Мотиви към присъда по НОХД № 54/2020г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура-Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Д.Т.С. и същият е предаден на съд за престъпление по
чл.183 ал.4 вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК, за това, че в
периода от месец август 2018 год.
до месец септември 2019 год. включително в гр.Пловдив, след като е бил осъден с
Решение №862/20.03.2017 год. по гражданско дело № 17747/2016 год. по описа на
Районен съд гр.Пловдив, II
брачен състав, влязло в законна сила на 20.03.2017 год, да издържа свои
низходящи- децата си Т.Д.С., ЕГН:**********, М.Д.С., ЕГН:********** и К.Д.С.,
ЕГН:**********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - четиринадесет месечни вноски по 115
лева всяка за детето Т.Д.С., ЕГН:********** на стойност 1610 лева за периода от
месец август 2018 год.
до месец септември 2019 год. включително,
четиринадесет месечни вноски по 115 лева всяка за детето М.Д.С., ЕГН:**********
на стойност 1610 лева за периода от месец август 2018 год. до месец септември
2019 год. включително, и пет месечни вноски по 115 лева всяка за детето К.Д.С.,
ЕГН:********** на стойност 575 лева за периода от месец май 2019 год. до месец
септември 2019год. включително, или всички вноски на обща стойност 3 795
/три хиляди седемстотин деветдесет и пет/ лева, като деянието е извършено
повторно- извършил е
престъплението след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с присъда
№288/05.12.2018г. по НОХД№5253/2018г. по описа на Районен
съд гр.Пловдив, V наказателен състав, влязла в законна сила на 21.12.2018г.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието, като по отношение реализирането на наказателната
отговорност предлага на съда да наложи наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, а именно лишаване от свобода една година и наказание
“обществено порицание”. Счита че по отношение на наказанието лишаване от
свобода следва да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и наказанието да
бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият С. се
защитава сам. В първото по делото заседание същият се явява, заявява, че моли
делото да се гледа по същество същия ден непосредствено след разпоредителното
заседание.В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които признава вината
си, но оправдава поведението си със здравословното си състояние. Моли за
условно наказание.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Д.Т.С. е
роден на *** ***, живущ ***, б., български гражданин, с основно образование,
безработен, разведен, осъждан, ЕГН: **********.
Д.Т.С. е
осъден по НОХД 5253/2018г. с присъда № 288 от
05.12.2018г. на Районен съд гр. Пловдив, V н.с., в
сила от 21.12.2018г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, обхващащо периода
от месец февруари 2018год до месец юли 2018год включително. Посоченото осъждане
квалифицира деянието, предмет
на настоящия обвинителен акт, като извършено при условията на повторност
по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК.
Д.Т.С.
и свидетелката Ю.М.Т. сключили граждански брак на 05.07.2003год. По време на
брака им, се родили децата- свидетелят Т.Д.С. с ЕГН **********, М.Д.С. с ЕГН **********
и К.Д.С. с ЕГН **********. По взаимно съгласие на двамата съпрузи, когато
детето им К.С. било на пет месеца, я предали на майката на подсъдимия-К.Я.Ч.,
която да полага грижите по нейното отглеждане. През 2017год съпрузите се
развели с Решение на Пловдивския Районен съд № 862/20.03.2017год по гражданско
дело № 17747/2016год, II брачен
състав, в сила от 20.03.2017год, като бракът им бил прекратен по взаимно
съгласие. Със същия съдебен акт съдът утвърдил споразумението между
свидетелката Т. и С., като упражняването на родителските права спрямо трите
деца родени от брака били предоставени на майката, а Д.Т.С. бил осъден да
изплаща месечна издръжка за децата си, чрез тяхната майка и законен
представител, съответно за свидетеля Т.Д.С. в размер на 115 лева месечно, за М.Д.С.-
в размер на 115 лева месечно и за К.Д.С.- в размер на 115 лева месечно, като за
всяко дете считано от 01.03.2017год. Въпреки развода бившите съпрузи продължили
да живеят заедно и с двете си деца- Т. и М., като финансовата издръжка на
семейството била поета от подсъдимия С.. Малкото им дете – К.С. продължило да
живее при баба си- свидетелката Ч., която полагала пълните грижи за нея. През
месец февруари 2018год свидетелката Ю.Т. се преместила да живее в жилище в
гр.Пловдив, заедно с децата си свидетеля Т.С. и М.С., а детето К.С. продължила
да живее с баба си- свидетелката Ч.. От тогава свидетелката Т. ***. До месец
февруари 2018год. С. се грижел за издръжката на децата си и тяхната майка, но
след преместването в гр.Пловдив от страна на свидетелката Т. с двете им деца,
подсъдимия не заплащал издръжка. Така от месец февруари 2018год свидетелката Т.
очаквала изплащане на дължимата издръжка от страна на С. за децата свидетеля Д.С.
и М.С.. Поради незаплащане на нито една вноска от същата майката подала молба в
Районна прокуратура гр.Пловдив. Вследствие на което С. бил осъден по НОХД
5253/2018г. с присъда № 288 от 05.12.2018г. на Районен
съд гр. Пловдив, V н.с., в сила от 21.12.2018г. за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, обхващащо периода от месец февруари
2018год до месец юли 2018год включително за неплащане на издръжка за децата
свидетеля Т.С. и М.С.. Свидетелката Т. нямала претенции за заплащане на
издържка за посочения период за детето К., тъй като се грижела изцяло бабата по
бащина линия. Грижите и отглеждането на най- малкото дете К.С. били поети от
бабата- свидетелката Ч. до месец май 2019год, поради което майката Ю.Т. нямала
претенции спрямо бившия си съпруг за издръжка на това дете до този момент. От
месец май 2019год, детето К.С. заживяла
/ в гр.Пловдив/ заедно с майка си, която претендирала издръжката за нея, да
бъде заплащана именно от този момент.
Въпреки
очакванията на свидетелката Т. за заплащане на дължима издръжка от обвиняемия С.
след месец февруари 2018год, последният не заплатил нито една вноска. И след
като бил осъден по НОХД 5253/2018г. на Районен съд гр. Пловдив, V н.с., продължил да не извършва плащания за дължимите издръжки за децата
свидетеля Т.С. и М.С., както и от месец май 2019год за детето К.С.. По изпълнителен лист №
3368/29.03.2017год, издаден от Районен съд гр.Пловдив, Брачна колегия, II състав по гражданско дело № 1774782016год, било образувано производство по
изпълнително дело № 2229/2016год по описа на СИС при Районен съд гр.Пловдив, II- ри район- без данни за настъпили плащания. В резултат на всичко това
свидетелката Т. подала жалба, въз основа на която било образувано досъдебно
производство № 154/2019год по описа на 05 РУ при ОДМВР гр.Пловдив.
Неизпълнявайки
задължението за заплащане на дължимата издръжка, се формирал период през който С. е проявил бездействие в
изпълнение на вмененото му задължение със съдебно решение да издържа свои
низходящи /Решение №862/20.03.2017год. по гражданско дело №
17747/2016год. по описа на Районен съд гр.Пловдив, II
брачен състав, влязло в законна сила на 20.03.2017год/, а
именно: от месец август 2018год.
до месец септември 2019год. включително в гр.Пловдив, не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - четиринадесет
месечни вноски по 115 лева всяка за детето Т.Д.С., ЕГН:********** на стойност
1610 лева за периода от месец август 2018год.
до месец септември 2019год. включително,
четиринадесет месечни вноски по 115 лева всяка за детето М.Д.С., ЕГН:**********
на стойност 1610 лева за периода от месец август 2018год. до месец септември
2019год. включително, и пет месечни вноски по 115 лева всяка за детето К.Д.С.,
ЕГН:********** на стойност 575 лева за периода от месец май 2019год. до месец
септември 2019год. включително, или всички вноски на обща стойност 3 795
/три хиляди седемстотин деветдесет и пет/ лева.
За да
постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка. Същата според съда се доказва от следните
събрани по делото доказателствени материали – преди всичко от обясненията на
подс. С., в които признава вината си и показанията на св. Т. и св.Т.С.,
депозирани в съдебно заседание, както и от представените писмени доказателства,
събрани в хода на воденото дознание, прочетени на основание чл. 283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал.Съдът заличи от списъка със
свидетели св.Ч., със съгласие на подсъдимия и прокурора, тъй като е трудно
подвижна, а освен това прецени и че показанията и не се от съществено значение
за разкриване на обективната истина.
От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването му, както
и авторството на деянието, като съдът го намира за доказано.
По делото спорни
обстоятелства относно фактическата обстановка не се констатираха. Установи се
безспорно както от свидетелските показания, така и от обясненията на
подсъдимия, че в инкриминирания период същият не е заплащал дължимата издръжка
на децата си– нито на ръка, нито чрез пощенски запис, по изпълнителното дело
или по друг начин. Изложените обстоятелства като цяло не се и оспорват от
подсъдимия, но същият отдава неизпълнението на законовото и моралното си
задължение да издържа своите низходящи на здровословното си състояние. Показанията
на свид. Т. и св.Т.С. съдът намира за логични, последователни и ги кредитира
изцяло, още повече, че в обясненията си подсъдимият като цяло ги потвърждава.
Не се установиха
обстоятелства, които да освобождават подсъдимия от заплащане на издръжка, нито
тежки и непреодолими здравословни проблеми, които да го правят лице, изцяло
негодно да полага труд.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа
обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.4 вр. с ал.1
вр. с чл. 28, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец август
2018 год. до месец септември 2019
год. включително в гр.Пловдив, след като е бил осъден с Решение №862/20.03.2017
год. по гражданско дело № 17747/2016 год. по описа на Районен съд гр.Пловдив, II брачен състав, влязло в законна сила на 20.03.2017 год,
да издържа свои низходящи- децата си Т.Д.С., ЕГН:**********, М.Д.С., ЕГН:**********
и К.Д.С., ЕГН:**********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - четиринадесет месечни вноски по 115 лева
всяка за детето Т.Д.С., ЕГН:********** на стойност 1610 лева за периода от
месец август 2018 год.
до месец септември 2019 год. включително,
четиринадесет месечни вноски по 115 лева всяка за детето М.Д.С., ЕГН:**********
на стойност 1610 лева за периода от месец август 2018 год. до месец септември
2019 год. включително, и пет месечни вноски по 115 лева всяка за детето К.Д.С.,
ЕГН:********** на стойност 575 лева за периода от месец май 2019 год. до месец
септември 2019год. включително, или всички вноски на обща стойност 3 795
/три хиляди седемстотин деветдесет и пет/ лева, като деянието е извършено
повторно- извършил е
престъплението след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с присъда
№288/05.12.2018г. по НОХД№5253/2018г. по описа на Районен
съд гр.Пловдив, V наказателен състав, влязла в законна сила на 21.12.2018г.
От ОБЕКТИВНА страна,
подсъдимият С. е осъществил всички съставомерни признаци на престъпния състав
на визирания текст. Не се спори, че има влязъл в сила съдебен акт, по силата на
който възниква неговото задължение за месечна издръжка на децата му. Не се
спори също така за размера на издръжката през инкриминираният период. Не се
събраха доказателства за недължимост на издръжката. Не е спорно също така, че и
че подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка.
Престъплението по чл. 183, ал.4
от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно, непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението е от момента, в който осъденият да издържа става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски и се явява довършено в момента, в който деецът изпълни
задължението си или то бъде погасено поради обстоятелства, предвидени в
Семейния кодекс.
Престъплението правилно е било
квалифицирано от РП Пловдив като такива, извършено при условията на повторност,
тъй като с влязъл в сила на 21.12.2018г.
осъдителен съдебен акт по НОХД № 5253/2018г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив, подсъдимият е бил осъден за извършено престъпление по чл.183 ал.1
от НК. Това осъждане обуславя деянието предмет на настоящия обвинителен акт да
е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК тъй като
престъплението, както съда отбеляза е продължено и е продължило след влизане в
сила на съдебния акт по горецитираното НОХД, макар началото му да е преди това.
От СУБЕКТИВНА страна
деянието е извършено от подсъдимия умишлено, като е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е желаел настъпването им. В съзнанието му е съществувало знанието,
че е осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа непълнолетните си деца,
че дължи издръжка ежемесечно, както и че не изпълнява това си задължение.
Обстоятелството че има финансови и здравословни затруднения не освобождава длъжника от задължението му,
иначе нуждаещото се лице би било поставено в по-неблагоприятно задължение от
издържащия. В съзнанието му е съществувало и знанието, че е осъден с влязъл в
сила съдебен акт за престъпление по чл.183, ал.1 от НК и въпреки това отново не
е заплащал дължимата издръжка.
Издръжката се дава,
за да се осигури съществуването на съответното лице през месеца, то именно
поради тази причина изплащането й следва да стане през текущия месец, за да
задоволи естествените нужди на лицето, за което е предназначена. В този смисъл
е и застъпеното становище на ВКС, І н.о. в определение № 9/04.02.1977г. по
н.д.№54/77г. Подсъдимият е в работоспособна възраст няма данни по делото да
страда от тежки здравословни проблеми, които да ограничават работоспособността
му, не се представиха доказателства, видно от които да не може да полага труд или
да реализира други доходи за обезпечаване на дължимата от него издръжка.
Задължението за издръжка е не само законовоутвърдено, но и морално задължение.
Същото се възлага на лицето, което няма да упражнява родителските права, т.е.
преимуществено да полага грижи по прехраната и отглеждането на детето.
При индивидуализиране
на наказанието, съдът съобрази следните обстоятелства: подсъдимият е пълнолетно,
работоспособно лице. Същият се признава за виновен. Същевременно подсъдимият не
е заплатил нито една от дължимите издръжки за продължителен период време на три
деца в размер от близо 4 000лева. При съпоставка на изложените по-горе
обстоятелства, съдът намира, че в конкретния казус сочените смекчаващи
отговорността на подсъдимият обстоятелства не са многобройни или изключителни
такива, че да се прилага разпоредбата на чл. 55 от НК. Напротив, наказанието
следва да се определи съобразно нормата на чл. 54 от НК. Гореизложените доводи
мотивират съда да приеме, че съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от НК в
случая по-справедливо е да наложи на подсъдимият по-тежкото по вид наказание –
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, визирано в санкционната разпоредба на чл. 183, ал.4 от НК, вместо „пробация”. Размер на наложеното наказание следва да е ОСЕМ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, което се явява адекватно да санкционира подсъдимият за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Изтърпяване на
наказанието ще следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ на
основание чл. 66, ал.1 от НК, тъй като видно от
справката съдимост подсъдимия не е бил осъждан на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, а и с условното осъждане в достатъчна
степен биха се постигнали целите на наказанието и подейства превантивно за
дееца.
Съдът наложи на
подсъдимия и кумулативно предвиденото в новелата на чл. 183, ал.4 от НК
наказание – ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ за да се изпълнят в най-пълна степен целите на
наказанието заложени в чл.36 от НК.
По изложените мотиви,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
И.П.