Р Е Ш Е
Н И
Е № 260099
гр. Бургас, 07.09.2022 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XL гр. с., в
публично съдебно заседание на единаде-сети май през две хиляди двадесет и втора
година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7845 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.405,
ал.1 от КЗ, предявен от
З.Р.К. *** срещу ЗК “Лев Инс“
АД, гр.С.
По искане на
ответника, на
основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трети лица помагачи на негова
страна, са
конституирани Агенция “Пътна инфраструктура“ и Р.И. К.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор
за автомобилна застраховка ”Кас-ко”, обективиран в полица №
93001910022719/28.03.2019г., със срок на валидност от 31.03. 2019г. до 30.03.2020г., по силата на
който застрахователят е приел да застрахова собстве-ния й лек автомобил – марка ”БМВ”, модел ”5 ER REIHE”, рег.№
А 4004 НA, за всички по-крити
рискове,
съобразно Общите условия, а тя да заплати застрахователна премия, което свое
договорно задължение е изпълнила.
Твърди и че на 17.12.2019г., при движение по ма-гистрала
“Тракия“ – в посока гр.Б, в района на град С. З.
е настъпило ПТП, а именно – от движещо се пред управлявания от сина й Р.И.К.
процесен лек автомобил МПС са изхвърчали камъни, които са увредили боята му по
предния капак, та-ван купе, калници предни ляв и
десен, рамки врати предни лява и дясна, както й предното му стъкло. Твърди също
така, че е уведомила надлежно ответното дружество, което е обра-зувало преписка по щета № 0002-1201-19-414067. Сочи и че за
ремонта на МПС е заплати-ла
общо 1 928.76 лв., но застрахователят й е възстановил само 543 лв., а за останалата част от дължимото застрахователното
обезщетение – 1 385.76 лв., я е
уведомил, че отказва пла-щане.
Иска от Съда да го осъди да й заплати тази сума, ведно със законната
лихва, считано от 17.01.2020г. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска – по основание и по размер. Излага съображения, че щетите по процесния лек
автомобил не са настъпили от едно събитие, на твърдените от ищцата да-та и място, както и по сочения от нея начин. Възразява за
наличието на предпоставки за от-каз за плащане на застрахователно
обезщетение по чл.395 и чл.408, ал.1, т.3 от КЗ и по Об-щите условия към застрахователния договор, евентуално за
съпричиняване на вредите. Ис-ка от Съда да отхвърли претенцията. Претендира
разноски.
Агенция “Пътна инфраструктура“
оспорва претенцията и иска от Съда да я отхвърли.
К. я счита за основателна.
Съдът, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 28.03.2019г. между Н. П. К. и ЗК “Лев Инс“ АД чрез представи-тел ”Ай Енд Джи
Иншурънс Брокерс” ООД е сключен договор за автомобилна застраховка ”Каско”, обективиран
в застрахователна полица № 93001910022719, със срок на валидност 31.03.2019г.
– 30.03.2020г., по силата на
който ответникът е приел да застрахова лек авто-мобил марка ”БМВ”, модел ”5 ER REIHE”, с рег.№ А 4004 НA, за всички покрити рискове, съобразно
Общите условия. Застрахователната сума е била определена на 20 300 лв., а за-страхователната премия – на 1 167.82
лв., която не се спори по делото, че е била платена.
На 09.10.2019г. К, е продал лекия
автомобил на К., която е упълномо-щила сина си Р.И.К. да го стопанисва и
управлява.
Предвид това, на 10.10.2019г.
между страните по делото е сключен анекс към догово-ра за автомобилна
застраховка ”Каско”.
Представени са талоните за оглед
на лекия автомобил към договора и анекса, в които не са отразени конкретни
увреждания по него.
От обясненията на Р.И.К. – трето
лице помагач на страната на ответ-ника, и заключението на вещото лице по САТЕ,
изготвено въз основа на представените от ЗК “Лев Инс“ АД документи и
снимки /преписка по щета/, се установява описаният в иско-вата
молба механизъм на ПТП, а именно:
На 17.12.2019г., при движение по магистрала “Тракия“ в посока гр.Б,– в района на гр.С. З., при извършване на маневра ”изпреварване”, колелата на движещото се пред управлявания от К. застрахован лек
автомобил МПС са изхвърлили дребни ка-мъни, находящи се на пътното платно, ударите от които са увредили боята му – по предния капак, таван купе, калници предни
ляв и десен, рамки на врати предни лява и дясна, както и предното стъкло.
На следващия ден К. е уведомил ответното дружество
за настъпилото застра-хователно събитие /ПТП/ и увреждането на застрахованото
МПС.
Образувана е била преписка по
щета № 0002-1201-19-414067 и е бил извършен
оглед на лекия автомобил, като е бил изготвен и опис на щетите от служител на
застрахователя.
На 09.01.2020г. е била изготвена
докладна записка от експерт на ответното дружест-во, в която е отразено, че по
предния капак на лекия автомобил, предния ляв калник и ко-лоната над десните му
врати са констатирани точки /увреждания/, налични и към момента на сключването
на анекса към договора за застраховка на 10.10.2019г., както и че предното
стъкло е заплатено по щета № 0002-1201-17-407834, но не е сменено. Представена
е и пре-писката, съдържаща доказателства, включително за извършеното на
08.06.2017г. плащане на сумата от 1 097 лв.
С писмо от 17.01.2020г.
дружеството е уведомило ищцата, че с оглед горните конста-тации определеният
размер на застрахователното обезщетение е ограничен и не са налице основания за
преразглеждането му.
С исковата молба са представени
фактури, във връзка с извършения ремонт на МПС, а именно – №
**********/18.02.2020г. за смяна на предното стъкло с ново на стойност 792 лв.,
издадена от ”Даниглас” ООД, и № **********/20.02.2020г. на ”Би Ес Джи Кар” ЕООД
– за боядисване на увредените детайли на стойност 1 136.76 лв. Приложени
са и касови бо-нове за заплащането на тези суми от ищцата – общо 1 928.76
лв.
На 17.03.2020г. е бил изготвен
окончателен доклад по щетата, с който е било опреде-лено застрахователното
обезщетение в размер на 543 лв., която сума ищцата признава, че е получила.
От приетото по делото заключение
по САТЕ и уточненията, направени от вещото ли-це в съдебното заседание, се
установява, че по лаковото покритие и по предното стъкло на застрахования лек
автомобил, към момента на извършения оглед по щетата, е имало пред-ходни
увреждания, видими на изследваните снимки като тъмни петна, поради натрупаното
замърсяване. Констатирани са обаче и нови такива, получени при процесното ПТП –
ясно изразени в бял цвят /основата на боята/. Установява се, също така, че
стойността на напра-вения ремонт – по средни пазарни цени към 17.12.2019г., е
1 931.12 лв.
Безспорно, пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП –
автомагистрала ”Тракия” в района на гр.С.З, е част от републиканската пътна
мрежа и задължена да го стопанисва и обслужва е Агенция “Пътна инфраструктура“.
При така установеното
от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно чл.405,
ал.1, вр. с чл.386, ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати в уговорения срок застрахователно
обезщете-ние, което е равно на действително претърпените вреди към деня на събитието освен
в слу-чаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност.
Основанията да откаже
да стори това са посочени в чл.403, ал.4 и чл.408 от КЗ.
По делото, безспорно,
се установява наличието на застрахователно правоотношение между страните във
връзка със собствения на ищцата лек автомобил, както и настъпването на
застрахователно събитие – ПТП със застрахованото МПС.
Както беше посочено,
от представената преписка по щета № 0002-1201-17-407834 и
заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че към датата на настъпване
на про-цесното ПТП предното стъкло на застрахования лек автомобил е било увредено
– с пукна-тини, до степен, налагаща замяната му, което не е било сторено, въпреки
че на предходен собственик е било изплатено застрахователно обезщетение за стойността
на ремонта в пъ-лен размер. Ищцата, пък, е придобила МПС с това увреждане,
очевидно взето предвид при уговаряне на цената 4 100 лв. Т. е., с
допълнителните пукнатини, получени на 17.12.2019г., фактически не са й били
причинени нови вреди, тъй като още
преди ПТП стъклото е било увредено напълно и е следвало да бъде сменено.
Обстоятелството, че съществуващите към момента на сключването на
застрахователния договор увреждания на лекия автомобил не са били отразени в
талона за извършения оглед, е ирелевантно.
В тази връзка, ответникът
законосъобразно е отказал да заплати на К. застра-хователно обезщетение за разходите
за смяната на предното стъкло по данъчна фактура № **********/18.02.2020г.,
издадена за 792 лв. с ДДС от ”Даниглас” ООД.
При доказателствена
тежест за застрахователя той не е установил наличието на пред-видено в закона
обстоятелство, което да обуславя отказ за заплащане на дължимото на ищ-цата
застрахователно обезщетение за пребоядисването на увредените детайли на
застрахо-вания лек автомобил – изцяло или частично. Дори и да е имало стари
повреди по лаковото покритие на МПС, безспорно по делото се установяват и
множество нови такива – в резул-тат на процесното ПТП, които сами по себе си
предполагат необходимост от извършването на ремонта за отстраняването им.
Ответникът не е
ангажирал доказателства да е заплатил разликата между преведената на ишцата сума от 543
лв. и пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение от 1 136.76
лв. – стойността на извършеното пребоядисване на увредените детайли на
процес-ния лек автомобил по фактура с № **********/20.02.2020г., издадена от
”Би Ес Джи Кар” ЕООД, установена и със заключението на вещото лице по САТЕ.
Не е ангажирал и доказателства за
съпричиняване на вредите от К. или упъл-номощеното от нея да управлява МПС
лице.
При това положение,
следва да се приеме, че претенцията се явява доказана по осно-вание и до размер
от 593.76 лв. За разликата над тази сума – до 1 385.76 лв. искът
следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху главницата се дължи
законната лихва от датата на отказа на застрахователя – 17.01.2020г., до
окончателното й изплащане.
С оглед фактическата и правна
сложност на делото, както и предвид броя на проведе-ните съдебни заседания и
извършената от пълномощниците на страните в хода на процеса работа, уговорените
и получени от тях адвокатски възнаграждения не са прекомерни. Въз-раженията за
това – по чл.78, ал.5 от ГПК, са неоснователни.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от общо 250.83 лв. – разноски по делото – за ДТ, САТЕ и адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените по делото раз-носки – за САТЕ и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска – общо 457.22 лв.
Третото лице помагач Р.К. следва
да бъде осъдено да заплати на ответника сумата 8.57 лв. разноски по делото за
държавната такса по частната жалба срещу определе-нието по чл.220 от ГПК.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК ”Лев Инс” АД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. С, бул.”, да заплати на З.Р.К., с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. Б.Д.,
сумата 593.76
лева, представляваща неизплатен остатък от дължимото застрахователно
обезщетение по Договор за автомобилна застраховка ”Каско”, обективиран в застрахователна
поли-ца № 93001910022719/28.03.2019г. и Анекс от 10.10.2019г. към нея – със срок на валидност от 31.03.2019г.
до 30.03.2020г., за имуществените
вреди, претърпени в резултат на настъ-пило на 17.12.2019г., на магистрала
“Тракия“ – в района на гр.С. З, застраховател-но събитие – пътнотранспортно произшествие, със собствения на
последната, застрахован, лек автомобил – марка
”БМВ”, модел ”5 ER REIHE”, рег.№ А 4004 НA, във връзка с което при
застрахователя е била заведена преписка по щета с № 0002-1201-19-414067, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата 250.83 лева – деловодни разноски, като за
разликата до пълния предявен размер от 1 385.76 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията, като неоснователна.
ОСЪЖДА З.Р.К. да заплати на ЗК ”Лев
Инс” АД сумата 457.22 лева –
разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на Агенция
“Пътна инфраструктура“, гр.С, и Р.И.К., ЕГН: **********,***,
като трети лица помагачи на страната на ответника – ЗК ”Лев Инс” АД.
ОСЪЖДА Р.И.К. да заплати на ЗК ”Лев
Инс” АД сумата 8.57 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия:/п/ К.Кунчев