О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
……………
Варненският окръжен съд, в закрито заседание
на 09.03.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Станчева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
като разгледа докладваното от съдия Р.
Станчева
въззивно гр.д.
№ 467 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от
10.11.2017г., постановено по гр.д. № 3962/2017г. Варненският районен съд е
1/. ПРИЕЛ Е ЗА УСТАНОВЕНО на
осн. чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и чл.111 от ЗЗД, по отношение на
И.Б.И., ЕГН **********, П.К.С., ЕГН **********, П.Г.П.,
ЕГН ********** и З.Г.И., ЕГН **********, всички в качеството им на
наследници на Мария Петрова Трънкова,
ЕГН **********, починала на 28.08.2013г., че Г.С.Т.,
ЕГН ********** и Т.С.К., ЕГН **********
/с грешно посочен в диспозитива друг ЕГН/, НЕ ДЪЛЖАТ сумите,
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20177120400238 по описа на ЧСИ И.С., рег. № 712, с район на действие Окръжен
съд - Варна, поради изтекла погасителна давност на вземанията по
изпълнителен лист от 22.12.2011 г., издаден по гр.дело № 8874/2007 г. от РС-Варна, 12 състав, или за
всеки един от ищците, както
следва: Г.С.Т. не дължи
сумата от 1061 лв. главница, ведно
със законната лихва, която към
02.03.2017г., датата на получаване на поканата
за доброволно изпълнение, е 1099.30 лв., неолихвяема сума 426 лв., сума 0.80 лв. допълнителни разноски, сума 174 лв. разноски по
изпълнителното дело, такса по т. 26 от тарифата за
таксите и разноските на ЧСИ, с включен ДДС в размер на 32.36 лв., както и 500 лв. адвокатско възнаграждение; Т.С.К.
не дължи сумата от 1061 лв. главница, ведно със законната лихва, която към
02.03.2017 г., датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение е
1099.30 лв., неолихвяема сума 426 лв., сума 0.80 лв.
допълнителни разноски, сума 174 лв. разноски по изпълнителното дело, такса по
т. 26 от тарифата за таксите и разноските на ЧСИ с включен ДДС в размер на
320.36 лв., както и 500 лв. адвокатско възнаграждение.
2/. ОТХВЪРЛИЛ
е предявеният от И.Б.И., ЕГН **********,
П.К.С., ЕГН **********, П.Г.П., ЕГН ********** и З.Г.И., ЕГН ********** против Г.С.Т.,
ЕГН ********** и Т.С.К., ЕГН ********** /с
грешно посочен в диспозитива друг ЕГН/ насрещен отрицателен установителен
иск по чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и чл.111
от ЗЗД за недължимост на сумите предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 20177120400276
по описа на ЧСИ и.с., per. № 712 в общ размер от
22755.92 лева, или от всеки ищец - по 5688.98 лева, от които неолихвяема сума в размер на 4805.25 лева, 7.05 лева
допълнителни разноски и 34.50 лева разноски по и.д., както й таксата по т. 26
от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 517.18 лева в
полза на ЧСИ и.с., както й други суми, дължими до този момент, в общ размер на
325.00 лева /вт.ч.ДТ, адв. възн., възн. за в.л., за пазач и
пр./, поради изтекла погасителна давност на вземането за подобрения, за което е
издаден изпълнителен лист, с което е ПРИЗНАТО ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ, на осн. § 4в ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл.72 ЗС,
в полза на Г.С.Т., ЕГН ********** и Т.С.К., ЕГН ********** върху ПИ № 376 по
ПНИ на с.о. „Боровец - юг", с площ 686.61 кв.м., при граници: път, ПИ №375
и ПИ № 3634, до заплащане от Мария Петрова Трънкова на
сумата от 19221 лева, представляваща стойността на направените в имота
подобрения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
3./ ПРИЕЛ
Е ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
И.Б.И., ЕГН **********, П.К.С., ЕГН **********, П.Г.П., ЕГН ********** и З.Г.И.,
ЕГН **********, всички в качеството им на наследници
на Мария
Петрова Трънкова, ЕГН **********, починала
на 28.08.2013г. ДЪЛЖАТ на
Г.С.Т., ЕГН ********** и Т.С.К., ЕГН ********** /с грешно посочен в диспозитива друг
ЕГН/, само СУМАТА от 15190.34лв. претендирана от последните двама като извръшени
подобрения в ПИ № 376 по ПНИ на с.о.”Боровец-юг”, след издаден изпълнителен
лист по решение № 81/14.01.2010г. постановено по в.гр.д.№ 115/2009г. по описа
на ОС-Варна, за което е образувано ИД № 20177120400276 от ЧСИ И.С., № 712 на
НК, поради извършено прихващане със
сумата от 4030.66лв., дължима от Г.С.Т., ЕГН ********** и Т.С.К., ЕГН ********** /с грешно посочен в диспозитива друг ЕГН/ на И.Б.И., ЕГН **********, П.К.С.,
ЕГН **********, П.Г.П., ЕГН ********** и З.Г.И., ЕГН **********, всички в качеството им на
наследници на Мария Петрова Трънкова,
ЕГН **********, починала на 28.08.2013г., по
издаден изпълнителен лист от 22.12.2011г. по решение № 81/14.01.2010г.
постановено по в.гр.д.№ 115/2009г. по описа на ОС-Варна, за което е образувано
ИД № 20177120400238 от ЧСИ И.С., № 712 на НК, на основание чл.103, ал.2 от ЗЗД.
4./
ОСЪДИЛ Е всяка една от страните да
заплати на насрещната разноски за производството, на основание чл.78 ГПК.
Срещу така
постановеното решение са постъпили въззивни жалби и
от двете страни по спора.
І. Ищците Г.С.Т.
и Т.С.К. обжалват съдебния акт в частта, в която е признато извършено
прихващане със сумата от 4030.66лв. и е прието за установено, че ответниците И.Б.И., П.К.С., П.Г.П. и З.Г.И. им дължат само
сумата от 15 190.34лв., представляваща непогасената част след прихващането
от вземането им за подобрения по изпълнителен лист, предмет на изп.д. ИД № 20177120400238 от ЧСИ И.С., № 712 на НК.
В жалбата, депозирана чрез
процесуален представител адв. Д., са изложени
оплаквания за недопустимост, а в условията на евентуалност и за неправилност на
решението в обжалваната от тях част. Сочи се, че не е допустимо да се са прави
и разглежда възражение за прихващане в производството по предявения от тях иск
с правно основание чл.439 ГПК, доколкото такова възражение съставлява защитно
средство, несъвместимо с правната природа на отрицателния установителен
иск. Наред с това съдът се е произнесъл за компенсация с вземане, която не е
била заявена от ответниците /приел е извършено
прихващане с вземането им за подобрения, докато същите са заявили прихващане с
присъдени в тяхна полза суми за съдебни разноски и само за част от вземането им
за подобрения/. Изложени са и доводи за неправилност на решението в тази му
част, поради неправилно приложение на материалния закон и необсъждане на всички
приети доказателства. Иска се обезсилване на същото и прекратяване на
производството по отношение на възражението за прихващане, а в условията на евенталност неговата отмяна и отхвърляне това възражение
като неснователно.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като
неоснователна.
ІІ. Ответниците И.Б.И., П.К.С.,
П.Г.П. и З.Г.И., чрез процесуалния си представител адв.
Д. обжалват изцяло постановеното от ВРС решение. Излагат оплаквания за
допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на съда.
Относно уважения главен иск сочат, че неправилно и в противоречие със съдебната
практика, съдът е определил началния момент, от който е започнала да тече
погасителната давност, не е отчел прекъсването й в резултат на предприетите
изпълнителни действия. Оспорват и направените правни изводи досежно
предявения от тях насрещен иск, в частност, че давността е била прекъсната
поради обжалването на отказа за издаване на изпълнителен лист вр. признатото право на задържане. Сочат, че правото на
задържане има обезпечителен характер спрямо вземането за подобрения и не
съставлява осъдително основание за тяхното заплащане. Излага доводи, че давностният срок за тяхното предявяване е влизане в сила на
решението по признаване правото на задържане. Относно извършеното прихващане се
излагат доводи, че съдът в мотивите си правилно е приел наличието на
предпоставки за компенсиране с вземанията им, но неправилно е извършил такова в
поредност, в каквато не е заявявана от тях. Иска се
от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение изцяло и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу тях иск, да уважи
насрещния им иск, а в условията на евентуалност, при уважаване на главния иск,
респ. отхвърляне на насрещния да се произнесе по направеното възражение за прихващане.
Срещу тази въззивна
жалба, в срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззивниците
/ищци/, който оспорват същата като неоснователна.
ІІІ. Постъпила е и жалба от ответниците
/наименована частна жалба/ срещу постановеното на
22.12.20177г. определение по реда на чл.247 ГПК, евентуално чл.250 ГПК по
същото дело и с което първостепенният съд е оставил без уважение молбата им за
отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното решение, а в
условията на евентуалност за неговото допълване досежно
заявеното в хода на процеса възражение за прихващане.
Твърди се, че неправилно съдът е отказал да поправи
решението си, евентуално да го допълни като се произнесе по действително
направеното от тях изявление за прихващане. Сочи се, че в мотивите на решението
е формирана воля за наличие на предпоставки за компенсация относно всичките им
вземания, но неправилно в диспозитива е призната
такава само спрямо вземането за подобрения.
Срещу тази жалба също е депозиран отговор от
насрещната страна, излагайки становище, че законосъобразно съдът е приел, че не
са налице основанията на чл.247 ГПК или чл.250 ГПК.
Така докладваните
жалби са депозирани в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
В същите не са
направени искания по доказателствата.
Не са налице и
хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК, налагащи даване указания на
страните по правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената
тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на
такива.
Ето защо делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното,
съдът
О П
Р Е Д Е Л И
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 03.04.2018
от 14:30 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: