Определение по дело №846/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260939
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Силвия Венциславова Тачева
Дело: 20211100600846
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 12.03.2021 г.

 

Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVIІ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

           мл. с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Тачева в.н.ч.д. № 846 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава двадесет и втора на НПК.

         Образувано е по частна жалба от 26.02.2021 г., подадена от адв. П.Ч.от САК, в качеството му на служебен защитник, преупълномощен от адв. Н.Б., на подсъдимия А.Н.Б. С., срещу протоколно определение от 22.02.2021 г. постановено по НОХД № 4342/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106-ти състав, с което съдът е спрял наказателното производство и е потвърдил взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят счита, че в съдебно заседание на 08.10.2020г. за неявяването на подсъдимия са налице уважителни причини, поради което неправилно първоинстанционният съд е изменил, а в последствие въззивният съд е потвърдил, изменената мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“ на основание чл. 66, ал. 1 от НПК. В подкрепа на това защитата посочва, че по делото са представени медицински документи, представляващи доказателства за възпрепятстването на подсъдимия по здравословни причини да се яви в открито съдебно заседание на 08.10.2020г. Твърди се, че за съдебното заседание на 22.02.2021г., „макар формално да е изпълнена процедурата за редовно призоваване, все пак липсват данни лицето приело съобщението за насрочване на делото да е уведомило подсъдимия за това насрочване“. В заключение са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение, изразяващи се в не събирането на данни дали към датата на последното съдебно заседание подсъдимият не се е намирал в следствените арести или затворите в страната. Моли съдът да измени постановената мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „подписка“.

Препис от частната жалба е изпратен на СРП, като становище в срок не е постъпило.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, отразени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:

В хода на досъдебно производство е било изготвено постановление за привличане като обвиняем на лицето А.Б. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. За предявяването му Б. е многократно търсен на известните по делото адреси, но не е бил открит. Предвид на това Б. е бил обявен за общодържавно издирване, а досъдебното производство е било спряно с постановление от 26.11.2019 г., поради не разкриване на местонахождението на извършителя на престъплението. С постановление от 05.01.2020 г. досъдебното производство е било възобновено като на същата дата постановлението за привличане като обвиняем е било предявено на Б. и по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „подписка“.  На 10.02.2020 г. е било предявено разследването на обвиняемия и защитника му.

Производството по НОХД № 4342/2020 г. по описа на СРС, НО, 106 -  ти състав, е образувано по внесен на 13.03.2020 г. в Софийски районен съд обвинителен акт срещу А.Б. за извършено престъпление по чл. 209 , ал. 1 от НК.

С разпореждане от 04.05.2020 г. съдията – докладчик от първоинстанционния съд е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание на 25.06.2020 г.

В първото открито съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, се е явил лично и с упълномощен защитник. Делото е било отложено поради не връчване в срок на препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото.

Във второто съдебно заседание /20.07.2020 г./ подсъдимият, редовно призован се е явил лично, но делото отново било отложено по негово искане, изразяващо се в оттегляне на пълномощията си от досегашния си защитник и даване възможност за упълномощаване на нов.

В съдебно заседание  на 17.09.2020 г., подсъдимият, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се е явил, като е представил болничен лист за временна неработоспособност. Поради това съдът е отложил делото, като му е указал  в следващо съдебно заседание да представи удостоверение по образец съгласно Наредбата за медицинска експертиза, като изрично му е разяснил, че при неизпълнение мярката му за неотклонение ще му бъде изменена в по – тежка.

С протоколно определение от 08.10.2020 г. съставът на СРС на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е изменил взетата спрямо подсъдимия А.Б. мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“, потвърдено с определение от 02.11.2020г. по ВНЧД № 3963/2020г. по описа на СГС.

Двукратно с разпореждане от 09.11.2020 г. и 26.11.2020 г. делото е било отсрочено, последно за 22.02.2021 г. За съдебното заседание подсъдимият е бил редовно призован по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК, но не се е явил. Съдът е спрял наказателното производство на основание чл. 251, ал. 1 вр. ал. 25, ал. 1, т. 2 от НПК и е потвърдил взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“.   

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 270, ал. 4 от НПК, поради което въззивният състав я намира за допустима. Разгледана по същество обаче същата е неоснователна по следните съображения:

Преди да разгледа въпросите по същество, този състав на СГС намира за нужно да отбележи следното:

Предмет на настоящата проверка е определението от 22.02.2020 г. на СРС, единствено в частта, с която съдът се е произнесъл по мярката за процесуална принуда. Независимо, че акцентът в частната жалба на защитата е поставен върху неправилността и незаконосъобразността на определението на СРС от 08.10.2020г., с което на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е била изменена мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия, това не е предмет на настоящия инстанционен контрол. Това е така, тъй като въпросното определение е било ревизирано в предходно производство от въззивния  съд /ВНЧД № 3963/2020 г./, същото е влязло в сила и не подлежи на преразглеждане. Поради това, настоящата проверка обхваща единствено потвърждаването на мярката за процесуална принуда, след спиране на наказателното производство.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че към момента е налице обосновано предположение, че подсъдимият има отношение към инкриминираното деяние, който извод на този етап се подкрепя от събраните в производството доказателствени източници – протоколи за разпит на свидетелите, заключенията на назначените експертиза, както и останалите събрани писмени доказателства и доказателствени средства, годността на които подлежи на преценка единствено от съда, разглеждащ делото по същество и не може да бъде обсъждана в настоящото частно производство. С оглед осигуряване както на минималния стандарт на чл. 5, пар. 4 от ЕКЗПЧОС, така и обезпечаване на правото на подсъдимия по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за разглеждане на делото от безпристрастен съд при произнасянето си по въпроса за наличие на обосновано предположение, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен, съдът не следва да взима отношение по въпроса за вината, както и да се произнася с оценка за годността на събрания доказателствен материал и неговата достатъчност. Подозрението и съответно формалното и категорично установяване на вината на лицето не следва да се третират като идентични понятия, поради което наличието на обосновано предположение не може и не следва да се отъждествява с безспорното установяване на авторството на деянието и неговата обективна и субективна съставомерност. В този смисъл настоящият състав, с оглед събраните до момента доказателства, намира, че е налице обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия А.Б.  в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Този състав на СГС напълно споделя извода на първостепенния съд, че е налице една от алтернативните предпоставки по чл. 63 от НПК, а именно реална опасност подсъдимият да се укрие. Съобразявайки продължителността на наказателното производство, настоящия етап на процеса – начало на съдебното разглеждане на делото в първата инстанция и основната причина за спиране на наказателното производство – укриване на подсъдимия от органите на съдебната власт, въззивната инстанция направи категоричен и несъмнен извод, че втората посочена цел няма да може да бъде постигната с определянето на по - лека мярка за неотклонение. Не еднократното недобросъвестното процесуално поведение на подсъдимия Б. сочи на реална опасност същият да се укрие и да попречи на разглеждането и приключването на делото в разумен срок.

Не се споделят за основателни доводите на жалбоподателя, че е  налице нередовно призоваване на подсъдимия, както и това, че съдът е бездействал, като не е събрал необходимата информация дали подсъдимият не се намира в местата за лишаване от свобода. Видно от призовка, находяща се на л. 132 от НОХД е, че призоваването законосъобразно е извършено по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК. Същата призовка е връчена на 06.02.2021г. на Ц.Б. /брат на подсъдимия/, който саморъчно се е подписал в графа „получател“, а в съдържанието й е отразено, че лицето се задължава да му я предаде. Що се отнася до възражението за не събиране на информация от затворите и арестите в страната, се явява неоснователно, именно поради факта, че подсъдимият е обявен за общодържавно издирване.   

По гореизложените причини въззивният съд намира, че към момента не са налице предпоставки за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение в по-лека, тъй като "задържането под стража" се явява законосъобразна и пропорционална намеса в правата му, гарантираща личното му участие в производството по делото и своевременното развитие и приключване в разумен срок на наказателния процес.

Ето защо подадената частна жалба е неоснователна, а атакуваният с нея съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

С оглед изложените съображения Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVІІ въззивен състав, на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 251 ал. 2 от НПК,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.02.2021 г. по н.о.х.д. № 4342/2020 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106- ти състав, в частта, с която е потвърдена взетата спрямо подсъдимия А.Н.Б. мярка за неотклонение „задържане под стража“.  

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 2.