РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 14.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно
заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12181 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът
В.Й.Й. поддържа, че на 08.10.2011 г., около 18:00 ч., в гр.София, пресичайки
кръстовището на бул. „А. ***, е бил блъснат от лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Поло” с ДК № ******, управляван от водача А.Р.С.. Сочи, че с влязло в
законна сила на 19.12.2011 г. Определение по НОХД № 24230/2011 г. на СРС, 22
състав, шофьорът на лекия автомобил е бил признат за виновен в престъпление по
чл. 343 ал. З, б. „А“, пр.1, вр. с чл.342 ал.1 предл. 3 от НК, с което е била
доказана вината му като причинител на процесното ПТП. Излага, че за
претърпените имуществени и неимуществени вреди от деликта, застрахователят на
виновния водач - ЗД „Б.И.“ АД, е бил осъден да му заплати застрахователно
обезщетение, с влезли в сила решения постановени по гр.д. № 5375/2012 г., по
описа на СГС, I-9 състав и по гр.д. № 20016/2012
г., по описа на СРС, 62 състав.
Ищецът
поддържа, че след влизане в сила на съдебните решения по горепосочените дела,
от края на 2012 г. са се появили нови усложнения в здравословното му състояние,
изразяващи се в главозамайване губене на равновесие, хронично главоболие, данни
за дискова херния в шийния дял на гръбначния стълб, проблеми с паметта,
безсъние, потиснатост, проблеми със зрението, като се е наложи да носи два вида
очила, болки и скованост във врата, гърба и кръста, изтръпване на ръцете,
неконтролируемо сгъване на пръстите на дясната ръка, болки и ограничено
движение в дясното рамо, тежест и напрежение в областта на черния дроб, болки в
тазобедрените и коленните стави и в петите.
Твърди,
че с експертно решение № 2857 от 168/15.10.2015 г. на комисия на ТЕЛК към
„IV-та МБАЛ София“ ЕАД, е преосвидетелстван, като лекарите са установили, че
вследствие на претърпените травми при процесния пътен инцидент, здравето му се
е влошило трайно, от което са се появили следните заболявания: хроничен
остеомиелит с ниска активност; начална десностранна гонартроза; артериална
хипертония II-ра степен; хипертонично сърце; церебрастенен синдром; световъртеж
от централен произход с чести декомпенсации; цервикоартроза - СЗ-С4-С5-С6;
радикулопатия С6 в дясно. С оглед на описаните увреждания на ищеца е определена
52 % трайна намалена работоспособност за срок от две години до 01.10.2017 г.
Ищецът
излага, че освен неимуществени вреди – болки и страдания от горепосочените
заболявания, поради дългия престой в болници и в болничен, е в невъзможност да
работи и да изпълнява професионалните си трудови задължения, от което търпи и
имуществени вреди, представляващи разликата между получаваното трудовото
възнаграждение и изплатеното от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност
за периода от 02.09.2012 г. до 05.11.2012 г., както и вреди под формата на
извършени разходи, свързани с възстановяване на здравословното му състояние –
за посещенията при лекар, консултации и контролни прегледи, разходи за
медикаменти и лекарства, и които разходи са подробно индивидуализирани в
уточнителна молба, депозирана по делото на 01.11.2016 г.
В.Й.Й.
поддържа, че твърдяното от него обективно влошаване на здравословното му
състояние, резултат от получените от процесното ПТП увреждания, не е било взето
предвид при вече постановените съдебни решения, с които му е било присъдено
застрахователно обезщетение, поради което в процесния случай е налице ексцес и
застрахователят на делинквента му дължи претендираното обезщетение, както
следва: сумата от 30 000 лв., предявена като частичен иск от общо 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцеса, ведно със
законната лихва от 08.10.2011 г.; сумата от 200 лв., представляваща имуществена
вреда под формата на пропусната полза, формирана от разликата между
получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди катастрофата и изплатеното
му трудово възнаграждение, поради временна нетрудоспобност за периода от
02.09.2012 г. до 05.11.2012 г.; сумата от 3008 лв., представляваща имуществени
вреди - извършени от ищеца разходи за лечение и възстановяване след 06.04.2012
г. Претендира се и присъждането на законна лихва върху обезщетения за
имуществени вреди, от датата на завеждането на исковата молба (06.10.2016 г.)
до окончателното изплащане на задълженията.
С
молба от 18.12.2017 г., ищецът е посочил като начална дата, от която се е
влошило здравословното му състояние – 17.02.2014 г.
Ответникът
ЗД „Б.И.“ АД оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че за претендираните
вреди е определено и изплатено обезщетение, като оспорва наличието на ексцес и
новонастъпили вреди от същото ПТП, след като е било постановено решението по
гр.д. 5375/ 2012г., по описа на СГС, 1-9 състав. Релевира възражения за изтекла
погасителна давност върху претендираните главница и лихви, както и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец, който не е пресичал на
обозначеното за това място.
При
условията на евентуалност и с оглед уточнителна молба от 20.12.2017 г. (л. 292)
- в случай, че бъде уважена ищцовата претенция за неимуществени вреди, ЗД „Б.И.“
АД предявява обратен иск срещу водача на л.а. „Фолксваген”, модел „Поло”, с ДК
№ ******, причинил процесното ПТП - А.Р.С., в размер на 26 000 лв.,
представляващ частичен иск от общо 30 000 лв. Обосновава регресната си
претенция с твърдения, че шофьорът е причинил ПТП при употреба на алкохол в
кръвта над допустимата при управление на МПС (1,53 промила).
Ответникът
по обратния иск А.Р.С. не е взел становище в законоустановения срок.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Предявен
е главен иск от В.Й. ***“ АД с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за
присъждането на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за сумата от 30 000 лв., предявена като частичен иск от общо 100 000 лв.,
настъпили от влошаване в здравословното състояние на ищеца след 17.02.2014 г.,
което влошаване е причинено от получените от последния травматични увреждания
от настъпило на 08.10.2011 г., в гр. София, ПТП, по вина на А.Р.С. – водач на
л.а. марка “Фолксваген”, модел “Поло” с ДК № ******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответника, ведно със законната
лихва от 08.10.2011 г. до окончателното изплащане на задълженията. Предявени са
и главни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за причинени на
ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат от гореописаното ПТП, както
следва: сумата от 200 лв., представляваща пропусната полза, формирана от
разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди катастрофата
и изплатеното му трудово възнаграждение, поради временна нетрудоспособност, за
периода от 02.09.2012 г. до 05.11.2012 г.; сумата от 3008 лв., представляваща имуществени
вреди - извършени от ищеца разходи за лечение и възстановяване след 06.04.2012
г., ведно със законната лихва върху претенциите за имуществени вреди, считано от
датата на завеждането на исковата молба (06.10.2016 г.) до окончателното им
изплащане
Безпротиворечиво
е между страните, че в предходни съдебни производства със сила на пресъдено
нещо е установено, че застрахованият при ответника водач на лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Поло” с ДК № ****** - А.Р.С., е причинил настъпилото на
08.10.2011 г., в гр.София, пътнотранспортно произшествие и противоправно е
причинил травматични увреждания на В.Й.Й., от които последният е претърпял
имуществени и неимуществени вреди.
Спорно
по делото е дали описаните в настоящата искова молба здравословни проблеми на
ищеца, появили се след 17.02.2014 г. и извършените разходи за лечението им,
както и пропуснатите ползи от неполучаване на трудово възнаграждение за периода
02.09.2012 г. – 05.11.2012 г., са в причинна връзка с процесното ПТП и обхванати
ли са от обезщетението, присъдено с влезлите в сила съдебни решения на СРС и САС
по предходно развилите се съдебни спорове между същите страни във връзка със
същия деликт.
От
представеното по делото влязло в сила на 12.03.2013 г. решение на СРС,
обективирано в протокол от проведено открито съдебно заседание на 29.11.2012
г., по гр.д. №20016/2012 г., се установява, че ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да
заплати на В.Й.Й. имуществени вреди, причинени му от процесното ПТП, както
следва: сумата от 790,12 лв., ведно със законната лихва от 06.04.2012 г., до
окончателното изплащане, представляващо разликата между трудовото
възнаграждение, което би получил ищеца и изплатеното му обезщетението за
временна нетрудоспособност; сумата от 2468,77 лв., ведно със законната лихва от
06.04.2012 г., до окончателното изплащане, представляваща разходи за
медикаменти, за здравна каса и лечение и помощни средства, като съдът е
отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 2736,99 лв.; сумата от 509,05
лв., ведно със законната лихва от 06.04.2012 г., до окончателното изплащане,
представляваща разходи за транспорт във връзка с лечението.
По
настоящото дело е представено влязло в сила Решение от 29.11.2013 г., по
в.гр.д. №2773/2013 г., на САС, с което е отменено Решение № 2803/15.04.2013 г.,
по гр.д. №5375/2012 г. на СГС в частта с която предявеният от В.Й. ***“ АД е уважен
за разликата над 90 000 лева до присъдените 100 000 лева, заедно с присъдената
законна лихва от 08.10.2011г. до изплащането й върху разликата между двете
суми, която разлика е в размер на 10 000 лева, като за тази сума ищцовата
претенция е отхвърлена. С въззивното решение е потвърдено решението на СГС, в
частта, с която ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на В.Й.Й. иска с правно
основание по чл.226,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 90 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП,
настъпило на 08.10.2011 г.
В
производството пред САС е кредитирано приетата в първоинстанционното
производство съдебномедицинска експертиза. Според същата в причинна връзка с
процесното ПТП В.Й. е получил контузия на мозъка; вътремозъчен кръвоизлив в
челно-слепоочната дясна област; охлузване на челната област на главата;
контузия и разкъсно-контузна рана на носа; контузия на гръдния кош и корема;
кръвоизлив в дясната гръдна половина; кръвоизлив в корема; разкъсване на черния
дроб; счупване на дясната подбедрица; разкъсно-контузна рана на дясната
подбедрица; хроничен остеомиелит на дясната голямопищялна кост. Според СМЕ по
време на болничното си лечение пострадалият е претърпял следните пет операции:
отваряне на корема и ревизия; отваряне на корема и залепване разкъсванията на
черния дроб; отваряне и дрениране на гръдния кош; наместване на счупването на
дясната подбедрица и заковаване с метални тела; опресняване на костните краища
на счупването на дясната подбедрица и изваждане на двата долни винта, като
ищецът не се възстановил напълно. Налице са били следните остатъчни явления:
голям белег на предната стена на корема; деформация, подуване и големи белези
на дясната подбедрица; счупването на дясната голямопищялна кост не е напълно
зараснало, като в костта се е развил хроничен възпалителен процес
(остеомиелит); дясната колянна става и дясната глезенна става имат намален обем
на движение; не е възстановена самостоятелната походка – пострадалият ходи с
бастун и има постоянни болки в десния крак. В.Й. е претърпял болки и страдания
със значителен интензитет по време и непосредствено след ПТП за период от 7-8
дни, а също така и след всяка направена операция за срок от 3-4 дни. Болки с
по-малък интензитет са преживяни и в следващия период от лечение и
възстановяване. Пострадалият е изпитва болки и към момента на изготвяне на
заключението – при продължително ходене и стоене прав, при влажно и студено
време, като болките и страданията ще продължат и в бъдеще за период не по-малък
от пет години от датата на ПТП.
В
настоящото производство е представено експертно решение № 2857 от
168/15.10.2015 г., на комисия на ТЕЛК към „IV-та МБАЛ София“ ЕАД, с което
ищецът е преосвиделестван и му е определена 52 % трайна намалена работоспособност
за срок от две години до 01.10.2017 г. Като общо заболяване е посочено счупване
на тялото (диафиза) на тибията; хроничен остеомиелит с ниска активност; начална
десностранна гонартроза; артериална хипертония II-ра степен; хипертонично
сърце; церебрастенен синдром; световъртеж от централен произход с чести
декомпенсации; цервикоартроза - СЗ-С4-С5-С6; радикулопатия С6 в дясно.
Във
връзка с твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца след 17.02.2014г.,
по делото са изслушани и приети първоначална и повторна съдебно-медицинска
експертиза, според които в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил
тежка съчетана травма на глава, гърди, корем и дясна подбедрица, довела до
следните травматични увреждания: контузия на мозъка; травматичен вътремозъчен
кръвоизлив в дясната челно-теменна област; контузия с охлузване в челната
област на главата; контузия с разкъсно-контузна рана по гърба на носа; контузия
на гръдно-коремната област; десностранен хемоторакс 450 мл. в гръдната област;
хемоперитонеум 100 мл. и две фисури на черния дроб в 4В сегмент; в областта на
дясна подбедрина - фрактура на костите - тибия и фибула и разкъсно-контузна
рана.
Според
първоначалната СМЕ, след твърдяната от ищеца дата (17.02.2014 г.) на влошаване
на здравословното му състояние, е регистрирано усилване на болковия синдром в
шийния отдел на гръбначния стълб с неврологична симптоматика. Установени са
статични нарушения, непълен шиен вертебрален синдром, волево и функционално ограничени
движения в шиен отдел. Налице са данни за остеохондроза С5-С6, начална
цервикоартроза, като описаните дегенеративни изменения в шийния отдел на
гръбначния стълб - цервикоартроза и остеохондроза, предшестват визираната дата
17.02.2014 г. и нямат пряка връзка с процесния инцидент. Тези изменения са основно
възрастово обусловени, провокираната от тях болкова и неврологична (коренчева)
симптоматика и имат хронично-рецидивиращ характер. Преживяната тежка съчетана
травма, затегнатият възстановителен период, нарушената за продължителен период
от време походка, според вещото лице, оказват негативно отражение върху
цялостната статика и динамика на гръбначния стълб, с последваща болкова и
неврологична симптоматика. В същия смисъл е и заключението на повторната СМЕ.
Съгласно
първоначалната СМЕ по отношение на фрактурата на дясната подбедрица, на ищеца
са направени три оперативни интервенции, като по спешност, още при
първоначалната хоспитализация в „Пирогов“, са направени още 3 операции по
отстраняването на свободната кръв в коремната кухина и гръдния кош, както и по
залепването на двете фисури на черния дроб. Проведени са множество консултации
със специалисти, контролни рентгенови снимки, МРТ и скенер, както и
рехабилитационни и кинезитерапевтични процедури, довели до постепенното
стабилизиране на състоянието на ищеца. Според вещото лице към датата на личния
преглед на пострадалия, може да се твърди, че същият е възстановен до ниво на
работоспособност на работа без продължително натоварване на долните крайници.
И
двете експертизи дават заключение, че отразените заболявания в експертното
решение на ТЕЛК №2857/15.10.2015 г. не са с траен и постоянен характер и
обуславят намалена работоспособност за определен период от време и в даден
процент. Посочените фрактура на дясната подбедрица, както и Хроничен остеомиелт
с ниска активност, се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Според
първоначалната СМЕ дегенеративни изменения в шийния отдел на гръбначния стълб -
цервикоартроза и остеохондроза, предшестват визираната дата 17.02.2014 г.,
нямат пряка връзка с процесния инцидент, а са основно възрастово обусловени, като
травматичните увреждания от процесното ПТП са оказали негативно отражение върху
цялостната статика и динамика на гръбначния стълб.
Според
заключенията на двете СМЕ,
във връзка с фрактурата на дясна
подбедрица ищецът е търпял болки с голяма интензивност по време и
непосредствено след ПТП за около седмица, а умерени болки с временни изостряния
– в последващите периоди за лечение за срок около една година и половина. За в
бъдеще може да се очакват временни умерени болки, свързани с по-голямо
натоварване на краката и таза, както и при влажно и студено време. Към момента
няма данни за необходимост от нови оперативни интервенции.
Съгласно
заключението на първоначалната СМЕ и дадените пояснения на вещите лица в о.с.з.
от 11.06.2018 г., установеният за първи път на 09.04.2012 г. „Церебрастенен
синдром“ се е усложнил, предвид оплакванията на ищеца от световъртеж от
централен произход с чести декомпенсации, белези на пирамидна увреда за лява
ръка, набелязани когнитивни нарушения, като същите са израз на настъпилата при
пострадалия следтравмена енцефалопатия, която е доказана обективно с
извършеното магнитно-резонансна томография изследване на главния мозък от
23.05.2018 г., което състояние не е било взето предвид при предходно развилите
се съдебни производства. Вещото лице М. е уточнило, че се касае до трайни и
необратими увреждания на мозъчното вещество, като към момента не е ясно какви
точни клинични прояви, извън посочените по-горе, могат да предизвикат. Възможно
е на по-късен етап да получи травматична епилепсия, макар и до момента да на е
констатирано подобно състояние.
Според
повторната СМЕ и поясненията на вещите лица в о.с.з. от 12.11.2018 г., към
момента на изготвянето на заключението (29.10.2018 г.) не се установяват
симптоми и заболявания, които да са нововъзникнали в сравнение с тези,
установени преди това. Може да се направи обоснован извод, че се касае за изяви
на церебрастенен синдром със затегнато протичане и хронично- прогредиентен ход,
които се намират в стадий на изостряне на клиничната симптоматика и
невъзможност на организма да се възстанови напълно, като е налице влошаване на съществуваща
преди това клинична статистика. Сочат, че енцефалопатията е синдромо-комплекс с
епилептични припадъци, нарушения на паметта, концентрацията, вниманието,
поведенчески нарушения, като няма доказани клинични данни за подобна
симптоматика. Според вещите, от представените амбулаторни листове е изводимо,
че оплакванията на ищеца за влошаване на зрението му се дължи на астигматизъм,
което е по-скоро вродено заболяване.
По
делото са ангажирани и свидетелски показания на Й.В.Й., баща на ищеца, който сочи,
че е живял с него в периода 2014 г. – 2016 г., когато състоянието на сина му е
започнало да се влошава. Твърди, че ищецът е страдал от загуба на концентрация,
загуба на съня, събуждане с болки в ръцете, главоболие и болки в крака, започнал
е да забравя. Твърди, че са се появили проблеми със зрението и е започнал да
използва два вида очила. Имал е проблеми и с черния дроб, не можел да шофира, тъй
като вратните му прешлени са повредени и се е наложило да носи яка на врата.
Сочи, че до 2016 г. се е придвижвал с бастун, впоследствие с туристическа щека,
като е накуцвал с левия крак, тъй като го е натоварвал прекомерно в сравнение с
пострадалия от ПТП десен крак. Твърди, че дясната му китката блокирала и пръстите
му оставали изпънати. Заявява, че след ПТП е изпитвал болки, които не са били много
силни, тъй като постоянно е използвал обезболяващи, но след около 2-3 години,
са се появили по-осезаемо, предвид започналите болки в шийните прешлени. След
ПТП ищецът е бил освободен от работа, като през 2014 г. е постъпил на работа в център
за рехабилитация, но поради продължителното натоварване са започнали болки в
шийните прешлени и го освободили. Излага, че към момента работи в шивашка
фирма, но поради необходимостта от рехабилитационни процедури използвал
болничен.
Възникването
на право на обезщетение за вреди от ексцес е обусловено от обективното
проявление на ексцеса, т.е. от последващо влошаване на здравословното състояние
на увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания на
здравето. Ищецът се позовава на влошаване на здравословното му състояние,
настъпило след 17.02.2014 г., към който момент му е било присъдено обезщетение
за неимуществени вреди в съдебно производство срещу застрахователя- ответник,
развило се пред СГС и САС.
Съдът
намира, че от приетите в настоящото производство първоначална и повторна СМЕ не
се установява констатираните в решение № 2857 от 168/15.10.2015 г., на комисия
на ТЕЛК, заболявания, да са новонастъпили или да са се появили в резултат от
влошаване здравословното състояние на ищеца и в причинна връзка с процесното
ПТП. Според вещите лица дегенеративни изменения в шийния отдел на гръбначния
стълб - цервикоартроза и остеохондроза, предшестват визираната дата 17.02.2014
г., нямат пряка връзка с процесния инцидент, а са основно възрастово
обусловени. От експертизите не се установява оплакванията на ищеца за намалено
зрение да имат пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
По
отношение на разминаването в заключенията на СМЕ относно наличието на следтравмена
енцефалопатия, съдът кредитира повторната експертиза, тъй като е посочено, че
това състояние е синдромо-комплекс, характеризиращ се с епилептични припадъци,
нарушения на паметта, концентрацията, вниманието, поведенчески нарушения, като
няма доказани клинични данни за подобна симптоматика. Предвид това съдът не
кредитира заключението на първоначалната СМЕ в частта с констатирана
енцефалопатия, доколкото вещото лице обосновава изводите си за горепосочената
симптоматика (с изключение на епилептични припадъци, които не се установяват и
от двете експертизи) единствено въз основа на оплакванията на ищеца и при
липсата на доказани клинични данни. Следва да се отбележи, че според повторната
СМЕ оплакванията на ищеца за главоболие, отпадналост, смущения в паметта,
концентрацията и съня, са в резултата на протичащ церебрастенен синдром, който
безспорно се установява, че е открит за първи път на 09.04.2012 г., което е
след сочената от ищеца дата на влошаване на здравословното му състояние -
17.02.2014 г. и по време на висящото пред СГС производство за присъждане на
неимуществени вреди по гр.д. №5375/2012 г. Отделно от това, видно от мотивите
на Решение от 29.11.2013 г., по в.гр.д. №2773/2013 г., на САС, при определяне
на справедливото обезщетение от 90 000 лв. за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от същото ПТП, апелативният съд е съобразил заключението на
СМЕ, в което е посочено, че е налице претърпяна черепно-мозъчна травма, както и
че болките и страданията ще продължат и в бъдеще за период не по-малък от пет
години от датата на ПТП. Ето защо, настоящият състав намира, че твърдените в
исковата молба заболявания не се доказва да са новонастъпили, а описаните от
ищеца оплаквания, с които мотивира влошаване на здравословното си състояние, са
били взети предвид в предходното съдебно производство с оглед продължителния
възстановителен период от минимум пет години. Предвид липсата на ексцес, то
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва
да се отхвърли.
По
отношение на предявените искове за имуществени вреди и с оглед приетата без
възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира претенцията
на ищеца за разходи за консултации и контролни прегледи, медикаменти и
лекарства, за изцяло доказана. Видно от заключението, разходите за проведено
лечение за периода 05.04.2012 г. – 06.10.2016 г. възлизат на обща стойност
3008,77 лв., като същите са подробно индивидуализирани в табличен вид на стр.
3-7 от експертизата (л. 303-307 от делото).
Предвид
заключението на ССЕ (т.2), според което разликата между получаваното от ищеца
трудово възнаграждение преди катастрофата и изплатеното му трудово
възнаграждение, поради временна нетрудоспобност за периода от 02.09.2012 г. до
05.11.2012 г., се равнява на 22,45 лв., до този размер е основателен и искът на
ищеца за имуществена вреда под формата на пропусната полза, като за разликата
до претендираните 200 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху горепосочените обезщетения за
имуществени вреди следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на
подаването на исковата молба – 06.10.2016 г.
Доводите на ответника за настъпила
погасителна давност, съдът намира за неоснователни, тъй като вземанията за
застрахователно обезщетение се погасяват с изтичането на петгодишна давност и
доколкото началната дата на претендираните имуществени вреди е 05.04.2012 г., а
исковата молба е предявена на 06.10.2016 г., не е настъпила погасителна
давност.
С оглед на извода за неоснователност на
първоначалния иск за неимуществени вреди, предявен от В.Й.Й. срещу
застрахователя, то и предявеният от ответника ЗД „Б.И.“ АД срещу А.Р.С. обратен
иск за сумата от 26 000 лв., представляваща частичен иск от общо 30 000 лв.,
следва да бъде оставен без разглеждане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 139,28
лв., чийто размер е намален до минимално предвидения в НМРАВ с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3
и съобразно отхвърлената част от исковете, следва да бъдат присъдени
направените разноски в общ размер на 1932,21 лв., от които 545,25 лв. – за СМЕ
и 1386,96 лв. – адвокатско възнаграждение, чийто размер е намален до минимално
предвидения в НМРАВ с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Искането на ответника за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение се
явява неоснователно, доколкото в молбата му е 15.12.2016 г. е изложено, че
заплатеното адвокатско възнаграждение е без ДДС, поради което не се доказва да
е направен разход от страна на ищеца за ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и
съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по банкова сметка ***,72 лв., дължима за СМЕ, ССЕ и държавна такса по
делото.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Й.Й.
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Д. ***“ АД, ЕИК ******,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Ал. И., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждането на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата от 30 000 лв., предявен като частичен иск от общо
100 000 лв., настъпили от влошаване в здравословното състояние на ищеца след
17.02.2014 г., което влошаване е причинено от получените от последния
травматични увреждания от настъпило на 08.10.2011 г. в гр. София, пътнотранспортно
произшествие, по вина на А.Р.С. – водач на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Поло”
с ДК № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти” при ответника, ведно със законната лихва от 08.10.2011 г..
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен
адрес ***, чрез адв. Ал. И. да заплати на В.Й.Й. с ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, чрез адв. С.Д., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 22,45 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропусната полза,
формирана от разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди
настъпване на горепосоченото ПТП от 08.10.2011 г. и изплатеното му трудово
възнаграждение, поради временна нетрудоспособност, за периода от 02.09.2012 г.
до 05.11.2012 г., ведно със
законната лихва от 06.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 200 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен
адрес ***, чрез адв. Ал. И. да заплати на В.Й.Й. с ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, чрез адв. С.Д., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 3008 лв., представляваща
имуществени вреди - извършени от ищеца разходи за лечение и възстановяване за
периода 05.04.2012 г. – 06.10.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от 06.10.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***, чрез адв.
Ал. И. срещу А.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, обратен иск за неимуществени вреди, за сумата от 26 000 лв., представляващ частичен иск
от общо 30 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на В.Й.Й. с ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 139,28 лв.
ОСЪЖДА В.Й.Й. с ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ******, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски в общ размер на 1932,21 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете, по банкова сметка ***,
съдебни разноски в общ размер на 157,72
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: