РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Бургас , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Х. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20202120105100 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против М. П. Р. и Т. И. Ц. и е за установяване на разделна
дължимост от ответниците на ищеца на суми, установени в заповедно производство по ч. гр.
дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
С определение № 22/08.01.2021 г. съдът е назначил особен представител на
ответниците на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като за такъв с определение № 98/12.02.2021 г.
е назначен адвокат А.Г., която депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковете и моли съдът да ги уважи, като присъди на страната сторените в исковото и
заповедното производства разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответниците моли съда постанови
решение, съобразно заявеното в отговора на исковата молба.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
За периода 26.01.2017 г. – 26.02.2018 г. ответниците са „потребители” на ВиК услуги
с доставчик ищцовото дружество като съсобственици на водоснабден обект – имот с
административен адрес ***. За надлежно водене и остойностяване на потреблението е
открита и заведена партида в базата данни на дружеството с абонатен номер ***. От
показанията свидетеля Ж. Т. Ш., отчетник водомери в ищцовото дружество, се установява,
че тя познава ответниците. Достъпът до имота им е безпроблемен, защото вратата е
отворена, а водомерът се намира в шахта в двора. Почти винаги, когато свидетелят отчита
показанията, ответниците са били в имота, но дори и да ги няма, тя има свободен достъп до
1
водомера. Не е налице „празнина“ в отчетите, т.е. всяка последваща стойност се прибавя
към предходна такава. Потребените услуги – доставена, отведена и пречистена вода през
отчетен период 26.01.2017 г. – 26.02.2018 г., съгласно действащите цени за доставка,
одобрени от КЕВР, възлизат на 197,55 лева, и не са заплатени.
На 31.01.2020 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, по което е образувано ч. гр. дело №
***/2020 г. по описа на БРС. На 03.02.2020 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение
№ *** за следните суми: 197,55 лева, неизплатени задължения за ВиК услуги, ползвани през
периода 24.03.2017 г. – 26.03.2018 г.; 21,55 лева мораторна лихва за периода 24.04.2017 г. –
29.01.2020 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното й изплащане, като всеки един от длъжниците плати половината от тези
суми. Тъй като длъжниците са уведомени за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК,
дружеството предявява претенциите си по исков ред, като е образувано настоящото
производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, и на показанията на
свидетеля Ж. Т. Ш..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са два иска с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу всеки един от ответниците.
Установи се по делото, че за процесния период 26.01.2017 г. – 26.02.2018 г.
ответниците са потребители на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, за
водоснабден обект - имот с административен адрес ***. Всеки един от ответниците
притежава ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота.
Водният оператор е изпълнил задължението си за доставка, отвеждане и пречистване
на вода, което, от своя страна, е основание за ангажиране на отговорността на ответниците,
в качеството им на потребители, да заплатят извършената услуга.
Според разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (за краткост Наредбата) услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Съгласно чл. 33, ал.1 от Общите условия на дружеството (за краткост ОУ) операторът
издава ежемесечни фактури (дори и при служебно начисляване на количества), като
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-
дневен срок след датата на фактурирането – чл.33, ал.2 от ОУ. И при нередовно издаване на
фактури за дължимите суми не е налице освобождаване на потребителя от задължението му
да заплати стойността на консумираната вода в периода, за който тя е реално отчетена.
Такава санкция за оператора на ВиК услугата не се предвижда нито в ОУ на дружеството,
нито в Наредбата.
Според разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ето защо дружеството ищец има вземане
срещу всеки един от ответниците за сумата от 98,77 лева главница и за сумата от 10,77 лева
обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата. Тук се налагат следните
уточнения:
2
В заповедта за изпълнение при описание на вземането за главница заповедният съд е
посочил период, в който са издадени фактурите, а не период, в който е налице потребление.
Доколкото обаче фактурите, които са издадени в периода 24.03.2017 г. – 26.03.2018 г., са за
потребление в периода 26.01.2017 г. – 26.02.2018 г. (и това е изрично посочено в
заявлението до съда), то не е налице разминаване в претенцията на оператора, защото се
касае за една и съща сума, но описана по различен начин.
На следващо място, в исковата молба се отправя искане съдът да присъди законна
лихва от подаването й. Доколкото обаче искът за съществуване на вземането се смята за
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
защото срокът по чл.415, ал.4 от ГПК е спазен (чл.422, ал.1 от ГПК), то волята на ищеца е
законна лихва да се присъди, считано от 31.01.2020 г. (такава е поискана и присъдена със
заповедта за изпълнение).
На последно място, според разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, в редакцията й в периода 13.03.2020 г. –
08.04.2020 г., брой 28 на ДВ, до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи. Очевидно е, че законодателят не прави разлика
от какво основание са възникнали задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. не може да се начислява законна лихва за забава върху дължимата сума за
главница.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищецът, тъй като исковете са
уважени изцяло.
Ищцовото дружество претендира като разноски в исковото производство
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ, доплатената
държавна такса в размер на 175 лева, възнаграждение за особения представител в размер на
300 лева и възнаграждение в размер на 20 лева за явяване в съдебно заседание на
допуснатия свидетел, поради което следва да му се присъди сума в размер на 595 лева,
заедно със сумата от 75 лева разноски в заповедното производство. Всеки един от
ответниците следва да заплати половината от сумите за разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че М. П. Р., ЕГН – **********, дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 98,77 лева
(деветдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща припадащата се на
него част от стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 26.01.2017 г. до 26.02.2018 г.,
изразяващи се в доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот с
административен адрес ***, абонатен номер ***, за която са издадени фактури в периода
24.03.2017 г. – 26.03.2018 г., ведно със законната лихва от 31.01.2020 г. до 12.03.2020 г. и от
09.04.2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане
на законна лихва за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че М. П. Р., ЕГН – **********, дължи на
3
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 10,77 лева
(десет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща припадащата се на него част от
обезщетение за забава за периода от 24.04.2017 г. до 29.01.2020 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Т. И. Ц., ЕГН – **********, дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 98,77 лева
(деветдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща припадащата се на
нея част от стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 26.01.2017 г. до 26.02.2018 г.,
изразяващи се в доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот с
административен адрес ***, абонатен номер ***, за която са издадени фактури в периода
24.03.2017 г. – 26.03.2018 г., ведно със законната лихва от 31.01.2020 г. до 12.03.2020 г. и от
09.04.2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане
на законна лихва за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Т. И. Ц., ЕГН – **********, дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 10,77 лева
(десет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща припадащата се на нея част от
обезщетение за забава за периода от 24.04.2017 г. до 29.01.2020 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА всеки един от М. П. Р., ЕГН – **********, и Т. И. Ц., ЕГН – **********,
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата
от 297,50 лева (двеста деветдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща
разноски в исковото производство; 37,50 лева (тридесет и седем лева и петдесет стотинки),
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа
на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)__________
Вярно с оригинала! ММ
4