Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
и
секретар Е.Тодорова,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 6760 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Р.Б.Г. против „Х.г.“ ЕООД иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 04.04.2014 г. сключил договор за заем с ответника за сумата от
152 500 лв., която превел на вноски по банкова сметка ***.04.2014 г. до 22.12.2014
г. Ответникът следвало да върне сумата до 05.04.2015 г., което задължение не
изпълнил. По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 40 100 лв., представляващи част от дължим заем от 152 500 лв./допуснато
изменение на иска в съдебно заседание от 02.10.2019 г./, ведно със законната
лихва, считано от 03.06.2016 г. до окончателното изплащане и направените по делото
разноски.
Ответникът
оспорва иска. Оспорва между страните да е бил сключен на 04.04.2014г. договор
за заем. Оспорва датата на договора за заем. Твърди че договорът бил съставен
от ищеца за целите на процеса. Твърди, че не било взето решение от Общото
събрание на дружеството за сключване на договора за заем от 04.04.2014 г. Поддържа,
че извършените от ищеца преводи по банковата сметка на дружеството били с
основание “вноска от съдружник“, а не с основание „плащане по договор за заем“.
На следващо място оспорва договора за заем от 04.04.2014 г. като нищожен, на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради нарушаване на императивната норма на чл.38, ал.1 от ЗЗД, чл.142 от ЗЗД и чл.23, ал.2 от Дружествения договор. Твърди, че през
периода, през който ищецът бил управител, само той имал спесимент да се
разпорежда с банковите сметки на дружеството, да тегли пари, да отговаря за
касата и да нарежда безкасови плащания. Ищецът и съпругата му притежавали
ресторант в Германия, в който ответното дружество осъществявало дейността си.
Сумите, необходими за ремонт, оборудване и обзавеждане на ресторанта, се заплащали
единствено по нареждане на ищеца. Няколко месеца след приключване на ремонта, в
края на м.юни 2015 г., когато ресторантът вече работел и реализирал оборот, ищецът
внезапно обявил, че дружеството не е заплатило наем на съпругата му за
ресторанта, поради което развалил договора за наем и дружеството трябвало да
напусне ресторанта, който било ремонтирало. Този договор за наем ищецът създал
сам със съпругата си и тайно от другия съдружник. След като извадил принудително
от ресторанта другия съдружник, ищецът веднага продължил да работи в него със
собственото си дружество. Ищецът бил управител на ответното дружество до
04.03.2015 г., когато подал сам до себе си и приел лично уведомление за
напускане на дружеството като съдружник и като управител, без да свика Общо събрание,
и така попречил на другия съдружник да му потърси отговорност за действията и
за причинените на дружеството вреди. Ответникът твърди, че ищецът изтеглил от
сметката на дружеството сумата от 9 280 лв. с посочено основание „връщане на
пари на съдружник“, т.е сам си върнал част от внесените от него суми. С
отговора са направени възражения за прихващания със следните суми: 5 835.13 лв.
– изтеглена, но неотчетена от ищеца сума, за която не представил разходен
счетоводен документ, и сумата от 12 672.83 лв., която ищецът изтеглил от сметка
на клона на држеството в Германия и използвал за свои лични нужди и разходи по
притежаван от него имот в Германия, а именно: за жилищно обзавеждане от Икея –
1000 евро, за обзавеждане на баня – 1916 евро, за каменни плочи от Китай –
9756.83 евро. По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли иска.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за
заем от 04.04.20214 г., с който ищецът Р.Б.Г. като заемодател е поел задължение
да предостави на „Х.Г.“ ООД в качеството
на заемополучател, представлявано от управителя Р.Б.Г., паричен заем за
оборотни средства в размер на 152 500 лв., който да се усвои еднократно или на
части по банков път в срок до 31.12.2014 г. Заемодателят е поел длъжен да
преведе пълния размер на заема в срок до 31.12.2014 г. Заемът е предоставен за срок от една година, считано
от датата, на която е заверена банковата сметка на заемополучателя с пълния
размер на дотоворената сума. В раздел
втори, т.1 от договора е уговорено заплащане на годишна лихва в размер на 8 %,
дължима от датата, на която е заверена банковата сметка с цялата заемна сума.
Представени са платежни
нареждания, издадени през периода 05.04.2014 г. – 22.12.2014 г., с които ищецът
Р.Г. е нареждал по сметка ответното дружество суми с основание „вноска от
съдружник“. Платежните нареждания са обсъдени в заключението на счетоводната
експертиза.
С нотариална покана от 02.12.2015
г. ответикът е поискал от Р.Б.Г. в три
дневен срок да предаде всички намиращи се у него оригинали на документи,
печати, договори, фактури и др., свързани с дружеството, и да върне по сметка
на дружеството остатъка от изтеглени суми, за които не е представил отчетни
документи. В нотариалната покана ответникът е заявил, че ищецът след като е напуснал
дружеството като управител на 04.03.2015 г., е сключил сам със себе си
неизгодно за дружеството споразмение, с което се е обогатил със значителна сума. Нотариусът е удостоверил, че е връчил
нотариалната покана на ищеца на 21.12.2015 г., при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
На 17.07.2015г. по
чгр.д. № 38522/2015 г. на СРС е издадеда заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК, с която е разпоредено „Х.Г.“ ООД да заплати на Р.Б.Г. сумата от
155 990.55 лв. /главница, дължима по договор за заем от 04.04.2014 г., съгласно
споразумение от 24.06.2015 г., с нотариална заверка на подписите/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2015 г. до окончателното
изплащане.
С определение от
03.12.2015г. по чгр.д. № 13957/2015 г. СГС е отменил разпореждането за
незабавно изпълнение от 17.07.2015 г. по
чгр.д. № 38522/2015 г. на СРС и е обезсилил издадения въз основа на
заповедта по чл.417 от изпълнителен
лист. В мотивите към определението съдът
е приел, че споразумението от от 24.06.2015 г. с нотариална заверка на
подписите е подписано от Р.Г. към момент, към който не е имал представителна
власт спрямо дружеството.
С решение от 18.10.2016
г. по чгр.д. № 5300/2016 г. по описа на СГС е оставена без уважение частна
жалба от Р.Г. срещу разпореждане за прекратяване на изпълнително дело №
929/2015 г. по описа на ЧСИ на М.М., образувано въз основа на изпълнителен лист
от 17.07.2015 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
по чгрд. № 38522/2015 г. на СРС.
На 25.06.2014 г. в
Търговския регистър на Районен съд – Мюнхен, Германия, е вписан клон на „Х.Г.“
ООД, България, което се установява от представено по делото извлечение от Търговския
регистър на Районен съд – Мюнхен./л.72-75/.
Видно от решение от
11.01.2016 г. по преписка № IN 226/15 на Районен съд Вайлхайм ин Обербайерн е открито
произвоство по несъстоятелност относно имуществото на „Х.Г.“ – клон на „Х.Г.“
ЕООД, България, поради неплатежоспособност и свърхзадлъжнялост.
Представен е документ от
08.02.2016 г. с наименование “Заявяване на вземания в производство по
несъстоятелност“, подаден до Съд по несъстоятелността - Районен съд Вайлхайм ин
Обербайерн. /л.154 - 158/. От заявлението се установява, че на 08.02.2016 г. Р.Г.
е предявил в производството по несъстоятелност
следните вземания:
1/ 79 756.70 евро/първо основно вземане в
класацията на параграф 38 от Закона за несъстоятелността/, 1758.35 евро /лихви
до деня преди откриването на делото – основна лихва 5 % от 79 756.70 евро от
02.07.2015 г./ и 3 987.93 евро – разходи,
възникнали преди откриването на делото;
2/ 83 000 евро /второ
основно вземане в класацията на параграф 38 от Закона за несъстоятелността.
В раздел „Причина и
детайлни разяснения на вземанията“ е посочено за първото основно вземане –
решение за плащане на Областен съд София от 17.07.2015 г., служебен номер
38522, а за второто основно вземане е посочено основание - заем. /л.154 - 158/.
Представен е списък на
предявени вземания в производство по преписка № IN 226/2015 г. на Районен съд
Вайлхайм ин Обербайерн в Горна Бавария в производството по несъстоятелност на „Х.Г.“
- клон на „Х.Г.“ООД, България, от който е видно, че синдикът не е приел сума в
общ размер от 168 502.98 евро, от които: 79 756.70 евро и 1758.35 евро – вземане
по съдебна заповед за плащане на паричен дълг с предупреждение за предприемане
на принудително изпълнение от Окръжен съд София от 17.07.2015 г. по дело номер
38522 и 5 % - точки над базисния лихвен процент от 79 756.70 евро от 02.07.2015
г. Оспорени са още 3 987.93 евро – разходи и 83 000 кредит. Главното вземане № 1
е оспорено, тъй като липсват доказателства /изпълнителен титул от 17.07.2015 г.
и договор за заем от 04.04.2014 г./. Главното вземане № 2 е оспорено, тъй като
има вторично вземане, съгласно параграф 38 от Закона за производството по
несъстоятелност. /л.316-317/.
С решение от 01.02.2021
г. Районният съд Вайлхайм в Горна Бавария по преписка № IN 226/2015 г. е прекратил
производството по несъстоятелност на „Х.Г.“ - клон на „Х.Г.“ООД, България,
поради липса на маса на несъстоятелността, съгласно чл.207, ал.1 от Кодекса за
несъстоятелността. Липсва удостоверяване това решение да е влязло в сила. /л.321-325/.
Представен е предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.03.2014 г., сключен между бъдещите продавачи Р.Б.Г. и А.В.Г.от
една страна и бъдещ купувач М.В.И.от
друга страна, съгласно който бъдещите продавачи са поели задължение да продадат
на М.В.И.1/2 ид.част от ресторант, заведение и гараж в 82467, Гармиш Партенкирхен,
Моренплац 8, за сумата от 180 000 лв. Страните са се задължили да сключат
окончателен договор не по-късно от 15.05.2014 г.
Видно от договор за наем
от 15.10.2014 г. А. Г.в качеството на наемодател е предоставила под наем на „Х.Г.“
– клон на „Х.Г.“ ООД, България партерен етаж, сутерен и гараж 1 в Дом Моренплац
8, 82467 Гармиш –Партенкирхен, които помещения да бъдат използвани за ресторант
срещу заплащане на месечен наем от 4000 евро. Посочено е, че наемното
правоотношение започва на 01.11.2014 г.
и може да бъде прекратено с едномесечно предизвестие към края на
тримесечието. В параграф 9 от договора за наем е указано какви ремонти може да
направи наемателят – да постави нови подови или стенни плочки в сутерена и
ресторанта, да ремонтира двете тоалетни и да монтира на външната фасада
облицовка от естествен камък. Договорът за наем е подписан от името на дружеството от Р.Г..
Представен е списък на
персонала на „Х.Г.“ ООД – клон в Германия към м.05.2015 г., в който за
управител е посочен Р.Г.. В списъка фигурират лица на длъжност келнер, помощник
– готвачи, барман, обслужващ персонал.
Представено е извлечение
от сметка за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. на „Х.Г.“ ООД, обсъдено в
заключението на счетоводната експертиза.
Представени са копия на фактури, издадени през
периода 07.04.2014 г. – 19.12.2014г. за
задължения на „Х.Г.“ ООД, както следва:
-по фактура № 49905/ 07.04.2014 год. за
изготвяне на икономичен план за „Х.Г.“ - Германия за сумата от 126,54 лв.;
-по фактура № 10002171/18.11.2014 г. за сумата
от 734,88 лв.,
издадена от „П.Елегант“ ЕООД, за облекло на персонал –
ризи, престилки с поставено лого;
-по фактура № 256/10.10.2014 г., издадена от „Весиглас“ ЕООД, за сумата от 6000 лв. за закалено
стъкло;
-по фактура № 14450/10.11.2014 г. за сумата от 854.31 лв, издадена от „Мото – Пфое лизинг“, за
наем на автомобил;
-по фактура № 11/01.10.2014 г., издадена от „Дизайн груп“ ЕООД, за сумата от 600 лв. за изработка на проект за
слънцезащитна система;
-по фактура № 52/25.07.2014 г., издадена от „Тилекс“ ЕООД, за сумата от 2100 лв. за визитни картички и
изработка на уеб-сайт;
-по фактура № 153/ 22.07.2014 г., издадена от „Каза арт“ ООД, за сумата от 2 184 лв.,
представляваща авансово плащане на интериорен проект за „Х.Г.“ ООД;
-по фактура № 180/ 24.09.2014 год, издадена от „Каза арт“ ООД, за
сумата от 936 лв за изготвяне на интериорен проект за „Х.Г.“ и авансово плащане по фактура № 153/22.07.2014 г.;
-по фактура № 232/19.12.2014 г., издадена
от „Каза
арт“ООД, за сумата от 1372,70 лв. за седални и облегални възглавници за мека мебел и монтаж на мебели за „Х.Г.“ .
Представен е дружествен
договор от 17.10.2013 г. на “Х.Г.“ ООД. Съгласно чл.17, ал.1 от дружествения
договор, по решение на Общото събрание за покриване на загуби и при временна
необходимост от парични средства, съдружниците могат да бъдат задължени да
направят допълнителни парични вноски за определен срок. Съгласно чл.23, ал.2,
т.1 от дружествения договор, без изрично решение на Общото събрание, взето с
единодушие, управителят няма право от свое или чуждо име да извършва търговски
сделки./л.135-139/.
От основното заключение
на счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективнно
дадено, се установява, че за
периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2015 г. по банковата сметка на ответното дружество са
постъпили суми в общ размер от 271 803 лв., които са заплатени от следните лица: от Р.Г. – 157 840 лв., от М.И.– 68
375 лв., други постъпления – 45 588 лв. От постъпилите суми са направни
следните разходи: 760.27 лв./такси сметка/; 5007.30 лв./ автомобил дружество/; 2322.14
лв./разходи дружество/; 5 650 лв. –
върната вноска на Р.Г.; 26 000 лв. – теглене за каса от Р.Г.; 500 лв. – теглене
за каса от М.И.; 24 901.10лв. – плащане по фактури; 206 540.55 лв. – дадени
заеми за Германия. В касата на дружеството за периода 01.01.2014 г.-31.12.2014
г. е постъпила сума от 30 136 лв., а са направени разходи от 24 300.67 лв.
Счетоводната наличност по каса в края на периода е 5 835.33 лв. През 2015 г. няма
движение на средствата по каса. Размерът на невъзстановената сума на Р.Г. по
сметка 493 „Разчети със собственици“ е 120 лв., а размерът на невъзстановената
сума на Р.Г. по сметка 152 “Получени дългосрочни заеми“ е 151 600 лв. В
счетоводството на ответното дружество по счетоводните сметки и годишни баланси
към 31.12.2014г. и 31.12.2015 г. фигурират „неотчетени суми“ (вземания на ответното
дружество) към клон на същото дружество в Германия в общ размер от 210
054,45лв., както следва: вземания по сметка 411 “Клиенти от чужбина“, които
ответното дружество има да получава от продажба на префактурирани стоки към
клон на същото дружество в Германия в общ размер 23 013,90 лв.; вземания по
сметка 4984 “Предоставени дългосрочни заеми във валута“, които ответното
дружество е предоставило на своя клон в Германия в общ размер 187 040.55 лв.
От допълнителното заключение на счетоводната
експертиза, което съдът приема, се установява, че „Х.Г.“ ООД е било титуляр на
разплащателна сметка с IBAN ***. Разпоредители
по тази сметка са били следните лица: Х.С.; Р.Г.;М.И.. За периода 04.04.2014 г.
– 04.05.2015 г. по горепосочената разплащателна сметка са извършени следните
операции: постъпления по банковата сметка от Р.Г. – 152 640 лв., от М.И.- 67 775
лв., от „АДТ България“ ЕАД – 26 088 лв., от „Х.Г.“ - Германия – 19 500 лв. Чрез
интернет банкиране са наредени от Р.Б.Г. преводи от банковата сметка на
дружеството в общ размер от 244 787.98 лв.
По искане на страните са
събрани гласни доказателствени средства. В своите показания св. И. –
счетоводител на ответното дружество, заявява, че съдружниците са заплащали по сметка на
дружеството суми с основание „вноска на съдружник“. Впоследствие сумите
нараснали и тя попитала как да ги осчетоводява, а съдружниците й казали да ги
осчетовдява по договор за заем, поради което започнала да ги осчетоводява по
този начин. Поискала да й представят
договора за заем, но такъв договор и към
датата на показанията не бил представен. На територията на страната дружеството
нямало дейност. Купувало разни неща, които изпращало в Германия. Били издавани
фактури за префактуриране – за витрини, строителни консумативи, дрехи. Постъпилите
суми от вноски на съдружник били изпращани на дружеството в Германия и били
осчетоводявани като заем. Р.Г. имал спесимен и той изпращал сумите към
Германия. На свидетелката не било представено решение на Общо събрание на
дружеството за сключване на договор за заем.
Осчетоводила сумите като заем, защото Р.Г. така й казал. Останала с
впечатлението че такъв договор за заем не съществува, но ще бъде изготвен.
В своите показания
св.Илчов – баща на бившия съдружник М.В.И.и съпруг на настоящия съдружник в
дружеството и негов управител Т.М.И.,
заявява, че поводът за създаване на „Х.Г.“ ООД бил реконструкция и управление на бизнес с ресторант в Германия.
Първоначално ищецът създал фирмата с друг съдружник, но впоследствие сключил със
свидетеля договор за продажба на ½ ид.част от ресторанта и по-късно
заменил другия съдружник, като на негово място влязъл синът на свидетеля, за да
могат заедно да инвестират в реконструкция и експлоатация на ресторанта. Този
ресторант бил собственост на ищеца и неговата съпруга. Направили му ремонт - всички видове инсталации, мазилки,
настилки, обицовки били подменени с нови. Инвестицията за ремонта възлизала на 300 000
евро заедно с обзавеждането и оборудването с всички неща за откриване на ресторанта.
Част от средствата били внесени в българското дружество и преведени в Германия,
друга част били директно вкарани в сметката на немското другество. После ищецът
напуснал дружеството, без да уведоми свидетеля. Синът на свидетеля останал сам
в клона на дружеството и бил принуден да обяви несъстоятелност. Основни
кредитори били свидетелят и ищеца. Г.
предявил сумата, която внесъл в българското дружество и превел в
немското дружество. Той не предал документите на фирмата на новия управител.
Свидетелят твърди, че дружеството не било сключвало договор за заем. Ищецът
направил вноски като съдружник, каквито били и вноските на другия съдружник. В
момента управител на дружеството била съпругата на свидетеля. Синът на
свидетеля - М.И.- станал съдружник с Г. някъде в края на 2014 г, през м.октомври или ноември.
Г. имал някакво генерално пълномощно, с което прехвърлил акциите на другия
съдружник на сина на свидетеля. Многократно счетоводителката искала да й
представят договор за заем. Твърди, че ищецът закъснял с договора за продажба
на ресторанта, а после го прехвърлил на съпругата си. Г. изгонил съдружниците
си от фирмата и овладял цялото имущество в ресторанта, след което започнал
работа със същия персонал. Той имал договор за управление с ответното дружество и го бил управлявал
еднолично.
От показанията на св.С.,
събрани по международна поръчка, чрез разпит по делегация в Германия/л.255-267/,
се установява, че е работил около половин година за дружеството. Свидетелят е
бивш съдружник в “Х.Г.“ ООД. Твърди, че ищецът създал дружеството, за да го
измами. С. превел сумата от 70 000 евро по сметка на дружеството, но получил обратно
само 40 000 евро. Превел тази сума, тъй като заедно с ищеца възнамерявали да
отворят заведение - бар или ресторант.
Планът бил след това свидетелят да получи половината от правото на собственост
върху обекта. Закупена била сграда на три етажа за сумата от 800 000 евро. Свидетелят
трябвало да участва „само в гастрономията долу, в бара или ресторанта“. След
това чичото на Р.Г. или чичото на
неговата жена се включил в дружеството. Впоследствие заведението било отворено.
Чичото на ищеца също загубил 300 000 евро, но това свидетелят научил от други хора. Не било проведено Общо събрание и
не било приемано решение дружеството да
вземе пари в заем. По това време не постъпвали пари в него. Не било необходимо
дружеството да се подкрепя с финансови средства. Не било взимано решение на
Общо събрание за предоставяне от съдружника Р.Г. на парични средства в заем на
дружеството. Нямало нужда от пари и нищо не се купувало. Р.Г. управлявал
сметките. Свидетелят не знае дали Р.Г. е получавал средства от сметките на
дружеството за свои нужди. Дружеството не генерирало печалба от дейността си, то не работело. Свидетелят
заявява, че не бил запознат с годишните финансови отчети. Не бил взимал участие в дейността на
дружеството и не знаел за счетоводните книги. Р.Г. закупил сградата в Германия.
Свидетелят не получил обратно парите си, а след това бил вън от дружеството. Р.Г.
не бил предоставял свои лични парични средства за финансиране на дружеството, тъй
като това не било необходимо. Свидетелят говорил с адвокатката на чичото на
ищеца в Мюнхен – адв. М.– и така установил, че Р.Г. бил фалшифицирал неговия
подпис, след което поискал 30 000 евро от дружеството, когато
го напускал като управител.
При така събраните по
делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
За да бъде уважен предявеният
иск трябва да е осъществен следният
фактически състав: 1/между страните да е сключен договор за заем; 2/заемът да е
получен от заемателя; 3/да са настъпили условията по договора за връщане на
заема.
Ищецът твърди, че
заемното правоотношение между страните е възникнало от писмен договор за заем
от 04.04.2014 г. и от заплатените от
него суми по банков път с платежни нареждания до 22.12.2014 г., в които е
посочено основание “вноска от съдружник“.
Спорни въпроси по делото
са: дали договорът за заем от 04.04.2014 г. е антидатиран и дали обвързва
ответника; дали договорът за заем от 04.04.2014 г. е нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради нарушаване на императивните норми на чл.38,
ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл.142 от ТЗ и чл.23, ал.2 от дружествения договор.
Основателно е
възражението на ответника, че договорът за заем от 04.04.2014 г. е
недействителен спрямо него, тъй като е антидатиран, съставен е за целите на
процеса към дата, към която Р.Б.Г. вече не е бил управител на „Х.Г.“ООД и не е
имал представителна власт спрямо дружеството. Г. е бил управител на дружеството
през периода 18.11.2013 г. до 03.07.2015 г., което се установява от справка на
публичния сайт на Търговския регистър. Съдът прима, че докато Г. е бил управител на дружеството,
приложеният към исковата молба писмен договор за заем от 04.04.2014 г. не е бил
сключен, тъй като такъв договор не е бил представен на счетоводителката на дружеството
– свидетелката И.. В своите показания тя заявява, че двамата съдружници внасяли по
сметка на дружеството суми с основание „вноски от съдружник“, които нараснали
във времето, поради което ги попитала как да осчетоводява тези суми, а те й
казали да ги осчетоводява като заем. Св.И. многократно искала да й бъде
предоставен договорът за заем, но такъв договор не й бил представен. Останала с
впечатлението, че договор за заем не съществува, но ще бъде съставен. По тази
причина при осчетоводяване на сумите договорът за заем не е индивидуализиран с
конкретна дата на сключване. Съгласно
чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец, без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. В конкретния случай ответникът се е противопоставил на
действията на Г. веднага след узнаването, а именно – веднага след като е научил
за издадената на 17.07.2015 г. заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 38522/2015
г. на СРС за задължения по споразумение от 24.06.2015 г., с което се уреждат
задължения по договор за заем от 04.04.2014 г., е оспорил разпореждането за
незабавно изпълнение./л.43-48 от делото/. Тъй като ответникът се е
противопоставил на действията на Г. веднага след узнаването, съгласно чл.42,
ал.2 от ЗЗД, договорът за заем от 04.04.2014
г. е недействителен по отношение на представляваното дружество и не поражда
правни последици за него.
Дори и да не бъдат
възприети мотивите на настоящия състав и да се приеме, че договорът за заем е
съставен на посочената в него дата 04.04.2014 г., към която ищецът е бил
управител на ответното дружество, то тогава договорът за заем е нищожен, на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тъй като е подписан от ищеца в нарушение на чл.38, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
който забранява представителят да
договаря сам със себе си. Липсва решение на Общото събрание на дружеството,
което да позволява на управителя да договаря сам със себе си и да сключи
договор за заем. В този смисъл е и практиката на ВКС/решение № 217 от 10.03.2016 г. на
ВКС по т. д. № 2296/2015г., I т. о., ТК, и решение № 91 от
16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2017 г., IV г.о.,
ГК/.
Независимо от изложените
доводи, между страните е възникнало заемно правоотношение, но то е породено от
други юридически факти, които също са посочени в исковата молба, а именно – от
направените от ищеца вноски от съдружник по банковата сметка на ответното
дружество през периода 04.04.2014 г. до 22.12.2014 г. От таблицата към т.1.1 от
констативно –съобразителна част на основното заключение се установява, че през
периода 07.04.2014 г. – 22.12.2014 г. ищецът е превел по сметка на ответника общо
сумата от 152 500 лв., като е посочил за основание „вноски от съдружник“. В
таблицата са посочени вноски за по-дълъг период от 02.01.2014 г. до 16.03.2015
г., но ищецът в исковата молба се е позовал на заемно правоотношение, по което
е направил плащания след 04.04.2014 г. до 22.12.2014 г., поради което след
изключване на сумите, извън посочения от него период, се установява размер на
направени плащания от 152 500 лв. Ответното дружество е приело сумите, преведени
от ищеца през периода 07.04.2014 г. -22.12.2014 г., и се е разпоредило с тях
- по-голямата част от тези суми са
преведени към клона на дружеството в Германия. Липсва решение на Общото
събрание на дружеството по чл.134, ал.1 от ТЗ за заплащане на допълнителни
парични вноски от съдружниците. ВКС в своята практика приема, че когато са направени
вноски от съдружник, без да има решение на Общото събрание по чл.134, ал.1 от ТЗ, между съдружника и дружеството възниква заемно правоотношение./решение №
172/22.01.2015 г. по т.д. № 3721/2013 г., решение № 70/25.08.2014 г. по т.д. № 3560/2013г., определение
№ 85/24.04.2020 г. по т.д. № 1738/2019г./. Неоснователно е възражението на
ответника, че не бил изразявал съгласие за сключване на договор за заем. Самият
факт, че ответното дружество е приело сумите, внесени по негова сметка от
ищеца, и се е разпоредило с тях, отразило ги е в счетоводството си, а някои от
тях е осчетоводило и като заем, напр. сума от 151 600 лв. е осчетоведена по
сметка 152 “Получени дългосрочни заеми“/ т.4.2 от заключителна част/, сочи на
изразено съгласие от ответното дружество да получи тези суми от ищеца като
заем. По същия начин са осчетоводени като заем и суми, внесени по сметка на
дружеството от другия съдружник –М.И../т.1.2 от констативна част от
заключението/. По изложените съображения настоящият състав приема, че страните
са обвързани от заемно правоотношение – сумата от 152 500 лв. е внесена от съдружника Г. и приета от ответното
дружество, което я е осчетоводило и я е използвало при осъществяване на
търговската си дейност. От основното заключение на счетоводната експертиза,
което съдът приема, се установява, че
ответникът е върнал част от получения заем на ищеца в размер на 5650 лв./т.2.3
от констативната част на заключението и отговор на въпрос втори от заключението/,
при което е останал неизплатен остатък от 146 850 лв./ 152 500 лв. – 5 650 лв./.
По възраженията за прихващане:
Ответникът твърди, че ищецът
му дължи сумата от 5 835.13 лв., която е изтеглил, но не е представил разходен
счетоводен документ за нея, както и сумата от 12 672.83 евро, която е изтеглил
за лични свои нужди - за жилищно обзавеждане от Икея – 1000 евро, за обзавеждане
на баня – 1916 евро, за каменни плочи от
Китай – 9756.83 евро.
Тези възражения за
прихващане са приети от съда за разглеждане с определение от 07.09.2017 г./ л.
108/. Не е прието за разглеждане възражение за прихващане за сумата от 202 313
евро – средства, които ищецът вложил през периода края на 2014 г. – м.06.2015г.
за ремонт на притежаван от него ресторант, тъй като в срока за подаване на
възражения за прихващане, а именно - в срока за отговор на исковата молба и в
допълнителния отговор - възражението не е конкретизирано - не е посочено какви конкретно ремонти са
извършени, не е уточнено как е получена
сумата – дали е усвоена от банкови сметки на ответника или по друг начин, не е посочено
в какво се е изразило обогатяването на
ищеца.
Първото от възраженията за
прихващане за сумата от 5 835.13 лв., която ответникът изтеглил, но не отчел,
съдът намира за основателно. От основното заключение на счетоводната експертиза,
което съдът кредитира, се установи, че през периода 01.01.2014г.-31.12.2014 г.
в касата на дружеството са постъпили суми в общ размер от 30 136 лв., а са
разходвани средства от 24 300.67 лв., при което в края на 2014 г. в касата
трябва да е останала наличност от 5 835.33 лв./т.3 от констативната част на
заключението/. Не са представени доказателства от ищеца тази сума да е била
налична в касата към края на 2014 г., а тежестта на доказване е върху него, тъй
като именно той е бил управител на дружеството през процесния период.
Второто от възраженията
за прихващане не бе доказано. От заключението се устнови, че са били превеждани
парични средства по сметка на клона на дружеството в Германия – общо 206 540.55
лв., но липсват доказателства как са били разходвани тези средства от клона на
дружеството, не са ангажирани доказателства ищецът да е изтеглил суми от тези
парични средства за свои лични нужди за жилищно обзавеждане от Икея – 1000
евро, за обзавеждане на баня – 1916
евро, за каменни плочи от Китай – 9756.83 евро. Представените от ответника
фактури, издадени през периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., за получени от „Х.Г.“
ООД стоки и услуги, не са за суми в посочените размери, нито са издадени на посочените
основания, а и като получател на стоките и услугите е посочено самото
дружество, а не ищецът.
По изложените
съображения съдът приема, че след прихващане от дължимия заем от 146 850 лв. на
насрещното задължение на ищеца за неотчетена сума по каса от 5835.13 лв.,
остава неизплатен остатък от 141 014.87
лв. Ищецът претендира част от тази сума в размер на 40 100 лв./допуснато
изменение на иска в съдебно заседание от 02.10.2019 г./, поради което
предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 3504 лв., от които за държавна такса в размер на
1604 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв. При определяне на разноските за адвокатско възнаграждение съдът
уважи възражението на ответника за прекомерност на адвокатско възнъграждение, претендирано
от ищеца. Видно от списъка с разноски и приложените договори за правна помощ
ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2900 лв. Съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ в редакцията, която е в сила към датата на сключване
на договора за правна помощ от 02.10.2019 г. минималният размер на адвокатско
възнаграждение е 1733 лв., с оглед цената на иска. Делото е усложнено от фактическа и правна
страна и наложи изготвяне на две счетоводни експертизи, събиране на гласни
доказателствени средства, вкл. и чрез международна поръчка, изследване на
писмени доказателства от производство по несъстоятелност в Германия, поради
което съдът прие, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен на 1900 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Х.г.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, магазин 4, съдебен
адрес:*** – за адв.Б., да заплати на Р.Б.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,
офис 16 – за адв.П., на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата от 40 100 лв., представляваща част от 141 014.87 лв. – неизплатен
остатък от дължим заем, заплатен от заемодателя
Р.Б.Г. на заемополучателя „Х.г.“
ЕООД чрез платежни нареждания, издадени през периода 07.04.2014 г. – 22.12.2014
г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2016 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Х.г.“ ЕООД да
заплати на на Р.Б.Г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 3504 лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: