Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в
публичното заседание на дванадесети юни през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 12092 по описа за 2017г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от В.В.М. против В.
И.П. обективно съединени осъдителни
искове за сумата 64 737.97лв. на основание чл.240, ал.1 ЗЗД,
представляваща левовата равностойност на 33100 евро по договор за заем, и
обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва за периода 08.07.2008г.-27.02.2012г.,
както следва: 24 919.37лв. за периода 08.07.2008г.-27.02.2012г. върху
главница от 58 674.90лв., представляваща левовата равностойност на
30 000 евро; 514.03лв. за периода 20.02.2009г.-27.02.2012г. върху главница
от 1564.66лв., представляваща левовата равностойност на 800 евро и 1284.14лв.
за периода 03.04.2009г.-27.02.2012г. върху главница от 4 107.24лв.,
представляваща левовата равностойност на 2100 евро.
Ищецът сочи в исковата молба, че на 19.05.2008г. сключил
договор за банков кредит с „Б.ДСК“ ЕАД в размер на 40 000 евро, за
обезпечението на който в полза на банката учредил ипотека върху свой собствен
недвижим имот. С пълномощно от 01.07.2008г. упълномощил ответника да управлява
средствата по банкови сметки № 15423458, 15423474 и кредитна сметка 15663181 в
посочената банка, свързани с получения кредит, както и да извършва всички
банкови операции с тях, включително да тегли суми. Твърди, че средствата по
кредита ги предоставил в заем на ответника за да си послужи с тях за нуждите на
бизнеса му и издал пълномощното за да се разпорежда с банковата сметка, по
която бил отпуснат, тъй като последният не можел да го изтегли лично.
Уговорката била след като усвои парите ответникът да плаща вноските към банката
по погасителния план, в тази част лихви и разноски, а при покана от ищеца да му
върне изтеглената сума. С искане за усвояване на кредит от 08.07.2008г.
ответникът изтеглил сумата 30 000 евро, а с операционни бележки от
20.02.2009г. и 03.04.2009г. и инспекторско нареждане съответно 800 евро и 2300
евро. Поради неизпълнение на поетото задължение отправил нотариална покана на
09.02.2012г., връчена на ответника на 15.02.2012г., да се яви при нотариус на
17.02.2012г. и да му заплати доброволно сумата от 40 000евро, което не било
направено, обуславящо правния му интерес от предяваването на осъдителен иск за
главницата, в тази част и за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни по
съображения, че не е получил в своя полза претендираната с исковата молба сума.
Твърди, че е съдружник и управител на „В и В С.“ ООД, което през 2006г.
инвестирало собствени и кредитни средства в проект за изграждането на цех за
екобрикети в с.Борино, обл.Смолян, но в края на 2007г. имало нужда от финансови
средства за рализиране на инвестицията. Ищецът предложил да предостави част от
средствата и за обезпечение на същите поискал да бъде приет за съдружник в
дружеството. В тази връзка твърди, че на 01.07.2008г. сключил с ищеца договор с
нотариална заверка на подписите, с който му прехвърлил 81 дяла от собствените
си дялове от капитала на „В и В С.“ ООД с номинална стойност 10лв. и обща
стойност 810лв., като на същата дата било заверено и приложеното по делото
пълномощно. В изпълнение на така уговореното на 08.07.2008г. изтеглил от банката 30 000 евро и ги превел по
банковата сметка на дружеството с основание „вноска съдружник“, осчетоводени по
сметка „Разчети със собственици“ по партидата на името на съдружника-ищец В.М..
Впоследствие теглил и други по-малки суми използвани само за фирмената дейност
на дружеството, като в периода 2008г.-2010г. заплащал вноските по кредита на
ищеца в банката, в това число таксите за управление и застраховки на
ипотекираното имущество, което се удостоверявало от обстоятелството, че на
всички вносни бележки за плащания по кредита бил подписът му като физически
вносител. Не оспорва да не се отзовал на нотариалната покана за среща при
нотариуса на 17.02.2012г., но сочи, че с ищеца имали след това множество срещи
и разговори, на които му предоставил информация и документи относно направените
вноски и финансово състояние на дружеството.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не се спори сключването на договор
за кредит на 19.05.2008г., по силата на който „Б.ДСК“ ЕАД предоставила на ищеца
В.М. сумата 40 000 евр. Кредитът бил обезпечен с учредена в полза на
банката ипотека върху собствен на ищеца недвижим имот. На 01.07.2008г. ищецът
издал на ответника пълномощно, по силата на което го снабдил с правата да
управлява средствата по банкови сметки № 15423458, 15423474 и кредитна сметка
15663181 в посочената банка, както и да извършва всички банкови операции свързани
с получения от него кредит /стр.17/. На 08.07.2008г. въз основа издаденото му
пълномощно ответникът изтеглил сумата от 30 000 евро, на 20.02.2009г.
сумата от 800 евро и на 03.04.2009г. сумата от 2300 евро или общо получената от
ответника сума възлиза на 33100 евро. Първата изтеглена сума 30 000 евро
/в левова равностойност 58 590лв./ е отразена в счетоводството на „В и В С.“
ООД на 08.07.2008г. като приход по разчетна сметка на дружеството „Разчети със
собственици“ с основание „вноска от съдружника В.М.“, а останалите изтеглени
суми общо от 3100 евро са разходвани за нужди на дружеството.
Не се спори и относно това, че на 01.07.2008г. страните
сключили договор по чл.129 ТЗ, с който ответникът прехвърлил на ищеца 81
дружествени дяла, с номинална стойност 10лв. и на обща стойност 810лв. от
капитала на „В и В С.“ ООД /стр.52-53/.
На 11.12.2011г. ищецът подал молба до дружеството за
приемането му като съдружник /стр.191/, за което е взето решение от общото
събрание на съдружниците. Във връзка с последното е представен протокол от общо
събрание /стр.193/ обективиращ
съгласието за приемане на ищеца като съдружник носещ дата на
провеждането му 15.05.2008г. с вписана в съдържанието забележка, че молбата е
от 11.12.2011г. Като доказателство по делото е приет и договор-устав на „В и В С.“
ООД от 14.12.2011г., в който ищецът е посочен като съдружник и е подписан от
него в това му качество. С оглед на това съдът приема за установено, че ищецът
е станал съдружник на 14.12.2011г.
От представените операционни бележки /стр.293-304/ и заключението
на вещо лице по ССч.Е /стр.361-363/ се установява, че в периода
25.07.2008г.-25.03.2010г. са направени вноски по кредита в полза на „Б.ДСК“
ЕАД в различни клонове общо в размер на
11 000.79 евро. Във всички операционни бележки като вносител е посочено
името на ищеца В.М. /с изключение на тази от 25.07.2008г.-стр.293, в която като
вносител е посочен В.П./, но по делото не се спори относно това, че тези
документи са подписани от ответника, който е осъществявал и плащанията.
Свидетелката М.Е.-П.е съпруга на ответника, с когото към
2008г. били съдружници в „В и В С.“ ООД. Дружеството спечелило проект по САПАРД
за изграждане на фабрика за еко-брикети. В показанията си сочи, че ищецът
предоставил на фирмата им 40 000 евро срещу приемането му като съдружник,
с поето от дружеството задължение да изплаща задълженията на М. по кредита.
Заявява, че ответникът превел изтеглените от кредита 30 000 евро по сметка
на дружеството като вноска за съдружник, за което ищецът бил уведомен и това
станало с негово съгласие. От начало кредита се обслужвал, но впоследствие
инвестицията се провалила и започнали да изпитват финансови затруднения, поради
което спрели плащанията.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна следното:
При липсата на спор относно отпускането на кредит в полза
на ищеца и получаването от ответника на средства от него въз основа издаденото
му пълномощно и при липсата на сключен писмен договор, спорния по делото въпрос
е дали това е станало в изпълнение на договор за заем или основанието е друго.
С договора за заем по чл.240, ал.1 ЗЗД заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът е реален, защото за да възникне облигационното правоотношение е
необходимо фактическо предаване на парите или заместимите вещи от заемодателя
на заемателя. Законът не изисква писмена форма за действителност или други
особени изисквания, поради което за сключването му е достатъчно страните да
постигнат съгласие, т.е. да е налице съвпадение на насрещните волеизявления
относно предмета и условията.
Въз основа безспорните факти и от събраните доказателства
съдът обоснова извод за възникнало между страните облигационно правоотношение
по договор за заем по чл.240, ал.1 ЗЗД. На първо място, в противовес с
показанията на свидетелката, заемател е ответникът, в качеството на физическо
лице, а не дружеството „В и В С.“ ООД. Това недвусмислено следва от
съдържанието на издаденото от ищеца пълномощно, в което не е отбелязано
действията по разпореждането със средства от кредита да се осъществяват от
името и за сметка на дружеството. На следващо място, последващото плащане на
вноски по кредита съставлява доказателство за волята на ответника да се обвърже
именно с такъв договор и доказателство за постигнато съгласие относно начина на
връщане на заема /такива са и твърденията на ищеца/.
Възраженията на ответника сумата да е предоставена срещу
приемането на ищеца като съдружник в дружеството с осчетоводяване първите
изтеглени 30 000 евро като вноска, а останалите разходвани изцяло за
нуждите на дружеството, са неоснователни. Действително датата на издаване на
пълномощното и на сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове по
чл.129 ТЗ съвпадат /01.07.2008г./, както и няколко дни след изтеглянето на тази
сума е осчетоводена в дружеството по посочения начин, но само от това не може
да се направи извод предназначението на паричните средства да е било различно от
заем. В договора по чл.129 ТЗ изрично е посочено, че ответникът прехвърля
дяловете си безвъзмездно. По делото е установено, че ищецът е приет за
съдружник през 2011г., т.е. почти три години след прехвърляне на дяловете. Това
означава, че и да е налице задължение да плати някаква вноска към дружеството
/чл.120 ТЗ или чл.134 ТЗ/, то е възникнало едва след придобиване качеството му на
съдружник. Осчетоводяването на сумата от 30 000 евро при дружеството като
„вноска-съдружник В.М.“ е направено значително време преди ищецът да е станал
съдружник, поради което и с оглед горните обстоятелства вписаното в
счетоводните книги като основание следва да се счита опровергано /арг. от
чл.182 ГПК/. На следващо място, твърдението на ответника заприходяването на
посочената сума в дружеството да е станало със съгласието на ищеца, т.е. за
новиране на задължението по смисъла на чл.107 ЗЗД, не е подкрепено с
доказателства.
По изложените съображения съдът намира предявения иск по
чл.240, ал.1 ЗЗД за доказан в своето основание. Относно размера по делото се установи, че в
изпълнение на поетото по договора за заем задължение ответникът внесъл в
погашение на изтегления от ищеца кредит сумата 11 000.79 евро /21515.68лв./,
т.е. налице е частично изпълнение. Поради това предявения иск за главницата
следва да се уважи за сумата 22 099.21 евро, равняващи се на
43 222.30лв., а за разликата до пълния предявен размер подлежина
отхвърляне.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
По делото не се установи страните да са уговорили срок за
връщане на заетата сума, а са постигнали съгласие само за начина за това,
поради което приложение намира чл.240, ал.4 ЗЗД. Според тази разпоредба, ако не
е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение
на един месец от поканата. Този срок съобразно чл.70, ал.1 ЗЗД е в полза на
длъжника и преди изтичането му вземането е изискуемо, но не е налице забава.
Такава настъпва с неговото изтичане и от този момент длъжникът дължи
обезщетение по чл.86 ЗЗД за вреди от забавата. В случая ищецът отправил покана
на 09.02.2012г., връчена на 15.02.2012г. Срокът от един месец е изтекъл на
15.03.2012г. Искът е предявен с подаване на исковата молба на 27.02.2012г.,
т.е. преди изтичане на едномесечния срок и към този момент ответникът не е бил
в забава, поради което и не дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД.
По разноските:
Ищецът е направил разноски по делото от 400лв. за вещо
лице. Същият е представляван от адвокат, но по делото не са представени
доказателства за сключен договорза правна защита и съдействие, от който да е
видна дали и в какав размер е уговорено, съответно доказателства за платено
адвокатско възнажрадение. Поради това и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски само за депозит за вещо лице в размер на 189.04лв.
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски в общ размер на 3115лв.,
поради което и съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да му заплати 1642.84лв.
С определение на съда ищецът е освободен от заплащането
на държавна такса за исковете по чл.83, ал.2 ГПК. На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважения иск от 1728.89лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.И.П., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на В.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 43 222.30лв.,
левовата равностойност на 22 099.21 евро, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД,
представляваща главница по договор за заем, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за разликата до
пълния предявен размер 64737.97лв., левовата равностойност на 33100 евро, както
и иска за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за сумата 26 717.54лв. за
периода 08.07.2008г.-27.02.2012г.
ОСЪЖДА В.И.П., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на В.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 189.04лв.
ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на В.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 1642.84лв.
ОСЪЖДА В.И.П., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 1728.89лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: