РЕШЕНИЕ

 

№ 1755

 

град Пловдив, 17.10. 2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесети  септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:       

                                             

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно  дело № 1385 по описа за 2022 година  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба на Б.Й.М., с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-15-169/10.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-22563-2 от 23.03.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неоснователност на административните актове  и се иска тяхната отмяна от Съда. Твърденията са, че административния орган е приложил материалния закон при  неправилно обсъждане на релевантните факти.

В  съдебно заседание – адв. Т.Ф. като пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата, претендира разноски съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез  юрисконсулт С. намира същата за неоснователна, представя писмени бележки, претендира  присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намира жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради следното: 

 

Производството пред Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ е било инициирано по постъпило от Б.  М. заявление вх. № 1685/14.12.2020 г. /л.45/. Изрично е посочено в  заявлението, че трудовото  правоотношение на жалбоподателя с „Елтелком" ООД, с ЕИК ********* /осигурител/, е прекратено считано от 11.12.2020 г. на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).

С разпореждане № 151-00-22563-1 от 23.12.2020 г. /л.29/ на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -Пловдив, на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО е отпуснато ПОБ за период от 11.12.2020 г. до 10.12.2021 г. в размер от 74.29 лв. на работен ден, като не се спори, че така определеното ПОБ е изцяло изплатено по посочена банкова сметка.

***.03.2022 г. (вх. № 151-00-22563-2) /л.37/ в сектор „Краткосрочни плащания - първи" при ТП на НОИ - Пловдив е прието уведомително писмо изх. № 2113-15-5633-#4/17.03.2022 г. на началник на отдел „Пенсии" при ТП на НОИ - Пловдив.

Съгласно уведомителното писмо, по подаденото заявление вх. № 2113-15-5633/15.12.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) касателно Б.Й.М. с ЕГН ********** е установено придобито право на пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.2 от КСО на 11.06.2021 г., като е определена начална дата на пенсията - 15.12.2021 г., която е датата на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 69б от КСО и не е зачетен като осигурителен стаж периода на получено ПОБ от 11.06.2021 г. до 10.12.2021 г.

С оглед установеното, с разпореждане № 151-00-22563-2 от 23.03.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл.54д, ал. 1, т. 3 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл. 54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО по силата на разпореждане № 151-00-22563-1 от 23.12.2020 г. парично обезщетение за безработица.

На основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено и разпореждане № 151-00-22563-3 от 23.03.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, с което е разпоредено Б.М. да възстанови недобросъвестно полученото ПОБ за периода от 11.06.2021 г. до 10.12.2021 г.

Б.М. с жалба вх. № 1012-15-210/11.04.2022 г. /л.22/ е обжалвал разпореждане № 151-00-22563-2 от 23.03.2022 г. и разпореждане № 151-00-22563-3 от 23.03.2022 г. и двете на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив пред Директора на ТП на НОИ - Пловдив.

Няма спор по делото, че Б.М. е придобил право на пенсия на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО на дата 11.06.2021 г. и с разпореждане № ********** /протокол №15N081/01.03.2022 г., считано от 15.12.2021 г. е отпусната пенсия за ОСВ, която е датата на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 69б от КСО.

Административният орган приема, че датата на подаване на заявление за отпускане на пенсия, не е от значение за правото на парично обезщетение за безработица, а от значение е дали лицето, което е поискало отпускане на ПОБ, е придобило право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно чл.94, ал.1 от КСО съгласно която пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях сс отпускат от датата на подаването им.

Административният орган приема, че в чл. 54д, ал.1, т.3 от КСО е предвидено, че изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО или на професионална пенсия по чл. 168 от КСО, т.е  придобитото право на пенсия за ОСВ в Република България е обявено от законодателя за юридически факт, който изключва правото на ПОБ, съответно прекратява това право, ако е било вече възникнало и упражнено.

Административният орган приема, че в правомощията на административния орган е да прекрати изплащането на ПОБ на основание чл. 54д, ал. 1, т.3 от КСО, тъй като придобитото от Б.М. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата от 11.06.2021 г. съставлява фактическо основание за прекратяване на изплащането на отпуснатото му парично обезщетение за безработица, считано от същата дата.

С Решение № 1040-15-51/10.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, производството по жалба, подадена от Б.М., в частта й против Разпореждане № 151-00-22563-3 от 23.03.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, е спряно, като са изложени съображения, че приключване на производството по оспорване на разпореждане № 151-00-22563-2 от 23.03.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив със стабилен административен (съдебен) акт е от значение за правилното произнасяне по настоящата жалба в частта й срещу разпореждане № 151-00-22563-3 от 23.03.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, доколкото последното е издадено във връзка с коментираното по-горе и предшестващо го разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив.  Не са ангажирани доказателства, че Решение № 1040-15-51/10.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е било обжалвано. В хода на настоящото производство въпроса за добросъвестността на Б.М. е неотносим. Доводите изложени с жалбата относно недобросъвестността,  следва да се обсъдят в производството след неговото възобновяване, по силата на Решение № 1040-15-51 от 10.05.2022 година.

Съобразно чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО правото на получаване на парично обезщетение за безработица се препятства и не възниква при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО). Законодателното решение е обосновано от правната недопустимост да бъдат съвместявани плащания, покриващи риска от безработица за лица в трудоспособна възраст и плащания, осигуряващи доходи на лица, които не са изложени на риск от безработица, поради наличието на осигурителен стаж и възраст за пенсиониране.

Нормата на чл. 54д, ал.1, т.3 от КСО е императивна. Разпоредбата предвижда прекратяване на парично обезщетение за безработица при придобито право на пенсия. При тълкуване целта и духа на нормата следва да се има предвид, че безработицата е задължителен осигурителен риск, който не дава възможност на съответното лице да се издържа чрез полагане на труд, а смисълът на законоустановените основания за прекратяване на парично обезщетение е да не се получават две осигурителни плащания, които заместват доходите от трудова дейност.

При посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 100 лева, за осъществената юрисконсултска защита съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172  от АПК, съдът

                                            РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Й.М., с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-15-169/10.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-22563-2 от 23.03.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  Пловдив.

ОСЪЖДА Б.Й.М., с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 100 лв./сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.119, във връзка с чл.117, ал.2, б.“б“ от КСО Решението не подлежи на обжалване.