№ 133
гр. Асеновград, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102182 по описа за 2021 година
Предявен иск по чл.422 вр.чл.415 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД за установяване
на вземането му против АТ. Ф. П., за сумата от 775.06 лева, представляваща стойността на
доставената питейна вода и отведена канална вода за периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021
г. и мораторна лихва за забава в размер на 125.89 лева за периода от 28.02.2017 г. до
30.04.2021 г. за обект, находящ се в град ***, за което са били издадени фактури, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащана на сумата. За изпълнение на същото е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 1156/2021 г. по описа на РС Асеновград, но длъжникът е подал възражение
срещу нея в предвидения в закона срок. Ето защо моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че му дължи горната сума. Ангажира доказателства,
претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника АТ. Ф. П., чрез
пълномощника адвокат Л.К., с който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Твърди, че за посочения период ответницата е извършвала плащания, но
непонятно за нея е защо при плащане на месечна сума в определен размер и за определен
период, с платената сума се прихваща/разпределя се суми за доста дълъг изминал период от
време (правят се прихващания от 2013 г. до 2016 г.), което е недопустимо – с оглед кратката
3 годишна давност, касаеща периодични плащания. Възразява срещу претендираните
вземания за главница и мораторна лихва за периода от 05.12.2016 г. до 05.12.2019 г., че са
погасени по давност, което е основание за отхвърляне на иска. Ангажира доказателства,
1
претендира за разноски в производството.
Асеновградският Районен Съд – втори граждански състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:
В съдебно заседание е установено за безспорно между страните, че ответницата А.П. е
потребител на услуги за водоснабден имот в ***, както че е потребила описаните в ИМ
услуги за посочения период и в посочените размери (или това не е спорно).
От ищеца с представени: Справки за водомера на абоната АТ. Ф. П. (абонат №
**********, водомери 06201281312 и 06201281317 ); Справка за неплатени задължения -
използвана от същия вода за периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021 г. включително в ***, за
водомери: 06201281312 и 06201281317; Справка от Агенция по вписвания при РС
Асеновград; копие от цитираните по-горе фактури, копие от споразумение за разсрочване на
задължението на ответника от 08.08.2018 г. за периода от 03.06.2011 г. до 08.08.2018 г. и
заповед от 25.06.2018 г. за прекъсване на водозахранването и каналното отклонение на
абонат № **********.
От ответника са представени касови бележки за извършено плащане от ответника за
потребена от него вода, за посочения обект на потребление.
Представено е удостоверение от ЧСИ М.С..Ц., от което е видно, че по изп.дело №
519/2015 г. (образувано въз основа издаден ИЛ по ч.гр.дело № 617/2014 г. по описа на РС
Асеновград), взискател е „ВиК“ ЕООД, длъжник ответника А.Ф. П., за неплатени
задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в
***, за периода от 04.08.2009 г. до 05.02.2014 г. по партида с абонатен № **********.
Представено е и удостоверение от ЧСИ Иво Кралев, от което е видно, че по изп.дело
№ 385/2018 г. (образувано въз основа издаден ИЛ по ч.гр.дело № 2147/2016 г. по описа на
РС Асеновград), взискател е „ВиК“ ЕООД, длъжник ответника АТ. Ф. П., за неплатени
задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в
***, по партида с абонатен № **********, като общо погасените суми са 237.58 лева, а
непогасен остатък за взискателя 1367.63 лева към 09.02.2022 г.
От писмо/отговор от „ВиК“ ЕООД до А.Ф. П. се установява, че задълженията на
ответника към 28.09.2020 г., за периода от 08.09.2014 г. до 04.09.2020 г. възлизат на 1212.67
лева главница и 318.19 лв. лихва, общо 1530.86 лева, такси и разноски за водени граждански
и изпълнителни дела общо в размер на 738.52 лева.
От ответника А.Ф. П. е подадена жалба в ОС Пловдив, с искане да бъде задължена
ЧСИ Ц. да вдигне наложената възбрана на недвижим имот, собственост на ответника, както
и да бъде спряно посоченото изп.дело. От ОС Пловдив е било постановено определение по
гр.дело № 1421/2020 г., с което е оставена без уважение жалбата с/у постановлението на
ЧСИ, с което е отказал да вдигне наложената възбрана на недвижим имот, както и
направеното в жалбата искане за спиране изпълнението на осн.чл.438 от ГПК.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М. А.,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява,
2
че размерът на начислените от „ВиК“ ЕООД, задължения на Абонат № ********** към
04.06.2021 г. (датата на заявлението за издаване на заповед за ЗИ по чл.410 от ГПК) е:
главница по процесните фактури по счетоводна сметка „Клиенти“, аналитична партида АТ.
Ф. П., за периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021 г. общо в размер на 775.06 лева. Законната
лихва за всяка от процесните фактури от 28.02.2017 г. до 30.04.2021 г. общо в размер на
125.89 лева. А общо главница + лихва = 900.95 лева. Към 04.06.2021 г. в счетоводството на
„ВиК“ ЕООД по аналитична партида за абонат АТ. Ф. П., ЕГН ********** не се съдържат
данни за извършени плащания от страна на ответника по процесните ДФ на обща стойност
775.06 лева. За периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021 г. счетоводството на „ВиК“ ЕООД е
водено редовно и съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти.
По допустимостта: Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от
предявяването на установителен иск. На 04.06.2021 г. ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК. С разпореждане от
14.06.2021 г. по ч.гр.д № 1156/2021 г. по описа на Асеновградския районен съд е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, с длъжник – ответникът
по настоящото производство. Заповедта е издадена за сумата в р-р на 775.06 лева главница
по описаните фактура за периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021 г., представляваща
неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ***,
по партида с абонатен № ********** и сумата 125.89 лева представляваща обезщетение за
забава за периода от 28.02.2017 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда 04.06.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението, както и за сумата 75 лева разноски по производство. По делото е постъпило
възражение в срок от длъжника АТ. Ф. П., в последствие в едномесечния срок ищеца е
предявил настоящия иск за установяване на вземането си.
Разгледан по същество, искът се явява основателен. В настоящото производство в
тежест на ищеца е да докаже твърденията си за доставена отведна и канална вода за
процесния период, а на ответника – че е изпълнил задължението си. Същевременно от
страна на ответника, чията е доказателствената тежест за това, не се ангажираха
доказателства да са извършени плащания по фактурите за потребена питейна и отведена
вода, приложени към ИМ. Според предвижданията по договора задълженията се заплащат в
30-дневен срок от датата на фактурирането, т.е изпълнението на насрещното задължение не
е предпоставено от връчване на фактурата, а от нейното месечно издавана.
Вземанията са претендирани по съдебен ред, като в тази връзка съдът е длъжен да
обсъди своевременно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2001 г. от 18.05.2012 г. от ОСГТК а ВКС понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б“в“ от ЗЗД се характеризират с изпълнение
на повтарящи се задължения, за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
3
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Изхождайки от
твърденията на ищеца, в случая се касае именно за периодични платежи, чията изискуемост
е настъпвала през определен интервал с определен размер на плащанията, поради което
същите се погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. В аспекта на
изложеното следва да се приеме, че в настоящият случай погасени по давност са всички
претендирани вземания, чията изискуемост е настъпила преди датата 04.06.2018 г.,
предхождаща три години подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 1256/2021 г. на АРС. Това са вземания за главница за периода от 05.12.2016 г. до
04.06.2018 г. и мораторни лихви за периода от 28.02.2017 г. до 04.06.2018 г., чията
изискуемост е била настъпила (30 дни след издаване на фактурите). С тригодишна давност е
погасено и вземането за мораторно обезщетение за посочения период, което е акцесорно по
своя характер и се погасява заедно с главното.
От представеното споразумение за разсрочване на задължението от 08.08.2018 г.,
сключено между страните е видно, че ответницата се е съгласила и задължила доброволно да
погаси натрупани стари задължения за периода от 03.06.2011 г. до 08.08.2018 г. в размер на
2503.07 лева, за посочения имот към дружеството - на вноски за периода от 08.08.2018 г. до
10.10.2019 г. включително. Претендираните задължение в настоящото производство са
775.06 лева, представляваща стойността на доставената питейна вода и отведена канална
вода за периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021 г. и мораторна лихва за забава в размер на
125.89 лева за периода от 28.02.2017 г. до 30.04.2021 г., или с подписаното споразумение
ответницата е уговорила нов падеж с ищцовото дружество за плащане на част от тези
задължения, поради което същите не са погасени по давност. Ето защо предявения иск като
основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
Предвид крайния изход на спора, в полза на ищеца се дължат разноски на осн.чл.78
ал.1 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото
производство разноски в размер на 325 лв., както и разноски в заповедното производство в
размер на 75 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АТ. Ф. П., ЕГН ********** от град
***, че същата дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, Код по БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Шести септември” № 250,
представлявано от управителя О.Ц.К., сумата от 775.06 лева (седемстотин седемдесет и пет
лева и шест стотинки), представляваща стойността на доставената питейна вода и отведена
канална вода за периода от 05.12.2016 г. до 07.05.2021 г. за обект, находящ се в ***, по
партида с абонатен № **********, мораторна лихва за забава в размер на 125.89 лева (сто
двадесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки) за периода от 28.02.2017 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на подаване на заявлението в
съда 04.06.20121 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение № 293 от 14.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1156/2021 г. по описа на Районен
съд – Асеновград.
4
ОСЪЖДА АТ. Ф. П., ЕГН ********** от град ***, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, Код по БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул.”Шести септември” № 250, представлявано от управителя О.Ц.К., сумата 325
лева (триста двадесет и пет) лева, направени разноски в исковото производството и сумата
75 лева (седемдесет и пет) направени разноски в заповедното производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5