РЕШЕНИЕ
№ 1284
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110208581 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба № 91-01-463 от 31.05.2021г. по описа на КФН, от ЗД„Б. И.“АД
с ЕИК ** със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „Д. Б.“ № *, представлявано от С.
П. и К. К., чрез пълномощника – адв.М. Г. срещу Наказателно постановление N Р-10-400 от
25.05.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена на
основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, имуществен санкция в размер на 2000 за нарушение на
чл. 108, ал. 1 от КЗ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се представлява.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се
нарушението да е извършено при условията на повторност. Твърди се, че неправилно е
определена датата на извършване на нарушението. Поддържа се, че нарушението е
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Иска се за отмяна на НП, алтернативно за
преквалификация на деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ, при което да се наложи минималната
санкция.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.
Представлява се от юрисконсулт Г. с пълномощно по делото.В хода на съдебните
прения, последната от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на
жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и като такова, следва да
бъде потвърдено. Поддържа, че нарушението е извършено повторно.
1
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на ЗД„Б. И.“АД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление Р-10-400 от
25.05.2021г., издадено от зам.председател на КФН, е подадена в законоустановения срок и
от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 01.03.2021г. в КФН постъпил сигнал от Д. Д. с оплакване за забавено произнасяне
от ЗД „Б. И.” АД по претенция с № **********/26.11.2020г. за изплащане на
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховака ''Каско'', за
който е издадена полица № F20610002140.
По посочената жалба св.Д. Н. – мл.експерт в КФН извършила проверка по
документи, постъпили от ЗД „Б. И.” АД по искане изх. № 91-02-177/09.02.2021 г.
От представените от застрахователя документи се установява, че на 26.11.2020г. в ЗД
„Б. И.” АД е заведено Заявление за щета по застраховака ''Каско'' на МПС № F20610002140 с
период на покритие от 07.02.2020г. до 06.02.2021г. от Д. Д. претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Л. ” с
рег. № ***.
На 26.11.2020г. заедно със заведената претенция , собственикът на увреденото
имущество , представил писмени доказателства, необходими за установяване на
претенцията по основание и размер.
Заявителят не предоставил банкова сметка, тъй като избрал възможността за
използване на доверен сервиз.
На 26.11.2020г., 27.11.2020г., 09.12.2020г. и 14.12.2020г. са извършени огледи на
увредения автомобил и са съставени описи на констатираните увреждания, като била
извършена още и калкулацията на щетите.
От извършените действия, застрахователят заключил , че щетата е тотална по
смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ и с писмо от 16.12.2020г. поискал от Д. да представи
доказателства за пекратяване на регистрацията на автомобила.
Такива доказателства са представени на 23.12.2020г., ведно с данни за банкова сметка
на заявитела
След посочената дата не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за
установяване на основанието и размера на претенцията съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ.
С платежно нареждане от 11.03.2021г. „ЗД Б. И.” АД е изплатило на Д. Д. по
предоставената от него банкова сметка, сумата в размер на 6896,75 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по процесната щета.
При така установеното на 21.04.2021 г. св. Д. Н. съставила АУАН № Р-06-
2
318/21.04.21г. срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, в
присъствието на св.Ч., св.С. и на упълномощен представител на дружеството, и връчен на
последния.
Въз основа на посочения АУАН на 25.05.2021г. било издадено Наказателно
постановление N Р-10-400 от 25.05.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на
жалбоподателя е наложена на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, имуществен санкция в
размер на 2000 за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-
наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение,
съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за
установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес.
В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха
достатъчно доказателства , за това, че констатираното и санкционирано с атакуваното
Наказателно постановление административно нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ е било
извършено.
Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 КЗ застрахователят трябва да определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането.
Нарушението е формално по своя характер, осъществява се чрез бездействие и
съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ.
В настоящия случай всички доказателства по чл. 106 от КЗ са били представени от
жалбоподателя на 23.12.2020г., респективно до 19.01.2021г. включително, застрахователят е
следвало да се произнесе по един от законовите начини, посочени в т. 1 и т. 2 от същата
разпоредба, като определи и изплати обезщетение или застрахователна сума, или
мотивирано откаже плащане.
От събраните доказателства се установи , че дружеството - жалбоподател се е
3
произнесло по претенцията с платежно нареждане от 11.03.2021г., когато е изплатило на Д.
Д. по предоставената от него банкова сметка, сумата в размер на 6896,75 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по процесната щета.
Бездействието на жалбоподателя в срока по чл. 108, ал. 1 КЗ е фактът, от който
произтича отговорността му , съответно основание за налагането на имуществена санкция.
Съдът не споделя и довода на жалбоподателя за неправилност на правната
квалификация на нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ, респективно за несъответствие между
словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация.
Съставът на нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ е един и в закона не са регламентирани
по-тежко квалифицирани състави. Нормата на чл. 644, ал. 2 КЗ е санкционна, като същата
предвижда по-високи размери на административното наказание, когато нарушението е
повторно.
С наказателното постановление не е ангажирана отговорност на дружеството за
квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан в АУАН, а е наложено
административно наказание за основния състав на нарушението, за което е съставен АУАН.
Имуществената санкция от своя страна е била съобразена с обстоятелството, че
нарушението е повторно.
Съдът намери за неоснователни, възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му
видно от заповед № з-2/08.01.2021 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор”, с която е определил длъжностни лица, сред които и
актосъставителят Д. Н., да съставят актове за установяване на административни нарушения
по Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му, с изключение на
административните нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 КЗ.
Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и от страна на административнонаказващия орган.Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и нарушената правна норма.
АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че липсата на описание на
повторността в АУАН е съществено процесуално нарушение.
Според чл. 42, т. 4 ЗАНН АУАН следва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. В случая, повторността не е елемент от
състава на нарушението , респективно има значение за индивидуализацията на наказанието,
която дейност е от компетентността на административнонаказващия орган.
4
В тази връзка , следва да се посочи , че видът и размерът на наказанието според чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН са реквизити на наказателното постановление, а не на АУАН, като
последният не е необходимо да съдържа данни за извършени предишни нарушения, нито
тяхната оценка като смекаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.
Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 644,
ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, като е наложена имуществена санкция в минимален размер от
2000 лева.
В случая се касае именно за повторно извършено нарушение, като аргументите на
жалбоподателя в жалбата, че не е налице повторност, са неоснователни. Съобразно пар. 1, т.
51 от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия
вид нарушение.
В случая от приобщените по делото доказателства се установява, че нарушението,
предмет на настоящото дело, е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП №
Р-10-179/09.03.2018г., влязло в сила на 04.02.2020г., с което ЗД „Б. И.” АД е наказано за
нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.
Съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предвид
обстоятелството, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на същото нарушение.
На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимален размер, по чл. 644,
ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, а именно – 2000 лева.
С оглед изхода от делото , жалбоподателят , следва да заплати на АНО , сумата в
размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N N Р-10-400 от 25.05.2021г. ,
издадено от зам.председател на КФН, с което на ЗД„Б. И.“АД е наложена на основание чл.
644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, имуществен санкция в размер на 2000 за нарушение на чл. 108, ал. 1
от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД„Б. И.“АД с ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на КФН, сумата от 300 лева,
представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
5
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6