ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ................
гр. Пловдив,
…………….. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1512
по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на В.Ц.К., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвор – Пловдив, да бъде разпредено на му
предостави медицинско обслужване и да преустанови подлагането му на жестоко,
нечовешко и унизително отношение. В искането е заявено желание, ако е
необходимо на ищеца да бъде назначен служебен защитник.
Съдът е указал на ищеца, че в производството по чл. 276 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ не е поставено
изискване да бъде представляван от процесуален – представител, същият може да
вземе участие като се яви лично в съдебно заседание или чрез видеоконференция,
за която предварително следва да заяви желанието си.
Постъпило е допълнение към искането, в което ищецът заявява, че желае да се
защитава лично и участва в съдебното заседание и не желае видеоконференция, тъй
като няма възможност да си ангажира адвокат. Моли да му бъде назначен съдебен
защитник.
Безплатната правна помощ за процесуално представителство съгласно Закона за
правната помощ /ЗПП/ се предоставя в следните два случая: когато по закон е
предвидена задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. Според
правилото на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, системата за правна помощ обхваща случаите,
когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане
на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.
Съгласно ал. 3 от същата норма, по административни
дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени
доказателства от съответните компетентни органи съдът, прецени, че страната
няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката
си, като взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2.
имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4.
здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други
обстоятелства. Нормата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗПП предвижда, че правна помощ
не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която
тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ.
В случая ищецът не удостоверява липсата на средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Прочие това обстоятелство дори не се твърди. От
друга страна оспорващият е заплатил дължимите държавни такси по производството,
което сочи че разполага с доходи. При тези обстоятелства не може да се направи
еднозначен извод за обективна липса на средства у ищеца за заплащане на адвокат.
Отделно ангажирането на адвокатска помощ може да бъде извършено и в хипотезата
на чл. 38 от Закона за адвокатурата, без да е необходимо лицето за извършва
разходи за тази защита.
Заявеното от оспорващия желание да ползва правна помощ в случая не е
достатъчно, за да бъде удовлетворено искането му. Не на последно място, в случая
искането за предоставяне на правна помощ е обвързано с желанието на ищеца да се
защитава сам и нежеланието му да вземе участие в процеса чрез видеоконференция.
Според чл. 279, ал. 2 от ЗИНЗС, участието на ищеца в съдебно заседание е
предвидено като предпоставка за развитие на производството и в тази насока
съдът е указал на ищеца възможността му да се яви лично. Реализирането на тази
възможност съдът е обезпечил като е указал и на ответния административен орган
задължението му да организира довеждането на ищеца за участие в откритото
съдебно заседание. Удовлетворяването на това процесуално изискване без съмнение
носи значително по – ниска финансова тежест за ищеца, от колкото евентуалните
разходи за процесуално представителство. Производствата по чл. 276 от ЗИНЗС не
изискват задължително участието на адвокат и процесуално представителство в
откритите съдебни заседания.
В този аспект предоставянето на правната помощ без наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки, с единствена цел ищецът да се яви лично в съдебното
заседание, се явява необосновано и в отклонение от смисъла на закона. Подобен
развой на процеса не ще се яви и в интерес на правосъдието.
Ето защо Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Ц.К., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвор – Пловдив, за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 1512 по описа за 2022 год. на Административен
съд – Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховен административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: