О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260067 29.Х.2020
год. гр.Хасково
Хасковският окръжен съд
в закрито заседание на двадесет и девети октомври
през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Стратимир Димитров
Членове: 1. Боряна Бончева
2. Красимир Димитров
при секретар
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Стр.Димитров
Вчнд № 503 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.243 ал.7 от НПК.
С Определение № 323 от 9.IХ.2020 год. по ч.н.д.№ 510/2020 РС - Свиленград в
производство по реда на чл.243 ал.4-6 от НПК е отменил Постановление от 7.VIII.2020 год. на прокурор от РП- Свиленград за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 337/2019 год. на РУ
МВР - Свиленград, водено против неизвестен извършител за престъпление по чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК.
В законния срок прокурор от РП – Свиленград е протестирал така
постановеното определение с оплаквания, че е необосновано и неправилно.
Необосновано съдът приел, че за да се приеме, че извършителят - свид.Г. Б. е
причинил на пострадалия – свид.Х.Н. средна телесна повреда в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или
друго противозаконно действие, е следвало да се назначи
психиатрично-психологическа експертиза. Последното не било необходимо, тъй като
в хода на разследването били събрани достатъчно доказателства за противоправно
поведение на свид.Х.Н. спрямо свид.Г. Б. – опит да го удари и нанасяне на удари
по автомобила му. Вследствие именно на тези негови действия се стигнало до
сборичкване между двамата, при което свид.Н. получил изкълчване на дясната
акромиоклавиколурна става, което трайно затруднило движението на дясната му
ръка. Следва да се отбележи, че е направен опит от прокурора да изтъкне и друго
обстоятелство „в подкрепа на посоченото, че Г. Б. е действал в състояние на
силно раздразнение…“/виж стр.3 абзац втори от частния протест/, но изречението,
респ. изложението е останало недовършено и такова друго обстоятелство така и не
е посочено. Становището на районния съд, че се налага преразпит на свид.А. Д.
също било необосновано, тъй като дадените от нея обяснения били подробни, а
понастоящем вече е изтекъл период от около година и половина от инцидента. По
време на разследването бил направен опит да се установят две лица, намесили се
и разтървали Б. и Н., но същият останал
безуспешен.
Поради това се иска да се отмени обжалваното определение и да се потвърди постановлението
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство.
Против прокурорския частен протест в законния срок не са постъпили
възражения.
Съдът като се запозна със събраните по досъдебното производство
доказателства и постановените от РП – Свиленград и РС – Свиленград актове,
установи следното:
Частният протест е подаден в законния срок, от надлежна страна, легитимирана
да протестира и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустим. Преценен по същество е неоснователен.
За да прекрати наказателното
производство, прокурорът е приел за установена въз основа на събраните на ДП
доказателства следната фактическа обстановка:
Свидетелите С. Д. и Х.Н.
живели на семейни начала и имали син на около три години от съвместното си
съжителство. Преди около година и половина двамата се разделили и свид.Д. заживяла със свид.Г. Б.
Към 28.V.2019 детето било оставено от няколко месеца за
отглеждане при баща си свид.Х.Н.. Същият ден то вдигнало температура, той уведомил
****** – свид.Д., която
заявила, че ще дойде да го вземе. Тъй като свид.Н. бил на работа, уговорили се
той да предупреди ****** си –
свид.М. Н. да ѝ предаде детето след 17:00 часа.
Около 17:30 часа свидетелите С. Д. и Г. Б. отишли с автомобила на последния до жилищния блок, в
който живеел свид.Н. ***. Свид.М. Н. довела детето. То било болно и доста дебело облечено.
Свид.Б. направил забележка затова, тъй като времето било
топло. В този момент свид.Н. се върнал от работа и възприел забележката. Реагирал
с думите, че той е **** на детето и ще го облича както
иска. Възникнал скандал. Свидетелите Н. и Б. си
разменили обидни думи. Свид.Д. се
качила с детето в колата, а след тях и свид.Б. Свид.Н. обаче не се успокоил и
най-напред се опитал да удари седналия зад волана Б. през
отворения прозорец, но не успял. Свид.Б. привел
автомобила в движение, но свид.Н. започнал да рита с крак по задната му част –
в областта на фара, калника и бронята. Тогава свид.Б. много
се ядосал и слязъл от колата, за да види дали не е счупено нещо. Свид.Н. се
насочил към него и го блъснал с ръце. Тогава свид.Б. не
издържал и ударил свид.Н. със свита в юмрук ръка два пъти в областта на лицето.
После го хванал, вдигнал и хвърлил на земята. Двамата започнали да се въргалят,
съборили и свид.М. Н. Двамата мъже били разтървани от намесили се
две лица, които са останали неустановени по делото. Всичко случило се било
възприето от свид.А. Д.,
живуща в същия жилищен блок. Тя препоръчала на свидетелите Д. и Б. да си
тръгват, което те и сторили. Свид.Н. установил, че изпитва силни болки в
областта на дясното рамо и съседка – свид.М. С. се обадила на тел.112 да бъде изпратена линейка, която
го отвела. Със заключение на съдебно-медицинска експертиза било установено, че
на свид.Х.Н. е била причинена средна
телесна повреда - изкълчване на дясната акромиоклавиколурна става, което трайно
затруднило движението на дясната му ръка. Същият е бил опериран в болница
„Еврохоспитал“ – П.
Настоящата инстанция изрично подчертава, че това е фактическата обстановка,
която следва да се приеме за установена според прокурора.
Въз основа на така приетите за установени факти, прокурорът е приел, че
стореното от свид.Г. Б. следва
да се квалифицира като престъпление по чл.132 ал.1 т.1 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1
от НК – причиняване на средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия Х.Н. с насилие върху него и противозаконен опит да
повреди автомобила му, от което е било възможно да последват тежки последици за
свид.Б. - престъпление, което на осн. чл.161 от НК е от
частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. Ето защо на осн. чл.199
и чл.242 ал.1 предл.2 и чл.25 ал.1 т.6 от НПК е постановил спиране на
производството по ДП №337:2019 год. по описа на РУ – Свиленград и съобразно
чл.81 ал.3 от НПК е разпоредил връчване на препис от това постановление на
пострадалия Х.Н.. Връчването е осъществено на 17.I.2020
год. След изтичане на шестмесечния срок по чл.81 ал.3 от НПК, прокурорът е
поискал справка от РС – Свиленград дали пострадалият е подал тъжба за
горепосоченото престъпление и след като е получил отрицателен отговор, е издал
обжалваното постановление от 7.VIII.2020
год. за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр.
чл.24 ал.6 вр. чл.25 ал.5 т.1 от НПК.
Неговото прекратително постановление е било обжалвано от пострадалия –
свид.Х.Н. с оплакване, че на цялата втора страница той описва действия на
свидетел на име Д., който блъснал свид.Б. и т.н., а такъв не е издирен и разпитан на ДП, както и
че изводът на прокурора за състояние на силно раздразнение, в което свид.Б. му причинил следна телесна повреда, е необоснован и
неподкрепен от събраните доказателства. Извършените от него действия не били в
състояние да възбудят такова у дееца. Намира, че не са били събрани всички
доказателства, необходими за изясняване на обективната истина, като настоява за
преразпит на свид.А. Д. и
назначаване на психиатрично-психологическа експертиза, която да даде заключение
дали свид.Б. се е намирал в състояние на
афект по време на извършване на деянието.
За да приеме жалбата за основателна и да отмени постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният
съд е мотивирал, че изпадането на дееца в състояние на физиологичен афект –
силно раздразнение е до голяма степен медицински въпрос и преценка за
съществените му признаци – стеснение на съзнанието и друга физиологична
симптоматика не може да се направи без заключение на
психиатрично-психилогическа експертиза, а само на базата на съобщеното от
свидетелите.
Освен това е преценил нужда и от преразпит на свид.А. Д., като
е обърнал внимание, че тя като пряк очевидец на случилото се в показанията си
не е посочила нанасянето на удари с крак по автомобила на свид.Б. от страна на свид.Н., което обаче прокурорът приел
за установено.
Посочил е най-сетне, че в докладна записка
на младши полицейски инспектор, приложена на ДП се твърди, че живущи на
ул.“Г.“ са възприели инцидента и поради това следва да
се положат допълнителни усилия за установяването и издирването на такива лица,
които биха били очевидци, но и същевременно напълно незаинтересовани от изхода
на делото.
Като съобрази събраните на ДП доказателства и изложените по обжалваното от
пострадалия постановление на прокурора, жалбата от пострадалия и мотивите на районния съд да отмени същото,
настоящата инстанция намира следното:
В постановлението за прекратяване на наказателното производство някои от
доказателствата – свидетелски показания не са обсъдени достатъчно задълбочено,
а са и интерпретирани в известен смисъл превратно, а тъкмо те са в основата на
крайния извод – че е било извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК
от свид.Г. Б., но
това е станало в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Х.Н.
с насилие спрямо него и опит противозаконно да повреди автомобила му, от което
е било възможно да последват тежки последици за него или негови ближни.
Свид.С. Д. живее
на семейни начала със свид.Б., като
става ясно от показанията на свид.Д., че се
е разделила с ***** на детето си – свид.Н., тъй
като не са живеели добре и са имали чести разправии. Същата несъмнено е
заинтересован свидетел, като следва да се държи сметка дали не дава показания в
полза на свид.Б., с когото живее понастоящем. В
нейните показания обаче тя изобщо не твърди, че свид.Н. се е опитал да нанася
удари на свид.Б. през отворения прозорец на
автомобила, нито че е успял да нанесе един удар. Що се отнася до нанесените
удари с крак по автомобила – поддържа само, че свид.Н. ритнал гумата – не
споменава нищо за фар, броня и пр. Отрича свид.Б. да е
хвърлял на земята пострадалия.
Свид.М. Н. е ****** на пострадалия – също основание за критично отношение
към показанията ѝ. В нейните показания изобщо липсват опити за нанасяне
на удари от **** ѝ през прозореца на
автомобила, нито ритане с крак на автомобила.
Свид.Х.Н. е самият пострадал. Според неговите показания – двамата със
свид.Б. си разменили обидни думи, били много ядосани и свид.Б. се запътил към багажника са колата си, където държал
бухалка. Той само го хванал за рамото в опит да го спре, след което бил тръшнат
на земята и изпитал силна болка в дясното рамо.
Първоначално разследващият полицай е опитал да приключи делото, без дори да
разпита свид.Г. Б., което
му е разпоредено от прокурора. Последният е поддържал, че свид.М. Н.
започнала да го обижда още преди свид.Х.Н. да дойде. Същият дошъл едва когато
двамата със свид.Д. и детето се качили в колата. На
свой ред съобщава, че свид.Н. се опитал да го удари през прозореца на
автомобила, но не успял. Твърди, че през цялото време се мъчел да остане
спокоен, мълчал си и искал само да се махне по-бързо. Поддържа, че свид.Н.
започнал да рита по задната част на автомобила, заради което той слязъл да види
дали е счупил нещо по фар, броня и калник. Тънък момент е, че той не съобщава
да са му били увредени фар, броня, калник или нещо друго по автомобила. След
това заявява, че свид.Н. се нахвърлил върху него и признава, че го е ударил два
пъти с юмрук в лицето и го е хвърлил на земята.
Става ясно, че единственият незаинтересован свидетел по делото е А. Д., която
е очевидец. Нейните показания следва да се оценят с най-голяма тежест. Същите
са в насока, че е възприела случилото се от началния момент – когато всички
участници се разправят и се карат, след което свид.Д. с
детето и свид.Б. се качили в колата. Тя поддържа,
че след три-четири неуспешни опита, свид.Н. успял да удари свид.Б. през отворения прозорец на автомобила. Тогава последният
слязъл и двамата със свид.Н. влезли в схватка, при която паднали на земята. Не
съобщава нищо за удари с крак по автомобила от страна на свид.Н..
Горепосочените свидетелски показания явно съдържат достатъчно голям брой и
достатъчно съществени противоречия, за да заслужават много сериозен и
задълбочен анализ и излагане на доводи кои следва да се кредитират, а кои не и
защо. Настоящата инстанция си позволява да отбележи, че анализът на прокурора е
твърде повърхностен и едностранчив – насочен към извода, че пострадалия е
извършил действия на насилие и други противозаконни такива/ нанасяне на вреди
по автомобила /, които са предизвикали у извършителя състояние на силно
раздразнение, което да обоснове извод, че се отнася за престъпление от частен
характер. Това не означава, че изводът на прокурора непременно е погрешен, но
трябва да е резултат на много по-задълбочен, обективен и всестранен анализ и
прочит на доказателствата.
Какви действия на насилие се установяват по делото? Самият прокурор не
приема, че свид.Н. е успял да нанесе удар на свид.Б. през
отворения прозорец. Единственото, посочено в постановлението за прекратяване е,
че когато свид.Б. слязъл от автомобила, свид.Н. пръв
го блъснал с ръце. Не е изразено становище дали раздразнението на свид.Б. е могло да се предизвика само от опитите за нанасяне на
удар през прозореца.
Същото се отнася и за вредите по автомобила, нанасянето на каквито изобщо
не е доказано по делото. Както се изтъкна по-горе, самият свид.Б. заявява, че е слязъл да провери дали са нанесени вреди
по автомобила, но не и че е възприел такива. Могло е без особени усилия
незабавно да се огледа автомобила. И тук стои въпроса дали само опита за
нанасяне на такива вреди е в състояние да предизвика силно раздразнение у
свид.Б. Същевременно единственият незаинтересован свидетел Д. изобщо не съобщава да е възприела удари с крак от страна
на свид.Н. по задната част на автомобила, а свид.Д.
твърди, че свид.Н. е „започнал да рита задната гума“. Вярно е, че не може да се
очаква преразпит на свид.Д. година
и половина след случая да допринесе кой знае колко за допълнително изясняване
на релевантни факти и обстоятелства, но е вярно и, че нейният разпит е
изключително повърхностен, най-лаконичния от всички, макар да се отнася за
единствения незаинтересован очевидец.
Свид.Б. заявява в разпита си, че се
мъчил да остане спокоен, не искал конфликти и гледал да се махне по-скоро. Как
това негово състояние се съчетава с внезапното избухване на силно раздразнение
буквално секунди по-късно ? Може ли този бърз преход да се обясни без
заключение на психиатрично-психологическа експертиза ? Настоящата инстанция не
твърди, че е невъзможно, но в този случай прокурорът следва да го обоснове,
като посочи какво му дава основание затова.
Най-после, следва да се обърне сериозно внимание на напълно убягнало от
погледа на прокурора обстоятелство. Фактическият състав на чл.132 ал.1 от НК /същият
е и по чл.118 от НК/ предвижда силното раздразнение у извършителя не само да е
причинено от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или друго
противозаконно действие, но също така и от същите да са настъпили, или да е
било възможно да настъпят тежки последици за виновния, или за негови ближни. В
прекратителното постановление на прокурора няма нито една дума затова какви
последици са настъпили, или е било възможно да настъпят в случая за свид.Б., дали същите са тежки и защо.
Настоящата инстанция изрично държи да подчертае, че не отрича възможен
извод в тази насока, а само обръща внимание, че от мотивите по постановлението
за прекратяване не става ясно прокурорът да си дава сметка за втората част от
фактическия състав на нормата, която е приложил – чл.132 ал.1 от НК, тъй като
не е обосновал по никакъв начин защо и тя е осъществена.
По изложените съображения въззивният съд намира, че постановлението на
прокурора от РП – Свиленград правилно е било отменено, тъй като е от една
страна необосновано, а от друга и фактическата обстановка по делото не е била
изяснена така обективно, всестранно и пълно, както повелява законът.
Оплакванията по частния протест се оценяват като неоснователни, а
протестираното определение на РС – Свиленград ще следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА №323 от 9.IX.2020 год., постановено по ч.н.д.№510/2020 по описа на РС- Свиленград, с което е отменено Постановление
от 7.VIII.2020 год. на прокурор от РП- Свиленград за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №337/2019 год. на РУ -
Свиленград, водено против неизвестен извършител за престъпление по чл.129 ал.2
вр. ал.1 от НК и върнато делото за РП - Свиленград за продължаване на
действията по разследването изпълнение на дадените указания.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: