Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
гр. Русе, 25.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на 26 май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при секретаря Ева Димитрова и в присъствието на прокурора…., като разгледа докладваното
от съдия ЧОКОЕВА в. гр. д. № 115 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
М.Й.Т.
е обжалвала решение, постановено по гр.д. № 2334/2019 г. по описа на Русенския
районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея иск по чл. 422 от ГПК. В
жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да
бъде уважен предявеният иск и присъдени разноските по делото за двете инстанции.
В хода на въззивното производство жалбоподателката е починала и на нейно място е
конституиран наследникът ѝ Д.Т.Д..
Ответникът по жалбата „Водоснабдяване и канализация” ООД – Русе не е подал
отговор по реда на чл. 263 от ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител юр. Т.Д. заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно
и моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд намира жалбата за
допустима – подадена е от заинтересована страна по спора, в законния срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен иск по чл. 422 от ГПК от М.Й.Т. срещу „Водоснабдяване
и канализация” ООД за установяване на вземане, представляващо неоснователно
събрана сума в хода на принудителното изпълнение по изп. дело № 20138320403896
по описа на ЧСИ И. Х. с общ размер 636.99 лв., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1469/2019 г. по описа на
РРС.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е извел
обосновани и законосъобразни изводи, че претендираната от ищцата сума е
получена от ответника дължимо, поради което не подлежи на връщане. Обжалваното
решение е постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния
закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите му.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд,
че правилото на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не се прилага,
когато длъжникът прави вноски срещу задължението си. Материалноправното
вземане, не се погасява поради това, че взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години. Вземането продължава да
съществува като естествено вземане и длъжникът продължава да дължи, но
възможността за изпълнение е ограничена само до доброволното му изпълнение
- чл. 118 от ЗЗД.
Несъстоятелни са възраженията в жалбата, че сумите не са събрани
доброволно. В случая длъжникът лично е направил вноските за изплащане на това
материалноправно вземане по издадения изпълнителен лист от 11.11.2013 г. Без правно значение е дали това е станало след изтичане на срока по чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК. По аргумент на разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД, платеното след изтичане на
давността е дължимо платено и длъжникът няма право да го иска обратно.
По така изложените съображения и според настоящия състав на съда институтът
на перемцията не може да намери приложение в случаите, когато макар в
изпълнителното производство да не са искани изпълнителни действия от взискателя
с молба до съдебния изпълнител в рамките на период от две години, в
производството са постъпили плащания от длъжника, водещи до удовлетворяване на
интереса на взискателя.
Следователно неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че
претендираната сума в размер на 636.99 лв. е платена без правно основание,
поради което не подлежи на връщане.
Като е достигнал до тези изводи, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Жалбоподателят дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника за въззивната инстанция в размер на 150.00 лв. на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2068 от 06.12.2019 година по гр. д. № 2334/2019 год. по описа на
Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. *** *-**, ЕГН **********, конституиран във въззивното производство
на мястото на починалата М.Й.Т., ЕГН **********, да заплати на “Водоснабдяване
и канализация” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “***, представлявано
от управителя С. И. С., ЕИК ********* сумата 150 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: