33 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главница в размер на 30, 01 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.04.2022 г. до 31.07.2023 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. "А..в" №.., ет. 4, ап. ..,
абонатен номер ..., за период от 04.11.2024 г. до 03.12.2024 г., както и за сумата от 25 лв.,
представляваща държавна такса за заповедното производство и за сумата от 50 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, определени
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66325/2024 г.
по описа на СРС, 151 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2