О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 12.03.2021 г.
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, XVIІ
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Тачева
в.н.ч.д. № 846 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава двадесет и втора на НПК.
Образувано е по частна жалба от 26.02.2021
г., подадена от адв. П.Ч.от САК, в качеството му на служебен защитник,
преупълномощен от адв. Н.Б., на подсъдимия А.Н.Б. С., срещу протоколно
определение от 22.02.2021 г. постановено по НОХД № 4342/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 106-ти състав, с което съдът е спрял наказателното
производство и е потвърдил взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
В частната жалба се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят
счита, че в съдебно заседание на 08.10.2020г. за неявяването на подсъдимия са
налице уважителни причини, поради което неправилно първоинстанционният съд е
изменил, а в последствие въззивният съд е потвърдил, изменената мярка за
неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“ на основание чл. 66, ал. 1
от НПК. В подкрепа на това защитата посочва, че по делото са представени
медицински документи, представляващи доказателства за възпрепятстването на подсъдимия
по здравословни причини да се яви в открито съдебно заседание на 08.10.2020г. Твърди
се, че за съдебното заседание на 22.02.2021г., „макар формално да е изпълнена
процедурата за редовно призоваване, все пак липсват данни лицето приело
съобщението за насрочване на делото да е уведомило подсъдимия за това
насрочване“. В заключение са изложени съображения за неправилност на
атакуваното определение, изразяващи се в не събирането на данни дали към датата
на последното съдебно заседание подсъдимият не се е намирал в следствените
арести или затворите в страната. Моли съдът да измени постановената мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в „подписка“.
Препис от частната жалба е изпратен на
СРП, като становище в срок не е постъпило.
Софийски градски съд, след като се
запозна с доводите, отразени в частната жалба, и доказателствата по делото,
намира от фактическа страна следното:
В хода на досъдебно производство е било
изготвено постановление за привличане като обвиняем на лицето А.Б. за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. За предявяването му Б. е многократно
търсен на известните по делото адреси, но не е бил открит. Предвид на това Б. е
бил обявен за общодържавно издирване, а досъдебното производство е било спряно
с постановление от 26.11.2019 г., поради не разкриване на местонахождението на
извършителя на престъплението. С постановление от 05.01.2020 г. досъдебното
производство е било възобновено като на същата дата постановлението за
привличане като обвиняем е било предявено на Б. и по отношение на същия е взета
мярка за неотклонение „подписка“. На 10.02.2020 г. е било предявено разследването на
обвиняемия и защитника му.
Производството по НОХД № 4342/2020 г. по
описа на СРС, НО, 106 - ти състав, е
образувано по внесен на 13.03.2020 г. в Софийски районен съд обвинителен акт
срещу А.Б. за извършено престъпление по чл. 209 , ал. 1 от НК.
С разпореждане от 04.05.2020 г. съдията
– докладчик от първоинстанционния съд е насрочил делото за разглеждане в
разпоредително заседание на 25.06.2020 г.
В първото открито съдебно заседание
подсъдимият, редовно призован, се е явил лично и с упълномощен защитник. Делото
е било отложено поради не връчване в срок на препис от обвинителния акт и
разпореждането за насрочване на делото.
Във второто съдебно заседание
/20.07.2020 г./ подсъдимият, редовно призован се е явил лично, но делото отново
било отложено по негово искане, изразяващо се в оттегляне на пълномощията си от
досегашния си защитник и даване възможност за упълномощаване на нов.
В съдебно заседание на 17.09.2020 г., подсъдимият, редовно
уведомен от предходното съдебно заседание, не се е явил, като е представил
болничен лист за временна неработоспособност. Поради това съдът е отложил
делото, като му е указал в следващо
съдебно заседание да представи удостоверение по образец съгласно Наредбата за
медицинска експертиза, като изрично му е разяснил, че при неизпълнение мярката
му за неотклонение ще му бъде изменена в по – тежка.
С протоколно определение от 08.10.2020 г.
съставът на СРС на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е изменил взетата спрямо
подсъдимия А.Б. мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“,
потвърдено с определение от 02.11.2020г. по ВНЧД № 3963/2020г. по описа на СГС.
Двукратно с разпореждане от 09.11.2020 г.
и 26.11.2020 г. делото е било отсрочено, последно за 22.02.2021 г. За съдебното
заседание подсъдимият е бил редовно призован по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК,
но не се е явил. Съдът е спрял наказателното производство на основание чл. 251,
ал. 1 вр. ал. 25, ал. 1, т. 2 от НПК и е потвърдил взетата спрямо подсъдимия
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално
легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, срещу подлежащ на
обжалване акт съгласно чл. 270, ал. 4 от НПК, поради което въззивният състав я
намира за допустима. Разгледана по същество обаче същата е неоснователна по
следните съображения:
Преди да разгледа въпросите по същество,
този състав на СГС намира за нужно да отбележи следното:
Предмет на настоящата проверка е
определението от 22.02.2020 г. на СРС, единствено в частта, с която съдът се е
произнесъл по мярката за процесуална принуда. Независимо, че акцентът в
частната жалба на защитата е поставен върху неправилността и незаконосъобразността
на определението на СРС от 08.10.2020г., с което на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е била изменена мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия, това не
е предмет на настоящия инстанционен контрол. Това е така, тъй като въпросното
определение е било ревизирано в предходно производство от въззивния съд /ВНЧД № 3963/2020 г./, същото е влязло в
сила и не подлежи на преразглеждане. Поради това, настоящата проверка обхваща
единствено потвърждаването на мярката за процесуална принуда, след спиране на
наказателното производство.
Настоящият въззивен съдебен състав намира,
че към момента е налице обосновано предположение, че подсъдимият има отношение
към инкриминираното деяние, който извод на този етап се подкрепя от събраните в
производството доказателствени източници – протоколи за разпит на свидетелите,
заключенията на назначените експертиза, както и останалите събрани писмени
доказателства и доказателствени средства, годността на които подлежи на
преценка единствено от съда, разглеждащ делото по същество и не може да бъде
обсъждана в настоящото частно производство. С оглед осигуряване както на
минималния стандарт на чл. 5, пар. 4 от ЕКЗПЧОС, така и обезпечаване на правото
на подсъдимия по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за разглеждане на делото от
безпристрастен съд при произнасянето си по въпроса за наличие на обосновано
предположение, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен,
съдът не следва да взима отношение по въпроса за вината, както и да се
произнася с оценка за годността на събрания доказателствен материал и неговата
достатъчност. Подозрението
и съответно формалното и категорично установяване на вината на лицето не следва
да се третират като идентични понятия, поради което наличието на обосновано
предположение не може и не следва да се отъждествява с безспорното установяване
на авторството на деянието и неговата обективна и субективна съставомерност. В
този смисъл настоящият състав, с оглед събраните до момента доказателства,
намира, че е налице
обосновано предположение за
съпричастност на подсъдимия А.Б. в извършване на
престъплението,
за което му е повдигнато обвинение.
Този състав на СГС напълно споделя
извода на първостепенния съд, че е налице една от алтернативните предпоставки
по чл. 63 от НПК, а именно реална опасност подсъдимият да се укрие.
Съобразявайки продължителността на наказателното производство, настоящия етап
на процеса – начало на съдебното разглеждане на делото в първата инстанция и
основната причина за спиране на наказателното производство – укриване на подсъдимия
от органите на съдебната власт, въззивната инстанция направи
категоричен и несъмнен извод, че втората посочена цел няма да може да бъде
постигната с определянето
на по - лека мярка за неотклонение. Не еднократното недобросъвестното
процесуално поведение на подсъдимия Б. сочи на реална опасност същият да
се укрие и да попречи на разглеждането и приключването на делото в разумен
срок.
Не се споделят за основателни доводите
на жалбоподателя, че е налице нередовно
призоваване на подсъдимия, както и това, че съдът е бездействал, като не е
събрал необходимата информация дали подсъдимият не се намира в местата за
лишаване от свобода. Видно от призовка, находяща се на л. 132 от НОХД е, че
призоваването законосъобразно е извършено по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК.
Същата призовка е връчена на 06.02.2021г. на Ц.Б. /брат на подсъдимия/, който
саморъчно се е подписал в графа „получател“, а в съдържанието й е отразено, че
лицето се задължава да му я предаде. Що се отнася до възражението за не събиране
на информация от затворите и арестите в страната, се явява неоснователно,
именно поради факта, че подсъдимият е обявен за общодържавно издирване.
По гореизложените причини въззивният съд
намира, че към момента не са налице предпоставки за изменение на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение в по-лека, тъй като "задържането под
стража" се явява законосъобразна и пропорционална намеса в правата му,
гарантираща личното му участие в производството по делото и своевременното
развитие и приключване в разумен срок на наказателния процес.
Ето защо подадената частна жалба е
неоснователна, а атакуваният с нея съдебен акт като правилен и законосъобразен
следва да бъде потвърден.
С оглед изложените съображения Софийски
градски съд, Наказателно отделение, XVІІ въззивен състав, на основание чл. 345, вр. чл.
341, ал. 2, вр. чл. 251
ал. 2 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.02.2021 г. по н.о.х.д. № 4342/2020 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 106-
ти състав, в частта, с която е потвърдена взетата спрямо подсъдимия А.Н.Б.
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.