№ 21294
гр. ....., 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110132372 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
21.11.2025 г., гр......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №32372 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.
чл.430 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е във връзка с постъпила в съда в срок искова молба от ......, ЕИК:....., със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ..... – Изп. директори, срещу
Държавата, чрез ...., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, с която се
претендира да се осъди ответника да заплати следните суми: сума от 3 799,14 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за топлоснабден имот- частна
държ. собственост, в гр......, ж.к „..“, ул. „....“ №...., с аб. №..., за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2024г., сума от 761,88 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
15.09.2022г. до 15.04.2025г., сума от 69,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за периода от 01.03.2022г. до 15.04.2025г. и сума от 16,80 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху цената за дялово разпределение, за периода от
01.05.2022г. до 15.04.2025г. Претендират се сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който се
оспорват предявените искове по основание и размер. Твърди се, че проц. апартамент е бил
необитаем, не е използван, както и не е правено искане за доставка на ТЕ. Посочва се, че не
е получавана в Областната администрация покана за сключване на дог. правоотношение по
доставка на ТЕ за имота и смята, че не е налице основание да се прилагат ОУ спрямо отв.
страна. Твърди се, че не са получавани и фактури, издадени от ищеца. Прави възражение за
изтекла в негова полза погасителна давност.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/, „..., като са представени 3 бр. индивидуални справки за отопление и
топла вода, на името на С.... и 3 бр. протоколи за отчет за неосигурен достъп.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложени към ИМ са преписи на Акт за частна държавна собственост №.....г., вписан
в Служба по вписванията- гр...... за проц. имот и 2 бр. покани от ищеца до Областна управа
за откриване на партида за имота, подадени на 23.08.2024г. и на 24.02.2025г.
Представени са Договор за извършване на дялово разпределение между ЕС на адреса и
ТЛП, за срок от 4 год., с 1- годишен срок за продължаването му при липса на волеизявление
за прекратяването му.
Съгласно прието заключение по СТЕ, партидата на имота се води на името на ......,
считано от 2001г., като за промяната в собствеността не е уведомен топлинният доставчик.
При опит за оглед от вещото лице е установено, че имотът е запечатан от ОУ ..... от
07.05.2025г. Посочва се, че в имота се начислява ТЕ за отопление за монтирани 2 бр.
радиатори с дистанционен отчет. ТЕ за БГВ е начислена служебно на база от 1 лице по 140
л/денонощие. Начислена е ТЕ за сградна инсталация при отопляем обем от 75 куб.м.,
съгласно т.6.1.1 от методиката, приложение към чл.61, ал.1.
Прието е заключение по ССч.Е, съгласно което не е налице изпълнение по партидата в
полза на ищеца. Посочени са начислените задължение за ТЕ за всеки отопл. сезон, както и
задълженията за законна лихва. Посочени са издадените фактури по партидата, като за
периода на прогнозно начисление от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. е издадена обща фактура за
реално потребена ТЕ на 31.07.2022г., която е префактурирана под №**********/31.10.2024г.
Също така първоначално издаденото съобщение към обща фактура, за периода: 01.05.2021г.-
30.04.2022г., е с дата на данъчно събитие: 31.07.2022г. и срок за плащане: 14.09.2022г.
Констатирано е префактуриране на такса за дялово разпределение от 2,05 лв., с дата на
данъчно събитие: 31.03.2022г. и срок за плащане: 15.05.2022г., под №......г.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. Видно от съставения АДС проц. имот е частна държ.
собственост. На основание чл.15, ал.2, изр. II от ЗДС, вр. чл.6, ал.3 от ППЗДС със заповед на
областния управител имоти- частна държавна собственост, се предоставят за управление на
ведомства и общини за изпълнение на техните функции. Въз основа на заповедта областният
управител сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни. В
съдебната практика е изразено становището, че предоставеното в полза на
ведомство/община право на управление на имот по същността си обладава признаците на
ограничено вещно право на ползване, като не се променя субектът на правото на
собственост. Съгласно чл.31, ал.1, т.3 от ЗА, областният управител отговаря за опазването и
защитата на държавната собственост на територията на областта. Държавата като особен,
самостоятелен вид субект на частното право, се характеризира с универсална и
неограничена правосубектност, която се осъществява от органите й чрез изричното им
упълномощаване. В частноправните отношения, качеството на страна по тях придобива
държавата, но не и органите й, които по силата на закона имат единствено представителна
власт. Областният управител има широка компетентност по отношение на управлението на
държавните имоти, поради което може да завежда дела и да отговаря по тях, когато се
отнасят до собствеността на държавата, съгласно чл.32, т.4 от ГПК. Съгласно чл.18, ал.1 от
ЗДС, имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения
ред, се управляват от областния управител по местонахождението им. В този случай
областният управител осъществява управлението от свое име, за своя сметка и на своя
отговорност, като защитава правото на държавна собственост, което му е предоставена за
управление. В случай, че имотът е предоставен за управление на ведомство/ община по
горния ред, отношенията във връзка с режийните разноски, задължения към етажната
собственост и пр. следва да с е уреждат с договора, който се сключва между областния
управител и съотв. ведомство/ община. Самият факт на актуване на имот като частна
държавна собственост не води до възникване на отговорност за задължения за областната
управа при предоставяне на имота за управление на държавно ведомство/ община. В
последния случай отговорността за задълженията за режийни разноски следва да е на
ведомството/ общината, на което е предоставено управлението на имота- частна държавна
собственост и лицето, което го ползва, при липса на договорна клауза в обратния смисъл. Не
се представя от Областната управа сключен договор, с който да се уреждат отношенията с
областния управител във връзка с процесния имот. Не се установява ведомството, на което
имотът е предоставен за управление и лицето, което е настанено в него. От представените
доказателства се установява единствено името на ползвателя му- С...., като не е установена
датата, на която владението върху имота е възстановено от Областната управа и основанието
за това. От опита за извършване на оглед на имота от вещото лице по СТЕ се установява, че
същият е запечатан на 07.05.2025г. от Областната управа на гр....... Не се установява във
връзка с изпратените от ищеца до Областната управа 2 бр. покани през м.08.2024г. и
м.02.2025г. за уреждане на отношенията им във връзка с проц. имот да са предприети
действия от администрацията на областната служба в тази насока. С оглед на горното следва
да се приеме, че Областната управа, като представител на Държавата отговаря за
задълженията, фактурирани за имота за проц. период: 2021г.- 2024г., предвид
доказателственото правило, че недоказаните факти следва да се считат за неосъществени.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление
на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.
Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и поради
това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея. Съгласно
чл.38б, ал.7 от Закона за енергетиката , /ЗЕ/, когато в сграда – етажна собственост, всички
3
инсталирани средства за измерване на консумацията на ТЕ, енергия за охлаждане или топла
вода за битови нужди и/или топлинните разпределители са с дистанционно отчитане, на
крайните ползватели се осигурява информация за фактурирането въз основа на реалното
потребление или за потреблението въз основа на показанията на топлинния разпределител
поне веднъж месечно. Тази информация може да се предоставя чрез интернет и се
актуализира толкова често, колкото измервателните средства и използваните системи
позволяват. С ПЗР към ЗИД на Закона за енергийната ефективност (ДВ, бр. 21 от 2021 г., в
сила от 12.03.2021г.) § 75 е прието, че до 1 януари 2027 г. монтираните средства по чл.140,
ал.1 от ЗЕ, които не са с възможност за дистанционно отчитане, се преустройват така, че да
осигуряват възможност за дистанционно отчитане, или се заменят със средства с
дистанционно отчитане. Съгласно § 76 до влизането в сила на § 74, т. 2 относно чл. 38б, ал.7
от ЗЕ, на крайните ползватели на ТЕ, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди
се осигурява информация за фактурирането въз основа на реалното потребление или за
потреблението въз основа на показанията на топлинния разпределител поне веднъж на
тримесечие при поискване или когато крайните ползватели са предпочели да получават
електронни фактури, а в останалите случаи – два пъти годишно, когато в сграда – етажна
собственост, всички инсталирани средства за измерване са с дистанционно отчитане.
Съгласно чл.140, ал.7 от ЗЕ, (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021г.), при
монтиране на нови средства по ал.1 същите са с дистанционно отчитане, като от 01.01.2027г.
законодателят предвижда да се премине към дистанционно отчитане на реално потребление
на ТЕ. Видно от заключението по СТЕ е, че в имота е отчитана ТЕ за отопление при
дистанционен отчет за 2 бр. радиатори. Достъп до имота не е осигурен през целия процесен
период, поради което е начислена служебно на база за 1 човек ТЕ за БГВ. Същевременно ОУ
на ищеца и подзаконовата нормативна уредба не уреждат хипотеза за начисление на ТЕ за
необитаеми имоти, какъвто може да бъде запечатан ведомствен апартамент, предвид липсата
на осигурен достъп до имота през трите години от процесния период и констатацията на
вещото лице по СТЕ.
Установява се също от заключението по ССч.Е, че след подаване на заявлението от
ответника е извършено префактуриране на задължения за имота от предходен период. При
нужда от замяна на страна по търговската сделка операторът на обществена услуга следва
да анулира издадената фактура и да я замени с нова, в която е променена страната –
получател на фактурата, което е допустима практика по чл.116 от ЗДДС, приета в
доктрината. В периодичния печат, /сп.Счетоводство, бр.2/21г. XXV/, е изказано
становището, „че счетоводният подход „префактуриране“ е установена законосъобразна
практика за счетоводно отразяване на специфичните особености, породени от приложимото
законодателство във връзка с уреждане на плащанията по ползвани обществени услуги при
наличие на наемни взаимоотношения. Използването на „префактуриране“ за преодоляване
на давностния срок при периодични плащания от страна на обществен оператор спрямо
крайни потребители, които не са титуляри по сметка, покрива критериите за нелоялна
търговска практика, целяща плащане, което потребителите не биха извършили без нейното
прилагане. От счетоводна гледна точка коректната процедура за счетоводно отразяване
прехвърлянето на търговски задължения от един клиент на друг, когато са формирани във
връзка с един и същ имот и период, е анулиране на първоначално издадената фактура,
издаване на нова със същите параметри по сделката, освен данните за получател по
сделката, които се променят с актуалните“. В случая установеното префактуриране на
задължения от 2021/2022г. за 2024г. е нелоялна търговска практика на ищеца, с което е
възпрепятствана възможността да се изчисли правилно по ССч.Е размерът на погасеното по
давност задължение с оглед направеното възражение в тази насока.
Също така с Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д. №746/2021г. на ВАС, II отд.,
потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II
колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е –
4
РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е –
РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за
определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея
компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба
№ Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на ЗЕ са
въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация. С оглед на горното редът, по който се отчита задължението за
сградна инсталация е приет от върховната съдебна инстанция, че съдържа
незаконосъобразно въведени допълнителни елементи.
Видно от представените писмени доказателства е, че срокът на действие на договора
между ФДР и ЕС на блока е изтекъл към процесния период, като не се установява
дължимата от ищеца към ФДР цена за дяловото разпределение на ТЕ. С оглед на горното
съдът намира, че исковете на „....... срещу Държавата не следва да бъдат уважавани и следва
да бъдат цялостно отхвърлени.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат
разноски, доколкото ОИМ е подаден чрез областния управител на гр...... и явяването на
юрисконсулт в о.с.з. само по себе си не е основание за начисление на разноски за
юрисконсултско възнграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ..... – Изп. директори, срещу Държавата, чрез Областна управа на гр......,
със седалище: гр......, ул. „.....“ №.... представлявана от областния управител ..., осъдителни
искове за следните суми: сума от общо 3 799,14 /три хиляди седемстотин деветдесет и девет
лева и четиринадесет стотинки/ лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия, за
топлоснабден имот- частна държавна собственост, находящ се в гр......, ж.к „..“, ул. „....“ №....,
с аб. №..., за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2024г., сума от 761,88 /седемстотин шестдесет и
един лева и осемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода от 15.09.2022г. до 15.04.2025г., сума от 69,48 /шестдесет и девет и четиридесет и
осем стотинки/ лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, за периода от 01.03.2022г. до 15.04.2025г. и сума от 16,80 /шестнадесет
лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за
дялово разпределение на топлинна енергия, за периода от 01.05.2022г. до 15.04.2025г., като
неоснователни.
Решението е постановено при участието на ......, като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6