Решение по дело №264/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от адв. Р. А. от АК – Кюстендил, в качеството му на пълномощник на Р. В. В. от [населено място], общ. Кюстендил, [улица]срещу Решение № 73/29.03.2024 г. постановено по АНД № 1105/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено НП № 23-1139-002128/18.09.2023 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил в частта, с която са му наложени глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“. Релевирани са касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 , вр. с ал. 2, предл. първо от НПК. Иска се отмяна на решението, тъй като липсват мотиви, които да отричат основателността и законосъобразността на изложените от жалбоподателя съображения за нарушаване на материалния и процесуалния закони при издаването на НП и отмяна същото.

Касаторът е редовно призован за съдебното заседание по делото, не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа касационната жалба и счита, че резултатът на решението на районния съд е в следствие липсата на обсъждане на направеното по същество възражение във връзка с нарушаване разпоредбата на чл.3а от Наредба №1/19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и употребата на наркотични вещества от АНО, предвиждаща възможност за изследване с доказателствен анализатор. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение, което е платено и установено неговото плащане пред въззивната инстанция и е в минимален размер.

Ответникът по касационната жалба е редовно призован за съдебното заседание по делото, не се явява, не се представлява. Съдът е констатирал, че с молба вх. № 2200/11.06.2024 г. гл. юк. Б., уведомява съда за невъзможността да се яви в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда, като прави и възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски и моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че районния съд е постановил правилно и обосновано решение.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 23-1139-002128/18.09.2023 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил в частта, с която Р. В. В. от [населено място], общ. Кюстендил, [улица], е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 07.09.2023 г. в 03:30 часа по ПП 1-6, в [населено място], срещу ресторант „Ю.“, с посока на движение от [населено място] към [населено място], Р. В. управлява товарен автомобил марка и модел „Грейт УОЛЛ“ с рег. № [рег. номер], собственост на „КОМПЛЕКС И КО“ ЕООД, с БУЛСТАТ ********, като при извършената проверка водачът неколкократно е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство Алкотест ДРЕГЕР 7510 с фабричен номерARDM-0265 за наличие на алкохол в издишания от водача въздух, като В. е отказал категорично. Отказал е и да даде кръв за лабораторен анализ. На водача е издаден ТМИ № 141280. Не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за наличие на алкохол в кръвта.

За констатираното нарушение на Р. В. В. е съставен АУАН серия GA № 887650 от 07.09.2023 г., като същия е предявен на нарушителя, който е отказал да го подпише. В акта не са вписани възражения от страна на нарушителя. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.

На 18.09.2023 г. е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН, като е наложено посоченото наказание.

Въззивният съд е потвърдил НП като законосъобразно, приемайки че при издаване на АУАН и НП не е допуснато неправилно прилагане на материалния закон, както и съществени процесуални нарушения на правилата в ЗАНН.

Оспореното решение е правилно.

Така установената фактическа обстановка води до следните правни изводи: Съгласно чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Два са правно-релевантните факта за ангажиране на отговорността по реда на цитираната разпоредба, а именно: да се докаже качеството водач на МПС и да се докаже отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол, наркотично вещество и т. н.

От посочената нормативна регламентация следва и извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП "отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства", а именно: 1. Отказ на водача на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и 2. Неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. От съдържанието на АУАН и процесното НП се извежда по безпротиворечив начин волята на органа за налагане на административно наказание поради отказ на водача да бъде проверен с дрегер за употреба на алкохол. Вписаното допълнение в НП относно неизпълнение на предписание за лабораторно изследване не се намира в кумулативна връзка с отказа за изпробване с тест по смисъла на приложената санкционна норма, а и АНО не е отразил факти, респ. не е направил фактически констатации за поведение на водача във връзка с издадения му талон за медицинско изследване. Обратно, отказът на нарушителя да бъде изпробван с дрегер е надлежно описан и квалифициран като административно нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. В случая АНО изрично е посочил, че нарушителят е отказал проверка с тест, поради което липсва противоречие с данните в АУАН и предявеното обвинение е ясно, а изводите на въззивния съд в изложения смисъл са обосновани и правилни.

От друга страна, анализът на събраните доказателствени средства установява извършването на релевираното административно нарушение. Касаторът Р. В. е управлявал товарен автомобил, т. е. има качеството водач на МПС и при извършена проверка от контролните органи е отказал да бъде изпробван с дрегер за установяване концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух. Осъществени са елементите от визирания фактически състав на деянието и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, на който АНО е наложил предвидените административни наказания. Издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, КРС е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски в полза на АНО, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., платими от Р. В. В..

 

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73/29.03.2024 г. постановено по АНД № 1105/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Р. В. В., [ЕГН], от [населено място], общ. Кюстендил, [улица], да заплати на ОД на МВР [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

Да се изпрати препис от решението на страните по делото.