Решение по дело №90/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 91
Дата: 13 март 2018 г. (в сила от 9 май 2018 г.)
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20185640200090
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 91                 13.03.2018 г.           град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на  шестнадесети  февруари две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                       Съдия: Гроздан Грозев

Секретар: Цветелина Станчева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АНД № 90 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „АСМ ОРГАНИК ЕГГ" ЕООД с ЕИК по Булстат: *********,  срещу Наказателно постановление №301892 – F313434 от 27.11.2017г. издадено от изпълняващият длъжността Директора  на Офис за обслужване Хасково в ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена  на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, имуществена санкция  в размер на 500 лева за нарушение на състава на чл. 92, ал.2, вр.ал.1 от ЗКПО. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се че жалбоподателят не е подал нулева декларация за процесният период, тъй като фирмата не е извършвала дейност. Твърди се още, че с последните изменения в ЗКПО такива търговци са освободени от задължението да подават декларация по чл.92 от ЗКПО при положение, че не са осъществявали дейност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление, като се приеме по –благоприятният закон. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Калин Найденов, който поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното наказателно постановление поради по-благоприятният закон влезнал в сила след издаването на НП и до влизането му в сила.

          Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител –  юрисконсулт Костадинова, оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание. 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: При извършена на 06.06.2017г. проверка  от св.Н.П., която по това време е служител на НАП-Пловдив , офис Хасково, се установило че „АСМ ОРГАНИК ЕГГ" ЕООД с ЕИК по Булстат: ********* - данъчно задължено по ЗКПО лице, представлявано от Р.М. Илиева - Кязим с ЕГН **********, не е изпълнило задължението си да подаде в компетентната ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2016г. същата декларация съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО е следвало да се подаде в срок до 31 март на следващата година, в случая до 31.03.2017г. в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице - ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. Същата не е подадена. Нарушението е извършено на 01.04.2017 г. в гр. Хасково. За това нарушение е съставен АУАН № F313434/30.06.2017г.,  по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, тъй като след изпратена покана изх. №023-705/06.06.2017г., връчена по поща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка с бар код AR6100014502152 на 16.06.2017 г., нарушителят не се е явил за съставянето му в указания 3-дневен срок. Нарушението е извършено за първи път. Нарушението е квалифицирано в АУАН като такова по чл. чл. 92, ал.2, вр.ал.1 от ЗКПО. Акта е предявен и връчен на 07.11.2017г., като по него няма направени и постъпили възражения в срока по ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната в процесния АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението. НП е връчено на 11.01.2018г. на жалбоподателя. Междувременно след издаването на НП, жалбоподателят е подал , годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2016г. от която е видно че той не е осъществявал дейност съгласно ЗСч.

          Изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.П., М.К. и  Ж.М. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които св. Н.П. е достигнала в хода на  административнонаказателното  производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Показанията на посочените свидетели се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:     

          Съгласно разпоредбата на чл.92, от ЗКПО -  Чл. 92. (1) Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

 (2) Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

 (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.

 (4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

Съгласно чл.38, ал.1, т.1 и ал.9  от ЗСч. - Чл. 38, ал. (1) Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година;

Ал.(9) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Алинеи 1 – 8 не се прилагат за:

 1. бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит; и

 2. предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат.

По силата на чл.261, ал.1 от ЗКПО - Чл. 261. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

Следователно, деянието, за които е наложено на жалбоподателя административно наказание глоба  е обявено от закона за наказуемо.

        При съставяне на АУАН съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на представител на дружеството – жалбоподател, които съобразно актуалното виждане в съдебната практика да се квалифицират като съществени. Съдът намира, че в АУАН и НП са посочени всички реквизити изискващи се съгласно разпоредбите на ЗАНН. Точно и ясно е описано нарушението, времето и мястото на извършването му, както и обстоятелствата при които същото е извършено. Посочена е и правилната правна квалификация, съответстваща на описаното нарушение. Съдът намира с оглед представената заповед ЗЦУ – 1582/23.12.2015г. , че АУАН и НП са съставени и съответно издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му.

            От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства по обвинението, повдигнато с АУАН, по което с наказателното постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя, действително, се установяват. Безспорно е, че жалбоподателят - „АСМ ОРГАНИК ЕГГ" ЕООД с ЕИК по Булстат: *********, който е данъчно задължено по ЗКПО лице, представлявано от Р.М. Илиева - Кязим с ЕГН **********, не е изпълнило задължението си да подаде в компетентната ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2016г. Същата декларация съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО е следвало да се подаде в срок до 31 март на следващата година, в случая до 31.03.2017г. в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице - ТД на НАП Пловдив, офис Хасково.  тоест на 01.04.2017 г. в гр. Хасково жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Междувременно след издаването на НП, жалбоподателят е подал , годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2016г. , от която е видно че той не е осъществявал дейност съгласно ЗСч. Тези факти се доказват от свидетелските показания и от представената и приета по делото годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2016г. поради горното и съдът намира, че съвсем формално жалбоподателят е осъществил нарушението описано в НП. Правилно е определена и санкцията на осн.чл.261, ал.1 от ЗКПО.

     Тук обаче следва да се отбележи, че с редакцията  на чл.92, ал. (4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) - Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

С  редакцията на чл.38 от ЗСч. от ДВ.бр.97 от 05.12.2017г. в сила от 01.01.2018г.  е приета разпоредбата на чл.38, ал.9 от ЗСч. съгласно който - Ал.(9) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Алинеи 1 – 8 не се прилагат за: т. 1. бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит; и

 т.2. предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат.

     В случая обаче разпоредбата на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. се прилага само за изискването за публикуване на годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма от ЗСч., но не и за подаването на годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. Именно подаването и публикуването на ГФО, или по-точно освобождаването от това задължение е обвързано с подаването на друг вид декларация от която да е видно, че предприятието не е осъществявало дейност през отчетния период, която декларация се- публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. Това изисквана за подаването на тази нова декларация обаче не касае подаването или по-точно неподаването  на декларацията по чл.92 от ЗКПО. Тоест при всички случаи, не подават декларация по чл.92 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството и това не зависи от това дали са подали декларацията по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч., защото тя касае само - изискването за публикуване на годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма от ЗСч.

Тук за пълнота следва да се отбележи, че съгласно  параграф 1, т.56 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО – По смисъла на този закон: т.56. (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) "Годишен отчет за дейността" е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката. Съгласно чл.20, ал.(4) от ЗСт. (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишна ал. 3, изм., бр. 81 от 2005 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 са длъжни да представят на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си, съдържащ статистически справки и счетоводни документи. Тоест тук не може да се прави тъждество между Годишен отчет за дейността, който се подава с декларацията по чл.92 от ЗКПО и съответно годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма от ЗСч., които могат да не се публикуват ако предприятието не е извършвало дейност през отчетният период и подаде декларацията по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч.

            От горното се налага извода, че през 2016г. жалбоподателят не е извършвал дейност по ЗСч. и поради това според настоящият състав на съда е на лице хипотезата на чл.92, ал.4 от ЗКПО, който в случая е по-благоприятен за жалбоподателя с оглед чл.3, ал.2 от ЗАНН, поради което и съдът с оглед горното намира, че следва да се приложи чл.92, ал.4 от ЗКПО, до колкото изключва задължението му да подава декларация по чл.92 от ЗКПО , тъй като към към процесният период не е осъществявал дейност. Ето защо и съдът намира с оглед на последната разпоредба, че  следва НП да се отмени като се приложи по-благоприятната за жалбоподателя законова разпоредба, която е влязла в сила преди влизането в сила на НП.

                    Мотивиран така, Хасковския районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателното постановление №301892 – F313434 от 27.11.2017г. издадено от и. д. Директора  на Офис за обслужване Хасково в ТД на НАП - гр. Пловдив.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                             

Съдия:     /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар:Ц.Ст.