№ 491
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. В. Чамбов
Членове:Деница Ц. Стойнова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Н. Ст. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600513 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:32 часа се явиха:
Жалбоподателят Г. С. Б., се явява се лично.
В залата се явява и защитникът му - адв. У..
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Адв. У.: Нямам възражения. Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, за което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се същото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към съдебния състав. Нямам
доказателствени искания.
Адв. У.: Отводи нямаме. Имаме доказателствени искания, уважаеми
апелативни съдии, за приемане на писмени доказателства относно наличие на
граждански брак и деца на жалбоподателя. В тази връзка за установяване
тези факти, които имат отношение към решението на съда, в частта за
1
възможност за укриване и други обстоятелства, правя и искане за разпит на
съпругата на жалбоподателя за доходите на семейството - от кой се
осигуряват и дали има възможност да полага грижи за имуществото на
семейството.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ Б.: Нямам отводи. Моля да уважите направените от
защитника ми доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Така представените от защитника документи – 2
удостоверения за раждане и удостоверение за сключен граждански брак моля
да бъдат приети като становище по тях ще взема при пледирането По
отношение на второто искане, което е направено в момента сме в процедура
строго формална, касаеща определената спрямо исканото лице мярка за
неотклонение и не следва в този процес да се извършва друг процес, в това
число и разпит на свидетеля, който сочи колегата от защитата. В този смисъл
и ви моля второто искане да бъде оставено без уважение – за провеждане на
допълнителни процесуално-следствени действия за разпит на свидетел.
Съдът счита че следва да бъдат приети представените от защитника
писмени доказателства, тъй като са относими към предмета на делото. С
оглед гарантиране правото на защита, съдът счита, че е основателно искането
за разпит на свидетел - съпругата на задържаното лице, която се явява в
залата, за събиране на характеристични данни на Б. а именно лицето Ц. З. Б..
С оглед на това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените от защитника писмени
доказателства – 2 броя удостоверения за раждане и удостоверение за
граждански брак.
ДОПУСКА до разпит като свидетел Ц. З. Б..
Сне се самоличността на свидетелката:
Ц. З. Б. – на 27 години, българска гражданка от ромски произход,
съпруга на обвиняемия Б., неосъждана.
ПРЕДУПРЕДИ се свидетелката Б.А за правата и задълженията й като
свидетел по чл. 119-123 НПК, вкл. правото й като съпруга на обвиняемия да
не дава показания, както и за отговорността по чл. 290 ал.1 НК.
СВИДЕТЕЛКАТА Ц. З. Б.: Съгласна съм да дам показания. Ще кажа
2
истината. Разбирам, че в противен случай може да ми се наложи затвор.
Когато задържаха мъжа ми Г. Б. преди една седмица, ние бяхме вкъщи.
Заедно живеем. Всичко, средства за живот ни осигурява той – мъжът ми, като
работи. Работи, когато го викат на оранжерии. В къщата живеем аз, майка ми,
мъжът ми, имаме две деца. Майка ми е болна, с диабет. Аз гледам децата.
Мъжът ми работи за по някой лев. Аз не работя, защото гледам малкия, той
ми е малък, на 2 години. Той ни издържа. Баща му почина и сме само майка
ми, двете деца, брат ми със сина си също живее в къщата на втория етаж, ние
сме долу. Беше в Г. мъжът ми, но искаше да се върне. През май месец се
върна от Г., дойде си със самолет. Искаше да заминава след празниците, за да
уреди нещо за семейството – за жена си и децата си. В момента голямото дете
е на училище, а малкият е при майка ми. На въпроса на защитника дали
децата знаят за тази ситуация, отговарям, че аз тъй като много плача,
големият разбра и ме пита какво е това затвор.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се даде ход на
съдебните прения.
АДВ. У.: Също нямам други доказателствени искания.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ Г. Б.: Също нямам други доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. У. – Уважаеми апелативни съдии, Поддържам изложеното във
въззивната жалба. Считам че същата е не само допустима, но и основателна.
На преден план е изведено възражението за съществено нарушение относно
компетентността за издаване на процесната заповед. След като получихме
препис на тази заповед и след подробното запознаване в същата в няколко
позиции в одобрената й форма, е посочено че издател на ЕЗА е Окръжен съд -
К. и посочено е, че е въз основа на процесуалните действия и заповедта за
задържане във връзка с производството на Окръжен съд – К.. Две позиции
има на въпросната заповед, като представители са посочени две различни
лица, визирани - на едно място лицето е посочено с името „Б.“, на другото –
„Г.“ и тези две лица в качеството им на представители на издателя на
заповедта, а именно Окръжен съд - К. са визирани като заемащи длъжността
3
„районни съдии“. Не мога да твърдя, че съм запознат с процесуалните
изисквания и формирането на съдебната власт в Г., но така или иначе считам,
че предвид общите принципи на континенталната правна система и
европейското право сме изправени пред класически случай на издаване на
съдебен акт от некомпетентен орган. При това условие считам, че самата
заповед се явява нищожна и респективно върху същата не може да бъде
разсъждавано за нейната последваща законосъобразност и дали е обосновано
адекватно „Задържането под стража“. Независимо от това, въззивният съдът
следва да се запознае, да обсъди приемат ли се като основания последващите
възражения относно съдържанието на процесната заповед В това
производство българският, а и който и да е съд поставен в тази ситуация,
няма задължение, най-общо казано, да изследва обосноваността на
обвинението и да навлиза в детайли по фактологията. Независимо от това,
самото съдържание на европейската заповед за арест, след като изисква
посочване както на правните норми, които са предвидени за издаването й, в
частност за престъплението, за което тя е издадена и изискването за доста
подробно изложение на фактологията за престъплението, несъмнено налага
съдът, който взима решение по заповедта за арест да обсъди макар и
повърхностно нейната основателност и липсата на вътрешни противоречия по
изложението. Аз считам, че в процесната заповед са налице именно такива
противоречия, които не биха могли да обосноват, най-малко адекватното
осъществяване на правото на защита на лицето – да разбере в какво точно се
обвинява и да вземе решение за по-нататъшни действия, вкл. да заяви
готовност за заминаване в Г.. Считам, че фактологията, която е изложена, не е
съвсем адекватна, за да може да разбере подзащитният ми в какви точно
престъпления го обвиняват. Като чета превода, не можах да разбера
фактологията на престъпленията - дали става въпрос за деяние, насочени към
лице от мъжки или от женски пол. На пръв поглед на някой може да се стори,
че това е маловажно, но аз считам, че е съществено по отношение на едно
обвинение, което е с най-тежката квалификация и оттам – с най-тежкото
наказание, което се твърди, че може да бъде наложено. Защо това е важно –
тази фактология пак твърдя, че трябва да съответства адекватно на нормите,
които са цитирани в заповедта, а уважаемият съд трябва да установи една
така нормална степен на съответствие, защото това има значение и в подкрепа
на твърдението за възможното наказание. Защото въз основа на възможното
4
наказание, което се твърди, че ще бъде наложено, оттам
първоинстанционният съд е направил и основният си извод, че именно във
връзка с тежестта на обвинението и основното наказание има опасност
обвиняемото лице да се укрие. Аз направих анализ, силно казано анализ, но
погледнах това, което е цитирано. И според мен и моето виждане в жалбата е,
че независимо, че се иска на пръв поглед едно визирано в ЕЗА едно, хайде да
не кажа страховито, но респектиращо наказание от 15 години лишаване от
свобода. Цитираните в заповедта норми на немския НК също сочат, че в
основната си част санкциите са налагане на глоба или лишаване от свобода с
минимум 3 години. Действително, пак се връщам на началото на
изложението, уважаемият съд няма сега да решава доказано ли е обвинението
и съответно, какво може да му бъде наложено като наказание.
Без да навлизам в дълбините на Европейското право, погледнах в
практиката и актове и видях, че така или иначе, европейското
нормотворчество и тълкуването му действително изисква решаващите
подобни казуси съдии все пак да извършат една преценка относно
възможността за налагане на наказанието, във връзка с което се иска
задържането. В тази връзка се връщам на вече изложеното от мен.
Независимо от твърденията на германския орган, все още не знаем кой точно
е той, че обвиняемият може да получи 15 години затвор, аз в крайна сметка,
надявам се и вие да видите, като видим и фактологията с причинените вреди,
които не са чак толкова тежки, опциите са за налагане на съвсем друго по вид
и размер наказание не са тези, които се сочат в заповедта, а именно
вероятността за налагане на глоба или лишаване от свобода в много нисък
срок, който евентуално, с оглед липсата на каквито и да са осъждания и
криминогенни характеристики на задържаното лице, на обвиненото лице,
сочи на съвсем друг вид наказание евентуално, което да му бъде наложено.
Като на шега ще кажа, за добро или лошо, явно няма да мога да бъда
защитник в немския процес на обвиняемия, затова искам да изложа просто
сега възраженията си, съществени такива имам по така формулираното на
този етап обвинение. С това изложение според мен стигам до следното
възражение, което може би отива на преден план, относно
незаконосъобразността на първоинстанционното определение – става въпрос
за решаващият извод на първоинстанционния съд, че задържаното от
обвинението лице, следва да бъде задържано под стража, в хипотезата, че
5
същото вероятно ще се укрие, отново с оглед тежестта на обвинението.
Аз считам, че първоинстанционният съд не е обсъдил адекватно
фактологията, от която, оставям на страна тежестта на обвинението в
кавички, защото тя е имагинерна, защото аз виждам на 99 % възможност за
наказание в насока глоба или лишаване от свобода към минимума от 3
месеца. Уважаемият първоинстанционен съд независимо, че не съм съгласен
с доводите му, не е съобразил както се е стигнало до задържането и явяването
на лицето. Същото, както сам заяви и от свидетеля днес, е напуснало Г. със
самолет и е дошло при семейството си. Това е най-лесният за установяване
начин на дестинация на това лице. Това лице няма как да е предприело
съзнателен опит за укриване било от немското, било от българското
правосъдие. В самата жалба е цитирано, че визираният период на
престъпление се случва в началото на март 2022 г. Самото напускане от Г. е
станало повече от 1 месец след тези инкриминирани дати. Също за мен
съществена индиция е, че това лице не е правило никакви съзнателни опити
да се укрива на територията на Г. или на Б.. Разпитаният днес свидетел, на
когото съм склонен да вярвам, неговият съпруг, задържаното лице като
съпруг е заявил намерение по финансови съображения да се върне в Г..
Склонен съм да приема това за вярно. Та, човешката и правната логика сочи,
че това лице няма намерение да се укрива от немското или от българското
правосъдие. Когато разсъждаваме за възможността за укриване несъмнено
трябва да изследваме цялата социална среда и предходно поведение на
исканото лице. В нашия случай виждаме лица, които се легитимират като
роми, данните за финансовия статус не са на високо ниво, няма данни за
движението на задържаното лице в криминогенна среда, която би му
позволила като лице от висока степен на престъпната среда да се укрие
ефективно от правосъдието. Тези доводи на първоинстанционния съд най-
общо не ги споделям по отношение на укриването вкл. и с това, което твърдя.
Има семейство нормално, липсват други криминални прояви, две деца, които
са на издръжка на техния баща единствено. Не знам доколко, не обичам да
спекулирам с емоционални доводи, но намираме се в предпразнична коледна
ситуация и като погледнем нещата в съвкупност вкл. и с тежестта на
наказанието, на този етап не би било адекватно на Коледа това лице да остане
в ареста при тези обвинения, за които евентуално може да му бъде наложена
глоба или лишаване от свобода за минимален срок. Това ми е становището
6
най-общо и считам, че има и друга адекватна процесуална мярка, която да
осигури всички процесуални нужди и да бъде приключен този случай по най-
добрия и законосъобразен начин - подписка или гаранция. Благодаря Ви.
Жалб. Б. ЗА ЗАЩИТА – Аз се прибрах, защото ми беше изтекла
личната карта. Мисля, че не трябва да съм задържан. Не се укривам, нито
нищо.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, ще моля да потвърдите
протоколното определение на Пазарджишкия ОС, като обосновано и
законосъобразно.
Колегата навлезна с обосновани доводи, които касаят евентуално
последващо производство, а именно същинското такова, което следва да се
развие. Основното му възражение за вземане на по-лека мярка за
неотклонение са евентуално допуснати нарушения при изготвяне на ЕЗА. Вие
знаете това конкретно производство по отношение на вземане на мярка за
неотклонение е формално, то е за осигуряване на исканото лице именно за
същинското такова, което касае евентуалното предаване на лицето на
властите на **Г. Налице е ЕЗА, издадена от компетентен орган, мотивите в
насока конкретните деяния са ясно описани, касае се за 24 престъпления,
колегата сам каза, че не можем да разсъждаваме дали са обосновани или не
тези доводи, които се сочат от **Г. Всички тези престъпления съответстват на
такива, които съществуват в нашия НК, а именно по чл. 325 НК, по чл. 198, по
чл. 249, и правилно първоинстанционният съд, с оглед осигуряването на
лицето за същинското производство е взел спрямо него най-тежката мярка за
неотклонение задържане под стража и моля да потвърдите протоколното
определение и жалбата да оставите без уважение.
АДВ. У. – реплика - Колегата спомена поне два пъти издаване от
компетентен орган. По мои спомени и от това, което съм чел преди време
тези заповеди се инициираха вкл. и от г. прокуратура. Дори и г. прокуратура
на Европейско ниво не представлява съдебен орган независим, който да
провежда тази процедура и от известно време тези заповеди се инициират, за
да бъдат законосъобразни от единствено възможно приет като независим
съдебен орган, а именно съответния компетентен съд т. е., компетентността
винаги е изведена като първо и основно изискване за тази процедура. Имаме
заповед издадена в производство от ОС, тя е въз основа на ЕЗА и тази
7
заповед, издадена от ОС е подписана от две съвсем различни лица и то в
качеството на районни съдии. Компетентен съд в тази процедура липсва и
всички доводи за последващото евентуално производство, за което трябва да
подсигурим ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА, ми се струват абсолютно на
втори план, независимо че и те имат отношение.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
Г. С. Б. - Моля да ме пусне съдът.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, обяви на страните съдебния си акт:
Производството е по реда на чл. 64 ал.8 от НПК вр. с чл.43, ал.3 ЗЕЕЗА.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната жалба, като подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява
процесуално ДОПУСТИМА, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Делото е образувано по постъпила ЕЗА от държава - членка на ЕС - Г.,
с искане за предаване на българския гражданин Г. С. Б., за провеждане на
наказателно производство за извършени 24 престъпления с максимално
предвидено за тях наказание от 15 години лишаване от свобода.
Предвид спецификата на настоящето производство, съдът не следва и
не може да обсъжда никакви доводи, свързани с обоснованото
предположение за съпричастност на Б. към деянието, респективно, за
виновност/невиновност, предвид принципите на взаимно доверие и
сътрудничество между държавите от ЕС, установени по силата на Договора за
Европейски съюз, подписан 1992 г. в град М., Х. и останалите действащите в
тази връзка национални и международни актове.
Придържайки се към тези принципи на този етап и в това производство
апелативният съд не може да заключи, че ЕЗА е издадена от некомпетентен
орган, както се претендира от защитата на исканото лице. Вярно е, че в
заповедта е отразено, че се издава от Окръжен съд - гр. К., а се подписва от
районен съдия. Процедурата по издаване на ЕЗА, разписана в германското
8
законодателство обаче не е известна на този етап от производството, за да се
счете, че е била нарушена и заповедта е издадена/подписана от некомпетентен
орган. Още повече, видно е и от съдържанието на заповедта, че част от
престъпленията, за разследването на които Б. се търси са с по-ниска степен на
обществена опасност, за което говори предвиденото в германския закон
наказание за тях. Това също може да е основание за компетентност на
районния съд във връзка с издаване на ЕЗА за престъпления, които са
подсъдни на този съд. Все пак, права е защитата, че неяснота в този аспект
съществува, но тя следва да се отстрани в производството по разглеждане на
отправеното с ЕЗА искане по същество, предвид изискването настоящето
производство да се разгледа в изключително кратки срокове.
Отново, съобразявайки се с посочените принципи за взаимно доверие и
сътрудничество, апелативният съд приема за достоверно отразеното в
заповедта максимално предвидено наказание за престъпленията, предмет на
тази заповед от 15 години лишаване от свобода. Вярно е, че за отделните
деяния се предвиждат и по-ниски наказания, в това число и парични санкции,
но според чл.36 от ЗЕЕЗА от правно значение е предвиденото в
законодателството на искащата държава наказание за престъплението, което
следва да е лишаване от свобода. Тоест, без правно значение за настоящето
производство е какво наказание евентуално ще се наложи на Б., като
предвиденото е лишаване от свобода и то в един значителен размер от 15
години.
В контекста на казаното споделя се направеният от окръжния съд
анализ на постъпилата ЕЗА. Съобразяването и с изискванията на чл.36 и чл.37
от ЗЕЕЗА и липсата на абсолютни и факултативни основания за отказ тя да
бъде изпълнена, се дължи в производството по разглеждане на ЕЗА по
същество. Все пак, ако дори и на пръв поглед издадената заповед не
съответства на законовите изисквания и са налице основанията по чл.39 от
ЗЕЕЗА, налагане на най – тежката мярка за процесуална принуда няма да е
законово обосновано решение. В контекста на посоченото се споделя
становището на ОС, че постъпилата ЕЗА отговаря на формалните изисквания
за съдържание, реквизити, постъпила е по защитен начин и е придружена с
превод на български език и абсолютни основания за отказ от изпълнението й
не са налице, тъй като престъпленията, за които е издадена заповедта, не
9
попадат под наказателната юрисдикция на Република Б., няма данни исканото
лице да е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на
българския съд или на съда на трета държава членка и да изтърпява или да е
изтърпял наказание. Без съмнение Б. не е и малолетно лице, съгласно
българското законодателство. Очевидно, за част от престъпленията не се
изисква и двойна наказуемост по смисъла на чл.36 от ЗЕЕЗА.
Искането за вземане на най – тежката мярка за неотклонение е
депозирано от прокуратурата в съответствие с императивната разпоредба на
чл.43, ал.2 от ЗЕЗЗА, което не означава, че закона презюмира, че именно тази
мярка е единствената, която в достатъчна степен обезпечава производството
по същността на ЕЗА. Вземането на мярка за неотклонение не е задължително
в нито една процесуална ситуация, още по – малко вземане на най-тежката
такава, предвидена в закона. В случая обаче правилно е преценено от
окръжния съд, че именно тази мярка ще обезпечи в най – висока степен
безпрепятственото провеждане на посоченото производство, тъй като при
прилагане на по-лек режим на ограничение съществува опасност исканото
лице да се укрие. Известна е практиката на съда в С., че при първоначално
вземане на мярка за неотклонение не може да се пренебрегне обществената
опасност на конкретно извършените деяния, техният брой – 24, и
характеристики им, както и предвиденото за тях наказание – 15 години
лишаване от свобода. Посоченият срок е достатъчен мотив за исканото лице
да се отклони, чрез укриването си, за да предотврати възможността това
тежко наказание да му се наложи. Тук е мястото да се отбележи, че
прибирането на Б. в Б. може да се тълкува двузначно, не само в контекста,
посочен от защитата. То може да е продиктувано и от желанието на Б. да
избяга от правосъдните органи на Република Г..
Общественият интерес в казуса надделява над личният интерес,
обоснован с представените днес писмени доказателства и установяващ се от
показанията на разпитаната свидетелка. Без да се изразява съмнение в
обективността на казаното от Б.а, по делото няма доказателства – трудов,
граждански и др. вид договори, от които да се установи, че именно Б. е
лицето, осигуряващо прехраната на семейството, още повече, че самата
свидетелка заявява, че трудовата му ангажираност е инцидентна, непостоянна
и само ако бъде повикан да полага труд в оранжерии. На последно място,
предвидените в ЗЕЕЗА императивни, кратки срокове за провеждане на
10
производството по чл.44 от закона, не предполагат значително по време
ограничение на правото на свободно предвижване на исканото лице, а при
възникване на основания за продължаване на производството извън
посочените срокове, съществува процесуалната възможност по чл.45, ал.5 от
ЗЕЕЗА да се направи искане за изменение на взетата мярка за неотклонение.
Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав от
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че определението на
окръжния съд като правилно и законосъобразно следва да се потвърди,
поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 458/09. 12. 2022 г., постановено по
ЧНД 668/2022 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Заседанието се закри в 11:10 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11