Решение по дело №8294/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260058
Дата: 16 август 2020 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20184430108294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Плевен, 16.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  III-ти граждански състав в  открито   заседание, на 09.07.2020година, в състав :

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА

При секретаря : Румяна Конова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело № 8294 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

      Производството е по иск с правно основание чл.200 от КТ.

      Делото е  образувано въз основа на депозирана искова молба от М.А.Б., ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез адв. Я.Д., САК, с адрес ***, пл. *** против „С.Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите *** и ***, с която  е предявен иск на основание  чл.200 ал.1 от КТ, в която се твърди следното: на основание Трудов договор №*** г., сключен между „С.Б.“ ООД, ЕИК ***, в качеството на работодател, от една страна, и М.А.Б., като работник, от друга, последният е назначен при ответното дружество на длъжност „****** с място на работа „С.Б.“ ООД, ***. Видно от съдържанието на Допълнително споразумение № *** г. към Трудов договор №***г. служителят е преназначен на същата длъжност. С оглед на горното, в настоящия случай между ищеца и ответното дружество е възникнало действително трудово правоотношение с произтичащите от това правни последици.

      На ***г. около ***ч. в ***,  и при боравене с *** ищецът претърпява злополука. С Разпореждане № *** г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ - П., последната е призната за трудова по чл.55 aл.1 КСО. Разпореждането е влязло в сила на 04.07.2018 г.

      Процесната *** настъпила при следните обстоятелства: в  горепосоченото време и място М.Б., изпълнявайки в работно време производствените си задължения по обслужването преса на ***, където се произвеждат изтеглени кутии модел ***, възникват качествени дефекти по кутиите - „черти“ по външната страна на кутията, които следва да се отстранят чрез ръчно полиране на горния инструмент по радиуса на закръглението от работника. В резултат на последното М.Б. прави три хода на пресата на ръчен режим от таблото за управление на пресата, след което полира инструмента от дясната страна на пресата при изключена машина от таблото за управление. Впоследствие, няколко секунди след провеждането на последния удар на ръчен режим, пресата прави неконтролиран последващ удар, докато се извършват от работника действията по полиране на инструмента. Вследствие на последното инструментът на пресата притиска ръцете на М.Б. и тежко засяга ***.

      Видно от съдържанието на Протокол № ***г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на ***г., съставен от ТП на НОИ - П., след запознаване с управлението на пресата и извършване на технически преглед се  установило, че при включване на таблото на дисплея се появява съобщение, от което става ясно, че тъч-панелът е натиснат или счупен. След изключването му и включване на външна мишка дисплеят работи нормално, т.е. установено било, че тъч-панелът е дефектирал в течение на времето, като именно този дефект е довел до самоволно подаване на команда за неконтролируем удар от страна на пресата. Освен това от извършената проверка се установило, че М. Х. е назначен на длъжност „******, връчена му е длъжността характеристика за тази длъжност, но реално работодателят му е възложил да извършва работа като „***”, за която нито е имал надлежно връчена длъжностна характеристика, нито му е проведен изричен инструктаж.

      При извършване на специална проверка от Д.„И.***" - гр. П. на място в „С.Б.“ ООД, за резултатите от която е съставен протокол, са констатирани множество нарушения на нормативни актове от страна на ответното дружество, в качеството му на работодател, а именно чл.120 КТ; чл.16, ал.1, т.6 и чл.19, ал.1 ЗЗБУТ; чл.2, ал.2 и чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктажа на ра-ботниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл. 164 ал.2 и чл. 178 ал. 2 от Наредба №7 за мини¬малните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; чл.8 ал.1 от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал. 5 от КТ. Въз основа на последното на „С.Б." ООД е съставен АУАН за нарушение на трудовото законодателство и са приложени ПАМ с дадени задължителни за изпълнение предписания.

      В резултат на настъпилата ТЗ пострадалият М.Б., видно от медицинската документация, е получил следните травматични увреждания, а именно:

      - *** на дясната ръка в метакарпо-фа- лангеална става;

      - ***в областта на средна трета на дисталната фаланга;

      - *** в областта на проксимална интерфалангиална става.

      Непосредствено след настъпилата злополука ищецът е транспортиран от екип на ЦСМП - гр. П. до *** - П., където е приет първоначално в СО, а след консултация от ортопед-травматолог е насочен към ***, видно Епикриза ИЗ №***/2018г., с оплаквания от интензивни болки в засегнатите области на двата горни крайника. По време на болничния престой са направени изследвания и е проведена медикаментозна терапия. Въз основа на резултатите от рентгенографиите е установена необходимост от оперативно лечение. На *** г. е осъществена оперативна интервенция, при която е извършена ***на засегнатите пръсти на двете ръце, оформен е *** и е направена кожна пластика. Пациентът е изписан на ***г. с препоръки за продължаване на антибиотичната и антикоагулантната профилактика в условията на домашно лечение.

      По повод извършените *** и настъпилите свързани с тях следоперативни усложнения, на *** г. ищецът отново е хоспитализиран в *** при ***, видно от Епикриза ИЗ №***/2018г. По време на болничния престой са направени изследвания и е назначена медикаментозна терапия. Пациентът е изписан на 14.06.2018 г.

      Вследствие на преживяното, М.Б. е изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоцио¬нално и физиологическо сътресение и смущение. С оглед характера и степента на получените в резултат на притискането от машината на двете ръце травми пострадалият е изпитвал изключително интензивни болки в засегнатите области, обективно и закономерно придружени с обилно кървене. Вследствие на възникналата необходимост от *** на три от пръстите на лявата и дясната ръка на доверителя ми, последният е изправен пред трайна и постоянна невъзможност за пълноценно и функционално използване на двата горни крайника. По време на възстановителния следоперативен период пострадалият неминуемо се нуждаел от чужда помощ за задоволяване и на най-елементарните си битово-хигиенни нужди и потребности. За овладяване на болките в травмираните зони се осъществявал системен прием на обезболяващи медикаментозни средства. Неблагоприятните трайни последици от ***на десния палец се засилват и от факта, че ампутираният пръст е водещ и има специфична, различна от тази на останалите пръсти на ръката, функция по захват. Поради това отстраняването на десния палец по цялата му дължина довежда до пълна невъзможност за осъществяването на захват с дясната водеща ръка, поради което хватателните й функции са напълно ограничени. Последното прави обективно невъзможно осъществяването на редица основни ежедневни дейности, създавайки трайни неудобство и дискомфорт. Подобна функциолеза, макар и в по-малко изразена степен, е налице и при горния ляв крайник на пострадалия. Безвъзвратното отстраняване фалангите на втори и трети пръст на лявата ръка довежда до трайни затруднения във фините хватателни движения на ръката и в двигателната й активност с перманентна невъзможност за извършване на присъщите за горния крайник функционални движения. Горното неминуемо представлява физиологичека пречка за осъществяване на обичайното за горните крайници на един мъжки организъм физическо натоварване занапред и поражда нуждата от подлагането им на пожизнен щадящ режим. Обективното състояние на доверителя ми е усложнено от наличието на извършени ***от множествен характер, засягащи и двата горни крайника.

      Горепосоченото събитие се отразило негативно и върху психиката на М.Б., още повече вземайки предвид извършените впоследствие множество ***на пръсти на горните крайници. В случая обаче най-тежко отражение върху психологическото състояние на младия мъж дава трайно намалената работоспособност - ***, предизвикваща психологическа травма и емоционален дискомфорт у доверителя ми. Едновременната загуба на три от водещите пръсти на двете ръце има значително психологическо въздействие. ***има силен психологически ефект поради това, че пострадалият трябва да се справи със загубата на чувствителност от ***, със загубата на функция на последните и с промяната на усещането му за това как изглежда собственото му тяло и възприемането от други хора на образа на тялото му. Ищецът е принуден да приеме и да се примири с факта, че ще бъде инвалид до края на живота си с неспособност да използва функционално и пълноценно горните си крайници и свободно да извършва иначе присъщите за последните пълен набор от физически действия, необходими за нормалното му съществуване, което само по себе си е един дълъг и сложен психологически процес. Последното обективно и закономерно се отразяват негативно върху чувството му за пълноценност и качеството му на живот. Социалните контакти, респ. и дейности на пострадалия след инцидента са в известна степен ограничени, което само по себе си води до изолация и затваряне на доверителя ми в себе си. Вследствие на злополуката се проявили и постравматични и продължителни състояния на де***вност, безпокойство, напрежение, тревожност и потиснатост. С оглед на гореизложеното М.Б. е претърпял значителни неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили като пряка и непосредствена последица от злополуката от ***г.

      С оглед на увреденото обективно състояние на М.Б. и за целите на възстановителния процес, се наложило ищецът да ползва отпуск, видно от Болничен лист №***/22.06.2018г., №***/ 16.07.2018г., №***/14.08.2018г., и №***/17.09.2018 г. за временна неработоспособност, с общ период от *** календарни дни.

      Заявява се, че според константната практика на ВКС имуществената отговорност на работодателя за причинени на негов работник или служител вреди от *** по чл.200 КТ е безвиновна договорна отговорност. След като се касае до претърпени от работника вреди, лихвата върху дължимата се сума се събира от момента на увреждането. Основателността на иска по чл. 200 КТ за обезщетяване на вреди, настъпили от ***, предпоставя наличие на трудово правоотношение, претърпяна *** и настъпили за пострадалия вреди вследствие на злополуката. Поради гореизложеното в своята съвкупност, моля да приемете, че в настоящия случай с оглед изложената фактическа и правна обстановка, са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 200 КТ, пораждащи вземането за обезщетение в полза на М.Б.. Последното от своя страна обуславя и основателността на така предявения осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер.

      Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според Постановление №4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

      Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди „С.Б.” ООД ЕИК ***, за заплати на М.А.Б., ЕГН **********, сумата от 80000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна *** от ***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука /***г./ до окончателното плащане.

      В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, чрез адв.В.И., с който  искът се оспорва и се твърди следното :

      Не се спори, че между М.А.Б., ЕГН ********** и „***“ - ООД, ЕИК *** има сключен трудов договор № ***година, по силата на който ищецът е приел да работи при ответника на длъжността „***“, код НКПД *** в Производство - ***, като между страните е подписано допълнително споразумение № *** година към трудов договор № *** година, с което е променен само размера на трудовото възнаграждение. Не се спори, че на *** година е настъпила ***, вследствие на която на М.А.Б. са причинени травматични увреждания.

      От приложеното към исковата молба заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността „***, ***, връчена на ищеца на *** година е видно, че в раздел I. Описание на длъжността в т.8 е посочено, че след обучение и проверени практически знания и умения за работа с линията, познаване на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и изготвен за това протокол се допуска до самостоятелна работа, което кореспондира с т.6 от същия раздел на длъжностната характеристика - Работи на всички *** от линиите за производство на капаци.

      От приложеното към настоящия писмен отговор заверено копие на протокол №*** година е видно, че е било проведено наблюдение по практическите знания и умения за работа с ***те по *** и комисията е дала заключение, че М.А.Б. е усвоил работата с ***те от *** и правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и може да работи самостоятелно на посочената преса.

      В конкретната хипотеза изискванията за професионална квалификация и възможност за работа с пресата се определят от работодателя и той чрез доказване в практиката, проверено от нарочна комисия е приел, че лицето М.А.Б. може да работи самостоятелно на ***, за което е съставен и протокола от ***година.

      При постъпване на работа, на М.А.Б. е проведен начален инструктаж от началника на отдел „***“ - С.Г.Г., който е отразен в книгата за начален инструктаж на „*** - ООД под № *** и му е издадена служебна бележка № ***/***година, като на лицето е проведен и инструктаж на работното място, периодичен инструктаж на *** година, отразен под № 72 и на 06.04.2018 година, отразен под № 26 в книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа /Инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж на „***“ - ООД - ***, като последните два инструктажа са проведени от М.Й.М.- М.Й.М.„***“.

      В „***“ - ООД има утвърдена Програма за начален инструктаж на година, Правила за здравословни и безопасни условия на труда № *** година и Инструкция за безопасна работа с преса за изтеглени кутии модел: *** - ***.

      В б.“г“ програмата за начален инструктаж от *** година изрично е посочено, че най-често допусканите грешки при които се получават трудови злополуки са когато се извършват настройки или ремонтни дейности при машините, които не са в покой или изключено електрическо напрежение, или необезопасени такива.

      В т.6 от раздел IV. Здравословни и безопасни условия на труд на Инструкция за безопасна работа с преса за изтеглени кутии модел: *** - *** изрично е записано, че когато се налага полиране на инструмента, това да се прави само при напълно спряна машина, а в.7 е въведено изискване да не се предприемат каквито и да било действия преди напълно да е спряло движението на маховика.

      Съдържанието на посочените Програма, Правила и Инструкция са доведени до знанието на М.А.Б. чрез проведените му инструктажи, за което той е положил саморъчен подпис в съответните книги за инструктаж, като Инструкция за безопасна работа с преса за изтеглени кутии модел: *** - *** е поставена на видно място до работното място на оператора на ***.

      От приложеното към настоящия писмен отговор заверено копие на заповед № ***година е видно, че са описани видовете инструктаж, цели, време и лицата, които ще бъдат инструктирани.

      В нарушение на изискванията на Програма за начален инструктаж от ***година, Правила за здравословни и безопасни условия на труда №***година и Инструкция за безопасна работа с преса за изтеглени кутии модел: *** - ***, длъжностната характеристика за длъжността „***, ***, връчена на ищеца на ***година и проведените инструктажи, на ***година М.А.Б. предприема действия по полиране на инструмента на ***, без да изключи електрическото захранване на машината.

      Твърди се, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ, т.к.  пострадалият умишлено е причинил увреждането.

      На ***година, по своя собствена инициатива, при нарушение на разпоредбите на действащото трудово законодателство и тези, създадени от работодателя, пострадалият предприема действия по полиране на инструмента на ***, без да изключи електрическото захранване на същата, като то този начин нарушава разпоредбите на чл.*** от КТ - по трудовото правоотношение работникът е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина; чл.126, т.6 от КТ - при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът е длъжен да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд и т.13 - да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата; чл.33 от ЗЗБУТ - всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.

      Твърди се, че ако ищецът не беше допуснал всички изброени по-горе груби нарушения на трудовата дисциплина и на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, то нямаше да настъпи и вредоносния резултат.

      Навежда се довод, че ако не е налице умисъл в действията на М.А.Б., то е налице проявена груба небрежност от негова страна, тъй като с действията си същият е нарушил основни правила на безопасност, които са му били своевременно доведени до знанието, поради което неговото участие в съпричиняване на вредоносния резултат ние определяме на 100 % и по тази причина също следва да бъде изключена отговорността на „***“ - ООД, ЕИК ***.

      Твърди се, че на ищеца нееднократно, преди настъпване на трудовата злополука, му е обръщано внимание от преките ръководители, че предприема действия по пресата, без да е изключил електрическото захранване на същата, което е в размер на действащите правила и инструкции в дружеството.

      Оспорват се фактическите твърдения на ищеца по обстоятелствената част на исковата молба, относно начина на описание на настъпилата ***, а именно: „след което полира инструмента от дясната страна на пресата при изключена машина от таблото за управление“.

      Ако М.А.Б. бе започнал да извършва действия по полиране на инструмента в съответствие с изискванията на инструкцията за безопасност на пресата, то същата няма как да произведе неконтролируем удар и да настъпи трудовата злополука.

      По повод на настъпилата *** е съставен протокол за извършена проверка изходящ №***/*** година на Д.„И.***“ град П., по който са дадени задължителни предписания.

      В законоустановения срок, предписанията, дадени по протокол за извършена проверка изходящ №***/*** година на Д.„И.***“ - град П. са обжалвани с жалба входящ № ***/ ***година и по повод на подадената жалба в Административен съд – П., е образувано административно дело № ***/2018 година, което е висящо.

      По повод на настъпилата на ***година *** е издадено наказателно постановление №***година на Директора на Д.„И.***“ - град П., което в законоустановения срок е обжалвано с жалба входящ № ***/***година, като повод на подадената жалба в момента е образувано административно-наказателно дело №***/2018 година на Районен съд - П. - ***състав, което също е висящо.

      Заявява се, че не са налице условията чл.200 от Кодекса на труда, чл.52 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите,както и че са налице условията на чл.201 от Кодекса на труда за изключване на отговорността на ответника, поради което предявените искове се считат за неоснователни.

      Предявен е обратен иск,с ищец - „С.Б.” ООД, ЕИК ***, със седлащие и адрес на управление:***, представлявано от управителя ***, чрез пълномощника си В.Т.И.,***, служебен адрес: гр. П., *** и ответник - „*** „ ЕАД, ЕИК ***, в който се твърди следното:

      От приложената към писмения отговор по гражданско дело №8294/ 2018 година на Районен съд - П. - III граждански състав застрахователна полица № ***/02. ] 1.2017 година е видно, че между „***“ - ООД, ЕИК *** и „***“ - ЕАД, ЕИК *** е сключен договор за застраховка, която покрива риска “***“, включваща застрахователно покритие по т.3.2. Трайно загубена или намалена работоспособност, или определен вид и степен на увреждане от ***, като в списъка на застрахованите лица, съгласно т.2.4 от полицата под №181 е включен и ищецът М.А.Б., като срокът на застраховката е от 00.00 часа на 05.11.2017 година до 24.00 часа на 04.11.2018 година.

      Заявява се, че в случай, че ответникът бъде осъден по първоначалния иск, то ответникът по настоящия му дължи заплащане на настоящата искова претенция, а именно - сумата от 80 000.00 лева по иска по чл.343, ал.1 от Кодекса за застраховането, поради  и  което се предявява обратен иск със следното искане: да бъде постановено решение, по силата на което и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.343, ал.1 от КЗ да бъде осъдено “***” ЕАД, представлявано от *** ***и *** ***, *** и ***, със седалище и адрес на управление ***, вписано в търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК *** да заплати на „***”-ООД, представляванаот Управителя ***, със седалище и адрес на управление ***, вписано в търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК *** сумата от сумата от 80000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука (***година) или от 06.12.2018 година - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

      Постъпил е писмен отговор от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***- ***, и ***- ***, чрез пълномощник: ***И.Ц., имейл: *** по гр. д. №8294/2018 год. на РС - гр. П., III състав, в който се твърди следното : искът се оспорва изцяло. Правоотношенията между „***“ ЕАД и „С.Б.“ ООД се основават на застрахователен договор за задължителна застраховка „***“, обективиран в застрахователна полица № ***/ 02.11.2017г., между ДЗИ и работодателя на ищеца, сключен на основание и в рамките, заложени в Наредбата за задължително застраховане по риска „***“. Покритите от застрахователя рискове са смърт от ***, трайна нетрудоспособност от *** и временна нетрудоспособност от *** /чл.7, ал.1, т.1 НЗЗРСРТЗ/.

      Съгласно застрахователния договор, плащанията при настъпила *** се извършват след представяне на разпореждане на НОИ за регистрирана и призната *** на застрахованото лице. В разпореждане № ***г. на НОИ процесното увреждане е прието за *** на основание чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е влязло в сила на 04.07.2018г.

Съгласно приложената към застрахователната претенция медицинска документация, увреждането на ищеца (застраховано по полицата лице) представлява трайно намалена работоспособност.

      По смисъла на раздел III „Покрити рискове“, т. 3.2 от застрахователна полица № ***/02.11.2017г. при настъпване на покрит риск „трайно затруднена или намалена работоспособност, или определен вид и степен на увреждане от *** - на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума (по т.2.1.), равен на процента загубена работоспособност, определена от ТЕЛК/НЕЛК, ЦЗМК при „***“ ЕАД.

      В застрахователната претенция, подадена от застрахования М.А.Б., заведена при застрахователя под № ***/08.01.2019г., застрахованият претендира именно изплащане на застрахователно обезщетение за трайна загуба на трудоспособност. Претенцията е уважена от застрахователя и на застрахования е изплатено обезщетение за трайна загуба на трудоспособност от *** в размер на 29 190,00 лева.

      С това задълженията на застрахователя по застрахователното събитие са изпълнени.

      Излага се, че доколкото съгласно чл.200 ал.1 от Кодекса на труда работодателят носи имуществена отговорност за всички претърпени от работника имуществени и неимуществени вреди, претърпени в следствие на ***, то застрахователят носи отговорност за всички причинени имуществени вреди на здравето на работниците и служителите при *** до размера на застрахователната сума, определена в договора за застраховане. Тоест отговорността на застрахователя е ограничена, като от една страна не включва неимуществени вреди, а от друга размерът на обезщетението за имуществените вреди е ограничен до размера на застрахователната сума (съответно процент от нея), определена в договора за застраховка.

      В настоящото производство е предявен иск единствено за неимуществени вреди. Както бе посочено и по-горе, по задължителна застраховка „***“ застрахователят отговаря за рисковете смърт от ***, трайна нетрудоспособност от *** и временна нетрудоспособност от ***, като дължи обезщетение само за претърпените имуществени вреди до размера на застрахователната сума по договора. Тоест застрахователят не покрива риска за неимуществени вреди в следствие на ***.

      В допълнение, съгласно чл.200, ал. 4 КТ обезщетението, дължимо от работодателя, се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Тъй като застрахователят отговаря обаче единствено за обезщетяване на имуществени вреди, то на намаляване подлежи единствено обезщетението за имуществени вреди, какъвто иск в настоящото производство не е предявен.

      В заключение се заявява, че искът е допустим, но неоснователен.

       В о.с.з. ищецът се явява и се представлява от адв.Я.Д., който поддържа иска и навежда доводи в представена по делото писмена защита.

        В ос.з. ответното дружество се представлява от адв.В.И., който оспорва  иска, поддържа при условията на евентуалност предявения обратен иск и навежда доводи в представена по делото писмена защита.

         В о.с.з. третото лице-помагач на ответника–*** не се представлява. Не е ангажирано становище.

        Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, разпоредбите на закона и доводите на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         БЕЗСПОРНО по делото е, че М.А.Б. и „***“ - ООД, ЕИК *** са сключили трудов договор № ***година, по силата на който ищецът е приел да работи при ответника на длъжността „***“, код НКПД ***в Производство – ***. Впоследствие е подписано допълнително споразумение №***/01.01.2018год. към трудов договор №*** година, с което е променен размерът на трудовото възнаграждение. БЕЗСПОРНО е, че на ***година е настъпила ***, вследствие на която на М.А.Б. са причинени травматични увреждания. Поради това съдът не следва да преповтаря изложените фактически обстоятелства в исковата молба, касаещи  именно тези безспорни между страните факти и  обстоятелства.

         Страните спорят по въпроса дали  ответното дружество следва да носи отговорност ответното дружество отговорност за вредите от настъпилата ***, респ. налице ли са предпоставките на чл.201 ал.1 и 2 от КТ, а именно – причинил ли е пострадалият умишлено увреждането и пострадалият допринесъл ли е за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, което да е основание за намаляване отговорността на работодателя – ответник в процеса.

       Не се спори, че ответното дружество е имало сключен договор по застраховка „***“ с третото лице-помагач по делото.

        Не се спори, а  това се установява и  от приетите писмени доказателства, че с Решение, постановено по АД №***/2018год. по описа на АС-П. е отхвърлена жалба на ответното дружество  против предписания, обективирани в протокол за извършена проверка изх.№*** от ***год. на Д.„И.***“-П., като е  отменена само т.5 от същите. Решението е влязло в сила, потвърдено, на 11.07.2019год. Установява се, че с Решение, постановено по НАХД № ***/2018год. на ПлРС е потвърдено Наказателно постановление от ***год. на Директора на Д-я „ИТ“-П., с което на основание чл.413 ал.2 от КТ на ответното дружество е наложено административно наказание - имуществена санкция  в размер на 3000лв. за извършено нарушение на чл.16 ал.1 от ЗЗБУТ. И двете решения са постановени във вр. с настъпилата *** с ищеца и по този въпрос страните също не спорят.

      Ищецът е на 35 години, със средно  образование. Не се спори, че преди да настъпи злополуката същият се е занимавал с разглабяне и поправка на електроуреди, управлявал е лек автомобил, водил е нормален социален живот, имал е приятелка. Не се спори, а  това се установява и  от решението ***-л.322 от делото, че ищецът е с призната ***, като противопоказни условия за труд за него са : ДИФЕРЕНЦИРАНИ ДВИЖЕНИЯ С ПРЪСТИТЕ НА РЪЦЕТЕ.   

      От показанията на разпитаните  свидетели А.Б. и М.М. се установява ,че ищецът е търпял изключително силни болки и страдания в момента  на настъпване на  злополуката и период от три месеца време след това. Установява се, че в резултат на *** на крайници на ръцете у същия  настъпила драстична промяна откъм себеоценяването на ищеца като личност, чувствал се малоценен и се срамувал заради вида на ръцете си и  избягвал контакти с хора поради тази причина. Не се срещал с приятели и  познати; де***рал се и дори започнал да говори за самоубийство. Променил се изцяло в негативна насока неговият начин на живот, ежедневието му, т.к. изведнъж се наложило да бъде обгрижван за всяко едно елементарно на пръв поглед действие в ежедневието - не можел сам нито да се обува, нито да се облича, нито да  се избръсне и т.н. Ищецът след злополуката не може да пише, т.к. се налага да пише с лявата ръка; не може да държи  отвертка и др. подобни и при нужда да  поправи нещо в домакинството. Затруднен бил да си намери работа , т.к. спрял да работи в ответното дружество, а това било и  обективно невъзможно след злополуката. Отказвали му дори  работа като охрана, т.к. при нужда нямало да може да отреагира както трябва. При срещи с хора крие ръцете зад гърба си и както се изразява неговият баща – „вече е друг човек“. Установява се, че семейството му направило проучвания за закупуване на специални протези, които да подобрят възможността да води един не само по-нормален живот, да си служи в по-голяма степен с ръцете си, но и  естетически  те да изглеждат по-добре. След като узнали цената обаче, се отказали, т.к. нямат такива средства. Една протеза  струва около 40000лв. и повече. Преди злополуката  ищецът се занимавал с компютри, правил мебели, поправял такива и сглабял-неща , които вече не може да извършва. Установява се, че  след злополуката  ищецът получавал  психологическа помощ от своя баща, който е психолог по професия. Твърди, че е посещавал психиатри в други градове, но не представя доказателства. Установава се от показанията на свидетелите И. и Й., че преди да настъпи злополуката и във вр. с необходимостта от  полирането на ножа, с който машината, с която работил ищецът, режела, ищецът натиснал само  един от бутоните за спиране процеса на работа на същата, а именно т.нар. тъч скрийн бутон, с който се преминавало  от автомчатичен режим – на ръчен режим. Ищецът не натиснал  втори бутон, с който машината от работен режим преминавала на изключен работен режим. Не натиснал също така и най-важния и задължителен  бутон/трети/, с който самата машина се изключвала. Поради тази причина и поради дефектирала клетка на дисплея на бутона, който ищецът бил натиснал, машината произвела  неконтролиран удар и така се стигнало до инцидента. Установява се от показанията на св. С.Г., че ищецът е бил подготвен да работи като „***“, но реално не е бил назначаван на такава длъжност. От показанията му, а и по делото са представени  различни дл. характеристики за тези длъжности, се установява , че първоначално всички  приемани на работа  били назначавани като „М. “ и след като покажели  умения ,бивали назначавани на длъжността „М. “-при наличие на свободна щатна бройка. Установява се от показанията му, че обслужващият работник работи на края на машината и извършва подреждане на вече изготвения по линията продукт, докато  операторът на пресата стои  в началото на лентата и именно той  наблюдава и контролира машината –при нужда, както в случая от полиране на ножа, именно операторът следва да почисти  този нож, като преди това СПРЕ МАШИНАТА. Установява се ,че двете длъжности  имат различни трудови функции и самите работници  заемат различни места  на поточната линия във вр. с производствения процес. В случая  ищецът е бил назначен на длъжността „М.  пром. Производство цех ***“. Не  бил назначаван на  длъжността „М. “.Установява се ,че не му е  извършван ежедневен инструктаж. Същият е работил от 6 месеца в дружеството. Фактът, че  в представена по делото служебна бележка /л.55/ е  удостоверено на 12.10.2017год.- един ден след сключване на трудовия договор, че  е проведен начален инструктаж, както и  даденото заключение  на комиосия  на 23.10.2017год. , че е усвоил  работата с  ***те от *** и правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и може да работи на  посочената линия самостоятелно, не освобождава  работодателя от отговорност. Както беше посочено, извършен е само начален инструктаж. Заключението на т.нар. комисия е с констативен и пожелателен характер за това, че  ищецът може да работи на пресата самостоятелно. Следва да се отбележи, че същият е работил още от назначаването си с въпросната преса, макар и първоначално като М. .Тази преценка на комисията съдът приема,предвид  времевия момент на  заключението, че касае работата му именно като  М. , а не като  оператор. Дори и да се приеме, че  би касаела втората длъжност, то работодателят е следвало да преназначи с допълнително споразумение ищеца на другата длъжност, да го инструктира, да му връчи съответна длъжността характеристика –все неща, които не са направени.Съдът изцяло възприема  показанията на разпитаните свидетели, т.к. в тях се излагат лични възприятия, не противоречат на други събрани по делото доказателства и не са налице основания за съмнение в тяхната достоверност.   

                    Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от ***, която е причинила трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто , работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Касае се за особен вид безвиновна и обективна отговорност за вреди от непозволено увреждане. Съобразявайки правната уредба и установените въз основа на обсъдените доказателства факти, съдът намира, че иско по чл.200 от КТ се явява доказан по основание и по размер.

           Съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост за всеки конкретен казус, при съобразяване с вида и интензивността на уврежданията, възрастта на починалия пострадал и на увредените, отношенията и връзките между тях и др. конкретни факти. В случая увреждането на ищеца е за цял живот и е  необратимо, не се очаква подобрение. Дори и понастоящем той чувства не просто дискомфорт, но и болка в ръцете. Установява се, че е имало  усложнение в процеса на лечение. В тази връзка съдът взе предвид заключенията на вещите лица д-р Д. и д-р Л., които  подробно са описали какви са последствията за ищеца от настъпилата ***. Ето защо, като съобрази настъпилата промяна от чисто физически аспект за ищеца, а такава има несъмнено и в психолого-психически аспект, съдът приема , че  размерът на иска е доказан, а  именно 80000лв.От така определения размер на обезщетението, дължимо на ищеца следва да се приспадне получената от ищеца сума в размер на  29190лв. от третото лице-помагач на ответника, в съответствие с разпоредбата на чл.220 ал.4 от КТ- в този смисъл е и Решение №227/25.10.2016 по дело №1405/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.

           Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати  нва ищеца сумата от 50810лв. Върху дължимата сума следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането – ***год. до окончателното изплащане. Претенциите в останалата част до пълния размер следва да се отхвърли, като това не следва да рефлектира върху разноските , претендирани от ищеца.

           На пълномощника на ищеца адв.Я.Д., който е оказал безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2930лв.

           На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса по производството в размер на 2032,40лв. върху уважения иск.

           Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда разноски за  вещи лица в размер 353,20лв.

           По предявения обратен иск на основание чл.343 ал.1 от КЗ вр. чл.79 от ЗЗД: При  този изход на делото по основния  иск, то предявеният обратен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Не се спори , че този иск е допустим. Ответната страна заявява, че е  неоснователен, т.к. следва да носи отговорност само за причинени имуществени вреди, а претенцията на ищеца обхваща неимуществени такива. От данните в документите, касаещи сключената застраховка „***“ за съда такъв извод не се обосновава. Искът следва да се уважи за сумата 50810лв., като се присъди  законната лихва от датата на подаването на исковата молба.

          В полза на ищеца по този иск следва да се присъдят разноски – за внесена държавна такса и  адв. възнаграждение – 6716лв.

          Воден от горното, съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И  :

 

           ОСЪЖДА на основание чл.200 от КТ „С.Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.А.Б., ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез адв. Я.Д., САК, с адрес ***, пл. *** сумата от 50810лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна *** от ***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука - ***г., до окончателното плащане.

           ОСЪЖДА на основание чл.343 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД ,вр. чл.219 ал.3 от ГПК „*** „ ЕАД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ  на „С.Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 50810лв., ведно със законната лихва от 20.11.2018год.-датата на подаването на исковата молба в съда, до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени  вреди , присъдено на М.А.Б., ЕГН **********, адрес: *** за претърпяна от него *** на ***год.

           ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА „С.Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Я.Д.,***, *** , *** възнаграждение за оказана безплатна правна помощ – 2930лв.

           ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК „С.Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на П.ския районен съд държавна такса в размер на2032,40лв. и разноски за вещи лица – 353,20лв.

            ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. чл.219 ал.3 от ГПК „***“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на „С.Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, разноски по делото в общ размер 6716лв.ДА ЗАПЛАТИ

           Решението е постановено при участието на „***“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „С.Б.” ООД, ЕИК ***.

           Решението може да се обжалва чрез ПлРС пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                     

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :