Р Е Ш
Е Н И Е № 252
гр. Пловдив, 17.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, XVІІІ н. с. в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 73/2020г. по описа на ПРС, XVІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №2758502, с който на М.Е., ЛЧН:*** – законен представител на „БАЕВ САРС“ ООД, ЕИК:*********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява в съдебно
заседание и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя М.Е., е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 05.04.2019г. в
17:21ч. в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски” № 111, посока бул. „Дунав“, за
превишаване на разрешената скорост с 37 км/ч. при управление на МПС – лек
автомобил „Пежо 306“ с рег. № ***. Моторното превозно средство, собственост на „БАЕВ САРС“ ООД, ЕИК:*********, се
движело с 87 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Посоченото
нарушение било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC
ARH CAM S 1 № 11743са в снимка №0160897,
в която скоростта била отразена като 90 км/ч и бил отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3% в полза на водача. Процесното техническо
средство е от одобрен тип, видно от
наличното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027г. и приложение към него.
На законния представител на дружеството, чиято собственост било заснетото МПС, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. По делото не се установява друго лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
тъй като същият се е движил със скорост от 87 км/ч при разрешена в населеното
място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на правен субект, който е посочен по изричната разпоредба на закона
по чл.188, ал.2 от ЗДвП – когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Ето защо по безсъмнен начин е установено в какво качество е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, а именно като законен представител
на отразеното във фиша дружество, поради което няма противоречие в тази посока.
Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – стационарно
преносим уред за контрол на скоростта ATCC – ARH – CAMS1 с № 11743са, в снимка
№0160897, в която скоростта била отразена като 90 км/ч и бил отчетен толеранс
на измерената скорост от минус 3% в полза на водача, за което е прието, че
последният се е движел със 87 км/ч. За
техническото средство е било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027г. и приложение към него.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Използваното техническо средство ATCC – ARH – CAMS1 с №11743са представлява стационарно преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства. Т.е. макар и наречено „стационарно“ използваното по делото техническо средство тип АТСС - ARH CAMS1 представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник - преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, следователно се явява „мобилно“ по своя характер. Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл.10, ал.1 от Наредбата, то за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението към Наредбата – изискване. В конкретния случай протокол по чл.10 от Наредбата е бил съставен, в който отразените данни съответстват на процесното време и място, както и на номера на статичното изображение. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на техническото средство.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният
електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са данните
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване
на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство и лицето, което
следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е
необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма
изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя,
нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.
Във връзка с по-специфичния ред за издаване на електронен фиш, последният, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство в случай не се формира спор. В този аспект се явяват неоснователни и възраженията на оспорващия за допуснати нарушения по чл. 34 от ЗАНН, в частност да е нарушен срокът за издаване на НП. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Видно от ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т. д. № 1/2013г. електронният фиш се приравнява на наказателно постановление, но само и единствено, по отношение на правното му действие. В закона не е предвиден срок за връчване на ЕФ. В случая би имало значение единствено т.нар. абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл.81, ал.3 от НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, който срок не е изтекъл от издаването на процесния електронен фиш към момента.
Неоснователни се явяват и доводите на жалбоподателя за неправилно посочено ЛЧН и адрес, доколкото извършената от съда служебна справка в Търговския регистър, който е публичен, сочи, че именно лицето с ЛЧН:**** и адрес: гр. ***, ул.„****“ №*** /посочен от самия жалбоподател в депозираната жалба/ е санкционираният М.Е., поради което не е било нарушено и правото му защита.
Предвид горепосочените съображения, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така вмененото му нарушение.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 400 лева за водач, който превиши от 31 до 40 km/h разрешената максимална скорост в населено място. В конкретния случай разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч. Същата е превишена с 37 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, която не подлежи на редуциране от страна на съда.
Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да
намери разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН.
При извършената
служебната проверка съдът
не констатира допуснати
в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания
електорен фиш.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отменяване или изменяване на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №2758502, с който на М.Е., ЛЧН:*** – законен представител на „БАЕВ САРС“ ООД, ЕИК:*********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.