ПРОТОКОЛ
№ 245
гр. Пазарджик, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500586 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят БЛ. ИВ. П., редовно призован, се явява лично и с адв.
Л., упълномощена от днес.
За ответника ЕВН България Топлофикация ЕАД, редовно призован, се
явява юрк. Д.Н., редовно упълномощена.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Юрк. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 268 от ГПК пристъпи към доклад по делото.
С Решение от 04.03.2021 г. Районен съд - Пловдив по Гр.д. № 331//2019 г. е признал
за установено в отношенията между страните, че БЛ. ИВ. П. с ЕГН **********, дължи на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал. 1 от ТПК,
вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
следните суми: сумата от 391,98 лева, представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ТПК - 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 53,48 лева,
1
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2016 г.
- 08.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ТПК № 338 от 16.01.2019 г. по ч.гр.д. № 355 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, I- ви бр. с-в, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ТПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата от 391,98 лв. до
пълния претендиран размер от 422,92 лв., и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
разликата от 53,48 лв. до пълния претендиран размер от 61,43 лв.
Осъден е БЛ. ИВ. П., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ТПК
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 616,20 лева,
представляващи сторени разноски в рамките на настоящото производство и по заповедното
производство по ч. гр. д. № 355 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, I- ви бр.с -в.
Осъден е „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на БЛ. ИВ. П., ЕГН: **********
сумата от 68,01 лева, представляващи сторени разноски в рамките на
настоящото производство и по заповедното производство по ч. гр. д. № 355 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, I- ви бр.с -в.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от БЛ.
ИВ. П..
На първо място се твърди, че решенето е недопустимо.
Със заповедта за изпълнение на парично задължение е разпоредено
въззивникът да заплати посочената сума от 422,92 лева, представляваща
стойността на предоставена топлинна енергия.
От друга страна месечната дължима сума за топлинна енергия се състои
от два компонента: сума, която е формирана по цена за потребена топлинна
енергия и сума, формирана по цена за услугата дялово разпределение, тоест,
понятието „топлинна енергия“, твърди въззивникът, не включва в себе си
услугата за осъществяване на дялово разпределение.
Установено е по делото, че за претендираната сума от 422,92 лв. е
включена и сумата 139,68 лв., представляваща стойността на услугата за
дялово разпределение за процесния период и съответно начислено ДДС.
Отделно от това е посочено, че се установява по делото, че сумата от
255,30 лв. представлява разход за сградна инсталация.
Предвид така установеното се твърди, че липсва идентичност между
претенцията по заповедта за изпълнение и предявеният иск по чл. 422, поради
което решението се явява недопустимо.
Предметът на делото е спорното субективно материално право,
2
претендирано от ищеца, като то се индивидуализира чрез правопораждащия
технически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото
съдържание, и се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на
основанието на иска в петитума.
Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор в
рамките на заявените изисквания.
Когато в нарушение на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл
относно съществуване на едно право, което не е въведено като предмет на
делото, или относно което е десизиран, или е налице искане незаявено от
ищеца, е налице произнасяне по неправомерен иск и в този смисъл
постановеното решението е недопустимо.
По така въведеното възражение във въззивната жалба и предвид
изложеното, съдът ще се произнесе със съдебния си акт.
На следващо място във въззивната жалба се твърди, че решението е
неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон.
На първо място не се е установило съществуване на облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ищецът да претендира
заплащане на процесните суми.
В подкрепа на твърдението си се обсъжда нормативната уредба и
правните изводи на първоинстанционния съд, като ищецът твърди, че
приемайки обратното на това твърдение, изводите на съда са неправилни.
Не се установявало съществуването на договорна обвързаност между
страните по делото.
На второ място се твърди, че не се е установило реалното ползване и
потребяване на топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства, а същият не е
ангажирал доказателства за това.
В подкрепа на твърденията си, въззивникът излага подробни
съображения, като обсъжда нормативната база, постановяваща начисляването
и разпределението на топлинната енергия в сграда от етажната собственост, а
така също и събраните по делото доказателства, справки, обсъждане
заключението на съдебната експертиза.
Във въззивната жалба са възпроизведени пространно изявленията на
3
вещото лице Ж.-Н. и въззивникът заявява своята субективна преценка по
отношение на тях.
Възпроизведени са част от мотивите от решение на Комисията за
защита на конкуренцията относно формулата за изчисляване на топлинната
енергия за сградната инсталация.
Изложени са подробни съображения относно направения от въззивника
отказ на съда да извърши контрол в съответствие с подзаконов нормативен
акт, със Закона за енергетиката и с правото на ЕС.
На следващо място въззивникът твърди, че ищецът не е доказал по
делото да е водил редовно счетоводство.
Твърди, че не е получавал нито на хартия, нито на електронен носител
фактури и приложения към него, поради което му се дължат конкретните
суми, включително и за забава.
На следващо място твърди, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2,
представлява неравноправна клауза.
Претендираната цена на топлинната енергия не следва да се определя
съобразно начина, залегнал в общите условия на ищеца.
Въззивникът твърди, че в хода на производството са допуснати
множество съществени процесуални нарушения на права, които са го лишили
от възможност да защити твърдението си, че претенриданите суми са
недължими, както и че делото е останало неизяснено от фактическа страна.
Въззивникът твърди, че не е разбрал, какви са съображенията на съда за
отхвърляне на заключението на доводите му за липса на обоснованост на
заключението на СТЕ и за порочност на методиката към Наредбата.
Съдът е нарушил разпоредбата на чл. 202 от ГПК - да обсъди
заключението на вещото лице, ведно с другите доказателства по делото, след
като не е проявил служебна активност по повод служебно назначаване на
експертиза, при положение, че по делото имало съмнение относно
достоверността на експертизата.
Формулирано е искане обжалваното решение да бъде обезсилено,
съответно отменено в обжалваната му част.
С въззивната жалба е формулирано доказателствено искане на
основание чл. 266, ал. 3 от ГПК.
4
Искането е посочено, че се основава на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от
ГПК, без изрично да е мотивирано в този смисъл.
Настоящият съдебен състав приема, че твърдените допуснати
процесуални нарушения от съда се препокриват с тези, изложените във
въззивната жалба и обосноваващи твърденията на въззивника за
неправилност на обжалване на съдебния акт.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба с изложени
съображения за неоснователност на същата.
Искането е - решението да бъде потвърдено.
Адв. Л.: Поддържам подадената от колегата С. въззивната жалба, ведно
с всички изложени в същата оплаквания, касаещи необходимостта да бъде
обезсилено, съответно отменено като неправилно първоинстанционното
решение. Поддържам доказателственото искане по чл. 266, ал. 3 и ще си
позволя да добавя единствено, че всъщност в рамките на
първоинстанционното производство са установени данни, че в.л. Ж.-Н. е
управител на фирма "Ен Про Консулт 07" ЕООД, която е получила лиценз за
извършване на услугата дялово разпределение, поради което релевираха и
пред РС оплакване за сериозно съмнение по отношение на обективността и
безпристрастността на вещото лице, които не са взети предвид. Моля, освен
изложените във въззивната жалба оплаквания, касаещи допуснатите
процесуални нарушения, да бъде отчетено и това обстоятелство, на което сега
обръщам внимание. Това е едно от най-съществените, което считаме, че на
практика пречи на вещото лице да отговори обективно на въпросите,
включително давайки отговор по начин, който би злепоставило и би
компрометирало начина на разпределение и начисляване, съответно на
топлоенергия, начина по който се определя дяловото разпределение,
технологичните разходи, въобще целия механизъм и компоненти, които
формулират крайната цена за потребителя. Поддържам и искането, което
колегата С. е формулирал - да бъде допуснато преюдициално запитване.
Искането е формулирано още пред РС в становище от 09.10.2019 г. Съответно
бе ни отказано да бъде допуснато преюдициално запитване. Въпросите, които
са формулирани в същото искане, касаят обстоятелството дали на
потребителите се вменяват задължения за заплащане на реално потребена
топлинна енергия, тъй като едно от основните изисквания е, клиентите да
5
заплащат единствено това, което реално са получили като поискана услуга, а
не и други разходи, касаещи пренос и въобще преразпределение на енергия,
която реално не е достигнала до тях.
Юрк. Н.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Относно
направените в зала искания и уточнения, на първо място по отношение на в.л.
Ж., на първа инстанция безспорно се установи, че тя е управител и
собственик на фирма за дялово разпределение, но в изпълнение на нейните
функции, както като управител, така и като вещо лице, е длъжна да спазва
действащата нормативна уредба в настоящия момент в РБългария и считам,
че няма никакви нарушения по отношение на в.л. Ж. да упражнява дейността
като вещо лице. Относно преюдициалното запитване, считам същото за
недопустимо към настоящия спор, още повече, че компонентите на
топлинната енергия включват, както топлинна енергия за отопление,
топлинна енергия за битово-гореща вода, топлинна енергия отдадена за
сградната инсталация, така и услуга за дялово разпределение. Относно
искането за назначаване на СТЕ считам, че в РС подробно се разгледаха
всички въпроси. Въззивната страна имаше възможност да задава въпроси,
които бяха зададени и подробно отговорено от вещите лица.
Адв. Л.: Едно уточнение по повод на преюдициалното запитване.
Изначално сме твърдели, че има огромна разлика между проектна мощност,
инсталирана мощност и реално това, което достига от абонатна станция към
сградна инсталация и съответно към крайни потребители. Именно тук, според
нас, се съдържа проблемът, че настоящото законодателство не отчита
загубите, които настъпват, не се отчитат на каква температура постъпва
топлинния агент, съответно от абонатна станция към сградна инсталация, не
се отчита дали реално в конкретните обекти, самостоятелни обекти в
сградата, предимно етажна собственост има потребление на тази топлинна
енергия, давана от сградната инсталация. Твърдели сме, че следва да бъде
заплащано единствено за общи части и за сградна инсталация в тези общи
части. В случая доверителят ми изобщо не е ползвал топлоенергия и такава не
е разпределяна до неговия апартамент. В този смисъл, с оглед реалност на
доставена топлоенергия и потребена топлоенергия, сме искали отправяне на
преюдициално запитване. Считам, че до момента не е правено такова и не е
отговаряно на въпроса, дали националната уредба действително отчита
изискванията на директивата от 2012 г., касаещи тези въпроси. Съответно
6
казвам, че трябва да има реалност, ефикасност на топлоразпределението и
топлодоставянето.
Жалб. П.: Относно оспорването и допускане на повторна експертиза,
искам да добавя първо, че то е изцяло необосновано, тъй като в приетата по
делото експертиза, един от основните компонентни, който е температурния
график – по повече от половината въпроси, уточняващи към вещото лице,
съдът забрани да отговаря, като по този начин не даде възможност да
защитим тезата на защитата.
Адв. Л.: Г-н П. може би имаше предвид, че температурните графици, за
които сме твърдели, че са от съществено значение за спора, всъщност не са
представени на вещото лице своевременно, тя не е работила по тях и няма
отговор за това в заключението на в.л.
Юрк. Н.: Възразявам. Първо да се уточни, че документ и температурен
график, не съществува такова нещо. Изпълняват се едни предписания, които
съответно се получават всяка година от регулатора, относно топла вода, какво
влиза и какво излиза от централата. Относно твърдението, че не са
представени документи, от които вещите лица да направят своите изводи,
това категорично не отговаря на действителността. На вещите лица беше
предоставено абсолютно всичко, за да могат да отговорят подробно на
поставените въпроси от двете страни. Отново пояснявам за преюдициалното
запитване - в РБългария има едни нормативни уредби, които се спазват. Както
съответно страните, така и вещите лица си изпълняват задълженията и
функции спрямо съществуващата нормативна уредба. Да тълкуваме дали
наредба за топлоснабдяване или методика, отговарят на някакви изисквания,
на някой определен гражданин на РБългария, считам, че първо не е мястото
тука, още повече да се иска преюдициално запитване по такъв въпрос.
Съдът след съвещание приема, че доказателственото искане на
въззивника, мотивирано с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ГПК е
неоснователно.
На първо място съдът съобрази следното: Въпросите, на които се иска
отговор със СТЕ, са поставени още с отговора на исковата молба и със
становището на ответника от 09.10.2019 г.
С Определението си от 29.10.2019 г. първоинстанционният съд е
7
направил доклад по делото. Страните изрично са заявили, че нямат
възражение. Разпределена е доказателствената тежест за доказване на
относимите по спора факти и обстоятелства, и са допуснати исканите от
страните доказателства.
Предвид становището на ответника е разширен и предмета на
изследване от вещите лица по допуснатата СТЕ.
Оставено е без уважение искането на ответника за преюдициално
запитване по формулирани в нарочна молба въпроси.
Уважено е искането на ответника за събиране на гласни доказателства
за установяване на конкретни обстоятелства.
В това съдебно заседание страната изрично е заявила, че няма други
доказателствени искания, с което следва да се приеме, че още към този
момент, съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ГПК, е преклудирана
възможността на страната да прави нови доказателствени искания в
първоинстанционното производство.
Доколкото във въззивната жалба са наведени съображения, идентични в
дн.с.з., че съдът е допуснал процесуално нарушение и не е уважил искането за
отвод на вещото лице, то същите са необосновани. Определенията на съда са
мотивирани, обосновани с доказателствата по делото, поради което
настоящият съдебен състав приема, че не е налице допуснато от съда
нарушение.
С протоколно определение от 15.12.2020 г. съдът е отказал да се
назначи повторна експертиза, приемайки, че такава не е необходима.
В съдебно заседание от 04.02.2021 година, поради изричното изявление
на страните, че нямат доказателствени искания, съдът е дал ход на устните
състезания.
Недопускането на повторна експертиза, постановена от преценката на
първоинстанционния съд, че същата не е необходима за изясняване на спора
от фактическа страна, тъй като по делото са събрани достатъчно
доказателства, насочени към установяване на релевантните за спора факти.
Процесуалното действие на първоинстанционния съд по повод
допускането на повторна експертиза, са съобразени изцяло с разп. на чл. 201
от ГПК.
8
Заключението на вещото лице е подложено на детайлен анализ от съда,
обсъждайки го с необходимата аргументация, като е съотнесен и към другите
доказателствени източници, събрани по делото.
Съдът е приел всички писмени доказателства, които са необходими и от
значение за крайното решаване на казуса, в съответствие с разпоредбата на
чл. 146, ал. 3 от ГПК, и по отношение на които не е настъпила процесуалната
преклузия.
Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице
основанията на чл. 200, ал. 1 от ГПК - за възлагане на повторно заключение,
като с това не е допуснал процесуални нарушения, които да обосноват
искането по чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Съдът е дал конкретно указания на страните за възможността да
предприемат процесуални действия по посочване на относимите към спора
доказателства.
Страните изрично заявиха, че нямат възражения по доклада на съда.
Въззивната инстанция е длъжна да събере доказателства, ако
въведените оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първата
инстанция, може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от
фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводите на
първоинстанционния съд, като в конкретния казус не се установява, тъй като
първоинстанционният съд изцяло се е съобразил с разп. на чл. 159, ал. 1 от
ГПК.
Доколкото във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният
съд не е обсъдил всеки довод на страните, то настоящият съдебен състав не
констатира такова, което да обоснове доказателственото искане, формулирано
в жалбата.
Съдът не е длъжен да упомене всеки отделен аргумент на страните.
Мотивирането на извод, некореспондиращ с тезата на страната, обективно
свидетелства за несподеляне на правните й аргументи, но това не съставлява
непременно допуснато от съда процесуално нарушение.
Настоящият съдебен състав не споделя и твърдението на въззивникът,
че съдът служебно е следвало да събере доказателства за посочените
обстоятелства, тъй като по отношение на тези обстоятелства не намира
9
приложение разпоредбата на чл. 162 от ГПК.
Субективната преценка за допуснати от съда процесуални нарушения,
не е основание за прилагане на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК.
Досежно искането за отправяне на преюдициално запитване, с
протоколно определение от 04.02.2021 г. първоинстанционният съд е
мотивирал отказа си да допусне такова, като е посочил, че не са налице
обстоятелства, обуславящи необходимостта от отправяне на преюдициалното
запитване, тъй като от една страна се касае за въпроси, свързани с
конкретната формула, с която се изчислява, съответно се претендира от
ищцовото дружество потребената топлинна енергия, които въпроси по
естеството си не са свързани с тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, а в
останалата си част намират своя отговор във вече постановеното решение на
съда на ЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела, които имат за предмет
преюдициално запитване, отправени от РС Асеновград и от Софийски РС.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя така изложените
съображения на първоинстанционния съд и в този смисъл приема, че
искането е неоснователно.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ УВАЖАВА искането за допускане на СТЕ.
НЕ УВАЖАВА искането на страната за отправяне на преюдициално
запитване до съда на ЕС по въпроси в становището на ответника от
09.10.2019 г.
Адв. Л.: Представяме списък на разноски и договор за правна защита и
съдействие. Нямам други доказателствени искания.
Юрк. Н.: Представям списък на разноски. Нямам доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Л. - Правя възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение. Моля да уважите подадената въззивна жалба, съответно
10
обезсилите решението на РС, като недопустимо. Ако прецените, че не са
налице обстоятелства, водещи до недопустимост на решението - да отмените
същото, като неправилно. Подробни аргументи са изложени във въззивната
жалба, която е много обстойна и моля същите да бъдат взети в предвид.
Претендираме разпределение на топлинна енергия, а в действителност до
апартамента на г-н П. такава не достига. Той би трябвало да бъде задължен да
заплаща единствено сградна инсталация, и то единствено за общи части, но
не и за топлинна енергия, достигаща реално до жилището му. Подробни
аргументи са изложени по отношение липса на годност на техническото
средство за измерване, липса на действителен договор, тъй като съгласно
закона трябва да бъде сключен такъв в писмена форма. Моля да ми бъде
дадена възможност да изложа подробни съображения по съществото на спора
в писмени бележки. Бихме могли да потърсим съдебна практика, да
обосновем твърденията си по отношение качество на топлинна енергия и
съответно твърдението ни за реално потребление.
Жалб. П.: Моля да отмените решението на РС, тъй като в самата СТЕ
вещото лице, първо, че е доказано, че е в груб конфликт на интереси, което
много лесно може да се докаже, като се поиска от данъчна администрация
дали между двете страни има финансови документи, задължителни по закон
при изготвяне на СТЕ, вещото лице грубо е нарушавало Наредбата.
Експертизата е порочна. Вещото лице грубо нарушава разпоредбите на
закона, как се изготвя експертиза. Вещото лице не я изготвя съобразно
изискванията за прилагане на научните познания. Не дължа тази сума, защото
реално аз не получавам абсолютно никаква енергия - нито от тръбите, нито от
радиаторите, а ми се начислява нещо, което физически не може да достигне
до мен. Това е грубо нарушение на европейското право. Да ми се начислява
това, което мога да получа. И това вещо лице го установи. Отведеният съдия,
първоначално водещ делото, я задължи да дойде да провери абонатната
станция и процесното моето жилище и неизвестно защо този съдия беше
сменен. Новият съдия не позволи на вещото лице да отговаря на зададени
въпроси, които са чисто технически. Претендираната сума е за топлинна
енергия, която аз не съм получил в жилището си.
Юрк. Н.: Моля да отхвърлите жалбата и да оставите в сила
първоинстанционното решение. Моля да присъдите направените разноски по
делото, както и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения
11
списък.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА едноседмичен срок от днес на пълномощника на жалбоподателя
за представяне на писмени бележки.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОПРЕДЕЛЯ дата за произнасяне с решение до 04.12.2021 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:11
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12